Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 2

  • 33 588
  • 771
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 105
И при мен имаше известно затишие и сега пак се започна.Отново проблемите с черния дроб,за които утре най-накрая ще посетя лекар (имам усещането,че болката идва по-скоро от червото).На всичкото отгоре отскоро,особено вечер едното ми око примигва много странно,досега такова нещо не ми се беше случвало.Все едно примигва лампата ( в повечето случаи наистина е лампата 😃).Дори не знам какъв е този термин,в интернет пише светкавици в очите,но при мен е по-скоро примигване,отколкото светкавица,освен това е долу в основата на окото.Само проблеми с очите нямах и сега вече до тях стигнах.По-лошото е,че аз веднага го свързвам с болести на главата или пък склероза ( винаги възможно най-лошата диагноза). И сега цял месец около тези две неща се въртя,няма спокойствие ☹

# 151
  • Мнения: 1 838
do98, ако е това, на което казват "играе ми окото" - с малко магнезий ще се оправиш. Simple Smile

# 152
  • Мнения: 156
Момичета, онзи ден се консултирах с една лекарка, по моя въпрос със евентуално не сменения презерватив на прегледа при гинеколога и каза: не е невъзможно но малко вероятно... Това просто ме съсипа... Не спирам да го мисля, че имам хив. От вчера запопнах да ходя на психолог, но все още няма как да се успокоя. Какво да правя да си го избия от главата,  възможно ли е наистина дс съм се заразила? Всички останали ми казват няма как да стане дори да не е сменен... Просто е някакъв ад

# 153
  • Мнения: 974
Не, няма как да стане да имаш ХИВ, но имаш нещо по-притеснително - наченки на ОКР. Затова поработи над това , което наистина те притеснява , и което се опитваш да прехвърлиш на ситуацията с гинеколога.

Добре е тези неща да ги отработиш преди да родиш, понеже с малко бебе ще ти дойде доста нанагорно.

# 154
  • Мнения: 156
Ходя вече на психолог.. Но още няма голям ефект. Знам, че е невъзможно но тази лекарка като кяза малко е вероятно но не невъзможно, и нещата станаха още по златен

# 155
  • Мнения: 156
Здравейте отново. Моята хипохондрия не спира да се проявява. Бременна съм в края на трети месец. От около седмица или малко повече имам проблем с ходднего по голяма нужда. Срам не срам ще споделя. Нямам запек, нито растройство. Просто е малко по меко, по кашаво. Само сутри  веснъж. Но примерно днес усещам че ми се ходи но говорех по телефона и се забавих. Като отидох видях че съм се изцапала малко и това ме плаши. Усешам се, не е спонтанно, без да усетя, но някак си се изпускам, и немога да стискам. Дали от бременността, дали от това че е по течно...? Но естествено питсм всеки на всякъде и никой няма такъв проблем и се започва.   Рак, стомах, дебело черво... Сериозни проблеми.. Дайте съвет, някяо сблъсквала ли се с нвшо такова. Питах аг и чакам отговор

# 156
  • Мнения: 1 258
Диана, точно си мислех какво се случва с теб. Отново влизаш в спирала от кофти мисли. Нямаш проблеми, разбери, филмираш се сама. Купи си чай от мента и още един - от мащерка. Пий по 3-4 чая на ден и коремът ти ще се успокои.

# 157
  • Мнения: 156
Диана, точно си мислех какво се случва с теб. Отново влизаш в спирала от кофти мисли. Нямаш проблеми, разбери, филмираш се сама. Купи си чай от мента и още един - от мащерка. Пий по 3-4 чая на ден и коремът ти ще се успокои.
Ходя вече на психолог. Но все още няма ефект. Днес пак ще ходя. Постоянно мисля страшни неща, и най-лошото е че немога да се зарадвам за бебето. Не го усешам като мое, все едно не го обичам, не съм привързана към него. Чуствам се изрод, ефоист, а това още повече засилва депресията и паниката. Не знам нормално ли е  толкова го чакахме и искахме, а сега... Все едно не го искам, а имам всичко, нишо не ми липсва дори материално, което е най малкото. Имам прекрасен мъж, приятели, дом, чакам бебе... А аз все едно нв го искам... Това ме съсипва

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:16 от bubanka

# 158
  • Мнения: 1 258
Миличка Диана, отпусни си душичката, имаш всичко, от теб се иска спокойствие само. Длъжна си! Не си мисли глупости, радвай се на бременността си и мисли позитивно!

