Отговорете ми на един въпрос, моля!

Удобно? Не бих казала, че е удобно. Това е крайна мярка, отчаяна.
Затова питам как да постигна послушание с възможно най-леката мярка. Как и аз самата да не се ядосвам.

    Ейййййй, моят син като беше на тази възраст слушаше почти за всичко! Ела обаче да го видиш сега  ! Вече е ученик, много е порастнал, всичко знае и всичко оспорва  ! Шляпването и караниците изобщо не помагат  , а само молбата, а понякога и дългия напоителен разговор, защо нещо трябва да се направи  ! Забелязала съм, че номера с ослушването и спора го пробутва само на мен и на баба си ! Мъж ми казва, че сами сме си виновни, защото много му се обясняваме, а не сме твърди като кажем нещо! Само че аз не искам да заповядвам на детето си, а да го науча!

Защото опознават живота, а животът се основава на максимата "проба-грешка".  Ние възрастните също грешим, въпреки сигналите и предупрежденията на близките ни, но нашите грешки се наказват с шамар от живота. При децата ние сме корективът на тяхната проба. На вас не ви ли се е случвало от дистанцията на времето да кажте " майка ми е била права тогава, но ...". Ние се опитваме да ги предпазим от грешки, но те въпреки това грешат и тук идват силовите методи.

Аз друго не мога да разбера, защо като кажа нещо важно да направи не ме слуша, а за глупости няма проблеми!!
Пресен пример от вчера:
- не пипай боклуците - никаква реакция 
- бегай да пасеш /вече изнервена/ - веднага се наведе над тревата да я яде 

търпение и любов са му майката

Да не забравяме ,че и ние сме минали оттам,когато питах моят син вече ядосана,защо не чуваш ти ,ей омръзна ми вече,той съвсем спокойно ми каза,, еми чувам,но просто в момента,неискам да те слушам,знам какво ще ми кажеш,не е нужно да викаш!"Е от това направо полудях,ако не се разкрещя понякога,просто няма чуване а като ми идва да го напляскам се започва,моля те де,ей сега ще го направя,питам го така ли трябва да се разбираме,и на него не му е приятно,но е факт,че не се разбира от дума,но................Да са ни здрави и по-железни нервите!  

Много е лесно на думи!!!! Но не става наистина!!!

Дай Боже всеки му такива деца - да не те нервират до степен, че да не можеш да  приложиш казаното, че и после да те послушат

Хаха - браво на сина ти. Май е трябвало да се замислиш повече над думите му  

Децата са малки хора и не са ни роби или подчинени, длъжни да изпълняват всяко наше желание или заповед, защото и тях понякога не им се върши това или онова или им е приятно нещо друго.

Минимални забрани, минимални правила е моята тактика. За сега действа и забелязвам, че степента в която се разбираме с Дариа зависи най-вече от това колко съм изнервена, изморена или ядосана за нещо аз.

Добре де,а как от изнервена и изморена мама да се превърна в слънчева,усмихната и разбираща?И на мен много ми се иска,но на практика не става.Досега не съм удряла Ния(тя е на почти 2 години,не мога да си оправя лентичката в подписа ),избягвам да повишавам тон,но на моменти ми се доревава от безсилие Превърнала съм се буквално в кълбо от нерви,понякога за нещо дребно ми идва да удрям и хвърлям Не знам в депресия ли съм,хормони ли да си изследвам или в психиятрия да ходя Постоянно си повтарям,че това са нормалните неща от живота,че трябва да съм щастлива с прекрасното си детенце и да се моля само да е живо и здраво,но....Някакви техники за релаксация май трябва да овладявам
Айде мамите с повече опит да помагат

Bili, ами това си е проблем. Но не мислиш ли, че е ужасно да си го изкарваш на детето? Аз мисля, че е.

