Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"

  • 13 097
  • 112
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 801
Появата на нашата бебка хем беше планирана, хем донякъде изненадваща. Тоест - попринцип знаехме, че имаме желанието да си имаме бебче, но не сме си казвали - "хайде сега, почваме да работим за бебе" или нещо подобно.. просто не се пазехме така стриктно.
и ние така,и ние също се бяхме върнали от море. Живеем в Плевен, но нито аз,нито мъжо сме от града.....аз никак не се чувствам уютно в този град,все пак живяхме 7-8 години в Търново,но както и да,е. След като се върнахме от море,аз реших,че вече не издържам в този град и започнах да си търся работа по интернет в София. мъжо,(нямаме сключен брак), та той не ще и да чуе да се местим,но аз му казах"хубаво,аз тогава отивам сама,ти си стой в Плевен" и така...обадиха ми се за интервю за работа след около два дни и аз реших преди това да отида в Търново, да си видя старите дружки и от там в София... вечерта в Търново ми стана много лошо от едно малко питие, закъсняваше ми една седмица,но си мислех,че е от смяната на климата,бяхме се върнали от 20 дневна почивка на море....... една приятелка ми подхвърли,че съм направила бузки, аз се сетих,че преди броени сутрини закусих 2 пържени яйца и три филии хляб,което е нетипично за мен толкова много на закуска и то пържени неща,та така леко се усъмних........и си купих тест за бременност,направих го в тоалетната на едно заведение и се оказа положителен........забравих за интервюто в София,за билета,който си бях купила за автобус след два часа, чудех се дали да кажа на Драго като се прибера в Плевен,но не устоях и му смс-нах "Май,май.....", а той ми отвърна :май,какво" и аз му писах; "май ще си имаме бебе"..........неговият смс беше (още го пазя) "май май...толкова ще ви обичам и двамата или и двете"

# 16
  • Мнения: 8 505
Ако се направи конкурс "Как той ми каза,че съм бременна",може и да се включа Crazy

# 17
  • София
  • Мнения: 3 064
Хехе! Мъжът ти доктор ли е? Това е весело, наистина Hug

# 18
  • Мнения: 8 505
Хехе! Мъжът ти доктор ли е? Това е весело, наистина Hug

Не,не е Simple Smile
Цикълът ми вечно е нередовен,но точно този път като не се появи на предполагаемата дата,мъжът ми беше сигурен,че съм бременна.Аз пък бях убедена,че ми закъснява за пореден път,но той-не,та не!След седмица ме хвана под ръка и ме заведе в аптеката да купим тест,а като видяхме резултата,гордо заяви:"Аз нали ти казах!" hahaha

# 19
  • Мнения: 425
А аз му казах по най-глупавия начин,по телефона.В първия момент си помисли че си правя майтап.Как с толкова важна новина ще се изложа така.Плюс това беше три дни в морето без да може да се видим и да  се радваме заедно на момента  на хубавата новина

# 20
  • София
  • Мнения: 721
Ох, не знам дали е от хормоните, но добре си поплаках на прекрасните ви истории! Толкова са вълнуващи!
При мен първия път беше мнооого романтично, но после изгубих бременността та няма какво да го разказвам.
А втория път вече си беше планирано, той ми следеше цикъла по-стриктно и от мен самата  Simple Smile и като ми закъсня 2 дни взе да пита дали няма да направя тест и като направих ...верно, че не беше изненада, но беше много хубаво пак  Grinning

Но мамите, които са написали горните истории задължително да ги пренапишат по-подробно и да участват в конкурса, страхотни са!

