Януарски бебета 2019! Тема 1

Бяхме се разбрали с докторката, ако не търгне нормално раждане 5 дни след термин да отида да ме приемат за предизвикване. Така или иначе последните два дни беше започнала да изтича запушалката, така че имах надежда нещата да се случат максимално естествено. Е, почти... Рано сутринта се изритах от леглото, взех си душ, багажа под мишница и се засилих към колата, която се оказа затрупана със сняг и лед. Домързя ме да чистя и си викнах такси, а таткото остана да гледа децата вкъщи. Бяхме се разбрали да не казва на никой за плановете за деня, за да не се притесняват напразно. В 7.30 бях в болницата, документи, приемане и цялата процедура отне доста време, но в 10 ч. вече бях в родилна зала с включена система окситоцин и направена клизма + 3 см разкритие. С което започна голямото чакане... и чакане... и чакане...

Включваха ме на тонове за 20 мин. на всеки час, видимо с доста силни контракции, които усещах като стягане без болка. От време на време акушерката се появяваше с въпроса "започна ли да боли", пък аз се хиля. Тамън си свалих книжка на телефона и дойде и мъжа ми, за да ме спаси от скуката. Обикалях около стойката на системата, подскачах на топка, дупих се. Чак след около 4 часа започнах да усещам леко по-болезнено контракциите през около 2 мин., но не беше нищо сериозно. Питаха ме няколко пъти дали искам упойка, ама аз смела "каква упойка като не ме боли особено". Там някъде лекарката ми реши, че е време да раздвижи нещата и спука мехура. Още на първата контракция след това се сетих какво е раждане и измяуках да намерят анестезиолога. Той се появи и като една добра фея ме омагьоса за пет минути. Полежах 20-30 минути и ме пуснаха да стана и да обикалям отново. Скоро след това пак започнаха болезнените контракции, но в този момент тоновете на бебо започнаха да играят и се наложи да ми сложат маска с кислород. Признавам си, че се постреснах и веднага вмених на мъжа ми задачата да следи тоновете и да ми казва как да дишам. Оказа се, че при бързите плитки вдишвания беб се чувства най-добре и затова внимавах при всяка контракция да дишам точно така. То се и налагаше да се концентрирам върху нещо, защото упойката изфиряса за час и контракциите започнаха да си болят с пълна сила.  В това време таткото (който никак не искаше да присъства на цялата галимация, но го убедих с неоспоримия аргумент, че може да излезе за същинската част) ми държеше ръката и с нАучен подход ми съобщаваше колко точно е силна контракцията и дали ще запишем нов рекорд. Докторката ми избра този тънък момент да ме попита дали ще раждам пак. Тамън вече прихленчвах за втора доза упойка и акушерката ми съобщи, че сме минали 9 сантиметра и съвсем скоро ще дойде време за напъване. Имах възможност да се поразходя още малко. Най-добре ми беше да се протягам на топката, така че вероятно представлявах доста жалка гледка с таткото, който ме държеше за ръка от ляво (и не можеше да избяга) и акушерката, която мереше тоновете на бебето след всяка контракция от дясно. Дойде и докторката ми, която ме уведми, че ще забавим раждането, ако сложим нова упойка и в крайна сметка леко се препотих, но се съгласих да изтърпя още малко. Което наистина беше малко. Започнах да усещам първите напъни, разкритието стана 10 см, метнаха ме на леглото и магически го трансформираха на родилен стол. В стаята изведнъж се разбързаха всякакви медицински хора и стана време за напъване. Някак си ще се изкривя езика, ако кажа, че беше лесно. Но реално ми трябваха около 4-5 контракции всяка с по 3-4 напъна и Мартинес изкочи на бял свят в 16.41 ч. на 26 януари със завидните мерки 3650/51. Изплака (по-скоро измяука) веднага. Взеха го за бърз тоалет и преглед от педиатър (в стаята), а в това време извадихме и плацентата. Докато аз зяпах по бебето лекарите и акушерката взеха да коментират нещо за пъпната връв. Оказа се, че по време на бременността се е вързала на възел. Лекарката ми го обяви за огромен късметлия и след това ми бодна един шев за красота. 

Малко след това ми дадоха опакования бебончо за гушкане. Засука веднага дребосъчето. От тогава сме си заедно, скачени съдове в разни пози. Изключително съм благодарна на лекарския екип за спокойното и леко раждане, въпреки че беше предизвикано и очаквах да е много по-трудно.