Бременност, тъга, плач и депресивно настроение

😔Здравей,и аз бях така по време на втората ми бременност,да допълня,че и аз съм много потдатлива на такива състояния,но мисля,че съм силна жена и се справям. Всичко е в главата! Нямаш причина да се напрягаш излишно,вземи се в ръце,чака те най- хубавото в този живот. Излизай,разхождай се,намери поводи за повече усмивки!!! Чети книги,слушай музика,която те успокоява, и мисли за бебето и за това,колко щастие те чака. Може дори да заложиш и на спорта,дава тонус,успокоява..говори с близките ти за проблемите си,не се изолирай и напрягат,няма никакъв смисъл.Когато усетиш тревожност,напрежение дишай дълбоко и си кажи няма смисъл от това,така вредя и на себе си и на бебето. Търси само положителното,не се впрягай с ненужни глупости,знам,че е много,много трудно,но ако сама не си вдъхваш кураж и сили няма да стане.Бъди щастлива и избии от главата си всички страхове,бъди позитивна,мисли от хубавата страна  🤗🙃✌

Здравей, Палмичка, аз също минах през такъв период, много се притеснявах за мъжа ми, да не му се случи нещо, колко го обичам и не мога без него и това ужасно ме натъжаваше. Всеки ден със сълзи го изпращах на работа. Сега като се сетя ми става смешно. Намирай си занимания, глади дрехите, подреждай, готви си хубави полезни неща, които обичаш, намирай си задачки навън. Аз това правех. Просто отмина. Иначе, то поводите за притеснение, особено по време на бременността, са безброй. Не им се давай! Ще мине и това. Кураж

Благодаря много и на двете ви! Ще опитам всичко! Бъдете здрави!

И аз минах през такъв период. Плачех за най-малкото, постоянно ми се въртяха лоши мисли в главата. С времето отмина. Щом си податлива на емоции очаквай нова порция депресия след раждането. Поне мен ме споходи тази екстра, следродилна депресия. За щастие не продължи дълго, около 10 дни и като че ли беше на пристъпи (от нищото почвай да плача, без да мога да се успокоя).
Важното е да си даваш сметка, че това са странични ефекти от хормоните и ще премине скоро. Поговори и с мъжа ти, за да може да ти окаже нужната подкрепа.
Лека бременност ти пожелавам и здраво пухкаво бебче на финала ☺️

Не се притеснявай,от хормоните е. Аз съм същата и по характер даже, имах тежка следродилна депресия над два месеца, но родителите ми много ми помогнаха с гледането и нещата се канализираха що се отнася до бебето . Много е важно, че мъжът ти те подкрепя и разбира,защото когато ти просветне пред очите, всичко това ще ти е гаден спомен и ще се радвате заедно. Просто търпение и ще мине. Ходи на разходки, за да прогонваш натрапчивите мисли.

Здравей, само да кажа за психолога: нормално е като тръгне, да излизат всичките ти "демони" и стари травми в началото. Това е тежко и се наблюдава привидно "влошаване". ВСъщност обаче е здравословно и ако се премине през този етап и се приеме всичко, каквото е, започва бавно "подобрение" (слагам кавичк, защото са условни състояния).Мисълта ми е, че дори с най-добрия психотерапевт ефект има след месеци и години. Но пък траен. Затова бих посъветвала да се насочиш пак натам, но с повече търпение и време да си дадеш.

Относно бездействието и депресиите- това е при всеки човек. Аз не съм склонна и пак, ако съм неангажирана, ако скучая, ме обхващат черни мисли...Затова гледам винаги да имам някакви цели, планове, не просто запълване на времето ден за ден.

Психотерапия. Категорично. При психотерапевт, задължително член на БАП (Българска асоциация по психотерапия) и който ти допада като човек и като подход. Това е ключов момент в терапията. Според мен бременността допринася за такива състояния, предвид постоянно променящият се хормонален фон. Според това доколко жената е предразположена, се проявяват в различна степен. Опитай се да гледаш на тези състояния като на нещо, което се случва поради дисбаланс на хормоните в организма ти. Не търси вината в себе си, собствените си мисли и чувства. Така няма да се справиш. Един психотерапевт може да ти обясни за соматичните състояния между хормони, мисли и чувства, физически проявления. Можеш да научиш много неща за копирните механизми и как тялото реагира в отговор на стреса. Важно е как човек реагира в дългосрочен план на такива проявления. Ти не можеш да ги спреш, а и не е нужно. Понякога няма лошо да се оставиш на емоцията да излезе на момента и след това да си обясниш, че всъщност това е била моментна реакция и че няма отражение в дългосрочен план. Хубаво е близките ти да знаят, че имаш такива моментни състояния на тъга и да проявят разбиране. А не да си мислят, че са сгафили и да се “дразнят”, защото смятат, че вината е у тях или пък още повече, да създават конфликти на тая основа. Не се отказвай да търсиш пътя към себе си!

