Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Донор на сперма- да се реша ли?

  • 7 786
  • 97
  •   1
Отговори
  • Мнения: 237
Здравейте, който не е чел предната ми тема- накратко, съпругът ми не иска деца, а аз искам (по-точно бяхме планирали да имаме, но той изведнъж ме шокира, казвайки че никога не е искал, просто ме е залъгвал, за да не се разстройвам...) както и да е- в момента има ултиматум да реши дали иска да има дете или да се изнася и да се разведем. започвам да мисля за бъдещето и за вариантът, да забременея от донор , ако в крайна сметка с мъжа ми се разделим. На 34 год съм, ще ми е тежко след развода и само като се замисля за срещи, мъже и нови евентуални провали- не знам... няма гаранция, че ще срещна човек с когото искам да бъда и от когото да имам дете, и може да минат 2-3-4 години и се притеснявам вече за моята възраст.. Та все по-добър вариант ми се струва да забременея от донор и да си гледам детенцето сама- имам финансовата възможност, има и кой да ми помага като морална подкрепа. Та въпросът ми е- със сперма от анониман донор ли да е? Или вариант също има- от добър приятел/ познат който да се съгласи? Как мислите? Също така проучвайки виждам, че има скандинавски и американски компании, в чиито сайтове избераш донорът по показатели, ръст, интереси, медицински данни и т.н.  които дори могат да ти пратят семенна течност по пощата и сама да се "заплодиш"- което ми се струваше дивотия, но пък в крайна сметка- защо не?

# 1
  • София
  • Мнения: 10 639
Заповядай при нас Simple Smile
https://m.bg-mamma.com/?topic=975529

# 2
  • Мнения: 2 024
Аз бих те посъветвала на първо време да не бързаш. В момента си под силни емоции от разочарованието. Изобщо не си престаряла предвид възрастта ти. Може би ще е добра крачка да се разделите - това ще е голяма промяна и за теб и за него... Не знаеш как ще му подейства (и той също не знае)... Току се върнал на вратата ти с думите "Съгласен съм..."
Да родиш дете от донор води до сериозни дефицити... По-добре проучи сериозно реалните камъни по пътя - своя и особено тоя на детето... (А ако и с донора се познавате - още повече...) ... Постави тези неща срещу идеята да осиновиш, например...

Опитвам се да ти дам насоки, извличайки ги от моя опит, и късмет, бих казала. Първото си дете родих на 36, а второто на 41, като за второто нещата бяха силно сходни с твоята ситуация..., Заченах буквално на първата възможност след като бях приела и осъзнала раздяла и  в резултат узряла за осиновяване... (Смятам, че решението за осиновяване се прояви като скрит катализатор на успеха, и намесата на съдбата именно да си родя.)

Пак да напиша - имаш време! На бързай прекалено!
Успех!

# 3
  • София
  • Мнения: 838
Аз винаги съм подкрепяла идеята за донорско зачеване. Разбира се, че не трябва да бързаш с решението, но аз на твое място ако съпругът ми не иска деца бих предпочела донорството. Приятел/познат го изключвам, защото може да доведе до много следствия след създаването на детето. Мен също би ме плашила мисълта за развод на 34 години, без дете. Тепърва ще се губи време в опознаване, търсене на партньор.. а годинките си летят. Успех с решението!

Каквото и да решиш ти пожелавам щастие и много любов!

# 4
  • София
  • Мнения: 10 639
На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!

Последна редакция: вт, 19 фев 2019, 13:37 от Nandin

# 5
  • Мнения: 7 942
Аз бих препоръчала да родиш от приятел или мъжа ти. Като цяло детето въобще да няма баща ми се вижда по-плашещо, отколкото често отсъстващ .

# 6
  • София
  • Мнения: 10 639
То не става въпрос за рядко или често отсъстващ, а отсъстващ в психологическия смисъл

Последна редакция: вт, 19 фев 2019, 14:29 от Nandin

# 7
  • Мнения: 3 318
Аз намирам идеята да забременееш с донорска сперма за много добра. Трябва да бъдем практични, това ми се вижда свързано с най- малко неприятности.

# 8
  • София
  • Мнения: 10 639
Аз намирам идеята да забременееш с донорска сперма за много добра. Трябва да бъдем практични, това ми се вижда свързано с най- малко неприятности.
Абсолютно! Ако родиш от познат/приятел или от мъжа ти, но се разделите.... за всяко нещо трябва да го търсиш - детски... градина... ако решиш да отидете на почивка извън страната...

# 9
  • Мнения: 2 024
На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Едно е да се развият дефицитите непредвидено (никой не създава семейство с презумпцията за гарантирани дефицити за децата, плод на това семейство), а съвсем друго изначало да заложиш на детето си първичен дефицит (за не знае кой е баща му).
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.

(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам  същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)

# 10
  • Мнения: X
И аз намирам идеята за добра в случая. Успех!

# 11
  • София
  • Мнения: 10 639
На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Едно е да се развият дефицитите непредвидено (никой не създава семейство с презумпцията за гарантирани дефицити за децата, плод на това семейство), а съвсем друго изначало да заложиш на детето си първичен дефицит (за не знае кой е баща му).
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.

