Искам да кажа ... (155) през февруари 2019

Райче, здрави нерви ти желая. Казвам го, като доскорошен собственик на куче.
Обожавам ги и винаги ще си остана кучкарка по душа, обаче вече трудно ще се съглася да отглеждам куче вътре вкъщи.

Пък аз искам сушилня, която да си самопочиства филтрите. Ех, мечти

Хаха, Ленд, и аз след Ел Принсипе бях готова да изгледам всички филми на Алекс Г.

На родителска среща бях днес. Чудни са ни децата, четат, смятат. Вече /поне аз сега разбирам/ не можело да се коментират поименно учениците и ни представиха резултатите им под формата на диаграми с номер на всяко дете, който само родителят му знае. Много идейно така, не да се червят родителите на някой/я калпазанин/ка.
Последната седмица на март ще е кошмар, две състезания +празник на буквите, отделно редовните активности. Да си заслужат ваканцията после.

Ренко, пожелавам ти скоро да си имате свой собствен дом!

Здравейте.

И аз утре съм на родителска, на малката. Селесте, отдавна го има нареждането да не се говори с имена.
При нас срещите са общи и сме се разбрали с госпожите да говорят направо. По-бързо и лесно е, иначе само се чудиш за твоето ли говорят или не 😆

Стискам палци на всички, които още имат нужда.

Лили, при вас ли са раздавали ония образователни книжки с гейовете. Все сте замесени в някоя шашкания 😂

Райче, честито решение за куче (или може би съболезнования) 🤗
Аз не се наемам, твърде ангажиращо ще ми е.

Селесте, много идейно това да не казват имената на децата. Модерни работи. Ние в техникума имахме един сладур, с чието име започваше всяка родителска среща

Руми, не са при нас. Аз от бг-мама разбрах.
Срещата днес не ми хареса. Пазарихме се като на селски пазар и накрая колегите клекнаха.

Еее, Лили, силно се надявах да сте се преборили.

Лили, дано само битката а загубена, не войната 😊

Аз пък това да не се говори поименно не го разбирам баш. Защо? Нали децата са ни един колектив? Ще се присмея на бащата на Иванчо, щото той е зле по английски или ще ми се смеят на мене, щото мойто е зле по математика? А ако Ивано и Петканчо имат лоша дисциплина, защо това да не се обсъжда публично - то касае целия клас, пречи на всички?
Не съм от родителите, които се червят от проявите на отрочетата си, не се срамувам да потърся помощ, затова и никога не съм го одобрявала това с алабализмите наместо казването директно по две приказки за всяко дете.

За служебни въпроси човек не бива да се хаби ама хич, ама никак, ама изобщо, никога и при никакви обстоятелства.
Битки, съвещания, разговори, доказвания, разследвания, конфликти, изяснявания - всичкото е вятър. Няма описан случай в медицинската практика, при който някой на смъртното си легло, в последните си думи да е рекъл нещо от сорта: Ех, защо не прекарвах повече време в службата, защо не вложих там повечке нерви и старание! Няма и да има, такъв, де.

Аз тия дни слабоуспешно усвоявам занаята на Жан Валжан. Вечерно време гледам образователни клипчета (long live рунет!), a през деня издевателствам над горките ми овошки. Съоръжих се с обилие ножици - големи, малки, плоски и кръгли, телескопични и сгъваеми, с триони и ножчета:  да ме ожали човек ако ме види окичен с всичката тая железария. Купих и една ножица за високи клони, тя е с дълга дръжка, та и нея нося на рамо като неправдоподобен рибар. Върлувам връз ябълките и крушите: остригах ги като трудоваци, но нямаше и как инак де, бяха придобили съвсем хипарлив вид. Утре съм нарочил сливите и вишнап.

А, и насях вече доматките. Много важен ден е това за мене, обичаям го.

Абе на месец средно изписвате по 320 страници, а сега са наполовина. Що така?

Не успях са пиша днес .
Шефа СиЦилиянец днес имаше РД и цял ден звънят и приИждат познати и роднини да му честитят. Много народ , заболя мв главата . Две торти отказах и незнам си колко тави със сладки , да железна съм . Цял ден съм на омлет от 3 яйца и две кафета - черни .

