Здравейте! За първи път съм тук, но вече съм отчаяна и искам да споделя с някого... Моето момченце ще прави три скоро, но не иска да говори, от скоро стана раздразнителен и постоянно мрънка, но това ще го отдам на факта, че премина през ужасен вирус и 3-4 дни не хапна нищо и не се наспиваше. Ще започна с това, че той до 2г и малко беше изключително кротко и усмихнато дете, играеше си много хубаво, като излезем навън /всеки ден/ му харесва по детски площадки и много сме ходили, навсякъде го водим с нас, с баща му сме съобразили всичко с неговия личен комфорт и всичко беше много хубаво докато не тръгна на ясла и жените ми казаха, че не общува с тях. Нито с тях нито с децата. Тогава започнах да асоциирам, че той и по площадките не общуваше с децата, радва им се като играят нещо с гонене или ритане, но до там. Мнгоо обича да тича, вкъщи си правим редовно състезания, на вслата ми казаха, че цял ден тича от единия до другия край на стаята и даже някои деца го следват. Обича да гони някой, но не и него. Притесненията ми са, че той не иска никой да го занимава с нищо, играе си негови игри с колички, от малък постоянно се опитвам с различни видове играчки, книжки и игри да привлека вниманието му, но той дори понякога се ядосва, че му се бъркам в играта. Реших да се водя по него и да не му натрапвам желанията си. Дълго време се борех с памперса докато го махнем и на 2г и 8м беше вече без, но до ден днешен не казва, чака ние да го сложим на гърнето или си го взима сам като сме вкъщи. Няма интерес към нещата, които му казвам или показвам, не мога да му взема вниманието като му говоря много пъти, дори като го викам се обръща когато реши... Всичко с него се случва по труден начин с много уговорки. Не обръща внимание на близките ни. Вярно ние само с мъжа ми си го гледаме, той не е гледан повече от два три часа от баба и то мноооого рядко. Много е интровертен и на моменти нв знам какво мисли, какво чувства, а понякога и какво иска 
Много чета и се плаша от това, което чета, защото се притеснявам, че виждам симптоми на аутизъм и притесненията ми датират от една година, в която всички хора ме убеждаваха, че му няма нищо и си е прекрасно детето. След като се бях притеснила като тръгна на ясла от думите на жените там аз и баща му започнахме постоянно занимание с него, изключително без да го оставяме. Буквално всеки момент един от нас или и двамата се занимавахме с него. Имам чувството, че това задълбочи проблема, защото сега пък той постоянно иска да сме до него и не иска да прави вече нищо сам. Като сме навън и му обяснявам и показвам разни неща, той не обръща никакво внимание и все едно не ме слуша. До 2.6 години му пеех постоянно песни, знаеше поне 10 целите и ги пееше, спря и тях, омръзнаха ли му, не знам. Няма обръщение към нас с мама, тате, казва думичли само като иска. Изговаря ги правилно, но не ме гледа в устата, по звук възпроизвежда всичко, но съвсем правилно. После не иска да повтаря. Ще се побъркам от притеснение, но на 20.03 имаме час за психолог и съм категорична, че нещо трябва да се промени. Ние с баща му го обожаваме и постоянно го прегръщаме и целуваме и се чудя да не би да сме прекалили с вниманието и знам ли вече Не е дете отгледано на телевизор и телефони. Телефон сме му давали 20 пъти в живота в екстремни ситуации свързани с хранене навън, а детски гледа вкъщи като яде и тук там като му доскучае и не му се играе вече /зимата като сме все вкъщи/, но в рамките на час до час и нещо на ден при прекаран цял ден вкъщи. Кажете ми моля според вас има ли нещо притеснително в нещата, които пиша или съм се побъркала, както ми казват често?
Много чета и се плаша от това, което чета, защото се притеснявам, че виждам симптоми на аутизъм и притесненията ми датират от една година, в която всички хора ме убеждаваха, че му няма нищо и си е прекрасно детето. След като се бях притеснила като тръгна на ясла от думите на жените там аз и баща му започнахме постоянно занимание с него, изключително без да го оставяме. Буквално всеки момент един от нас или и двамата се занимавахме с него. Имам чувството, че това задълбочи проблема, защото сега пък той постоянно иска да сме до него и не иска да прави вече нищо сам. Като сме навън и му обяснявам и показвам разни неща, той не обръща никакво внимание и все едно не ме слуша. До 2.6 години му пеех постоянно песни, знаеше поне 10 целите и ги пееше, спря и тях, омръзнаха ли му, не знам. Няма обръщение към нас с мама, тате, казва думичли само като иска. Изговаря ги правилно, но не ме гледа в устата, по звук възпроизвежда всичко, но съвсем правилно. После не иска да повтаря. Ще се побъркам от притеснение, но на 20.03 имаме час за психолог и съм категорична, че нещо трябва да се промени. Ние с баща му го обожаваме и постоянно го прегръщаме и целуваме и се чудя да не би да сме прекалили с вниманието и знам ли вече Не е дете отгледано на телевизор и телефони. Телефон сме му давали 20 пъти в живота в екстремни ситуации свързани с хранене навън, а детски гледа вкъщи като яде и тук там като му доскучае и не му се играе вече /зимата като сме все вкъщи/, но в рамките на час до час и нещо на ден при прекаран цял ден вкъщи. Кажете ми моля според вас има ли нещо притеснително в нещата, които пиша или съм се побъркала, както ми казват често? 
