Моят пък споделя ... засега! 
- Публикувана: 26 юни 2006, 18:10 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2006, 18:48 ч.
Споделя ли той?
споделя, но спестява.
трябва да го подръчквам, ако искам повече инфомрация.
но аз не искам.
ако има нещо наистина сериозно, ще ми каже
иначе ежедневни неща ( кой какво е правил и видял) споделя много.
трябва да го подръчквам, ако искам повече инфомрация.
но аз не искам.
ако има нещо наистина сериозно, ще ми каже
иначе ежедневни неща ( кой какво е правил и видял) споделя много.
Моят мъж по принцип не обича много да говори за неговите неща.Като го питам все ми се сърди,че цял ден е бил на работа и пак за работа го питам.Ами за какво друго 
Иначе за лични неща,за семейни проблеми и подобни разговаряме,не мога да се оплача.Дори той настоява да говорим,за да не останат недозказани неща и да няма после неприятности.
А дали всичко ми казва-никой не може да каже
Иначе за лични неща,за семейни проблеми и подобни разговаряме,не мога да се оплача.Дори той настоява да говорим,за да не останат недозказани неща и да няма после неприятности.
А дали всичко ми казва-никой не може да каже
Ми кво да ти кажа.... 
При нас още от началото(преди 11г) нещата са поставени така,че той споделя каквото предцени с мен.
Моя е много мълчалив и никак не е споделителен,но с всичко се свиква.
Абе да ти кажа аз не мога да се оплача от тази гледна точка.Ако пита-давам мнение.
При нас още от началото(преди 11г) нещата са поставени така,че той споделя каквото предцени с мен.
Моя е много мълчалив и никак не е споделителен,но с всичко се свиква.
Абе да ти кажа аз не мога да се оплача от тази гледна точка.Ако пита-давам мнение.
И аз така.в началото се дразнех,но вече не обращам внимание.
.
Моят общо взето споделя доста, въпреки че не е от най-разговорливите.
Виж, понякога обаче ме е изненадвал яко, например с внезапна покупка на нещо, което нито сме планирали, нито пък аз особено държа да притежавам. Да не говорим, че го е купил, без дори да звънне да ми каже, а направо се озовавам пред свършен факт.
Виж, понякога обаче ме е изненадвал яко, например с внезапна покупка на нещо, което нито сме планирали, нито пък аз особено държа да притежавам. Да не говорим, че го е купил, без дори да звънне да ми каже, а направо се озовавам пред свършен факт.
Единственото, което можеш да направиш, е да му осигуриш психическия комфорт, от който той се нуждае в този момент. Мъжете са интровертни, когато нямат решение на даден проблем, те считат че трябва да са подготвени и да са способни да се справят с всяка ситуция. Когато обаче нещата не зависят от тях, те се депресират, и не желаят да говорят. Всичките ми опити за разговор в подобен момент за претърпявали пълен крах. Имат различна система за разтоварване от нас, ние си изливаме душата и с това се приключва с психическото напрежение, при тях може да отключи единствено раздразнение. Просто бъди мила и любяща, изчакай и той сам ще си каже.
Ами в къщи си споделяме - дори аз съм по-чешит и някои неща тая в себе си.
Мисля, че преди всичко мъжа трабва да е сигурен в подкрепата от страна на жена си и дори когато усеща, че бърка, да знае, че има на кого да разчита. Предполагам, че в повечето сличаи ги е срам от страха, който изпитват и затова не споделят.
Когато е бил в командировка и се чувствал самотен или притеснен ми е звънял само за да си говори с мен.
Мисля, че преди всичко мъжа трабва да е сигурен в подкрепата от страна на жена си и дори когато усеща, че бърка, да знае, че има на кого да разчита. Предполагам, че в повечето сличаи ги е срам от страха, който изпитват и затова не споделят.
Когато е бил в командировка и се чувствал самотен или притеснен ми е звънял само за да си говори с мен.
В последно време моят мъж е много затворен и не споделя тревогите си с мен. Не че преди го е правил, но се опасявам, че стресът му идва повече и не може да го канализира. Искам да му помогна и винаги съм до него, но това не стига! Затруднена съм, наистина 
А защо не се опитваш да му помогнеш по начин , по който на него му е приятно?