Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

  • 43 874
  • 757
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 4 590
Спиритче , съжалявам 😐
marittaa, явно е алергична реакция към нещо. Пиши после какво са ти казали.

Утре ми е първия работен ден и ми е притеснено 😥

# 541
  • Мнения: 2 433
Хей, момичета, изчетох последните три страници и ми се насълзиха очете. Животът не е бил лек, но никоя от нас не му се е дала до този момент - и занапред! Защото животът продължава...Да, минаваме през това е продължаваме.

Мили, момичета, които в момента се лекувате, трябва да изтърпите този гаден период и аз виждам, че всички до една го правите с много хъс и безкомпромисност! Ще мине! И животът ще се върне, много по-смислен и сладък от преди...красотата ви няма да изчезне, блясъкът в очите ще е по-жив, гарантирам ви! Само да мине това....няколко месеца.

Последна редакция: ср, 20 ное 2019, 09:34 от bubanka

# 542
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Аз след душа след първата терапия. Казаха ми, че е алергия и да сменя шампоана и душ гела. Смених ги с детски, но гледам да не се застоявам в банята и повечето случаи само се обливам. На мен и влагата във въздуха не ми действа добре. Изписаха ми и алергични - започвам ги три преди терапията и три след.
Много сте силни! Аз никога не съм се борила за собствения си живот. Не зная дали ще мога.

# 543
  • Мнения: 2 433
Можеш, Ал, като чуеш хубав резултат от скенера, ще видиш каква неподозирана жизнена сила имаш!
DZ, не се плаши от една това работа, радвай се! Ти мина през страшното....това е приятно! Успех!

# 544
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 991
Момичета, като ви четох, сякаш при повечето от вас болестта се e появила в добър период от живота, когато човек се е поотпуснал малко след преживян стрес и напрежение. При мен се появи в един от най- гадните периоди в живота ми, точно в големият пик на стреса. Та се чудя има ли някаква логика.

# 545
  • Мнения: 1 355
Да ,с една операция е , на мен също ми предложиха,но тогава нямах пари ,а сега ме е страх от болката.
Нямам пари, а и да имам, не бих сложила силикон, защото не искам да причинявам на себе си допълнителни болки...Но това с фейса....написала съм в профила, че онкоболните не искат някой и във фейса да ги подсеща, че са болни....със своята 'подкрепа"... Искам да се отвличам от болестта си като влизам в профила си. Плаши и мен огледалото...друго не ме притесняват ..Нямам мъж, но ако имам, не бих свалила в леглото сутиена...

# 546
  • София
  • Мнения: 5 074
Момичета, като ви четох, сякаш при повечето от вас болестта се e появила в добър период от живота, когато човек се е поотпуснал малко след преживян стрес и напрежение. При мен се появи в един от най- гадните периоди в живота ми, точно в големият пик на стреса. Та се чудя има ли някаква логика.
Има Лейди. Точно преминеш през един куп перипетии и идва спокойствието. Да, ама не. Точно това чака приятелчето. Както ти е отслабнал имунитета и хоп, нападението иде.
Емма, никога през живота си след диагнозата не съм мислила за себе си като за болна.
АЗ НЕ СЪМ БОЛНА !
И вие не сте !

# 547
  • Мнения: 304
Днес бях с една компания и подхванахме тема за това че мъжете са по страхливи от нас жените когато се отнася за болести. Но защо войската е предимно от мъже ? Защото мъжете следват по лесно заповеди. А ние жените винаги ще поспорим и ще посочим по правилно решение нищо че ще е по трудно. Тоест ние сме по борбени,търсим пътища и там където ги няма.

# 548
  • Мнения: X
Всичките Ви истории, ми потвърждават теорията че рака и изобщо болестите са преди всичко от стрес....и то от непреживян както трябва( в смисъл, задържана емоция, нещо несподелено, недоизказано).....И в повечето случаи идва, когато вече си разрешил проблемите си......
DZ, пожелавам ти бърза и безпроблемна адаптация и дано това е твоето работно място! Peace
Хули, аз наистина не мисля за себе си като за болна....даже по болниците, вечно ме гледат с леко подозрение, щото им се виждам много свежа и весела.....ми, такава съм си. Няма да легна да  се тръшкам......

Последна редакция: пн, 25 фев 2019, 04:18 от Анонимен

# 549
  • Мнения: 1 355
Хули, мразя да подкрепят онкоболните тези, които не са преживели ни диагнозала. ни борбата...и се правят на добродетелите, а да ги попитам, колко пари са пратили поне в една сметка за някой онкоболен, търсещ помощ...Не обичам лицемерието...

# 550
  • Мнения: 2 433
Любааааа.......
Просто ще помълча!

# 551
  • София
  • Мнения: 2 693
Направо не смея да попитам, ама все пак... Какво значи рецидив, при положение, че гърдата е отстранена изцяло? Ми то има ли какво още да се реже там?? Disappointed

# 552
  • София
  • Мнения: 5 074
За десет години за първи път ми се случва да изтривам мнението си.

# 553
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Аз няма да пиша какво съм изживяла.
Едно мога да кажа, че човекът който ме погуби беше собствената  ми майка. Успявах да преживея много неща, но това не успях и то на доста години. Няма и да успея. Ако беше друг човек - да, но не и моята майка.

# 554
  • Мнения: 1 355
Жената да направи анонимен профил какъвто има всяка от нас ..Как някой от близките ще ми следи профила?
Рецидив се появява по шева...
            

Общи условия

Активация на акаунт