Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 2

  • 33 612
  • 771
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 156
Да разбирам че си имала усещания като натиск отдолу до дупето. Всякаш нешо те натиска леко? А ти за какви топчета се притесняваш

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:19 от bubanka

# 166
  • Мнения: 582
Да точно така, усещане в дупето направо, все едно нещо те натиска.
Преди седмица ми излязоха две топчета няколко пръста зад ухото, до костта, едното ме наболява леко и е твърдо, не знам какво е, но все едно изведнъж се появи... Иначе имам мастно топче на гърба, но това май не е такова, не ми приличат и на лимфни възли, въобще не са там, по принцип имам проблем с това ухо, но не знам дали има връзка въобще с ушите и сега чакам да ми мине, надявам се поне, че въобще не ми се ходи пак по болници...

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:19 от bubanka

# 167
  • Мнения: 156
Аз имах такова отпред на челото, там където запопва косата. Години наред си го носех и преси две години го махнах.. Мастна тъкан нищо сериозно. Но тогава не бях така с хипохондрията. Сега усещам че пак се появява май, почти до старото място... Това вече е някакъв ад... Всели ден ново и ново

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 18:19 от bubanka

# 168
  • Мнения: 1 844
Спрете да четете и ще намалеят болежките и притесненията! Simple Smile

# 169
  • Мнения: 582
Дара всеки път си викам няма да чета, няма да чета и хоп, пак натам ме влече, луда работа 😁

# 170
  • Мнения: 156
И аз, и аз... Как се спраеяте с това, не чети... Как става

# 171
  • Мнения: 582
Знаете ли, наскоро четох, че ние хипохондриците от страх за живота си, спираме да живеем, и някак си ме жегна, защото си е така и се опитвам да си го казвам това често, защото искам да живея, не само да съществувам, имам едно малко момиченце, което е всичко за мен и искам да има весела и щастлива майка, защото тя го заслужава. Напоследък се опитвам и да се надсмивам над всичките си страхове и до някъде ми помага, но е трудно наистина. Има моменти изпадам в някакви дупки направо, има моменти, в които си казвам като ще се мре, ще се мре, дай да си живея живота.. И така..

# 172
  • Мнения: 156

Ето това е, което аз чета понякога помага, но понякога съм наистина в такава дупка че не става. И най-вече се тормозя, защо не се привързвам към бебето в мен. Зашо ме е грижа само за мен, нв за това как е то. Ами ако не го искам ако не го обичам като се роди... Това ме съсипва

# 173
  • Мнения: 582
Няма как да не го обичаш, ще видиш, това е смисъла на живота, аз когато се притеснявам за живота си, се притеснявам най-вече заради детето си, да не остане без майка, защото децата имат нужда от родителите си. Ще се влюбиш в детето си, няма по-истинска любов от тази.

# 174
  • Мнения: 156
Много силно се надявам да е така. Да го обичам. Но се обвинявам сега, че не се привързам както другите майки. Че мисля само за мен, когато не ми е добре. Мисля си аз да съм добре пък.. И тогава се усеща  и си мксля каква майка ще съм.  Аз съм идиот.. Не го заслужавам.

Мили момичета, обръщам се към тези, които са били бременни или са в момента. Нормално ли е понякога, малко повече от половината ден, да усещам дискомфорт в стомаха? Не е болка, не са киселини. А чуство всякаш е празен, дори да съм се хранила, понякога като ми е кофти и ходя също усещам неприятно чуство. Това го усещам около и над пъпа. Не е ниско долу, там си имам леки спазми, които знам че са нормални. Просто, знаете че и без това се шашнах днес от всички тези усещания, с тоалетната.. И т. Н.

Последна редакция: чт, 11 юни 2020, 21:39 от bubanka

# 175
  • Мнения: 582
Не се сещам за точно такова усещане, но ще ти кажа какво ми каза моята следяща лекарка като бях бременна и се бях шашнала от разни болежки. Пита ме от къде идва думата бременност и аз мълча и не мога да го измисля. Тя каза от бреме, така че всякакви болежки има по време на бременността, но всичко е за хубаво.

