Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Мой роднина е женен за холандка. Да , доста неща са много близки с немския ии се разбират, но далеч не всичко, та според мен не е съвсем като български и сръбски. Някак много гърлен ми се струва холандският.
Попея, мисля, че споделените от Стефан резултати от ДаФ са на малката му девойка.И каквото и припокриване да има с немския, едва ли след  само един семестър човек  вече  се оправя с холандския на ниво за работа.
А някои немски диалекти са "о, мама миа", например саксонски..

Именно - произношението е това, което убива приликата - също като руския и полския. Мецан ако някога изобщо се постарае, съм сигурна, че ще чете на полски, но за разбиране и говорене - там няма да стане.

Аз останах с впечатление, че са на голямата, но и на  малката да са, тя нали вече почти цяла година изкара в Холандия, точно в Еразъм, пак ще може да сравни. Е, поне най-много от всички нас ще може.

КОлко сте изписали, хора, абе нямате ли работа през деня, аз от сутринта не мога да стана от системите...

Така - за холандския. Преразказвам, не зная немски, освен да си изям боя. Но жена ми е "полиглот" с френска гимназия, английски от съвсем малка по курсове , до ИЧС с документ, подготвителна година в аналог на Гьоте институт в ГДР и после 5 години следване философия в Хумболдт.. Отделно начално училище в москва.
Тя хикога не е учила холандски, но в Холандия тя си говори на смесица немски /английски и се разбира добре. За четенето твърди, че хваща всичко. Вий, като говорят бързо, не става, но те си цъкат и грухтят с техните гърлени звуци и двойни гласни, но мисля, че се свиква - ето straat е ясно, например че е street...
Има думи, които и аз хващам, през латинския, основа на френския, изобщо холандския е странна смесица.
Голямата дъщеря не научи холандски, макар да беше учила немски в АК, тя е ярък пример на синдрома на английскоговорящите, трудно се хващат да учат друго, понеже нямат проблем с езика, който знаят. А и всеки друг език е в някаква степен по-труден от английския на ниво комуникация, обаче, не говоря за задълбаване...
Тя живееше с латиноси в апартамента в кампуса и записа испански там 2 години го учи, което й стана основа после за да проговори на базово ниво италиански, след тримесечен стаж в Рим, за нейно и мое учудване, но комуникираше само с италианци, които почти не говореха английски...
Сега, вече пета година в Германия, според жена ми говори, макар и дървен (е, жена ми е немски възпитаник, с немски критерии) немски. Просто работната й среда ( а и личната..) е международна и немски особено много не ползва, но се старае да го научи, за пореден път фирмата я е пратила на курсове...
Малката е едва пети месец там, твърди, че няма проблем да ги разбира, (предвид немския, който говори сносно, не като след немска гимназия, но все пак доказано със сертификат на ниво Б2 - Ц1 , (ДАФ трудно се приравнява  към нивата по езиковата рамка, много зависи от оценките по различните елементи) има приятелка холандка, но живее също с интернешънали, не холандци и общуват на английски. Беше казала, че иска да вземе един курс по холандски, но напоследък вижда зор с ученето и май няма време за това.

За работата в Холандия - Рос го е написала и благодаря за полезната информация, аз споделям това, което зная за работата там покрай голямата дъщеря, а то е отпреди няколко години, действително, светът е динамичен и нещата явно се променят. Тя гледаше деца както в къща на холандци, така и на улицата, следяха няколко студенти почасово дали от детската градина някое дете няма да намери начин да хукне от детската площадка тъм пътя, помагаха на възпитателките.
Тя се беше разтърсила да работи нещо последната година в Утрехт и именно холандския й беше проблем.
Сега може да са се променили нещата.
Но това третата година, преди това не е имала време, освен да подработва в кантината и библиотеката на Колежа. В Еразмус не съм чул да има такава възможност, просто дъщерята не е споделяла, а и, както казах, засега, покрай заниманията - или е на лекции или в библиотеката, не е имала време да се огледа.
А може и защото не е видяла зор, и това е вярно... Човек знае и две и двеста, ще кажете. И ще сте прави.

Колкото за 200-те евро издръжка - напред се говореше за квартира за 200 евро, на което реагирах, че според мен няма такава. Иначе 200 евро на месец за храна, да , трудно, но би могло, пак е много индивидуално. Но продължавам да твърдя, че ако квартирата е 400-500, тако сложиш другите разходи - лични пари, учебници, излизане, спорт, дрешка ако се наложи, ходене някъде през уикенда, колело и поддръжката му, абе всички битовизми, събереш всичко за годината, разделиш на месеците и теглиш чертата, ще се вържат около 1000 евро месечно, поне аз такива наблюдения имам. Ако са по-малко, чудесно, но бюджетираме в къщи това.... 

ако беше така, без липсващата нуличка, ехее...

Русалке, а в Германия издръжката на студент по-малко от 1000 евро ли излиза?

