Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

От кога филмите и художествената литература трябва да отразяват реалността? Изкуството е начин да кажеш нещо индиректно, да използваш похвати и инструменти, да измислиш, съчиниш, за да предадеш идея. Вчера не е документален филм. Нито има претенция да пресъздаде реална случка като филм от типа "по действителен случай".
Мецане, ще ми е интересно да кажеш кои са тези американски филми, които гледа детето ти и които отразяват действителността? Действителността я дават по новините от откъм художествена стойност съвременното кино за деца/младежи сериозно куца.
Моите примерно са фенове на Индиана Джоунс, ама там за каква действителност говорим?!

Бре че не отразявали действителността хубавите книги и филми. Да не би "Под игото" да не отразява действителността? Или книгите на Алеко? Или романите на Хейли? Или тези на Драйзер? Или разказите на Елин Пелин или Йовков? Или разказите на Чехов, да дам пример и от руската литература - ама не съветската, а именно руската...Или...до утре мога да ти изброявам първото попаднало ми на ум.
Отразяват. И това е разликата между соц- изкуството и другото. Това, че в соца всичко беше фалшиво и изкуството беше фалшиво и не отразяваше действителността. А американските, френските, английските книги винаги са я отразявали. И българските също - но тези български, които са преди 9.9.1944 и след 1989 година.

Има и абстрактно изкуство, разбира се, но не говорим за това сега. Но и абстракното изкуство не отразява криво действителността, както соц. изкуството, а то просто въобще не я отразява, а изразява някакви вътрешни усещания и мисли на автора. А такова криво огледало, дето хем уж за реалния живот се отнася, хем създава изкривена идеалистична картина, каквото реално не съществуваше, има само в соца. Не знам как не можете да разберете, по-хубаво от това не мога да го напиша. Или пионерите бяха честни и сърцати, децата се обичаха, помагаха на възрастните, всички учеха съвестно и т.н., така ли беше според вас?

Нищо подобно не беше. В действителността повечето от децата бяха хулигани, всеки ден се биехме, от четвърти клас момчетата псувахме като хамали, повечето деца лъжеха като за световно, даскалите бяха груби и дори и шамари раздаваха, за дърпане на уши да не говорим. Хората си завиждаха, правеха си мръсно, пък овластените по партийна линия си дерибействаха както си искат. Ето това беше действителността. В коя соц книга е описано това? В кое училище е имало такива отношения между учениците, както в този ви филм? Хайде стига толкова. Неам нито нерви, нито време да пиша повече за това. Носете си вашите усещания със здраве.

Подкрепям с две ръце - не трябва и не е.  
Мецане, няма начин да знаеш дали Под игото отрзаява действителността, защото нито не си живял тогава, нито дори познаваш лично някой свой близък, живял тогава.  Докато за онзи соц. си живял и можеш да направиш сравнението с действителността. За да знаеш дали някоя книга отразява поне донякъде действителността, трябва да има с какво да сравниш, тоест, или пряк личен опит с тази действителност, или на много близък, да кажем баща ти или дядо ти, и пак няма да е 100 % меродавна заради субективния опит, но поне ще е по-вярна преценката. Но така или иначе, художествената литература и кино не са и нямат претенции за обективност - даже често пишат "всяка прилика с действителни лица и събития е случайна", а ако има нещо взето от реала, го отбелязват като "based on a true story", ама не казват, че е истинска историята, а че е базирана, с елементи на истинска история - колко и до каква степен, не е ясно.

Айде оляхте се:) За "Под игото" са се изказали вече редица историци, учени, литератори и т.н., а има и друга литература, от която е пределно ясно, че отразява съвсем точно действителността. Хайде чао, повече няма да отговарям на никого, няма смисъл.

Колкото и елементарно да е тийн киното (американското в случая), то отразява реални неща. Въобще не твърдя, че е стойностно, далеч съм от тази мисъл, а че отрязява в голяма степен действителността. И наличието на кифли е реалност, и напомпаните бройкаджии, и мобингът над "задръстените", зубърите и пълните деца както в реала, така и в социалните мрежи. И дрогата е част от това ежедневие, и криминалните прояви..