Здравейте,
Аз също бих те посъветвала да не подценяваш ролята на психолога, аз ходя на психолог от година и половина по повод здравословен проблем в семейството. За този период разбрах много неща за себе си и си изградих механизми за справяне. Едно от най-ценното неща които разбрах е че да имаме страхове е най-нормалното нещо на света и не можем да изискваме от себе си да сме винаги справящи се и безстрашни. Това което можем да направим обаче е да разберем как да окротяваме страховете си. Аз също съм бременна в момента и също се страхуваме и на момента чертая лоши сценарии, това което на мен ми помага са положителните утвърждавания. https://natalyoga.net  тук може да намериш полезно инфо, аз си купих книгата дневник и написаното там ми помага да си изградя положително мислене, има и курсове където също се говори за страховете. Същите неща може да не работят за теб , но важното е да не спираш да търсиш докато не откриеш нещото което ти дава доза спокойствие, било то четене, рисуване, спорт или каквото и да е. Не се обвинявай за нещата които изпитваш, нормални са -  говори за тях, не ги ,задържай в себе си и ще намериш начина ти за справяне.
Прегръдки и хубава вечер

Здравейте ! Аз също съм бременна и ще посетя психолог. Ще следя темата.

Здравей Лоли  и аз също съм бременна и се чувствам смазана и мисля да посетя специалист на теб повлияли ти в коя седмица си

Здравейте! Аз също съм доста чувствителна натура по принцип. В момента съм бременна с 2ро детенце в 6мес. съм. За съжаление при мен освен хормоните има и фактори влияещи на психиката ми. Преди 3год. диагностицираха майка ми с деменция, сега нещата се влошиха и поради невъзможност да се грижим за нея в къщи се наложи да я настаним в хоспис. От 6 дни не съм спряла да рева като магаре, самообвинения...угризения.. ужасно е. Преди да я заведем също не беше лесно 24/7 си на щрек какви ги върши, да не избяга, да не подпали нещо..нямаш време за себе си,а в този период на бременност искаш да си важен обгрижван..Имам чувство, че ще изпадна в някоя депресия. Съжалявам за дългия пост!

Здравейте дами,
За съжаление хормоните от бременността и след раждането влошават такива проблеми. Подгответе се като имате режим - разходки, някой, който да ви помага, лек спорт като плуване или йога за бременни и много подкрепа от приятелки са основното. Още помагат - четене (аз бях на детски приказки и Дисни филмчета), ръкоделия или хобита, които изискват физическо натоварване - ходене, отглеждане на цветя и т.н.

@Bk11
Надявам се следното да Ви помогне - хората с деменция свикват с грижата и да са в центъра на вниманието (а в някои редки случаи демонстрират и агресия) и могат да страдат и ревнуват след раждането на детето. Това, което сте направили е най-безопасното и доброто и за родителя и за бебето. В хосписа ще се грижат добре за нея, Вие ще може да се посветите на бебе и да ѝ се радвате и на нея, когато можете да я посетит.

Благодаря! Знам,че съм направила най-доброто за всички с времето ще привикна с липсата в къщи. Сили и спокойствие на всички!

Кураж! Родители, които се отричат от теб защото си забременяла, не са ти никакви. Не заслужават да мислиш или да тъжиш за тях! Това е срам и позор — за тях! Да се отречеш от детето си (освен ако не става дума за нещо крайно като убийство — тогава е оправдано), не бива да се прави никога! На тях ще им е тъжно, защото каквото и да се случва в живота, от детето си не можеш и не трябва да се отричаш. Сигурно не одобряват връзката ти, вероятно имат някакви основания — не знам — но въпреки това поведението им е много крайно и лошо спрямо теб, а и за самите тях. Ти трябва да бъдеш силна. С таткото ще се справите. Не си почерняйте хубавия момент от появата на малкото човече с роднински интриги! Каквато и да е връзката ти, на първо място родителите ти са тези, които трябва да те подкрепят каквото и да се случва, дори и с малко, но е важно отношението. За теб това означава много, но не го поставяй на пиедестал. Със или без тяхната подкрепа, ше се справите! Не всичко в живота може да се дирижира, не всичко в живота се случва според очакванията на човек. Понякога полагаш усилия да не допуснеш определена грешка, но както се казва — ако е било писано, ще я допуснеш, колкото и да се опитваш да не го направиш! Така че не се обвинявай, а си гледай себе си и своето благополучие, за да бъдеш пълноценна майка. Щом сте в Англия, би трябвало условията да са много по—адекватни, отколкото тук. Пък живот и здраве след време, ще видиш как тези хора ще започнат да търсят контакт с теб, защото е тежко да носиш толкова омраза дълго време в себе си. А ако пък си изберат да си я носят — нека, за тях си е! Кураж и вяра!

