Консултации с адвокат

е, щом така сте се споразумели, как ще е задължително?

Мила, струва ми се доста дребнаво от ваша страна....

Вероятно звучи така,поради което вече три години мълча.Но понеже почти живея в социалните,заради ежеседмичните жалби на бащата вече не издържам психически.Детето ни е с проблем и това постоянно мятане на разпити му влияе зле.

Да, така ми звучи на мен.
Бащата не се качил, не виждам какъв е проблемът, че вие сте го завели до пред блока. В съдебното решение буквално ли тълкувате "от дома на майката" като да влезе в дома ви и да вземе детето?
А относно това - че не влиза у вас да си каже две думи с детето, да ви питам вие пък говорите ли с детето, обяснявате ли му, че ще трябва да отиде днес с баща си, той ще го вземе за малко и ще го върне, примерно... или един час докато го чакате мърморите и го обиждате? А когато все пак дойде, му спретвате един скандал може би?! Така тълкувам поста ви. Ако съм далеч от истината, извинете ме.

AIDA_N, само хипотези.
 1. Ако бащата прави всички тези неща, с цел на по-късен етап да заведе дело за родителските права и да ги използва като доказателства срещу майката?  А при толкова много жалби до социалните, току виж, че решат, че майката не се грижи добре, какво правим?
2 . Ако ги използва като форма на отмъщение към майката, да я държи в непрекъснато психическо напрежение и стрес? Без да му пука това как се отразява на детето, което е и негово, все пак. Често във войната между бившите, не се и замислят за децата, а ги ползват като оръжие срещу другия.

Едит
Мила, защо си изтри въпроса? Само защото AIDA_N изрази мнение, в което те критикува? Ами това е само едно мнение, аз съм на друго. За мен такова голямо закъснение, при това системно, е неточно изпълнение, да не кажа неизпълнение на съдебно решение. Да не говорим как се отразява на детето, готово, облечено, да стои стенд бай, а баща му да го няма. Дали не си мисли, че баща му не го обича, щом не идва? Ние възрастните не толерираме закъсненията, но децата трябва да ги толерират?  Бих го подкарала с неговите номера, ама хайде да не давам форумни съвети, достатъчно казах.

Казах как ми звучи на мен. И твоите хипотези са само хипотези...

Майката не се грижи за детето, само защото не е слязла да заведе детето пред блока и да го даде на баща му? Нали не мислим, че в социалните работят малоумници?!

Детето Е използвано като оръжие и от двамата. Отново мое мнение.

А относно основателността на жалбите, какво ти е мнението? Зная, че няма как да кажеш, без да си гледала документи. Но майката търси защита срещу тази форма на постоянен психически тормоз, а не критика.
Предполагам, наясно си, че това негово поведение, е плод най-вероятно на адвокатски съвет. А каква е целта му, само можем да гадаем. Погледни и от тази гледна точка и приеми майката като твой клиент, защото тя е потърсила съвет тук, а не  като клиент на насрещната страна, за да я критикуваш.

Ти прие по подразбиране поведението на майката и тръгна да го критикуваш, без да имаш данни дали наистина е такова.

Ако тази майка ми беше клиент, с точно този проблем, бих ѝ задала точно тези въпроси, които и зададох. Има ли причина този баща да прави тези неща? Защото крушката си има опашка.
На 100% на себе си не вярвам, на клиенти пък съвсем. Убедила съм се отдавна, че нещата не винаги са такива, каквито се представят от едната от страните.
Затова мисля, че и майката си има вина. Като не оневинявам напълно и бащата разбира се.

Значи бащата стои пред блока и чака, а майката стои с облеченото дете горе и тя чака... Те явно са се намерили. Горкото дете!

Не. Детето стои облечено и готово, а бащата закъснява цял час.
Постът е изтрит от Мила, затова така гадаеш.

Момичета,децата ми са две.Едното ходи и има голямо желание и дори днес отиде,другото отказва.То е по-специално и бащата го знае.Не ограничавам децата си да се виждат с него,защото ако беше така и двете нямаше да ходят, а едното ходи всяка седмица и когато пожелае и аз проблеми не правя за нищо.От мен в социалните няма и една жалба,не защото няма защо,а защото считам че отношенията родител-дете се градят и са отговорност на самите родители,не на институции. Детето,което отдавна не желае да ходи си има лични причини и памет за всичко,което сме преживели вкъщи още докато бяхме всички семейство.Аз нито мога да му зануля паметта ,нито да му вменя че нещата които е виждало не са се случвали.Иначе аз съм отворена за разговори с бащата, предлагала съм и да му помогна да си оправят отношенията.Инициирах среща между нас и адвокатите ни,където всички му обясниха че отношенията с детето му са негова отговорност.Е,човека каза пред всички нас,че ще пуска жалби,докато е жив.Какво повече да добавя.

