Промяната след раждането

И аз не виждам защо каквото правят едни, трябва да правят и други. Ние пътуваме все с 3 броя деца, едното доскоро бебе, ами риск си е, на 7 месеца ми вдигна температура в Гърция, от т. нар здравна застраховка нищо не стана, не намерихме клиниката, препоръчана от хотела, абе чудо. На година и половина я водихме в Турция, ами бебето си беше екстра здраво и никакви проблеми, ама по-големите се проявиха, добре, че до хотела имаше лекар. Не е за всеки - обаче например за мен седенето все в един град е ужасно. И така всеки си преценява. Ние не ходим по екзотични дестинации, само Бг и околните държави, но без пътуване не можем.

Имам приятелка рускиня, която си гледа децата със сериозна дисциплина. Студът изобщо не я плаши, самата тя ходи с едно тънко палто при минусови температури.

Чета те и ти се чудя- да не си Контесата с нов ник?
Така яростно си захапала Сирената, като че ти е отнела всичко най- мило на тоя свят.
И аз не ѝ прощавам като се олее, ама твоето не само на агресия избива, ами е толкова дребнаво и елементарно, та чак жалко.

И аз като теб пиша за нас, а тук кой го стяга чехлата и почва да подскача възмутено си е лично негова работа. Не ме трогва и заплахата, че някой щял да спре да ме чете - и аз прескачам АбсурТовите постове из темите когато нямам време да чета абсурди. Чудо голямо.

Бианка, дъщеря ми на 2 вдигна температура в Гърция - веднага звъннахме на предоставения телефон, упътиха ни към най-близката клиника. Лекарите бяха изключително внимателни, пари не ни взеха. За 8 години обикаляне с нея по света и у нас, това е единствения път, когато се наложило да потърсим лекарска помощ.

И ние звъннахме, поискаха да изпратим сканирана полицата на Булстрад - отказахме се, че аз се бях панирала. От хотела ни упътиха към детска клиника. Изтървах я по пътя въпреки GPS-a и стигнахме направо до следващата ни дестинация за почивка, там жената собственик на апартамента беше медицинска сестра по случайност - прегледа бебето, каза, че е здраво. То пък все едно разбра, спадна му и температура, и всичко. Май я бяхме прегряли от разходките в Солун И така ни се размина.

Е, то всеки за себе си пише, де. Просто НЕпътуването се приема с критика и като нещо лошо.

Ако и на двамата родители не им се пътува, защо не? Наистина избягват някои рискове. Обаче ако ти се пътува - може и с бебета и деца. Кофти е някой да налага собствения си ритъм на други семейства.

Ох, накъде отплеснахте с тези пътувания, то пък ако трябва да съм откровена, не е нещо кой знае колко интересно и приятно. Голямото е навъртяло 7 презокеански ваканции с по 2 полета в посока и още поне толкова на нашия континент. Малкото на 8 месеца вече има 3 полета в досието. За мен не са били особено приятни или неприятни изживявания, това е просто цената на далечно семейство. Ако бяхме наблизо, едва ли щях да ги кача на самолет за ваканция в Исландия.

По въпроса с двете деца, предполагам, че има голямо значение с каква разлика са. Моите са с 3 г и 10 м и всичко към момента е без сътресения. Първите дни у нас, като се кърмеше бебето и дъщеря ми седеше в скута, но бързо и омръзна. Сега като малкия пълзи вече, си играе с него, грижи се, не проявява ревност и двамата много се обичат. Честно казано, гледат се по-лесно отколкото очаквах, но и малкият е много слънчев и спокоен характер сравнено с нея. А и аз съм дърт темерут и като цяло се иска доста за да ми се изчерпа търпението.

По въпроса със занемаряването, това си е личен избор донякъде. Аз първите 8 седмици след като се роди бебето живях по пижама, с грозна коса и въобще е под въпрос дали си подавах носа извън задния двор на къщата. Май на 3-4 пъти излезнах и носих клин и тениски. После се върнах на работа, тогава бях дистанционно, и поне в главата се привеждах във вид сутрин преди да включа камерата . На 3-тия месец на бебето се върнах ударно на нова работа на нова позиция и дните на клинове и пижами свършиха рязко: сака, костюми, токчета, грим и т.н. В събота и неделя обаче с кеф си ходя по парковете по дънки и тениски, вдигната коса и без грим и въобще не ме интересува че приличам на клиширана майка на двама . Даже вече отглеждам първия си сребърен кичур, но ми харесва и не смятам да се боядисвам.