Ronny iordanova,  не се тревожи, всичко ще бъде наред. Не се предавай и мисли позитивно колкото и да е трудно! Мисли за мъжа си и за бебчето, което чакате. То ще осмисли дните ви и ще ви донесе радост и хубави емоции. Не си сама!

Здравейте,
И аз съм бременна с първо детенце, в 6-ти месец.
Често ме затрупват въпроси, дали ще мога адекватно да се грижа за малкото човече. На моменти изпитвам неистов страх, че няма да мога да се грижа дори за себе си, а какво да говорим за бебе.
Старая се, мозъка ми постоянно да е зает с книги, музика, гоблен и други подобни само за да избягам от лошите мисли.

Здравей, според мен като родиш ще имаш толкова много работа и грижи покрай бебо,че наистина няма да ти остане време да мислиш за каквото и да е. Не го мисли, а си почивай, докато можеш. 

Здравей,

Ако има обективни причини, защо да е проблем грижата за бебо (здравословни, материални и т.н.), то по-добре да поискаш помощ - не е срамно. Ако няма - лошите мисли, за съжаление си съществуват. Като родиш ще видиш, че инстинктите се включват и ще започнеш да го разбираш какво му трябва. Мобилизирането става автоматично. Не се притеснявай.

Здравейте. И мен хормоните ме мъчат зверски. В 5ти месец съм и смених безброй състояния - първо бях в депресия като разбрах( при положение, че бебето е искано и само при мисълта за него са ми се насълзявали очите ит щастие - сега такова нещо няма), после миризмите, които простооо ме влудяват и  избягвам в дома си да стоя дори, все навън бягам на въздух, после недоволствах от всичко и всички, после бях нервна и избухлива и сега тази сутрин се събудих с плач и не намирах смисъл да ставам от леглото и да живея 🙁 успокоявам се с мисълта, че ще се оправят нещата като родя, но вече се съмнявам тогава пък какво ще е, при положение, че бременността си я представях прекрасна, а то не се оказа точно така...направо ме в страх и не знам какво предстои вече 🙁

Ами не е най-хубавият период за жената, съжалявам. Много неща ми се струпаха на главата вече. Имам проблемна бременност. Контракции, зацапване, разкритие, задух, сърцебиене. Последната седмица още. Лежаща съм, не излизам никъде . Утре съм на поредното изследване за диабет. Много ми дойде вече, едва 30г с седмица съм и нямам сили. Все си викаш айде , това да е и идва следващото. Страх ме е вече да ида да пусна кръв и МБ, защото не знам какво да очаквам.
За психиката , уж се държа. Но то не се трае. Не била болест бременността, а се чувствам безпомощна и не мога да грам да се радвам на нищо.

Здрасти,

Не е болест ама не е и лесно.
Не се плаши от изследванията - проблеми, за които се знае, могат да бъдат решени или контролирани. По-страшно е ако разберат по време на раждането.
А иначе - толкова малко е останало. Ако докторите имат план, можеш да се успокоиш, че поне скоро по-страшното ще е минало. Около седмица - две след раждането ще можеш да излизаш.
Пробва ли да мислиш за конкретни малки радости - да избереш костюмче за изписване? Одеалце? Албум със снимки (от видеозоните за сега)?
Може да пробваш да се огледаш и какво те очаква - има много приятни текстове на тази тема (повечето са абсолютната истина)?
Стискам палци всичко да е на ред.

Благодаря ти, Mistress Weatherwax .
Опитвам се да се държа, да се разсейвам. Просто в определени дни малко повечко ми идва, като онзи например.
Надявам се всички да бъдем възнаградени с един хубав финал. Истина е, че човек намира сили и се справя сам

Благодаря за съветите и куража! За съжаление правя основно това- навън на слънце и на разходка, но май нещата започват да се задълбочават - вече не мога да спя и не ми се яде нищо, насилвам се заради бебето. Започвам да се притеснявам за него вече. Плаша се да не го загубя вече 😢 плаша св как му влияе всичко това 😢 а нямам финансова възможност за психолог ...чудя се дали са противопоказни капките на др Бах за депресия...някой знае ли ?

