Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Аз пък споделям подхода на Попеа напълно. 👌 От първи клас двете ми деца се справят самостоятелно и смея да твърдя достойно, поне към моменъа. Нито зная какъв е материала по предметите, нито съм отваряла учебник. Считам, че моите задължения като родител не включват надзираване, нито учителстване, не съм универсален педагог по всичкология, а и най-вече не ми е работа.
Между другото, Блисс, от моите деца до момента не съм чула оплаквания нито от други деца, нито от учители , дори напротив.Това като контрапункт на последното ти твърдение от последна инстанция!

Точно! А освен хората и децата са различни. И преди съм писала: 1. Дете № 1 - до 4-ти клас следях за домашните, висях й на главата, както се казва, за да съм сигурна, че са написани, градях навици, учих я на самостоятелност и отговорност към собствените ангажименти /от 4-ти клас започна сама и вече не съм се интересувала какво учи, дали и колко домашни има/; 2. Дете № 2 - никога не съм се интересувала какво учи, дали и колко домашни има. Точно от първия ден на първи клас всичко си организираше и правеше сама и винаги с отлични резултати. Родена си беше с навици и отговорност. Дай боже всекиму! Ако попита нещо - помагам. Много, много рядко се е случвало. Сега, в 8-ми клас, за първи път знам докъде са стигнали с материала, защото в електронния дневник публикуват всички взети и предстоящи теми и, дето се вика, като ти е пред очите - ще го погледнеш. Дали и какви домашни има продължавам да не се интересувам. 3. Дете № 3 - вадя домашните и накрая проверявам дали ги е написал, а по английски направо си му вися на главата, че иначе ще се мотае до следващата високосна /втори клас/. И пак изграждам навици, уча на самостоятелност и се надявам час по-скоро да нямам ангажимент. Контрол не съм изпитвала необходимост да упражнявам, защото се доверявам на училището - ако там резултатите са високи, значи няма проблем.

Е аз пък имам личен опит с родители, които имаха точно тази позиция за незаинтересованост в учителските работи. Но синът им постоянно тормозеше децата вербално и отчасти физически. Отделно, че класът вечно се съобразяваше като темпо  с него, и още едно изоставащо дете. Но пък родителите постоянно държаха сметка защо детето им не е научено от учителите. И не, изобщо не е последна инстанция. Но продължавам да твърдя, че вменяването на учителите на толкова отговорности от сферата на родителстването ражда подобни на горния пример.

Споко, и моето дете се справя от ПУК, а не от 1 клас. Друго казвам, но няма кой да го разбере. Така от политика на незаинтересованост изведнъж се сепваме изненадано от случки с наркотици и хапчета.

Bliss, така е, но това са различни неща. Поведението е отговорност на родителите и незаинтересованост, че детето ти се държи като идиот е абсолютно неизвинима. Ако детето изостава от класа, родителят също трябва да се намеси, а ако изостава много и по всичко, вероятно това не е неговото училище.

С тази разлика, че аз претенции към учители или училище никога не съм имала - вие сте тези с претенциите към училища и учители, не аз   Мисля, че ясно го заявих - не съм имала проблеми с учители или с училище, доволна съм от тях, а претенциите на майката в Дрита ги отразих успешно, там проблемът не беше училището, а родителят, учителката си беше съвсем на място.

Аз говоря за себе си, който иска, да контролира, да учи, да помага или каквото иска да прави с детето си, негова си работа, за мен това не е добро възпитание, след като детето има нужда от надзор за най-елементарно нещо - да учи добре. Моето дете не е имало нужда да го надзиравам, за да си върши работата, твоето ако има нужда, надзиравай си го. Но не ми обяснявай аз какъв родител съм, защото  моето дете отдавна е доказало какво може и знае за разлика от твоето, което е още в началния курс и тепърва ще  се развива и доказва.
Блис, каква незаинтересованост и какви хапчета  те гонят, не знам. Гледай да не те стигнат теб, моят син отдавна е пораснал и е в чужбина.и работи, и е напълно самостоятелен човек. Каква агресия, какви пет лева, той в училище беше душата на компанията и  има един куп приятели, с които и досега си общува, като се прибере. Нещо си объркала случаите.

звездица,

Блисс, гаранция няма, че и най- заинтересованият да си като родител, детето ти няма да посегне към наркотиците..Говориш, обясняваш, интересуваш се къде ходи, какво прави, с кого се движи, вярваш, че си "постлал" нужното, та да не се подхлъзне, и се молиш да не подаде..

