Малко вероятно е да имам кариера, засега само изкарвам пари и откъм престиж не съм я издокарала. Разликата с преди децата е, че не ми пука. А интересни и прогресивни...ей дотук ми е дошло от такива. Все ми се пада да бачкам с прогресивни хипстъри и са много punchable. Всичките им умности може да ми ги казват като "виц номер 13", толкова са предсказуеми.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
Е, сега. Имаш 6 статии в Дневник 2010.
Имам стотици в Дневник, нямаш достъп до целия архив. И на хартия, и онлайн с години, между 2005 и 2009. След това стана адски прогресивно, да не кажем платено да се прокарват точно един тип идеи, а аз пък излязох в майчинство.
Малко вероятно е да имам кариера, засега само изкарвам пари и откъм престиж не съм я издокарала. Разликата с преди децата е, че не ми пука. А интересни и прогресивни...ей дотук ми е дошло от такива. Все ми се пада да бачкам с прогресивни хипстъри и са много punchable. Всичките им умности може да ми ги казват като "виц номер 13", толкова са предсказуеми.
Добре де, ама защо не кажеш къде и как намери идеалния кръг в последните 10 години откакто нямаш колеги? И как се сближихте на дълбоко ниво? Как се грижат за теб и ти за тях? 5-ти път те питам откакто каза, че на работа не става, само у дома става така
Не съм казала, че имам идеален кръг - това се мени. С развода човек губи някои приятелства също. Само твърдя, че колегите ми в повечето случаи не са социален кръг - не излизаме заедно, не са ми в социалните мрежи, не ми влизат в дома и не бих им заела пари. Социален кръг се случва, когато има някакво обединение около една идея. Около спорт примерно, около други интереси. С децата тия неща се менят, но и майките не са ми социалния кръг - нямат моите интереси, не са ми интересни, с някои от тях не би се срещнала в реала, ако не бяха децата. Нищо идеално, само нормалните неща в живота.
Но колегите не са ми приятелчета, освен на съвсем повърхностно аху-иху ниво и от учтивост.
Ами това е, има хора, които срещаш заради обстоятелства, но не са приятели и не са ти близки по никакъв начин. А вече какъв ще ми е социалният кръг - не знам, животът може да ме срещне с доста хора и да се задълбочат отношенията, ако в момента сме на една вълна.
Но колегите не са ми приятелчета, освен на съвсем повърхностно аху-иху ниво и от учтивост.
Ами това е, има хора, които срещаш заради обстоятелства, но не са приятели и не са ти близки по никакъв начин. А вече какъв ще ми е социалният кръг - не знам, животът може да ме срещне с доста хора и да се задълбочат отношенията, ако в момента сме на една вълна.
Да не забравяме, че съм от едно поколение, много сериозно разпръснало се по света и комуникацията си става в социалните мрежи.
Според мен ти почти нямаш приятели, и от други теми съм оставала с такова чувство. Социален кръг - също. Това е един от редките случаи, в които ще се радвам да греша. Щото иначе общата картина направо разплаква китарите.
Както казах, децата развалят всичко. Приятелите също изискват време и усилия, а след като ми мине денят, искам да съм асоциална и да не говоря с никого.
Ми какво да кажа, определено си признавам с ръка на сърце, че гледането на три деца плюс поработване не остава сили да мисля за други хора, нито пък да ми е весело да се виждаме, само щото другите така правят - ами не ми става по-интересно, само още една задача за отмятане. Да не говорим, че точно моето поколение са много, много наплашени да раждат и повечето ми познати жени имат съвсем различен живот без деца, който е несъвместим с моя. Тия пък, които са с деца, са още в началото и с много малки, а в тая фаза не ми се говори с новоизлюпени майки.
Иначе за виждане - може, но не може да се каже, че е нещо особено като контакти или смислени разговори. Особено ако седнем на живо и всички говорят какво се е случило в Туитър или във виртуалната реалност. Или в Гейм аф Тронс.
Ми какво да кажа, определено си признавам с ръка на сърце, че гледането на три деца плюс поработване не остава сили да мисля за други хора, нито пък да ми е весело да се виждаме, само щото другите така правят - ами не ми става по-интересно, само още една задача за отмятане. Да не говорим, че точно моето поколение са много, много наплашени да раждат и повечето ми познати жени имат съвсем различен живот без деца, който е несъвместим с моя. Тия пък, които са с деца, са още в началото и с много малки, а в тая фаза не ми се говори с новоизлюпени майки.
Иначе за виждане - може, но не може да се каже, че е нещо особено като контакти или смислени разговори. Особено ако седнем на живо и всички говорят какво се е случило в Туитър или във виртуалната реалност. Или в Гейм аф Тронс.
Факт. То иначе нямаше да си говорим за промяна. Както казах, някои неща, които преди са ми били интереснички, сега са ми досадни до глуповати. А това води до отдалечаване с някои познати или приятели. Като мина на други дейности, естествено ще си дойде и някакъв социален кръг, както и с работата - всичко си влиза в ритъм.
Удобно пропускаш втората фаза: да, блато е, да, някои аспекти на живота страдат и ако щеш, тъжно е и за ожалване тая загуба на "баланс". Ама след това нещата се наместват. Приеми, че е като да качиш 30 кила през бременността и после да ги свалиш. Е, аз с децата губих и практика, и познанства, и хъс - и знам, че след това ще се върнат малко по малко и ще си мина на следващата фаза на живота, няма да е все така.
Удобно пропускаш втората фаза: да, блато е, да, някои аспекти на живота страдат и ако щеш, тъжно е и за ожалване тая загуба на "баланс". Ама след това нещата се наместват. Приеми, че е като да качиш 30 кила през бременността и после да ги свалиш. Е, аз с децата губих и практика, и познанства, и хъс - и знам, че след това ще се върнат малко по малко и ще си мина на следващата фаза на живота, няма да е все така.