# 21
  • Мнения: 858
 Hug колкоо хубави истории !
При нас колкото и странно да ви звучи се получи така,че мъжа ми ми каза,че съм бременна Joy
Не бяхме решили точно кога и как искаме да имаме деца,само принципно си бяхме говорили,че да искаме да имаме бебоци.И един прекрасен ден просто решихме не  гласно ,че няма да се пазим и ако се получи веднага бебченце ,ще е супер,ако не има достатъчно време.Знаех много добре,че това с правенето на бебета не е много лесно и че има хиляди условности -да оцелиш овулацията и т.н и т.н не смятах да ходя по изследвания,да си меря температурата или да предприемам каквоо и да е преди да е сме правили опити поне 1 година безуспешни,а и не исках да превръщам прекрастният ни секс и отношения в машина за правене на бебета.И двамата бяхме страшно ангажирани с работа,приятели,новият ни дом,роднини ,а той се подготвяше за 1 изпит и беше под страшна пара.На 3 ти декември отпътува към милано за въпросният изпит.След като се върна бяха партита,рожденни дни,пазаруване за коледа,най-красивото време изпулнено с толкова изненади,обич,разбирателство.Всичките ни приятели не пропускаха да отбележат ,че изглеждам чудесно и имам страшен блясък и излъчване ,непрестанно получавах комплименти.Бях някак много щастлива сутрин ставах правех кафе и закуска.Една сутрин моата половинка ми каза:"Мило мое слънце и звезди,да не би да си бременна!?"аз: Shocked много очудена го изгледах и казах ,че категорично не съм съгласна  Naughty и дори се обидих и го попитах да не би да ме намира за надебеляла.бях качила 2 кг.но реших ,че е от безкрайните празници.Така посрешнахме бурно Нова Година и усъмнахме с изненада,че цикъла ми може би закъснява,но това се слъчваше честичко поне с по 3-4 дни.След 2 дни сутринта се събуждам и моето слънце ми казва: "днес е време да се убедим ,че си бременна,не разбирам не го ли усещаш"и ми подаде един тест който бил купил предният ден.След 30 мин спор защо така си мисли и защо пък да правя теста и т.н. го направих много бързо се облякох и изчезнах за работа ,оставих отговорността да погледне резултата на мъжа ми.След буквално минути след като бях излязла от в къщи тои ме догони вдигайки ме на ръце,прегръщайки ме и целувайки ме ми повтаряше."Ще ставаш майка,миличко ,бременна си,ще имаш бебе .И аз ще съм му баща"Аз  Rolling Eyes гледах и въртях очи и наистина незнаех какво става и какво да кажа.Бях толкова изненадана в мен се бореха едновременно хиляди чувства,като една неспирна лавина.Колко обичам този човек ,колко радостен е той,аз.....защо не скачам от радост,доволна съм ,как ще се грижа за това дете,ще съм добра ли майка,.....отговорна ли съм...Малко ми е  Sick лошо вие ми се свят и в стомаха ми нещо се наддига.
Това беше най-странно шокиращата ,необичайна ,объркваща и хубава новина на света!

Сега с нетърпение очакваме малкят ни тигър на 3 ти септември

# 22
  • Вече с постоянно местожителство на село...
  • Мнения: 408
 Ами моята история е малко по-различна от останалите.Ние планувахме бебчо и почнахме да го правим през август,но не се получи и аз септември трябваше да пътувам за Бг за кратко.Дойдох си в Сф и имах много тежки 10 дена,постоянно пътуване, търчане по ангажименти,имах срокове които трябваше да спазя и не очаквах дори не се надявах да стане нещо даже ми се беше изпарило от главата newsm78.Обаче започнах да забелязвам промени в тялото си и споделих с леля ми която от своя страна ме посъветва да си взема тест за бременност, обаче аз категорична, че не е възможно да съм бременна все пак едва ли от 3 пъти ще стане нещо???Но идеята така ме загложди че просто не се стърпях и реших да си взема тест.Направих го 3 дни преди да ми дойде в 1.30 през нощта,оказа се положителен Grinning сърцето ми щеше да се пръсне и изкочи от вълнение и дори събудих леля ми да й покажа резултата, а тя горката сънена не можа да реагира Joy.Едвам издържах до сутринта за да отида в нет клуб и да съобщя новината на таткото като ни деляха 11 000 км разстояние #Crazy.Отивам при една приятелка и свързвам се с него, и му съобщавам новината ,а той започва да се хили и да се радва,а аз му задавам въпроса и сега какво ще прави с 3 момичета поради предположения че може да е момиченце newsm78, а той веднага задава въпроса ама близначета ли са #Crazy, а аз имах предвид дъщеричката ми и мен самата hahaha.Беше ми много мъчно че трябваше да чакам още 2 месеца докато се видим и да изпитаме радостта от новата ми бременност заедно,но поне беше незабравимо Heart Eyes.

