Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Не е така. Изобщо даже. Просто такова впечатление някакси сме оставили.

Искаш, ама кой въобще прави така? Говоря за мъже и жени общо, за хората по принцип.
Да речем, че задоволяваш партньора си на 50%. Огледал се е и видял друга, която му се струва, че ще го задоволи на 100%. Ама откъде да знае тя/той въобще дали ще го отрази, докато не се е пробвал? Пробва ли се, вече е изневяра (няма да се дръпне в последния момент я, като вече са със събути гащи).
Ако ти каже сбогом, може нищо да не стане с новия обект и от 50% отива на 0%, сам-самичък.
Кой глупак прави така, че да изтърве питомното, докато гони дивото? Това, което съм наблюдавал е, че партньора се зарязва чак когато се появи нов и е сигурно, че с новия има привличане, тоест изневярата вече се е консумирала.

И след консумирането не се правят промени.
Продължава си тъкането на два стана, докато е възможно.
Или пък се цупи вкъщи, другият си мисли, че е някаква "фаза".

Абсолютно Най-добре с женените женен, с ергените ерген и както беше писал някой по-горе и за мама време да се намира

Към моя пост ли е това, че се стараем? Аз - не. Той - да. За него цял живот е важно, как те възприемат хората - да си любезен, внимателен, усмихнат, чак да не можеш да откажеш на жената, решила да пофлиртува с теб. Та аз като не съм вечно усмихната или той ми угажда,(нали е избрал да остане с мен:satisfied: - каква "гордост" е за мен!!!) - отстрани си мислят:"Я, каква капризна, а той как й угажда. Светят! Идеални!". Чак една ми се оплака, че мъжът й казал, че няма да я глези, както моят мен. Казах й, какво да не си пожелава. И тогава понечи да ме засегне:"Ама аз него как съм го виждала, какво прави"(разбрах,какво има предвид). Отговорих й, че не съм сляпа, не откривам топлата вода благодарение на нея и повече не ми е звъняла. А се имаше за приятелка. Е, не заплаках за загубата й.
   В живота, обществото всички лицемерничим. Но когато е и в семейството - то такова няма вече.

Страхливеца и мижитурката.
Естествено, че гаранции няма.
Той и като се е женил за мен, никой не му е гарантирал, че нещата ще потръгнат и няма да се разделим, нали?Ама е рискувал....Е, защо след 5-10-15 или повече години, изведнъж се превръща в страхлив путьо?

Е, според Крис ще излезе, че всички мъже са мишки.
Няма да е много далече от истината де.

Да, бе, като се е женил за теб, го е направил веднага щом те е видял на улицата, представил ти се е, поискал ти е ръката и те е завел в гражданското!
И сега се чудиш, що ли аджеба, не рискува пак така?
Че и путьо бил, като че ли всички жени, с които са тия "путьовци" са напуснали мъжете си веднага, щом са ги забелязали- путьовците, де.

много вярно.Също така има случаи в които мъжа остава съвсем сам, защото с въпросната изневерил не се е получило и се опитва да се върне при старата ,а горката жена си мисли "о той се е променил,сигурно е осъзнал какво е загубил,нека да му дам отново шанс" и и се връща отново надеждата,а господина просто гледа как да се осигури да не остане сам. Гладно куче на две врати, гладно остава

Човекът е трябвало да проведе разговор с мен, че вече не иска да сме заедно, че вижда живота си по друг начин, че за него няма бъдеще нашето семейство. А не първо да си намери нова жена, да си развие връзката до там, че да се влюби безпаметно, и после да ме уведоми. Била съм в тотално неведение за неговите намерения, за това че той смята, че имаме сериозен проблем, и не, никога не е отварял директно въпроса, колко му е зле вкъщи. Фактът, че накрая той извъртя нещата и дори не искаше да си тръгва, го доказва. Мисля си, че ако се беше изнесъл веднага след разговора за раздялата нещата щяха да са по-различни, т.е. по-малко тормоз за мен. Доооста използваческо от негова страна, защото през цялото време съм му имала доверие, давала съм му свобода, не е бил вързан вкъщи, и накрая..... Е тва е най-лошото при тези ситуации. Ще се рови и още как.....

Авторке, тук няма да получиш адекватен отговор. Хората са различни и едни са склонни на прошка и да дадат втори шанс, други не. Аз простих, но се разделихме. Така сметнах, че е най-добре за всички и виждам, че е. Успех ти желая!

Ами, какво да кажа- пазете се от екстремно чаровни хора.

Абсолютно вярно. Но защо хората си мислят, че ще надхитрят съдбата само не разбирам аз. НЯМА НИЩО СКРИТО ПОД СЛЪНЦЕТО. Хората са го казали, не аз, аз не съм толкова мъдра. И после се забравя, че колкото по-късно, толкова по - мръсно. Никой не се замисля за това преди да направи крачката. Аман от недосегаеми. От недосегаеми се стига до подобни теми.

Едва ли някой иска да го уведомяват за изневяра, но съм сигурна, че и никой не остава очарован и не казва "Евала, постъпи честно", ако просто му кажат " Не те обичам вече, искам да се разделим". В повечето случаи  връзката навлиза в рутина, партньорите вече не изпитват силно привличане и емоционална близост, но като цяло не им е зле заедно. На такъв етап трудно се дефинира точен проблем и изглежда абсурдно просто да си тръгнеш, да разрушиш всичко,  да нараниш децата, да си създадеш и имотни делби и главоболия. Чисто практично, Франсоаз, дали ще си във възторг, ако мъжът, от който даже зависиш напълно финансово, ти каже, че вече не изпитва същото и иска да си тръгне. Няма ли пак да е гадняр, изоставящ жена си и децата, нищо че няма трети? Рутинните отношения рядко стават причина за фактическа раздяла, но са подходяща почва за поява на нов човек, тръпка, адреналин, усещане, че отново си жив, млад, влюбен. Кое би било по-лошо: 1.Консумира тръпката и тя отминава. 2.Постъпва разумно, спира контакт, но другата/другият е в мислите му. Прави секс с теб, а мисли и си мечтае за нея и още повече се отдалечава емоционално. Привидно няма изневяра, но реално се е случила в главата.
Нещата не са черно-бели. На теория всички знаем какво е нужно за здравословен начин на живот, съответно какво е здравословна връзка и как да я поддържаме, но в много случаи не успяваме и в двете. Огромна част от браковете не са сключени на базата на истинска  любов, а заради случайно забременяване, тиктакащ часовник, мимолетно влюбване, страх от самота, прагматични, меркантилни причини и т.н. Някои от тях учудващо успяват да функционират, даже и при изневяра.
За протокола - смятам, че доверие след изневяра е много трудно да бъде възстановено. Но е много наивно да обявим всички изневеряващи за страхливи мижитурки по характер, които просто ловко са прикривали тези си черти.

Искам някой да ми даде рецептата за избягване на рутината.
Иначе съм абсолютно съгласна с предишното мнение.