Не съм убедена, не е въпросът има ли изобщо такива неща, защото сигурно има, а до каква степен доминират училищния пейзаж, за да са съществен елемент от него. И вероятно в някои училища в някои райони доминират, но в други - не, в някои училища са оставени да виреят, в други обаче се вземат мерки отт администрацията да бъдат премахнати, и т.н. И там има добри и лоши училища. Дрога сигурно има и в НЕГ, ама за твоите девойки пейзажът е съвсем друг просто защото не е доминиращо, а те не са въвлечени в тази действителност - на дрогата, имам предвид. Така и с всичко останало от филмите - те са парчета действителност, не цялата, при това криви парчета, прекарани през съзнанието и творческото виждане на автора си. За мен е опасно да се приемат като действителност, защото представата, която дават, ще е много изкривена, до степен на заблуда.
Щом искаш да вярваш, вярвай Не го казвам, за да те убеждавм, а за да се замислиш дали наистина си струва да вярваш. Литературата/киното е мощно идеологическо оръжие, вкл.и тази на соц.реализма, защото тя отразява един алтерантивен соц.реализъм - нещо като алтернативните факти сега И е такова именно заради вярата на такива като теб, че отразява действителността. Тя и "Разораната целина" я отразява на 100 %, ако питаш Сталин/съветската цензура, ама я отразява по точно определен и предварително зададен и търсен начин, за да предизвика определен ефект. Нали не е нужно да ти обяснявам дали колективизацията в СССР всъщност се е случвала по този начин, с тези средства и тези последици. "Разораната целина" е пример за майсторски роман за колективизацията, защото наистина привидно изглежда 100 % реализъм. Нямам идея дали наистина Шолохов сам си е писал романите или  е ползвал "духове"-писатели (например за Фадеев казват, че е ползвал Платонов), но романите му са наистина майсторски, което изобщо не значи, че са документални въпреки привидното.
Искам да кажа, че има множество литературни течения и дори тези, които са етикирани като реализъм, всъщност не са реализъм, доколкото реализъм=документализъм. Киното е базирано на литературата, защото винаги има сценарий, тоест, адаптирана литература.

Русалке, нарочно не споменах Дисни сериалчетата.  Затова и попитах Мецан какви пък толкова американски филми пуска на малко дете. Защото ако ще ми гледа кифлите по Дисни, ще им пусна я Синьо лято, я Арабела,  я Куче в чекмедже.
Последния даже може да удовлетвори Мецан откъм реалистични елементи  - не присъстващи майка, незаинтересован баща, кооперации кошери и пр. Обаче ги има и приятелите, и от обичащите баба и дядо. И те компенсират горчилката.

Изумявам се колко много математика има в последните ви дискусии.
Воистину, математиката е царицата на науките и основата в живота на децата ни...
Има една Математика и НВО е нейният пророк!

Че Синьо лято с какво няма да го удоволетвори като реалистични елементи? Арабела е фантастична приказка, но и там има реалистични елементи от  действието в съвремието - 1970-те/80-те в Чехословакия.
А дали отразява негативни или позитивни елементи от действителността, е отделен въпрос. И дали тези елементи са доминиращи в пейзажа на време-мястото пък е още по-отделен въпрос. Изобщо, за мен художествените произведения нямат и не трябва да имат документална стойност, те имат други функции, за това си има документална/историческа литература и кино. Не че на 100 % и на тях може да се вярва, и там има особености, ама поне изначално замисълът и задачата им са такива.

Попея, та в тези филми, слаби  много като художествена стойност, да, я има и другата страна - с добрите деца, учещи, дистанциращи се от другите или пък помагащи им да влязат в правия път, с амбиции, с ясна визия какво искат да правят нататък, отдадени на интересите си към изкуство, спорт ..И в бг училищата, не само в НЕГ, е така..Да видим кой ще има смелостта да каже, че в училището на детето му няма въобще  кифли, имащи се за тарторки, по които феймъс момченцата въздишат (не всички, разбира се), няма просташки  претендиращи с възможностите си , няма дрога/алкохол в една или друга форма, няма различни видове вербален или друг тормоз над разни групи деца ( примерно с различен произход, с неатрактивна физика, с недъг, с невписващо се в определенията за модерност облекло и т.н), няма прекрачване на  праговете на допустимото като поведение в час..Никой не казва, че само това има, а  просто, че го има. Никой не казва, че и всичко минусово се случва накуп, а че просто  в някаква степен е част от реалността..Но паралелно го има и позитивното в тази реалност..Нима в 35- то е иначе? И нима реалността не е смесица от едното и другото?Да, борим се за по-добра среда за децата си, но  истината е, че тя и в най-добрите училища не е толкова розова. Пък който иска , да се залъгва, че е.