# 23
  • София
  • Мнения: 100
Много е хубаво това, което пишете! И аз се разплаках

# 24
  • Мнения: 73
  Със съпруга ми сме женени от 2 години, детенцето ни е на 8 месеца. Не беше планувано, но   пък е много обичано.
   Теста за бременност го направих на работа, както повечето работещи жени Simple Smile
   Реших да не казвам на бъдещия татко по телефона, а да му го съобщя по-романтично, затова:
   Купих кутия шоколадови бонбони "Мерси", картичка с бебенце в син цвят/ като ли, че съм усетила, че ще е момче/ и една бебшка  залъгалка. А на картичката написах: "Честито Чочи ще ставаш баща:))) "
   Всичко това оставих в спалнята. Когато си дойде и прочете картичката очите му се насълзиха, много се развълнува. Simple Smile
  

# 25
  • Мнения: 2 274
    Когато забременях първият път, ситуацията беше по-скоро стресова и изпълнена с много притеснения, отколкото изпълнена с радост Tired! Бях абитурентка, бъдещият ми съпруг-студент и бебо беше голяма изненада! Казах на таткото докато пътувахме в автобус 280! Не си бях правила тест още, защото имаше време до цикъла, но чувствах, че става нещо различно с мен! Таткото реагира много изненадващо, усмихна се и ми каза: "К'во се шашкаш толкова - ще си го гледаме!" Shocked. Но като направих теста и се оказа положителен и трябваше да говорим с нашите, светът сякаш му отесня  Mr. Green! Но това е друга тема!
    Сега и второто ни бебче не беше планирано и беше дори по-голяма изненада от баткото! Мъж ми замина да купи кола и докато го нямаше, реших да си направя тест, защото колежките ми бяха решили, че ям като бременна  Mr. Green! За майтапа реших да си направя теста! Закъсняваше ми 2 дни, но това си е обичайно за мен! За моя изненада теста беше положителен! Много искахме още едно дете, но все не се решавахме! Дълго обмислях как да кажа на нашия тати, но така и не можах да реша! В главата ми се въртеше само една мисъл свързана с по-голямата кола, която той настояваше да купи и накрая купи, а аз исках по малка и икономична! Та прибира се тати и носи някакви неща, които ми разнася с обувките напред назад из апартамента и ми цапа току що забърсания под! Ядосах се малко, но реших че това е идеалния момент  Twisted Evil! Вдигнах му страхотен скандал за това как ми е нацапал, изкарах го по черен и от въглищата като и дума не обелих за колата! Той пък се ядоса, защото не сме се виждали от няколко дни, а аз го посрещам със скандал! Както беше набрал обороти и викаше, аз креснах с все сила, за да млъкне и му казах: " И знаеш ли кое е най-хубавото в цялата работа?" , а той ме погледна тъпо и се обърна с гръб, а аз продължих: "Че не ме послуша и реши да вземеш голяма кола-ще стигне за четирима ни  Mr. Green!". Тогава мъж ми ме погледна с най-изненадания и объркан поглед, който бях виждала  Shocked! В следващия момент явно релетата прещракаха и успя да смели информацията, отрони само едно "Ама" и взе да ме прегръща и целува  Heart Eyes! Горкия неможеше да си намери място от радост!

# 26
  • Мнения: 97
А аз ще ви разкажа как казах на шефа и колегите новината:

Бях вече в третия месец и по нищо още не си личеше, че сме 2 в 1  preggo.
По това време съпругът ми работеше на 300 км. от града в който живеехме и в който аз работех. Имахме вече едно дете и нашият татко си идваше всяка седмица да ни види. Трудно се справяхме така. Тати липсваше на 4-годишния ни син и всяка раздяла беше от трудна, по-трудна и за него и за мен. Издържахме разделени около година. Трябваше да направим нещо, за да облекчим положението. Аз не можех да напусна работа току-така. По договор трябваше да предизвестя 3 месеца за напускането, а никой работодател нямаше да ме вземе на нова работа с такъв срок. Повечето искат да се почне веднага. А и много държах на работата си. Харесваше ми както това, с което се занимавах, така и колектива, с който работех. Освен това, никой не знаеше колко сигурна беше високоплатената работа на съпруга ми. Да оставя питомното и да тръгна да диря дивото, не беше от най-разумните решения в нашия случай. Затова семейния съвет реши да си направим още едно бебе и да съберем семейството.
Речено-сторено  luvbed.
Разбира се рано или късно трябваше да съобщя тази новина във фирмата.
Понеже съм си малко суеверна, не казах на никого  smile3505 (даже и на останалите членове на семейството – нашите родители), а и бях облагодетелствана от факта, че бременността ми протичаше перфектно и без типичните за този период неприятни ситуации с гадене и т. н. Вътрешно се изкушавах да споделя с целия свят. Имах толкова много приятели, които исках да зарадвам (защото бях сигурна, че и те ще се радват с мен). Нашите баби и дядовци също щяха да са на седмото небе като разберат. Макар вече да имаха по няколко внучета, родителите ни мечтаеха да гушкат и поглезват още бебчета. А тези три месеца изтекоха толкова бавно.
Най-сетне момента да се разприказвам дойде.
По Коледа си пуснах малко отпуска, а като се върнах първия ден събрах отдела и започнах от далеч. Първото, което им казах беше, че съм си намерила нова работа. Тогава на повечето колеги им увиснаха ченетата. (не се намираше лесно работа, която да замени нашата. Едва ли са много фирмите в страната, които предлагат на служителите си условията, които ни предлагаха в нашата фирма). Видях доста тъжни физиономии и увесени носове, защото в отдела си бяхме приятели и никой не искаше такава раздяла. След моментното стъписване започнаха да разпитват каква е работата, къде е и какви са условията. А аз само това чаках:
– “Работното време е 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, без право на отпуск, болничен, компенсации за нощен труд, без допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия като шум  cry(над 50 децибела)  1ironing hang newsm28 clean  newsm64и т. н. Заплатата през първите 3 месеца, които са изпитателен срок е малко по-ниска от заплатата, която в момента получавам, но после става цели 160 лв. и имам право да я получавам в продължение на цели 2 години”.
При споменаването на последното повечето от колежките с деца вече се усетиха накъде бия и започнаха една по една най-искрено да ме поздравяват за новината. Останалите още не разбираха какво толкова предизвика емоциите, но скоро всички бяха осведомени в прав текст, че в отдела ще се чака бебе  newsm32. То не бяха прегръдки, то не бяха целувки и хубави пожелания от всички.
 moresmile smile3501  love001
Денят премина в еурофория, а аз бях най-щастливата бъдеща мама този ден!
 newsm44