Преди седмица за първи път ударих Дариа по дупето - плеснах я съвсем леко и още се чувствам виновна, а колко подигравки отнесох от близки и роднини, защото съм против боя... Ако не ми се бяха струпали толкова проблеми на главата никога не бих я ударила, въпреки, че според много хора си е заслужавала /Тръшкаше се на мокрия и мръсен под на банята, облечена и готова за излизане/. Два дни по-късно я оставих на баба й и отидох да си почина малко, защото наистина смятам, че проблема е в мен, а не в нея.

Ако и ти си толкова изнервена все има решение - градина ако я гледаш ти, ако ходи на градина помоли за свободен уйкенд, иди на фитнес или на кафе с приятелки без детето... Идея нямам какво би те разтоварило. Другото е всеки път като ти иде да се караш или да правиш забележка да се замислиш толкова ли е важно това? Толкова ли е лошо, опасно ли е? Ок - тръшка се на пода в банята с чистите дрехи /в моя случай/ и какво толкова? - Просто ще я преоблека и ще пера един панталон и тениска повече, а разходката ще се забави с 10 мин. В нормална обстановка просто щях да изляза от банята... Има и друго - приеми, че детето не е част от теб и че не можеш да го контролираш на 100%, а и не следва да е така. Гледай на него като на личност, със свои желания, проблеми, капризи, настроения... Опитвай се да го разбереш, а не да му се наложиш с разни глупави мисли от рода на "Ако сега прави това, то после ще прави..."

Моето дете почти не зависи от моето настроение.И в най-спокойните ми дни, когато съм в състояние да обяснявам часове наред спокойно и усмихнато-пак си има изпълнения.В нервни дни, когато ми иде да крещя -тя е спокойна и послушна.Има си моменти, в които прекрасно знаят за какво иде реч и за какво се е скарала мама/ аз забранявам единствено да говори с непознати и да взима от тях неща, всичко останало не подлежи на коментар, тъй като просто е позволено/Питала съм я после-защо не ме послуша, тя ми еотговаряла-с простичкото "така"-значи на инат общо взето.Когато този инат е със заплаха за здравето и-да, ще си понесе последствията/ по принцип я уча, че за всички ни има последствия, дори за големите, т.е. не се делим на малки-които по презумпция трябв да слушат и големи-на които всичко им е разрешено/
Та понякога за мен и шляпването е изход-а тя много добре знае,че я обожавам и не съм я набила ей така за спорта...

    Иса,не си го изкарвам на нея,напротив-държа го в себе си и не знам дали точно в това не е проблема.Никога не съм и крещяла,абсолютно съм против боя,но самата аз ставам все по-зле Знам че не е голяма драма да се тръшне в кална локва точно след като съм я облякла,но това го знам сега,докато ти пиша,а тогава,на момента просто усещам как ми спира дъха от яд.Има кой да ми я гледа,и на фитнес да отида,и с приятелки се виждам,и с мъжа ми излизаме вечер,но явно проблемът се е задълбочил,защото просто нищо от това не ме разтоварва.

Bili, ами и това да го трупаш в себе си е лошо...

М/у другото след като ударих Дариа един познат ми каза, че така съм й показала, че и аз съм човек, а не робот и още, че баща му го е удрял веднъж и след този случай са се почувствали много по-близки.

Та не ти давам съвет да удряш, а да покажеш на детето, че и ти си човек... не е нужно да си перфектна все пак.

Показването на чувствата е от голямо значение, разбира се.Ето-аз вчера се разревах, защото дъщеря ми си скъса една хавлийка, която аз с много лююбов купих за нея и въпреки,че не съм вещоманка, ми стана криво някак си.А преди това я помолих да ме изчака 1 минутка да си измия ръцете и аз да и разкопчая копчето.Ми разревах се, да.И тя разбра, че е трябвало да ме послуша.За едно скъсано копче много ясно,че няма да я бия, но и чувствата си не ги скрих.Така, когато съм ядосана за нещо-също не го тая в себе си и не го крия-казвам какво ме е подразнило.Казала съм също така,че очаквам и тя да реагира по същия начин-когато нещо в мен и баща и я дразни и притеснява-да си каже.