# 176
  • Мнения: 1 844
Но се обвинявам сега, че не се привързам както другите майки.
Ето това е проблема - вярваш сляпо на написаното/казаното от другите майки! А знаеш ли колко майки не смеят да си признаят, че не са били привързани? Че майчинското чувство е дошло след раждането чак?
Аз съм една от "другите"  майки, които се привързат след раждането. Simple Smile
Скрит текст:
И кърменето при мен не е от тези идиличните, които дават по рекламите. Grinning Grinning

# 177
  • Мнения: 484
Здравейте момичета!Аз съм уж бивша хипохондричка, бях такава в продължение на 2години (2012г) след като родих, даже започна още през 7мия месец на бременноста (получих ужасен световъртеж, вестибуларна криза ) много се уплаших и тогава се започна всичко.Няма да споменавам какви диагнози съм си поставяла и т.н . Успях да се преборя сама с това състояние, беше мн трудно.Всичко беше наред до 2016г , когато почина баща ми...Бях много зле, отключих паническо разтройство, паник атаки и всякакви ежедневни , , прекрасни, ,  симптоми.Не излизах от вкъщи, депресия жестока, агарофибия...абе красота.Това продължи повече от една година, говоря за най острия и ужасен период.Само аз си знам как успях да изплувам от това състояние...до някъде.На моменти имам симтоми на ПР , но ги овладявах някак.Сега от няколко месеца мисля , че пак се почва ... Sad Няма отърване , един път , , паднеш ли, , . Сега от 1-2 месеца особено няма ден в който нещо да не ми е както трябва и естествено, лошите мислите пак започнаха...Постоянно се опитвам да намирам обяснения за неразположенията си, но мисълта, че наистина може да ми има нещо, а аЗ се самозалъгвам , че съм ок ме обзема.Искам да попитам според вас нормално ли е почти всеки ден все да ме наболява нещо?Корем, горе , долу , под едното ребро др път под другото, придърпвания, бодежи, болка в гърба,в бъбреци? може би, в гръдния кош, друг път пък е нещо и някъде другаде., гадене...Просто стоя и си мисля, че не е нормално все някъде нещо да ме боли или да ми е дискомфортно....Има ли и други като мен? Все с разни болежки и т.н. А да са здрави уш?
Извинявам се за романа....но имах нужда да споделя....

# 178
  • Мнения: 582
Здравей! И аз все имам някакви болежки и аз като теб си мисля може ли такова нещо, уж си здрав, пък все нещо те боли. Преди две години един месец ме боля глава и ми беше зле, и бях си наумила, че сърцето ми не е добре. Отидох на кардиолог и като ми казаха, че всичко е наред и главоболието спря и всичко. Мисля си, че сами си предизвикваме понякога болежките.

# 179
  • Мнения: 156
Здравейте момичета!Аз съм уж бивша хипохондричка, бях такава в продължение на 2години (2012г) след като родих, даже започна още през 7мия месец на бременноста (получих ужасен световъртеж, вестибуларна криза ) много се уплаших и тогава се започна всичко.Няма да споменавам какви диагнози съм си поставяла и т.н . Успях да се преборя сама с това състояние, беше мн трудно.Всичко беше наред до 2016г , когато почина баща ми...Бях много зле, отключих паническо разтройство, паник атаки и всякакви ежедневни , , прекрасни, ,  симптоми.Не излизах от вкъщи, депресия жестока, агарофибия...абе красота.Това продължи повече от една година, говоря за най острия и ужасен период.Само аз си знам как успях да изплувам от това състояние...до някъде.На моменти имам симтоми на ПР , но ги овладявах някак.Сега от няколко месеца мисля , че пак се почва ... Sad Няма отърване , един път , , паднеш ли, , . Сега от 1-2 месеца особено няма ден в който нещо да не ми е както трябва и естествено, лошите мислите пак започнаха...Постоянно се опитвам да намирам обяснения за неразположенията си, но мисълта, че наистина може да ми има нещо, а аЗ се самозалъгвам , че съм ок ме обзема.Искам да попитам според вас нормално ли е почти всеки ден все да ме наболява нещо?Корем, горе , долу , под едното ребро др път под другото, придърпвания, бодежи, болка в гърба,в бъбреци? може би, в гръдния кош, друг път пък е нещо и някъде другаде., гадене...Просто стоя и си мисля, че не е нормално все някъде нещо да ме боли или да ми е дискомфортно....Има ли и други като мен? Все с разни болежки и т.н. А да са здрави уш?
Извинявам се за романа....но имах нужда да споделя....
Здравей. Напълно те разбирам как се чустваш. За капак на всички болежки и мъки съм бременна. Бременна с депресия, хипохондрия и всички чудеса... Момичетата могат да ти кажат, че ги побърках, но искренно им благодаря. При мен също започна след като почина внезапно баща ми. Няколко месеца преди това загубих бебе.. Всичко подтисках в себе си и в един момент изби. Но си мислех че с бременността ще отшуми, защото ще съм щастлива. Да, ама НЕ. Може да прочетеш предни мои постове. Благодаря на момичетата, които ми писаха и разбрах, че не съм сама и единственна в страховете си. Запопнах да ходя на психолог, рано е но запопва да има ефект. Ако наистина не успяваш сама, не се тормози, намери помощ. Няма срамно, напротив. Ако имаш въпроси пиши. Но бъди сигирна, че всички, които сме тук сме така.. Всеки ден нова диагноза, дори и две 😣

Общи условия

Активация на акаунт