Трябва са мръдне кантаря таИ седмица - иначе отивам в някоя сладкарница и почвам подред Менюто 😝😂🤪

Алечка , ходи ли на доктор с твоя проблем ? Дано си по- добре . 💗
Зюмбюлите ми ще цъфнат тази седмица мисля - обожавам миримата им .Баба винаги имаше най- хубавата градина с цветя - хиляди лалета , нарциси и зюмбюли, кокичета, фрезии.  Колко майки са идвали са я молят за букети с цветя за 8-ми март за учителките . 💗И на никой не отказваше . Пролетните цветя са ми любими .

Ха,  Белинда, за сефте не сме на едно мнение
Байгън ми беше дошло от РС, на които слушам, че Пенчо и Ганчо са калпазани и срещата минава в говорене за две-три деца. Ама изобщо не ме интересува това, грам, това е проблем за решаване между Пенчови, Ганчови и училището. Това, че аз го слушам 40мин точни с какво ми помага?
Идеалната РС за мен е да се видя сама с учителите на детето и да си говоря с тях за него. И да си го говоря аз и те, също нямам никава нужда Пенчовица да слуша в детайли, колко разпилян и заврян е сина ми и как не може да си събере натурията около чина по кабинетите.
Толкова ми бяха писнали тези РС след 5-6 клас, че спрях да ходя и започхнах да се виждам и чувам с класната и ако тя кажеше, с някоя друга учителка. От 9 до 12 клас - нито на една РС.
Честно, към днешна дата, с електронни дневници, имейли и телефони, какъв е смисълът на РС?

Ииии, кощунство! Как без РС?! Как иначе ще разбереш, че синчо ти е ходил да върши пакости с другари, освен от родителите на някой от тях, който не е издържал на разпита с лампа в лицето?!

Разбира се, че не става дума да слушаме сто часа за лошата дисциплина на Иванчо. Мисълта ми е, че всеки иска да си чуе за неговото дете и общите приказки са неудовлетворителни.

Ахахаха, разпита с лампа вика
Ми то вече май всички родители са по вайбър/фб групи, та клеветенето може да си върви с всичка сила и без РС
Не знам, много съм бърнаут-ната аз на тема РС. Да не видя!

Куркума, някъде бях чула, че вишнапа не се реже ...

Моите зюмбюли едва-едва са показали пъпките си, ще цъфнат поне след 20 дена, ако не и повече. То зависи и от времето, де. А лалетата тая година ще имат много по-малко пъпки - подозирам, че някой подземен обитател, хитрец и лакомник, се е специализирал да прегризва едрите луковици, та за мене да остава вместо красотата на цветовете едната зелена шума само.

Тая седмица проводихме към по-добрия свят двама комшии. За единия съм ви разправял - Ш., селският ни пияница. Той барем от пет години живееше на единия алкохол само, беше станал слаб, сух, почти безплътен. Така и до днес не съм сигурен дали той носеше дрехите, или те крепяха изпитото му като точилка тяло. Беше от ония, кротките алкохолици. Ще го запомня от времето, когато беше приютил в порутената си къща една алкохолизирана като него Дулсинея. Всяка сутрин, докато трая колебливата им страст, Ш. ставаше рано, и още гурелив и подпухнал търчеше в кафенето на главната улица и оттам купуваше за изгората си една обикновена вафла. Кръчмарят ни, инак спестовно копеленце,  при вида на калните пръсти на Ш. се прежалваше за половин салфетка и нашият херой заплиташе крака към къщи, наведен срещу вятъра, стиснал в ръка вафлата в розова хартийка.

Другият - И., беше работлив и тих човечец, родом от Средногорието. Преди години се събрал с една нашенка, отгледал децата ѝ. Работеше какво ли не, най-вече строителство, ама такова, дето никой не иска да е с особено качество, и не го и плаща особено също. Зидаше дувари, измазваше дворни нужници, редеше плочници и лепеше прости водопроводи. Имаше един-единствен хартисал зъб, който с удоволствие показваше, когато се засмее. А се смееше съвършено безвучно, и само по оголения зъб и тресящите се рамене човек можеше да се усети, че И. се смее. Преди време го цаних да ми направи едно дворно стълбище, то стана триизмерно криво, обаче тогава тъкмо бях изкарал едни хубави пари, та му го платих като за златно. Той много се зарадва. И от тоя ден, да до съвсем скоро ме поздравяваше колчем ме види, па ако ще и по пет пъти на ден, и все ме питаше кога ще ми направи още някое стълбище, като че ли сме в Парга. Аз все му виках друг път, зер не всеки ден имам грешна пара у себе си. И така, Бог да ги прости тия несретници.