За мен, твърдо да, дори и студенът да живее в Мюнхен примерно...Ние ще се вместваме в 1000 за две, ако ги приемат, де.

Стискам палци,ще ги приемат!
Но те ще шерват стая вероятно... Иначе не знам как ще го направите.

Аз пък по-скоро клоня към 1000 е в Мюнхен, защото тя квартирата е най-скъпото.  Именно, ще шерват, а тогава е малко по-скъпо, не е двойно по-скъпо, по-голяма стая трябва, евентуално.

Стефан, мерси за информацията! Понеже явно не ти е до това, да поясня, никога не съм твърдяла за квартира 200 евро където и да било в Западна Европа, говорех за 200 е издръжка над квартирата, което за мен е изключително малко, затова се бях опулила на това число в темата за Холандия. Но пак казвам, всеки знае и две, и двеста, та моето опулване за друг явно е ежедневие.  

Русалка, и аз стискам палци, но и аз смятам, че няма да има нужда от нашите палци

Попея, извини ме, не съм го прочел правилно, ти си го подчертала - "без наема"

Ами не, Стефане, нищо няма да шерват, те не искат да са заедно,  предчочитат да са  в отделни градове или поне общежития, какво остава за една стая, ще се избият в нея... Нямат желание за Мюнхен и подобните големи градове, така че стаята ще струва на всяка по около 220-250 евро, с тока и таксата  Rundfunkbeitrag към 300. И 200 , 200 и малко за храна/друго..Но е редно да уточня, че в тези пари не влизат самолетни билети, семестриален билет и карта за градски транспорт, която, ако са примерно  в града на голямата, е сигурно най-скъпата в цяла Германия, понеже над семестриалния билет струва още 220 евро на семестър.

и аз докато изчета внимателно всичко назад....
Poppea, струва ми се, че имаш не съвсем правилна представа за Liberal Arts, в което няма лошо, ако не си се интересувала и проучвала подробно; но някак няма да е правилно след твоите няколко повтаряния, че е за богаташки деца, търсещи себе си с години /според мен звучи като намек за размотаване и несериозно учене  / да не кажа няколко думи в нейна защита

просто тази система е различна от тясно специализираното типично европейско висше образование, което в никакъв случай не я прави по-лоша - иначе надали толкова от американските университети, които в undergraduate частта си са именно Liberal Arts колежи, щяха да са в челните места в световен мащаб /когато кандидатстваш в MIT, Harvard, Yale, Stanford и тн. - ти не кандидатсваш за икономика, за инженер или каквато и да е конкретна специалност; избираш си я чак когато опиташ повечето от възможностите, които ти се предлагат/; замисълът й изначално е друг, целите й са други - да получиш по-широкообхватно и по-универсално образование на нивото бакалавър, а да постигнеш най-тясната специализация в следващите степени - казвам най-тясната, защото абсолютно нищо не пречи ако студентът знае доста рано каква конкретна специалност иска да завърши, да си почне усилено изучаване на курсовете за нея като мейджър от самото начало.... разбираш ли, в рамките на 4 години можеш както да смениш драстично посоката на интересите и специалността си, така и да следваш праволинейно първоначалния си избор от гимназиалните си години, като междувременно през първата година ще можеш да опиташ и нещо друго, за да си сигурен в избора си; можеш да завършиш с всякакви комбинации от мейджъри и майнъри /че и с по повече от един/ - зависи единствено от собственото ти желание за повече учене и от собствените ти /дори и разностранни/ интереси; финално можеш да се окажеш със степени в области, които нямат видимо нищо общо, но именно това да те направи уникален и ценен в последваща кариера

за други предимства от типа на малките класове, в които не си анонимният 800-ен студент от потока или на силните алумни общности, породени от общ живот дълги години заедно в кампуса, няма смисъл да се спирам, защото усещането за тях е индивидуално и субективно - сигурно има доста хора, на които не би им допаднало

класическата европейска тясна специализация още от ниво бакалавър също си има доста предимства, но тъй като тя е масово позната на всички, няма какво да й дискутираме особено...