О, абсолютно си права. Никой не е застрахован. Но въпреки това е далеч по-вероятно да разбереш проблема в зародиш, ако стоиш по-близо и контролираш. И разбира се, ако не си затваряш очите и не се самозалъгваш, че всичко е точно.

Санака, напротив, едно и също е. Няма как родителите в конкретния случай да се намесят и да са ангажирани в процеса, след като прехвърлят отговорностите на учителите.

Абсолютно не подкрепям тезата "там учителите да се оправят, това си е само тяхна работа, а не мое задължение".

Моят подход, който досега работи, да видим по-нататък, е на пръв поглед нещо между споделеното от Bliss и Poppea. От една страна съм ги оставила да се справят сами, включително осъзнато съм допускала да отидат на училище без домашно, за да си понесат последствията. Не е имало много подобни инциденти. Като цяло си следят нещата, питат, когато не им е ясно, подготвят се (случвало се е и късно вечер или да станат супер рано преди училище, но успяват). От това, което чувам на родителски срещи - резултатът е отличен.

От друга страна обаче имам претенции към училището и още как. Очаквам да им осигурят сигурна и безопасна среда и надежден образователен процес. Очаквам и уважение от страна на учителите. От своя страна ги възпитаваме те самите да ги уважават, включително да толерират по-широк диапазон от подходи от страна на преподавателите си, дори и да не им изглежда идеално. Учим ги да се фокусират върху това какво могат да вземат за себе си от ситуацията.

Обаче си мисля, че всички говорим за едно и също в крайна сметка, само изглежда като спор. Bliss не е казала, че виси на главата на детето си, ръчка го и го препитва ежедневно. Предполагам, че Poppea от своя страна би реагирала ако нещо нередно се случва в училището, независимо дали е ДУ/ЧУ. Предполагам, че всички, които пишем в темата, бихме предприели действия ако детето ни е обект на агресия от страна на съученици, тенденциозно отношение от страна на учител или ако са неглижирани важни учебни предмети. Всички имаме претенции и това ми се струва напълно приемливо.

Абсолютно. А и ми прави впечатление, че Попея се чуди как от девет кладенеца да донесе вода, за да може да натякне как "ние" така, а "вие" инак и затова "вие" нищо не разбирате. Не ми се търси назад, но първо атестацията беше, че "вие" сте неангажирани родители, после се обърна на 180 гр., че сте "свръхангажирани" . Наистина се обърках.

Увекинд правят ли отворени врати за гимназията? Ще им се обаждам, но реших да питам и тук.

И аз бях гледала, но сайта им е много занемарен и това ме отказа да се занимавам с тях.  Последната им публикация е от 2016: https://www.uwekind.com/news/elementaryschool

И аз мисля, че говорим за различни неща. Но от написнаото от Блис вадя заключение, че точно за ръчичка я води, следи и знае всичко за учебния процес и го надзирава. А това няма нищо общо с ангажираност, има общо със затвор и надзираване за мен. Ако детето не е научено само да си следи нещата, включително и с пропускане и наказание за нещо - случва се, никой не е машина, за мен това е провал на родителя и действията трябва да са в посока възпитаване на самостоятелност и отговорност, а не в посока надзор и контрол, и външен натиск да си изпълнява задълженията. Ако не се научи да го прави от малко (ама много малко, откакто проговори и може да се общува с него вербално), какво ще прави родителят, когато детето отиде да учи в друг град или държава, или континент? Ще ходи с него да го натиска да учи, ли? И дори и да е в същия град, какво, ще ходи да му проверява дали е бил на лекция или дали си е прочел учебника, и т.н. И кое дете ще му разреши това? Да, това е дълъг и сложен процес, но началото за мен се слага много рано, за да има поне що-годе видим резултат към тийн възраст. Защото знаем, че дори и да е било изрядно, в пубертета се случва да стане неузнаваемо. А ако и до пубертета не е било отговорно и се е налагало да го следи изкъсо родител, какво правим в пубертета тогава? 
Когато съм говорила за неангажираност, не съм имала предивд никого конкретно тука, а мои впечталения от реалния живот. Вече казах, че се старая да избягвам да градя мнения за реала на база форумни приказки. И си ги имам, и за мен са причина за намаляване качеството  на образованието.
Това, което Блис пише тука, е отделна тема и за мен пък е махалото на 180 градуса в обратната посока, и също е вредно. Трябва да има баланс между двете, според мен. Нито неангажираноста, нито свръхангажираността са полезни за детето и изграждането му като личност. По мое мнение. Първото води до губене на връзката с него и с нуждите му, и отчуждаване, и потенциални проблеми в обществото - с общуване, с обучение, но второто води до неспособност за самостоятелен живот и решения.

