«Всеки българин, който прекара поне няколко дни в Румъния, ще открие на пръв поглед странни следи от българско присъствие – от езика, през наименованията на селища и местности, до украсата на църкви и кухнята. Официалната румънска доктрина, създадена през 19 век и прегърната от режима на Н. Чаушеску, провъзгласява румънците за наследници на даките и древните римляни, отрича връзката с България, като с половин уста признава за “известно славянско влияние”. Вече се чуват гласове, включително от авторитетни румънски учени, за отчитане на българското и другите чужди влияния върху румънската култура, език и етногенезис.
Това влияние се дължи на някои неоспорими исторически факти, по правило премълчавани от румънските историци. От 7 до 11 век земите на Влашко и Молдова са част от Първата българска държава, а от разгрома на Аварския хаганат (803-805 г.) до основаването на Унгарското кралство (1000 г.) и третата “историческа румънска провинция” Трансилвания, е част от България под името Седмиградско. Основателите на Второто българско царство са в съюз с куманските и влашките племена отвъд Дунав, а Шишмановата династия е в роднински връзки с първите влашки воеводи. Българското влияние продължава и с три емигрантски вълни по време на османското владичество – българите-католици, заселили се в Банат през 17 век, българите-градинари дошли във Влашко през 18-19 век и политическата българска емиграция от времето на Възраждането.
Тези факти обясняват защо румънският е единственият латински език, в който определителният член е в края на думата (както е в българския) и голяма част от лексиката е българска. Всъщност, освен към групата на романските езици, румънският спада и към т.нар. балканско езиково семейство – група езици (български, румънски, сръбски, албански) със сходни характеристики, които ги отличават от останалите и чиито прилики най-вероятно се дължат на езика на прабългарите. Нещо повече – в средновековните румънски княжества българският език е бил официален в администрацията, а до 1862 г. всички румънски документи са на кирилица, макар и вече на румънски език. По подобен начин стоят нещата в църквата – лесно ще разпознаете по-старите стенописи и надписи в църковната украса: те са на български или църковнославянски, за разлика от тези от 19-20 век, които са на румънски.
Ако пък разгърнете картата на Румъния, ще откриете по цялата й територия имена като Бистрица, Търговище, Гущерица, Комарник, Сланик, дял, пояна, търг и други, в чиито произход не може да има съмнение. Весдесъщата българска салата, която ще намерите във всеки ресторант, е още един елемент от мозайката.
В Трансилвания има и друга особеност – съществува научна версия, според която днешните секуи произхождат от прабългарските племена, увлечени от хуните в Централна Европа, и едва по-късно са маджаризирани. Български имена на селища в Земята на секуите са едно от доказателствата за тази теория, макар и ограниченията в достъпа до румънските архиви да не позволяват по-задълбочено изучаване на въпроса.»