Аида, няма оплаквания срещу мен като родител в социалните,че не полагам грижи за детето.Предложила съм и на адвоката на бащата да го придружи ако желае до нас,за да се увери,че проблем от моя страна няма В крайна сметка и аз имам нужда от ден или два дни в седмицата за себе си.Чела съм социалните доклади по отношения на родителския ми капацитет и грижите за децата.Няма нито една забележка или намек за такава.
 Притеснителното е,че социалния работник за който не твърдя,че е малоумен ми говори едни меко казано недопустими неща като как "имали механизъм да ПРИНУДЯТ детето да ходи", как това "че му се крещи или са груби и му се налага да се затваря в стая и му блъскат по вратата , не било причина ДА НЕ ИСКА да ходи" или как "ТРЯБВАЛО да ходи,защото иначе баща му нямало да спре с жалбите".На мен лично ми беше казано,че ще ми бъде спусната социална услуга, за да видел бащата,че нещо правят и да спрял със жалбите.Намирам всичко това за неадекватно,непрофесионално и малоумно.
И считам детето си за жертва,защото като е привикано и аз съм длъжна пак да го заведа му се вменява всичко това и никой от там не го интересува защо,а само това как бащата да спре да ги занимава.

Не се обиждам,заради някои неща ,които прочетох Дори съм благодарна за обратния поглед на нещата.

Добавям само,че докато бях сама без човек до себе си ,проблем че детето не ходи нямаше.Когато станах с партньор в живота си, който неизбежно започна да изпълнява и мъжки ангажименти спрямо децата ми у дома, жалбите заваляха с още по-голяма сила.

Щом другото дете ходи с желание, значи бащата не е толкова чисто черен все пак. Значи има подход към децата, не е съвсем да му куца комуникацията.
Според мен юридически проблем няма, проблемът е в отношенията. А тук не мога да давам съвети.

Това казах - само поради факта, че майката е слязла пред блока да заведе детето при бащата, как социалните ще си направят изводите, че не се грижи за него. Понеже колежката по-нагоре изказа предположение, че социалните току виж решили, че майката не се грижи за детето.

"Финансовите" подходи са изключително успешни,когато са прилагани спрямо тинейджър.Не всички деца обаче са меркантилни.

Гадаехме възможни хипотези, спрямо началната информация.

Според мен са смущаващи внушенията от социалните, заради опит да се отърват от неговите жалби. Според мен невършенето на работа, или зле свършена работа, също може да се окаже правен проблем. Без документи, няма как да се каже.
А как биха реагирали, ако и Мила ги засипе с жалби?!

Не е материята, в която съм компетентна, но аз поне не се сещам за закон, задължаващ детето да отиде при другия родител, ако то не иска. Разбира се, трябва да се изследват причините за отказа и да се работи в таз посока, ако е възможно. А не детето да бъде притискано и насилвано.

Внушенията на социалните? Риторичен въпрос, не ми отговаряй.

А аз нямам намерение да пиша сценарии. Ние така можем да си откараме до догодина...

Аз ще ви кажа как реагираха-помолиха ме поне аз да не съм го правела,защото ги попитах същото.Обяснено ми бе,че имало родители,които си нямали работа и се занимавали с подаване на жалби.Нооо, те били длъжни да отговарят на всяка такава и да ме викат всеки път с коментара,че до 18 год "все сме щели да я откараме някак".Детето ми е с ТЕЛК,не чух и една дума за това как това се отразява на него, как му вреди,чувам само за бащата и честно казано ми писна.
 Колкото и грозно да прозвучи детето ми да е здраво ми е в пъти по-важно от това какви права има бащата.И ако е баща съвестен- сам щеше отдавна да си е дал сметка,какво причинява на достатъчно болното ни дете,за което дори не си направи труда да попита какво му има една календарна година.
 Благодаря на всички за отговорите.Бяха ми полезни всички гледни точки.