Аз днес си купих капки Рескю. Те могат да се приемат от бременни, кърмачки, деца, дори и от домашни любимци.
Дано да ми помогнат да се успокоя.

Хей Лолита,
Права си - силата и стискането на зъби се пада на теб. Но винаги има добри и лоши дни. Ще се справиш - малко остана.

Здравейте! Преди време писах за дементно болната си майка. Настаних я в дом, доста ми беше мъчно, но ще се науча да живея с липсата и за нейно и за наше добро. Проблемите обаче не свършват до тук.. бременна съм в 8 мес.вече. Мъжът ми постоянно прекалява с алкохола много съм изнервена това е ежедневие. От 2мес.тече ремонт в неговия апартамент, в който трябваше вече да се нанесем, нямало да стане. Аз живея в малко жилище с последен ремонт преди 11год,когато се роди първото ни дете, нямам нито време нито възможност дори тапети да сменя. С заплата на социален работник съм все пак. Той има спестени пари, но нищо не го интересува... Изпитвам ужасен страх за бъдещето, а имам неописуемо желание да го изгоня да си отива в тях. Просто имам нужда да споделя с някого. Съжалявам за дългия пост.

Кофти положение, наистина. Липсата на доходи в нашата невероятна държава води до такива проблеми. Горе главата и кураж... Особено с мъжете проблемите са толкова депресиращи, че...... Само те сами по себе си тежат достатъчно, камо ли останалото. Но трябва да се справим, някак си.

Здравейте,
Надявам се така и майка Ви да се чувства по-добре и за Вас да са по-малко грижите.
Относно пиенето - ако преценявате, че не сте застрашени, Вие и децата, прекаляването с пиенето е неприятно, но не можете да го излекувате сега и веднага, особено ако той не иска. Подпийването може да е индикация за несигурност, бащите също минават през нещо като след родилната депресия при жените. Адресирането на такъв проблем изисква време.
Ремонтът също е нещо, което трябва да се изчака да свърши и при нас имаше подобен проблем. Помислете дали не е по-добре да посрещнете бебе там, където сте - хем Ви е познато. Ако е чисто и няма мухъл, за бебето няма да има значение. В осми месец по-добре се погрижете за себе си - сън, хубава храна. Организирайте си нещата за бебето, а на мъжа ви се пада да се постарае да има къде да отидете, когато е готово и да се бори с ремонта. Защото бебе и строителна площадка (от опит го знам) е много неприятна комбинация - бои, лепила, всичко мирише, прах, чистенето е безкрайно след ремонт. Вижте как ще Ви е по-удобно: да изчакате и да влезете в ритъм с бебо и след това да го мислите или да дадете на високи обороти сега? Така или иначе не зависи от Вас на практика, според мен, не че има как да го мислите, но по-добре вижте дали има нещо друго, върху което  да се съсредоточите.

Здравейте,

Надявам се да съм от полза. По време на моята бременност имах подобни симптоми, но ги овладях рано.
Изследвах б12, витамин д3 и се оказа, че страдам от дефицит (всичко под 500 по новите стандарти за б12 е дефицит, а всичко под 50 за витамин Д3 също трябва да се суплементира).

Приемайте повече омега 3 (ленено семе) и намалете приема на зехтин, олио и други мазнини, които разрушават баланса на омега 3-6-9 мастните киселини.

Движението е много важно - 30 минути на ден са необходими, за да си раздвижите кръвта и да се зарадвате на ефекта от серотонин-а.


Поздрави на всички

Това най—новото биологично обяснение на депресията и тревожността ли трябва да е? 😁 Не си сипвайте в салатите зехтин — до депресия води!

С авторката на поста над мен един плацебо ефект се е получил с това ленено семе, ама хайде да не я виним сега. Наистина, бая глупаво е това твърдение за зехтина, колкото връзката му с психичните процеси просто е тотално необоснована..

Здравейте,
Имамножество изследвания на биохимичните причини за депресия. Има случаи, при които недостигът на витамини може да се изолира като причина, но те не са всички.
Приемането на различни групи храни заедно също е изследвано и има препоръки за това, но все пак напомням: Ако се чувствате тъжни, мислите, че имате някои от симптомите - поговорете с лекар, който да ви насочи за изследвания и консултация.

Лекарите в 90% от случаите са неадекватни, когато стане въпрос за психосоматични състояния. Точно те ги развиват тия теории с витамините и недостигът на вещества... Пак казвам, че грешните мисловни модели не се лекуват с хапче с хормон или хранителна добавка, но хората винаги ги кефи да си преиначават нещата. Е, опитайте с витамини, обаче тревожността и депресията се борят по друг начин.