Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Разведени сме вече. Любовницата още е в играта, нищо че господина си има нова официална тръпка която към този момент грам не подозира за лайфстайла му

Той ли ти се отчита така подробно?

Едно птиченце ми каза, Дренке Сега виждам как съм изглеждала отстрани, докато оня си го е развявал - ами жалка картинка

Леле още не мога да повярвам,че има толкова жалки мъже,Абе как може да се влюбват в няколко едновременно

От колко време сте заедно ? Имате ли деца ? Мислила ли си за варианта да запазиш самообладание най-вече пред него, да се отдръпнеш, да заживеете отделно, да се разкрасиш и да направиш така,че той да го види чрез социалните мрежи,например... Аз мисля, че увереността, самочувствието,гордо вдигнатата глава  и твоята липса за някакъв период от време или ще му отворят очите , или ще приключи всичко завинаги!
Аз  съм страшно ревнив човек, себелюбива и с голямо его, много би ме заболяло и хипотетично бих казала, че никога не бих простила , реално не знам как бих постъпила, може би така както те посъветвах, така ще разбереш обича ли те. Всъщност дълга ли му е була връзката с другата? Защо ти е казал,ако е била една кратка вантюра или забежка?Отдръпни се!!!

Мерси за отговорите.

На мен ми се струва, че много повече ще ме боли за човек, влюбил се в друга и изведнъж изоставил ме, отколкото да зарежа неверник.

Не знам някоя тук дали е била в такава ситуация, но съм я виждала отстрани - пълен кошмар е...

Затова като изброявах казах, че от всичко боли и човек се чувства предаден.

Де ги тия мъже, дето честно заявяват на жена си :"Мило, вече ти свикнах, не ме кефиш като в началото, ще се пробвам "навън", а ти имаш правото да решиш ще чакаш ли да се наиграя или слагаме край! ". Аз за таквоз чудо на природата още не съм чувала...

Сама виждаш, че това е безпредметно. Човекът й казал, че иска да се разделят, тя взела веднага да рови дали има друга.
Една част от попарените от темата изневяра се определят като малко и много ревниви, няма начин да няма и средно ревниви. Останалите пишат литературни обяснения и биха убили с камъни всеки изневерил, дори и да не е на тях.
Общо взето, голям зор да бъдат уведомени за изневярата, без да са готови душиците крехки да понесат истината.

Там е идеята. Ако се живее почтено, няма изневяра, за която да те уведомяват. Просто си знаеш, че вече не те обичат, и че бившият ти партньор е приключил с теб и е "на пазара". След  като ти е дал шанс да коригираш проблемите, заради които е настъпило отдалечаването. Няма неприятни изненади, няма лъжи, няма простотии. Другото е в пъти по-болезнено - да си мислиш, че всичко ще се оправи, и че той/тя само временно има проблеми. Защото изневярата ВИНАГИ се разкрива, ако продължи повече от няколко месеца. И ударът е много по-жесток, ако е неочакван.

Ами, аз не искам да ме уведомяват за изневяра.
Искам ПРЕДИ подобни събития да ме уведомят, че има проблем, за да се опитаме да го решим.А ако не стане, да ми заявят, че вече не ме обичат, че искат раздяла и всеки да си търси половинката другаде.
Изневярата в същността си е лъжа, измама, предателство, нечестност, подлост...а подобни "качества" са ми несъвместими в отношения в двойка.