Работа на учителите е да контролират знанията на детето, те имат и квалификацията, и знанията, и времето за това, това им е работата, за която им плащат, в крайна сметка. Но работа на ученика е да си следи и изпълнява учебните задължения. И домашните, впрочем, така, както са се разпределили вкъщи. Нищо от това не е работа на родителя и няма нищо общо с незаинтересованост, има общо с разпределяне на отговорности и задължения.
 
Ако толкова си разбрала от това, което съм написала, вината не е в мен.

За учителите и претенциите си имам позиция, но сега нямам никакво време да я пиша, дълга е, а и не е интересна за тук списващите - те в голямата си част смятат, че само учителите/училището са виновни, а те или децата им са изрядни и никога за нищо нямат вина. Тоест, за тях вината е винаги у другите.

Блис, само да вметна, контролът е възможен до време, за всяко дете различно (включително и от пола), но общо-взето 6-9 клас. Оттам насетне то има нужда от лично пространство, а влизаш ли в него, стигате до характерните за тийн възрастта конфликти.
Е, тънкият момент е как хем да имаш контрол , хем да го оставиш да се учи само да лети, падайки и ставайки, посредствот това му лично пространство.
Нещата са много сложни. И е почни невъзможно тогава да ги контролираш, рискуваш тежки кризи, просто нямаш идея как в един момент става така, че не не можеш да си познаеш детето.

Затова, определено предхождащите този период години са от основно значение. Изградените навици, включително в мисленето и възприятията  дават многообразието на пътищата, които поема един тийн при опитите за летене и кръга себеподобни, които ще си избере за да им подражава. Остане ли за тогава да се опитваш да му влизаш в обсега и да го учиш как да живее - битката с лошото е изгубена, нямаш полезен ход...
А споменатия горе проблем, за да се хване в зародиш е нужно да се рови в най-личното - приятели, среда, отношения и със забрани не става.
Демек, не си ли постлал Овреме - нямаш шанс....
Примери колкото искаш  и то с всякакви деца, от всички училища.... И причини - от небето до земята.

Интересно от кои постове си извади заключението, че за тук пишещите само учителите са виновни?
Хубаво ме попита дали смятам, че е удачно учител да бъде уволнен след оплакване на родителите, но изобщо подмина коментара на Шарки с причините за оплакването от тяхната учителка.
Сподели ти ако беше на нейно място, щеше ли да си мълчиш и да търсиш вината само у твоето дете?

Попеа, абсолютно нищо не си разбрала или по-вероятно умишлено интерпретираш, според изгодата ти да водиш поведението си в конкретния спор. И ще те помоля да не ми приписваш твои мисли и действия. Права е Аш, че си противоречиш постоянно, според това какво ти е изгодно в конкретния момент. Дори последния ти абзац противоречи на основната ти теза за свръхангажираност. Как един ангажиран родител към учебния процес ще вини единствено училището и учителите?!?!?!? Хиляди пъти по-лесно и елементарно е да не си губи личното време и да прехвърли тази отговорност на учителите. Както ти твърдиш, че си правила и твърдиш, че е правилно.
Това е последното от мен по темата.

Стефан, това е и моята визия за бъдещето. Но моето дете е на 9. В голяма доза тя е изграден вече самостоятелен индивид, който все още не е с напълно пораснали пера на крилата. Пада, става, идва при мен за помощ, когато не успява сама. Рамките на родителския контрол постоянно се променят, но това не променя факта, че ние като родители имаме определени задължения, които е недопустимо да вменяваме на учители и училище.

И друго искам да напиша. Четейки този форум се комплексирам. Само моето дете се мотка, мързи го и от време навреме бойкотира. Всички останали имате иделните деца. Справят се с всичко изведнъж и от бебешката люлка. НО...рязко се успокоявам, когато се видя с родителите на деца от класа ни. И виждам, че не само моето е такова. И виждам колко нормално дете имам, слава богу. Честит празник, дами!