# 159
  • Мнения: 156
Как??? Как да се отпусна като прася какво ли не и не става и не става... Излизам, забавлявам се уж... Но умът ми е там в болестите. Започнах да ходя при психоложката си, но его че още не става нищо. Тормозя се, пе измъпвам мъжа си и майка си с тези депресии и мисли. Всяко едно ръчкане пробождане в тялото е страшна болест. Знам че имам хемороиди, сега имам едно като натискане отдолу до дупето и си казвам, ето рак на ануса... Не издържам. Казвам си ще отида на лекар, а ме е страх. Отделно че мъжа ми като чуе пе пак трябва ходене по изследвания ще откачи.. Разбирам го, въпреки това е до мен. Питам постоянно всеки има ли такова ило онакова усещане.. И като кажат НЕ... Става ад за мен... Какво да правя? Ето сега ме плаши това с тоалетната сутрин... И това усещане като натиск отдолу на дупето... 😪😪😪😪

# 160
  • Мнения: 1 838
Постоянно мисля страшни неща, и най-лошото е че немога да се зарадвам за бебето. Не го усешам като мое, все едно не го обичам, не съм привързана към него.
Диана, сега ще изпиташ много различни усещания по цялото тяло. Simple Smile  И аз все нещо ново имах по време на бременността. Хубавото е, че те следят и ти правят много изследвания, а това ни помага/успокоява при хипохондрията. Виж какви храни се препоръчват за разстроен стомах и ще се оправиш.

За цитираното - и аз в началото не можех да се зарадвам. Ще започнеш да се привързваш като започнеш да го/я усещаш или чак като се роди. Поне при мен беше така. Не е срамно.... освен тук във форума, където всеки гледа да се изтъкне колко е по-по-най. Grinning Grinning

# 161
  • Мнения: 156
Постоянно мисля страшни неща, и най-лошото е че немога да се зарадвам за бебето. Не го усешам като мое, все едно не го обичам, не съм привързана към него.
Диана, сега ще изпиташ много различни усещания по цялото тяло. Simple Smile  И аз все нещо ново имах по време на бременността. Хубавото е, че те следят и ти правят много изследвания, а това ни помага/успокоява при хипохондрията. Виж какви храни се препоръчват за разстроен стомах и ще се оправиш.

За цитираното - и аз в началото не можех да се зарадвам. Ще започнеш да се привързваш като започнеш да го/я усещаш или чак като се роди. Поне при мен беше така. Не е срамно.... освен тук във форума, където всеки гледа да се изтъкне колко е по-по-най. Grinning Grinning
Може би, това че намерих тази тема при вас, малко ме успокоява. Въпреки, че пишем доста рядко а ми се иска дс е по често. Та.. Сега усешането, което имам отдолу около дупето е рак нали знаете. Чета, търся питам някой има ли подобни оплаквания... И ето пак ще питам, имали някоя от вас наистина с такова усешане? Започвам дс мисля, че съм адски егоист да мисля само за себе си... Ами това бебе защо го създадох, защо ако не съм готова? Това ме съсипва. Мога да говоря(пиша) с часове. И най-дразнещото и изнервяшо нешо е, когато ми кажат- стига вече мисли за какво да се притесняваш, измисляш си, стегни се, мисли за бебето..  А аз като не мога да мисля за бебето се чуства зле... Аз не съм нормална щом не мисля за  него. Благодаря ви че сте тук и наистина се надявам да ме разбирате, защото масово тук ме нападат...

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:17 от bubanka

# 162
  • Мнения: 105
Напълно те разбирам-аз съм същата.Вчера беше първото ми ходене при психолог,но си трябва време за терапия и да има някакъв ефект.Вече съм на ръба на отчаянието-от няколко дена изтръпване,мравучкане в крака и крампи.Не спирам да си мисля,че имам склероза и нищо не може да ме убеди в противното,въпреки че ходих вече на двама невролози.Семейството и приятеля ми са вдигнали вече ръце от мен,докторите също.Тъкмо нещо мине и се започват нови болежки,в такъв кръговрат съм вече от около година-няма спасение.
Повярвай ми ако имаше рак,нямаше да имаш такива симптоми.Доста по-изразителни са си и няма как от нищото да го прихванеш.Проблема е,че след дупето ще дойде друга болежка и така докато не се спасиш и не излекуваш психиката си.Стискам палци

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:17 от bubanka

# 163
  • Мнения: 156

Как да ти кажа.. Хем го разбирам, пе е така, но не мога да го осъзная. И въпреки, всичко чета симптоми и намирам, че това усещане за натиск е признак на рак на ануса... А не виждам, че може дс са хемороиди.. Ужас е

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:17 от bubanka

# 164
  • Мнения: 582
Аз съм имала подобни усещания, даже и днес малко усетих нещо такова, не се притеснявай, не е нещо необичайно, пък и си бременна и тогава се появяват най-различни болежки, наслаждавай се на бременността, това е прекрасен период.
Аз пък се притеснявам за моите топчета дето ми се появиха, едното ми се струва по-малко сега, дано да изчезнат, че се побърквам пак...

Общи условия

Активация на акаунт