Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Ами, пак опира до конкретния човек.Няма как мъжа ти да изкупва чужди грехове.Приемам, че не той те е лъгал години наред....
И мен са ме лъгали, изневерявали са ми, и въпреки това Точно на мъжа си вярвам.Доказал е многократно през годините, че мога да му имам доверие.Повече, отколкото на чужди хора.
Та, основното е, можеш ли да вярваш на мъжа си, основавайки се на времето, за което го познаваш и какво е доказвал до сега с постъпки и отношение към теб.

Принципите, казваш, са едно, пък реалните действия се обосновават на друго. Ми хубу! Ама що изнамираш причина у другия да го лъжеш, що не изнамериш  у другия причина да хапнеш акита например?
Ама не се и чудя кой харесва подобни екземпляри хич.
Принципно, че и реално, глупостта никога не е скачала по дърветата, само по хора ходи.
Скачат в един брак или създават семейство с идеята, че на това е рози, рози, рози, без бодли, демек секс до припадък и булката все на двайсет седи, напарфюмирана, гримирана, и с коткенско мъркане от вратата да я гепнеш. Обаче същият този силно недорасъл мъж ще да яде, ама  не готви, ще да му е чисто, ама не чисти, ще пари, ама не ги изкарва в достатъчни количества, ще деца, ама нейде по време на отглеждането им все е зает с други, някак по-мъжкарски работи - лежане на диваня, работа, приятели, хоцкане насам, натам, щом му остава време и чужди булки да харесва...  И още може, ама вярвам, се подразбира, на кого в тая нелека работа му остава време да харесва и да витае в любовни, тайни афери. На оня, който не полага усилия и ще да е все горе на перваза. Най-отблъскващото е, когато такива индивиди, неопознали още собствената си глупост, създават и деца, за да има кой да страда от недоклатеността им  във всякакви аспекти.
Така че дори жена ти да погрознее и надебелее, Крис 78, пак не тя ще поиска да ходиш по каки и лели, ти ще си поискал. А каките и лелите, които ще те харесат такъв, обяснаващ действията си с чуждо съществуване, отлично ще ти пасват.
Инак съм напълно съгласна, много сте хората, за които принципите са празни приказки, пък за реалността все някой друг виновен.
 

Времето е определящо, познаваме се отскоро,няма година. Имах му доверие докато не се намеси трети човек. За мен когато си приключил връзка преди 10 месеца, всичко е изяснено и не оставяш надежди на човека с когото си бил като го игнорираш.

Smile*,  за да те информира въпросната, значи иска да ви раздели, но явно мъжът ти не е поддал на това и сега действа, чрез теб, да го изриташ и тя да го приюти.
Защо той отрича можем само да гадаем. Причините може да са бол.
Относно това да ровиш и четеш, трябват си здрави нерви и огромно самообладание. Да не се издадеш за това, което си разбрала, защото само ще стане по-зле, ако разбере, че си влизала в личното му пространство. Нормално е да искаш да знаеш повече, но това е нож с две остриета.

Не влизам и не ровя, не го проверявам през час защото знам какво е, изпитала съм го на гърба си. Той сам ми показва или казва какво и как , с кого и къде е. Усеща как се чувствам и се старае да съм спокойна. А аз се чувствам ужасно, че му се налага да ми се обяснява и всеки път му казвам, че не е нужно

Хм. Ами ако е седнал да обсъди? Според мен пък тези, прощаващите, са точно тези, с които е обсъдено преди това, поставени са исканията от недоволната страна и не е имало промяна.
Затова има и хора категорични, които не искат да простят - това са тези, с които нищо не е обсъдено, не е изговорено, директно се е пльокнал при друга и е предал - доверие, семейство, всичко.
А има и такива, които си знаят що за стока са, даже и такива, които не желаят да се променят и да се борят за 'нормално' семейство, но в крайна сметка решават, че предпочитат семейството, заедно с компромиса и прошката, колкото и 'ненормално' да е то. Беше описан хубав случай - дамата преосмислила собствените си грешки и това, с което е помогнала, един вид провокирала поведението на съпруга.
Т.е. аз вече съвсем ясно разделям двата вида изневяра. На практика второто не е и точно изневяра, а е един тръгващ си от връзката мъж, който е обявил, че нещата не му харесват такива, каквито са, иска промяна на статуквото, но не я вижда от другата страна. Не иска директно да си тръгне, било заради деца, общи имоти, финанси и т.н. И другият човек не иска раздяла. Мдам.

 липсващата самокритичност е проблемът на тези, най-упорито искащи и изискващи отношение, каквото сами не са способни да проявят към другия. Дори и открито да заяви партньорът, че желае да излезе от връзката, това не го спасява от етикет “предател”.

Ти откъде знаеш?

С това не мога да се съглася. Предателството е друга категория поведение, не и открито заявяване  и не оставяне на вратички за другия да си създава излюзии, а също и ползуване от илюзиите на другия. Да подхранваш някому илюзиите е предатество, за каквото и да иде реч, дори не конкретно и само за изневяра.

Всичко може да се обозначи като предателство. Ако е еднократна забежка/и от нагон - женкар, който не може да си го държи в гащите. Ако има връзка с друга - подлец, лъжец и лицемер. Ако е влюбен и щастлив с другата и остави жена си - егоист, който зарязва семейството и децата си заради жена. Ако я зареже преди да е изневерил и просто не я обича вече - пак е предател, защото е обещал, защото е създал деца, семейство... Не знам дали има по-малко зло.

На мястото на Смайл аз лично бих се побъркала. За мен няма нищо по-лошо от съмнението и невидението. Предпочитам да знам грозна та истина и да видим какво ще правим от там нататък, отколкото да живея в страх и да не знам наред ли е всичко, или е адски добър актьор.
Знам, че това вреди, просто съм такава - необходима ми е сигурност.

Къде са ви гаранциите за обещаната любов, та си я търсите като заплата за положен труд?

Няма гаранции. Аз затова искам спокойствие днес и сега   Планове за старините си нямам.

Хм пак. Ами открито ако е заявявал доста дълго време, пък другият се е лепнал като гербова марка и ни ще и ни ще да промени статуквото.
За една приятелка питам.

Аз същото казвам.
 Върти-суче, потърпевшият винаги ще се възприема жертва, предаден, измамен.

Всеки има нужда от сигурност, но такава няма. Това ми е и проблема, обсъждали сме го и ми заявява, че нищо от това не е вярно, но пусто съмнение... Ако беше казал, че е вярно по лесно щях да продължа. Но сега остава едно ако...
Трябва време за да се изгради отново доверие!