Колко много думи...
Вредни елементи има навсякъде. Въпросът е в каква концентрация.

"Подир синята птица", последната част на трилогията "Стръмнини".-Емил Манов. Като ученичка съм я чела, но точно това прозира- големите идеали преди 9.ІХ и разочарованието , "дерибействането",скудоумието след това.

А за децата "от соца" не е съвсем така.- момчетата се събираха след училище да ритат топка, ние се разхождахме и се събирахме на "сладки".Целият клас оставаше след часовете било да направи някакъв рецитал или пиеса/ не говоря за "казионните", а тези- по желание на нас, самите/ да украси класната си стаята за Нова година. Организирахме "забави", танцувахме, забавлявахме се, ходехме целият клас на кино.

Не търчахме по "школи" и уроци , не си жалехме чак толкова "скъпоценното време", сакън да не изтървем някой частен урок , че да изостанем, то и частни уроци нямаше. В цялата тази пъстрота много по-леко и естествено поникваше приятелството, съпричастието и това "да ти пука" за съучениците, отколкото сега, дето се събират само на рождени дни или реват като изумени играейки на ел игри , а иначе всеки си търчи по уроци за да "изпревари", останалите да е на позиция да "му дишат праха " и т.н.

Но знам ли, може би и това да е моята действителност- три училища- две основни, едното от което затънтено и малко и една езикова гимназия.Ама никак не ми се вярва да е било изключение- "доксан -докус" учители в семейството и в рода ми, познавам житието-битието на не един клас и училище.

Да, имаше ги разните там привилегии по партийна линия, но около мен чак толкова много такива нямаше, може и аз да съм общувала само с обикновени деца, това не го отричам

Дразнещо беше да, с пъти по- нисък бал да влизат деца с привилегии в елитни гимназии и университети, но някак това не опорочаваше общуването между останалите.

Русалка, аз не коментирам действителната действителност (как звучи само ) в училище, в което и да е, в БГ или САЩ, коментирам, че игралните филми не са отражение на обективната реалност пер се и не бива да се вземат за такива, такива са док. филми и книги, евентуално и пак с повишено внимание. Защото 1) действителността е толкова мноогобразна, че не може да се побере в 1 произведение, че и в сериал, 2) дори и отразените елементи не е задължително да са реални, а може да са вкарани там с цел послание, идея, възпитание, ако щеш, в някаква посока (различни посоки), 3)  дори и да са реални като случки, са прекарани през опита и съзнанието на сценариста/режисора/писателя и като такива са субективни по дифолт. Затова на мен са ми интересни филми, при които една и съща случка е предадена през погледа на различните участници, ясно се вижда как един и същ факт на случване може да има тотално различно представяне в зависимост от участника, и всеки за себе си е прав и не лъже.  
В този смисъл да разчиташ на такива източници на информация за реала, където и да е, за мен е подвеждащо и опасно, в смисъл на изкривна и нереална представа, която, ако трябва да правиш избори на нейна база, може много да те подведе.
А иначе, разбира се, че и в 35-то е същото, може и по-зле да е като цяло от НЕГ. И в което и да е училище.

Романът "Лице" на Блага Димитрова. Беше издаден, проспали го от цензурата, а после конфискуван от книжарниците. Има (покрай другото) описана случка за дербействане на комсомолски секретар във ВУЗ, който спи с всяка по-хубава девойка, и какво се случва на красавица, която му вързва тенекия и му се надсмива.

И в същото време е имало книги като Люти чушки на Р.Ралин, които набързо са ги забранявали.
Не знам защо отричате очевадното, че културата трябваше да е политкоректна и цензура имаше.

Русалке, има ги и наркотиците, и кифлите и всичко, което си описала.  За това има новини. Един стойностен филм трябва ако щеш да има и образователен ефект ако е предназначен за детската аудитория. И е простимо да се отклониш от живия живот ако искаш да произведеш такъв ефект.
Не претендирам че знам какъв е бил живота в Испания в следфранковата епоха. Но в епизодите на Синьо лято по един много човешки начин се говори за проблеми като развода, секса, брака, все теми, които трябва да бъдат поднесени деликатно на децата, за да не се превърнат в толупите,  от които искаме да избягаме в някое училище с "подбрана" среда.
Дъждец, никой не отрича това. Което още повече прави истинските творци достойни хора. Не беше лесно да кажеш нещо стойност с ограничен набор от инструменти. Но се случваше.