(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам  същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
А защо мислиш, че осиновеното дете няма дефицити.
Аз от такова даване на време... после ми бяха нужни 3 години за да забременея.
Предпочитам детето ми да не знае кой е баща му, от колкото да знае, но и да знае, че на баща му не му пука за него.

# 12
  • Мнения: 15 748
Здравейте, който не е чел предната ми тема- накратко, съпругът ми не иска деца, а аз искам (по-точно бяхме планирали да имаме, но той изведнъж ме шокира, казвайки че никога не е искал, просто ме е залъгвал, за да не се разстройвам...) както и да е- в момента има ултиматум да реши дали иска да има дете или да се изнася и да се разведем. започвам да мисля за бъдещето и за вариантът, да забременея от донор , ако в крайна сметка с мъжа ми се разделим. На 34 год съм, ще ми е тежко след развода и само като се замисля за срещи, мъже и нови евентуални провали- не знам... няма гаранция, че ще срещна човек с когото искам да бъда и от когото да имам дете, и може да минат 2-3-4 години и се притеснявам вече за моята възраст.. Та все по-добър вариант ми се струва да забременея от донор и да си гледам детенцето сама- имам финансовата възможност, има и кой да ми помага като морална подкрепа. Та въпросът ми е- със сперма от анониман донор ли да е? Или вариант също има- от добър приятел/ познат който да се съгласи? Как мислите? Също така проучвайки виждам, че има скандинавски и американски компании, в чиито сайтове избераш донорът по показатели, ръст, интереси, медицински данни и т.н.  които дори могат да ти пратят семенна течност по пощата и сама да се "заплодиш"- което ми се струваше дивотия, но пък в крайна сметка- защо не?

Не съм ти чела предишната тема, ще я погледна по-късно, но преди да се чудиш какво да направиш, проучи всички варианти. Струва ми се, че само от чисто сантиментална гледна точка ги гледаш нещата, а има правни, медицински и пр. основания.

Щом си в брак, не можеш без подписано съгласие от съпруга ти да използваш легално донорство. Той не е длъжен да подписва, защото при донорство законът не позволява оспорване на бащинство и реално ти го караш да поеме ангажимент, от който не може да се откачи изобщо. Ти може всичко да му обещаеш, за да подпише, след това той законен начин да се откаже от бащинство няма. Затова не вярвам да подпише.

Ако забременееш от познат, без знанието на съпруга ти, той има как след това да оспори бащинството, вярно - със съдебен процес и пр., защото ако детето се роди до еди-колко си дни след развода, то се води по закон на вече бившия съпруг, но все пак начин има.

Да си поръчваш сперма по пощата освен че е незаконно, е и много опасно. Говорим за неизследвана сперма, нито за болести по полов път, нито за наследствени аномалии, психически заболявания и пр., върху която няма никакъв, ама никакъв контрол. За нормалните донори има доста изисквания и ако ги покрият, спермата им използва за ограничен брой оплождания, за да се минимизира рискът от евентуални кръвосмешения в бъдеще и т.н. Изпратената по пощата сперма може да ти я представят като "добита" от двойник на младия Брад Пит, с айкю на Айнщайн, с три висши образования и пр., а в действителност да става дума за полумалоумен пъпчив, грозен нисък чекиджия с хламидия, гонорея и наследствена шизофрения. Преди няколко години точно беше избухнал скандал за един шизофреник, който нелегално давал сперма на нуждаещи се и в резултат заченатите деца масово били и те със шизофрения.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 21 952
Тази тема вече тотално изби рибата. Ти майтапиш ли се? Нали мъжът ти уж ти каза, че ще правите бебе? Как залитна изведнъж на донорски материал, че и пратен по пощата, хайде моля ти се Joy Как се съхранява тоя материал? Или ти го пращат в бурканче от детска храна?

# 14
  • Мнения: 237
Тази тема вече тотално изби рибата. Ти майтапиш ли се? Нали мъжът ти уж ти каза, че ще правите бебе? Как залитна изведнъж на донорски материал, че и пратен по пощата, хайде моля ти се Joy Как се съхранява тоя материал? Или ти го пращат в бурканче от детска храна?

Изпраща се в специални крио-контейнери. Нали не мислите, че по пощата хората пращат само писма и колети? Изпращат се със специални куриерски служби лекарства и дори органи, а вие за една сперма се чудите. Сестра ми ходи на езда от години и каза, че е честа практика да се изпраща семенна течност от расов кон в чужбина за заплождане на кобила тук за състезания. Е, какво му е по-различното на хомо сапиенс?
Що се отнася до това ,че се съгласи- да, така е, но е в период на ултиматум както сте прочели и искам да си видя всички опции и възможности. Дано не се наложи, но защо да не обмисля варианти?

Общи условия

Активация на акаунт