От 12 години сме заедно. Влезнахме в тази връзка и двамата чрез изневяра. До сега никога не съм имала поводи за съмнение, докато след последния сериозен сблъсък в отношенията не чух репликите: „ Имах няколко предложения от разни жени“  ..... „ да ги бях приел“ и ей така небрежно (и със задоволство от самия себе си, или поне така ми прозвуча) : „ Аз така на 10 години обичам да си сменям жените.“ Беше пийнал някоя и друга чашка, но за мен това не е оправдание.
Вярвала съм му безрезервно през всичките тези години, защото ми е доказал, че е на 100% отдаден на мен и „семейството ни“ , не ми е дал никога повод за съмнение, дори толкова съм се отдала на доверието, че  изцяло съм забравила  как започнаха нещата между нас, че вълкът козината си мени, нрава - не,  и че това може да се повтори ...... до сега.
В момента нещата са добре, но аз се лутам в съмнения дали това са само думи за да ме уязви или просто ми е казал истината и вече не съм била излъгана. Да, познавам го и знам, че може да бъде адски всеотдаен, но ....и на мен ми адски трудно да преглътна тези подмятания (дори и да са останали само думи) и съмнението ме разкъсва.
И ето, познавам го, вярвам му, но вече имам едно наум. Семето на съмнението е посято. Никак не
 ми се иска аз да съм тази, която ще го полива да израсте, но не съм сигурна дали ще успея да преглътна и простя. Въпреки, че към момента трябва да простя само думи.

Понякога от напъване да се изявиш по някакъв начин, пишеш глупости.
Първо ревността не е пряко свързана с изневерята.
Второ като живееш в семейство, ако за теб лъжите са Ок, за повечето хора са фалш, който демонстрира липсата на елементарно ниво човек, по близо е до поведение животно.
Аз винаги съм казвала истината и съм искала същата, да ми бъде казана,  даже да боли. Ненавиждам червейчетата дето се въртят както им е угодно и опитите за лъжи, които рано или късно винаги лъсват. За мен това са безхарактерни хора.

Не искам да те вкарвам във филми, но от опит знам, че човек(мъж, жена) в момент на гняв или подпийнал/а казват много неща, които се въртят в главите им. Иска ми се да помогна псохологически да се настрои човек за евентуална изненада. Преодолее ли се ревността по-рано, изненадите не "удрят като мокар парцал" когато дойдат. Ако съм си посочила като грешка липсата на ревност - в смисъл:казала съм, какво не ми е било приятно, но той ми се е смеел невинно и ми казвал , че си въобразявам. Пък после и до ден днешен на нови места на "голямата" ни планета, пак си се познават, имат телефони, комуникират тайно естествено и нагло ми се заявява, че трябва да го приема такъв  - с много флиртове, любови. Ами - неизживяно юношество. А в началото си казах -ОК, социална личност е, не може без постоянни срещи с приятели и приятелки. Аз мисля, че му гласувах доверие и никога не съм си мислила, че изневерява. Докато се самозабрави и ти решаваш да си обясниш поведение и думи към теб. И доверието свърши. От раз. Любовта - съвсем. И разбрах, че най-важното в този живот е да обичаш себе си. Ничия проекция за мен като личност, жена, не ме касаят. Това е тяхно възприятие. Да се боря,старая да ме обичат? Защо? Загуба на време. Като мога да изразходвам интелекта си за толкова пропуснати неща - кино, театър,спорт,книги...Просто споделих, как докарах да се сведе комуникацията до само битови неща и спорове. А пък за реванш и връщане чрез същата постъпка не го отхвърлям като начин за излекуване на болката и да продължат заедно, доколкото могат. Просто при мен няма как да се получи. Покрай наш Иван, намразих свети Иван. От таз пасмина изневеряващи мъже ми се повдига, гнус ме е. Жените и секс правим с мозъка си.
П.П. Прави ми впечатление, че много дават примери на познати, приятели. Това е вредно. Отстрани нас колко ни коментират като идеална двойка... А зад стените е...Като ми каже някой нещо на тази тема, винаги казвам:"Внимавай, какво си пожелаваш!"

totaldemage, с последните изречения съм много съгласна. Когато с бившия се разделихме, буквално предизвикахме шок във всички около нас. Всички са ни смятали за перфектната двойка. Но добре знаем, че перфектни неща няма.

Става така, когато човек се опитва да се представи за нещо, което не е. Явно твърде много сте искали да 'изглеждате' някак си в очите на 'хората'.
Това обаче няма отношение по въпроса с изневярата.