антеа, благодаря за пространния пост с обясненията. Такъв подход за мен може да е добър евентуално за хуманитарните дисциплини или за някои видове арт, той изначално е тръгнал от древността, когато математиците са били философи и обратното. За точните науки в момента с тяхното и много широко, и много дълбоко развитие от древността до сега, според мен, си трябва къмитмънт отрано, не е като в древна Гърция,  там има сериозно надграждане, което се случва с труд и упоритост за дълъг период (изключвам на Шарки детето-генийче, което не е знаело мат дотогава и я е научило за 3 години  в АУБ). Това е все едно да ми кажеш, че едно дете ще стане цигулар след като отиде в университета и опита колко е хубаво да свири на цигулка и колко му допада да се занимава точно с това. Може да се научи да свири, все пак, ама цигулар от него няма да стане. Това ми е мнението, пък всеки е свободен да си има друго мнение, аз никого не убеждавам.
Относно университетите и техния ранкинг - има принципна разлика между  висшето образование в социалните демокрации в Европа (в различни степени от Германия/Австрия и Франция в единия край - почти изцяло социални, до Холандия и ОК на другия край, с много пазарен елемент), и пазарния капитализъм като САЩ. В първите образованието е дъжавна социална услуга, във вторите е частен профитабъл бизнес. От там всякакви съпоставки за мен губят смисъл. Няма как безплатното висше образование в Европа да се рекламира и да търси промоция по начина, по който го прави скъпо-платеното висше образование в САЩ, което е частна индустрия за стотици милиарди долари годишно (забележка, има и държавно в САЩ - къмюнити колидж, ама кой го е чувал, нали?)   В този смисъл съм дълбоко резервирана към всякакви сравнения между двете системи.
Ще го илюстирам така- ако забелязваш, в България на  частните панаири и изложения (те се финансират от самите университети, които участват в тях) най-много и най-често се рекламира холандското държавно образование и това на острова, после в една или друга степен белгийското (ама фламандското, не валонското),  италианското и испанското, но най-вече частното, скандинавското без Норвегия, а германското и френското държавни (не частни) никъде не се чуват по такива частни изложения, за тях само в културните центрове (Гьоте институт и Институт Франсез) можеш нещо да видиш и чуеш. И въпреки това германските държавни университети си имат и наплив от студенти, и добро обучение, и добра реализация. . Френските също, предполагам, макар да не съм ги проверявала. Забележка: не съм чела Oceans по темата, но разбрах, че е писала нещо по въпроса, добре ще е да сложи някой линк, ако се сеща къде е.

Аз лично виждам силна права корелация между визибилитито или как да го кажа, публичното присъствие, реномето на даден университет и това, че е скъпо платено обучението в него (незавсимо дали е частно или държавно платено). Колкото по-скъпо платено е, толкова по-агресивно се рекламира и налага като публичен имидж. И понеже аз лично съм свръхчувствителна към всякаква реклама, веднага в главата ми започва да свети червената лампичка - защо е така? Имаше по соц.-а една приказка, някога й се смеех, напоследък почвам да я гледам с друг поглед - "душата на търговията е рекламата, а душата на рекламата е измамата".

Това е същата дискусия като тази с Ежко - щом което и да е ДУ, вкл. и най-добрите като СМГ, не е платено, то по презумция дава много по-лошо образование от АК, което е платено. А родителите като мен, които имаме възможност да си платим, ама сме предпочели ДУ, сме безотговорни и си осакатяваме децата (СтефанБ, това беше началната точка за онази моя реплика, която те възмути преди време и за която не исках да се обяснявам тогава). Да, ама не, по мое мнение. Подобно е за ДУ и ЧУ. Аз не убеждавам никого, всеки е свободен да следва каквато иска стратегия и да си дава парите за каквото иска. Всичко тръгна от дискусията е ли или не е АК либерал артс, АК се оказа, че не дава еднозначен отговор, ами хитро оставя всеки родител да си го тълкува, както си иска. И всеки родител се пази от когнитивния дисонанс и си нагажда представата за АК според собствените си виждания за добро образование - за тези, за които либерал артс е най-доброто (като Ежко и Шарки) той е такъв, поне по духа си, за тези, които имат по-други виждания (като Санака и Призма), той не може да се нарече така.  Моля да не се счита за заяждане към цитираните потребители, а само като заключение от моите наблюдения върху дискусиите тука. Ако има конструктивни възражения по това, съм готова да дискутирам.

E, как би могло да се спори конструктивно с човек, който в прав текст ти казва, че например Харвард е реклама и недобър университет

Русалке,
Успех и на малките!

Не съм казала това, а че не е толкова по-добър, колкото рекламата му го показва и колкото му е по-висока таксата в сравнение с ТУ Мюнхен или ТУ Берлин, или ТУ Цюрих.
Знам, че е твърде провокативно, но никога не съм се притеснявала да си кажа мнението. Пък че на някого му се струвам ограничена и глупава, мен слабо ме засяга. Всеки, който чете, може да прецени сам.

Poppea, ако представата ти за реноме е по това колко и дали се рекламира по изложения в България, наистина няма смисъл да дискутираме защото най-много се рекламира холандското обществено образование, само че в приложните училища и обяснението, което намерих за себе си, е че съответните агенции получават определена сума от тях за всеки закаран студент /от преглед на отчетите им стигнах до тези изводи/, за Испания и Италия е нормално да има инфо само за частните университети, защото са от малкото, които имат по някоя и друга програма на английски, а не е като в България всеки абитуриент да говори италиански на супер ниво, нали /за испански да са малко повече/; почти всички британски университети, които изобщо си струва човек да проучва, също са обществени - така че къде точно е много пазарният елемент, за който говориш?

каква точно полза могат да имат френските и германски обществени университети да се рекламират активно нейде из чужбина, при положение, че са субсидирани от правителствата им и съответно си имат предостатъчно кандидати, които плащат само символични такси?