Аз съм пътувала и пътувам с децата много. Най-малко всяка година откакто са се родили със самолет до Бг и обратно. С прикачвания,  евентуално нощувки в хотел, а после и няколко часа с кола до родния ми град. А и до други дестинации, защото най-близките са ни пръснати по света.  С прикачвания, спанета в хотели, самолети, висене по летища, пътувания с часове/дни... Ми не, не ни е било особено приятно, нито на нас, нито на почти породените ни малки деца (2 г и 1 месец между тях)  преминаването през всичко това. Висене по опашки, ранни ставания, умора, смяна на режим,  смяна на часовника и т.н. и т.н.  Истината е, че ако не беше, за да се виждат с баби, дядовци, лели и вуйчовци, може би нямаше да си го/да им го причинявам толков често и щях да огранича далечните пътувания поне няколко години. Сега вече е много по-различно.

Да не забравяме, че в първия си брак и с първия си син бяхме сравнително големи катунари. Повечето неща сега не ги правя, защото съм ги правила и не са ми били приятни. Разбира се, че всичко е въпрос на организация, че може да се настроиш да се "забавляваш с деца". Само че забавлението не е нещо, което може да направиш нарочно. Или е забавно, или е смотанко. Може да се опиташ да направиш смотанкото забавно, хвърляйки някакви усилия, може и да стане. Но в повечето случаи ако ситуацията изначално има данни да стане смотана - ще стане, по закона на Мърфи. И колкото и да си внушаваш, децата не са особено приятна компания, особено ако са изнервени или не на кеф.

Няма нужда да се чака до 10 - както казах, след 4 и нещо или 5 нещата олекват значително. Но иначе за далечни и много екзотични дестинации - не бих си хвърлила парите да пътувам с много малки деца. Вече като по-осъзнати и като тийн може и да не откажат, със сигурност ще се чувстват по-яко.

Ма то тука е направо задължително всяко тригодишно да е било на сафари с лъвове и да се е качвало до Мачу Пикчу в слинг. Може и на гърба на лама.

Забавлението, като всяко едно друго неща, е въпрос на лична гледна точка и отношение към живота
След малко с най-голям кеф тръгваме с двете деца да оглеждаме къщи. Да, ще отнеме двойно по-дълго, сигурно ще има на*иране поне веднъж, ще се наложи да кърмя в колата, но често казано ми е супер забавно и интересно. Даже ще ми липсва това неделно занимание след като намерим къщата с главно К.

Ма то тука е направо задължително всяко тригодишно да е било на сафари с лъвове и да се е качвало до Мачу Пикчу в слинг. Може и на гърба на лама.

Нерде Перу, нерде Небет тепе. В твоя случай е цяло чудо ако и до парка мръднеш с децата. Поне да не гледат люлките като космически совалки.

Е не е цяло чудо чак. Да не говорим колко пъти аз си изкарвам децата, а паркът - празен, де ги тия героични майки, дето са "цял ден навън". Цял ден, ама през лятото, и то по-скоро не цял ден, а биропиене по пейките след 5 и подвикване след децата до тъмно.

Не, някои неща са обективно забавни или обективно смотани. Не може да си редактираш съзнанието 100% - просто смотаната ситуация ще те измори и изнерви и накрая ще го усетиш. А най-неприятно е, че тръгваш с идеята "ще си изкараме забавно", а то излиза наистина неприятно.

Разбира се, че има и смотани моменти, вкл. и не съвсем успешни почивки. Животът не е само приятности. Това обаче не трябва да ни спира, сакън и следващият път да не е разочарование. Абе не знам, родителите ми са ме възпитали да търся хубавото и в най-тъпата ситуация. А ако не го намеря, да погледна на всичко философски и да карам напред. Те бяха весели хора, обичаха да пътуват, да са сред хора, и съм им благодарна, че детството ми мина толкова хубаво. Ти си споменавала, че с майка ти не се разбирате, май и като малка сте имали драми - явно първите години си оказват влияние. Кофти.

А, да, бе, сафари - не бих го имунизирала за жълта треска на 3г. Но вероятно някои хора пък нямат проблем с това и ще поставят ваксина, с което съм ОК.

 Разбира се, че не е задължително да се пътува с деца на 3г., нито на 5г. или каквато и да било възраст. Познавам хора, които не в чужбина, ами и в България не обичат да пътуват, нито с деца, нито без деца. И в приятелския ми кръг има такива. Иначе на мен ми е по-свободно, ако пътувам без детето си, но пък то се забавлява и няма голяма разлика дали ще го гледам у нас в София или някъде по път /лично за себе си говоря/.