# 27
  • Мнения: 72
 newsm03 Здравеите,ето и аз реших да се включа и да ви разкажа моята история.Искахме да си имаме бебе и така се започна забременях но бях с кървене и гинеколожката ме изпрати в болница, все още беше рано за да се улови сърдечен пулс и трябваше да постоя малко в болница.Както отидох радостна и малко притиснена така само след като постъпих бях в шок и паника след като ме прегледаха казаха че трябва да ме подготвят за аборт,аз настоях да ме прегледат по обстоино,защото имах основание за това.Години преди това установиха че имам двурога матка и че са възможни изненади при бременност,затова настоях,а и знаех че е рано още да се правят заключения,но лекарката която ме преглеждаше каза че тя разбира повече от мен и да не и се бъркам.Нещо ми подсказваше че не бива да се прави този аборт,но въпреки това се оставих в ръцете им.Съпругът ми тогава не беше в града и не можеше дори да доиде,а какво ставаше с него в този момент така и до днес не съм разбрала,как го е понесълимах подкрепата само на маика ми и сестра ми.и така всичко свърши аз шокирана и невярваща на случилото се се прибрах в къщи за да чакам епикриза.Когато се обадих на гинеколожката да и кажа какво е станало тя не можа да повярва и казава-аз те пратих не затова,но както и да е думите и просто подвърдиха съмненията ми че някои не си беше свършил работата както трябва.От епикризата нищо не се разбираше естествено.Така заживях с мисълта че това си беше лекарска прибързана грешка за което се убедих в последствие с годините.Изминаха 6-те месеца през които ми бяха казали да се пазя,но аз от страх че всичко ще се повтори не исках и да чуя за бебче въпреки че толкова го искахме и двамата със съпругът ми.След около година решихме че няма да се пазим вече да пробваме,но страхът надделяваше много в мен.Няколко месеца нищо не се случи и аз реших този път да си намеря компетентен лекар и да видим какво става.Така от моя позната срещнах човека които успя да ме предразположи,да ме успокои и наи вече да положи знанията и грижите от които се нуждаех.Беше петък,а аз в понеделник имах първа среща с него.От няколко дни имах кървене но трябваше да ми идва и не му обърнах внимание,но в този петък нещо не ми даваше мира,нещо не беше така както трябва,някакви съмнения се зараждаха в мен,въпреки че почти бях сигурна че няма бременност.Въпреки всичко реших да си взема тест.Вечерта когато съпругът ми се прибра от работа отидох след голямо отлагане и го направих,изведнъж 2 бледи чертички като едната едва се забелязваше,затова тои отиде и взе нов тест с голяма радост,на които вече имаше 2 ясни чертички.Ужас,страх,паника,сълзи,почти бях готова да припадна - всичко се повтаряше.Не можех да повярвам,а съпругът ми беше толкова спокоен,и мил,не спря да ме прегръща и успокоява че това е друго че ето как моментът е дошъл,но аз тогава не обърнах внимание на нито една негова дума.До понеделник бяха наи кошмарните ми 2 дни в живота,знаех че ще отида и ще се случи същото като преди година.Въобще и не помислих че нали отивам при нов лекар от които се очакваше да обърне внимание на състоянието ми и наи вече на това че имах нещо което се среща не много често,нали това е в една от наи добрите болници.И така застанах лице в лице с него,прегледа ме и чух това което дори не помислих че мога да чуя.Все още беше рано за сърдечен пулс,имах кървене,но в същото време аз носех в себе си 2 плода.Шокирането беше огромно.Последва престои 1 седмица под наблюдението на лекаря в болницата.Дълга,много дълга седмица която измина без секунда спокоиствие и с много размисъл.Съпругът ми почти през цялото време беше до мен както щастлив така и силно притеснен,но без секунда дори да покаже че е така.Така доиде деня в които трябваше да ме видят на ултразвук да се разбере дали малките 2 плодчета имат сърчица.Сърцето ми бе слязло не в петите а просто беше змръзнало там някъде в тялото ми докато чаках.Накрая всичко приключи с думите браво има сърдечен пулс,всичко е наред,но остава само едно.Тогава разбрах кървенето защо не спира,защо са болките в корема едното мъниче си отиваше за да остане другото.Плаках и се радвах незнам кое беше по силно като чувство дали това че има нов живот в мен или това че друг си отива.Е така изкарах 9-те месеца под лекарски контрол и много,много притеснения,както за мен така и за съпругът ми които не ми позволи дори за миг да съм разстроена или да ми липсва нещо.Накрая родих с помоща на този чудесен лекар прекрасно момченце,което много ни радва сега.Пожелавам на всички които имат малки съкровища много да ги обичат и пазят,а на тези които това тепърва им престои нека всичко да е наред да носят  чудесна и незбравима с хубави моменти бременност и никога да не се сблъскват с лошите и страни.Етова бе писмото на една много изстрадала но сега щастлива, много щастлива мама.

# 28
  • Мнения: 801
walanta, направо се разплаках,докато четях разказа ти, след като се смях малко на benighted i sunnycat.....

# 29
  • Мнения: 521
Много се развалнуваь от ва6ите разкази Laughingи ре6иь и аз да разкажа.С на6ия тати не се пзиьме след като ми свар6и,нали не могело да се забременее и така няколко месеца.Бях си взела 4ас за гинеколог тук ж Испания 4ака6 джа месеца за преглед при специалист.И така пазарва ме си сас татито и аз го базикам ,4е този месец няма да ми доиде  Laughing,закаснява 6е ми сас два дена няма смисал да си купувам превразки Laughingа тои ,,Абе така си мисли6 утре 6те ти доиде,, Grinning.И така отидох на прегледа тои влезе с мен, прегледа бе6е за друго откриьа ми една бу4ка на гардата и искаь да се уверя 4е не е не6то опасно.Жената каза сбли4и се за гиникологи4ен преглед #Crazy и ме прегледа сас вагинален екограф .Гледам и аз тя жзе да се засмя и после жидяь на монитора плодното сак4е, а на6ия тати ни 4ака зад паравана.Така се зарадвах жеднага рзбраь 4е сам бремена без тя да ми каже ни6то,свар6иьме прегледа и татито  вика;  -Kакво и има?докторката;-Ами бремена е!Няма да забравя никога изражението на лицето му, толкожа 6таслив бе6е и изненадан.Като се оправиь и отидоь при него ме целуна и после радости тлефони обагдания до Балгария.И така сас на6та история сега 4акаме на6ето малко сакрови6те и тати е много 6таслив.

Добре дошла във форума Hug


Моля те, обърни внимане на следното: пише се: свЪрши, гинЕколог, сЪс, сЪкровище, гЪрда, бЪзикам, бремеННа, еХограф, СЪБЛЕЧИ, а не сбли4и, ЩАСТЛИВ ...  Вместо 4 и 6 се пише Ч и Ш. Имаме си букви в българската азбука. Имаме и Х, и В, а не само Ж. Има още много грешки от този род.

Това е гавра с българския език.  Щом си решила да пишеш тук МОЛЯ те, пиши на български и спазвай общоприетите правила на форума.  Има такива. Само ги прочети.

Написах каквото имах да пиша. Няма да се заяждам с никого, ако има хора с такива мераци.

Последна редакция: сб, 01 юли 2006, 15:04 от pipilota

Общи условия

Активация на акаунт