Не издържам вече на поведението му...

  благодаря klisurov .Не че е по темата, но наистина някак си ми беше неудобно да се вклучвам в дискусията на "врелите и кипелите" във форума. вече ще съм по- спокойна

Има доста предположения на какво се дължи това. Основното е, че децата така изразяват емоциите си. При нас вече овладели се възрастни /повечето поне/ се изразява в спектъра от удряне, викане и тръшкане на врати до.... главобол.

Най-правилния начин е да не се обръща внимание. Така наречения 'игнор'.

Дъщеря ми започна да си удря главата в пода, когато беше на 8 месеца. Сега е на повече от 2 години и мина през главата в пода, главата в стените, удари с ръце по главата /това продължи най-дълго, защото баща й се ужасяваше/, тръшкане по пода, търкаляне по пода... Още се проявява от време на време. Аз излизам от стаята, в която става преставлението и съответно при подобни прояви НИКОГА не става на нейното.

Звучи ми много познато. Синът ми е същия. Може би е малко по-голям от твоето дете и може би разбира малко повече, като му се обяснява. Ако имаш нерви да го правиш. Защото като си прекарала един изнервящ ден с него вкъщи (или навън, все тая) накрая вечерта ми идва понякога да се заключа в банята и да не изляза от там доста време.

В общи линии съм забелязала, че най-големите проблеми обикновено стават когато му се спи. Затова ако имам нерви, с приближаването на времето за сън организирам по-кротки игри - сядам при него на пода и строим нещо с кубчета, търкаляме колички и т.н. Понякога четем книжки. С две думи "гледам да поуспокоя топката".  Навремето още като беше много малко бебе една мама на по-голямо детенце беше дала съвет за прибирането от разходка - не да му кажеш "Хайде да се прибираме", а да му кажеш "Я да видим сега, можеш ли да качиш стълбите сам". Е, и моето и твоето дете (предполагам) отдавна могат да качват стълбите сами, но важен е принципа. Винаги когато видя, че не иска да се прибира се опитвам да измисля нещо интересно, с което да го прилъжа, понякога купуваме нещо, което трябва да се прибере вкъщи и така си и оставаме горе, или са му много мръсни ръцете и му казвам "Я да ми покажеш как може да се измиеш сам" и всякакви подобни отвличащи вниманието, интересни за правене глупости. Резултат не винаги има и ми се случва понякога да се прибирам с ревящо, ритащо дете в ръце плюс торба с играчки и колело например.

Том и Джери са ми първи помощници, ако имам нещо спешно за вършене. Иначе като цяло, цялата домакинска работа я върша като спи. През седмицата ходя на работа, така че правенето на вечеря и самото похапване остават за след 22.00, което си е доста уморително, но по-малко изнервящо от разправиите с него - "Не пипай там", "Остави това", "Не отваряй печката", "Не изключвай пералнята" и прочие.

Лягането вечер в повечето дни не е проблем, но е резултат от дълга и уморителна "дресировка". Доскоро доста често почваше да плаче, когато го понеса към другата стая. Но постепенно докато го преобличам и говоря, че навън е тъмно и всички деца вече са заспали изброявайки поименно всички деца от яслата и квартала, за които се сетя плача поспира и започвам с убежденията, че Ники си има негово легло и не може да спи при мама. И ако много, ама много иска, може да дойде при мен, като стане светло навън. Това някакси го успокоява, но не изключва чат-пат и десетократното излизане от леглото и появяването на една бодра свежа муцунка на вратата на хола.

За удрянето и аз приемам съвети, защото за мен е неразрешен проблем все още. И ако вече схваща, че не може да удря по-малките деца, то нищо не го спира да налита на по-големите, на мен и на баща си. Иначе е съвсем наясно, че не е хубаво да удряш, но какво от това.

Всички тези неща вършат работа при моето дете и са плод на проби и грешки, и на съвети на мами от форума. Но все трябва да има нещо, което да върши работа и при твоето дете  

Съжалявам, че стана толкова дълго и объркано, но го писах на части, открадвайки по някоя и друга минута от работното време.

Пробвала ли си вечер педи лягане с четенето на книжки? Ние имаме ритуал, които спасява положението. Значи ляга се в леглото с хубава книжка с много картинки - любима му е Мечо Пух и Цар Лъв. Около 20 тина минути се разглежда книжка - къде чета, къде разказвам по картинки, къде той ми разказва по картинки 
После на Мечо Пух му се доспива, слагаме книжката под възглавницата и почваме да го приспиваме - Мечо Пух де 
И така. Заедно с Мечо заспива и Митко.

Преди около 2 седмици сина ми изкара вирус с температура и през този период всичко му се позволяваше. Но това беше огромна грешка - сега не можем да познаем детето си. Имам претенции,че съм страшно търпелива към Тодор, но ми се случи 2-3 пъти да се разкрещя като абсолютна истеричка  . Постоянно крещи, блъска, изпада в нервни кризи като не стане на неговото. С баща му обмислихме въпроса и решихме и да прилагаме следната стратегия- вкъщи го оставяме да се тръшка докато му мине ( 5-10 мин и после идва и иска да го гушна). Е, трябва да се въоръжиш с търпение Когато истерията протича навън, просто го вземам на ръце и без грам колебание  налагам мнението си- прибираме се. Той крещи, удря- ужас . А аз просто си вървя привидно спокойно, но непоколебимо и най-важното - не обръщам внимание на ужасените  минувачи!
Повярвай ми- вече има ефект!!!
Успех и на теб 

Това все едно аз съм го писала 
По 30 мин. обяснявам, че еди-кой-си(неговите приятелчета или братовчеди) си имат легла, в които спят, че навън е тъмно, че всички спят и т.н.
Тези номера нимават много рядко, или поне минаваха. Сега само крещи: "Искам отатъка" (демек в другата стая) и нищо не помага. 
И врно цъфва на врата доста пъти 

Знаеш ли, че този ритуал го зарязахме- с четенето. Не знам защо 
Май е било голяма грешка. Още днес ще му купя нова книжка 

Мои братовчеди живеят в Австралия. И двете семейства имат и малки деца. Твърдят, че там боят е забранен, ако те видят да биеш детето си, могат да ти отнемат родителските права. Обясниха ми, че там е нормална картинка детето да се тръшка по пода (особено в магазин за детски играчки), а родителите да седят отсрани и да не им обръщат внимание. Мисля, че това определено помага, лошото е, че тук все ще се намери някой да ти "помогне" и в крайна сметка все има кой да обърне внимание на детето, което е и целта му - да се "впечатлиш" и да направиш това което то иска. А като не може да каже какво е то, кошмара е пълен.

Да се научиш да не обръщаш внимание на минувачи и прочие, според мен е първата стъпка към разрешаване на проблема.

В общи линии с тръшкането и аз процедирам така. Още една хитрина - мисля че беше yanita майката, която я сподели. Като реве дълго и напоително и най-вече на инат, му казвам, че съм много уморена и той ако иска, разбира се, може да си плаче в неговата стая колкото му душа поиска, и като престане, може да заповяда пак при нас. Това докато го водя към неговата стая. Действа просто безотказно. Особено първия път, баща му каза, че направо съм му скрила шапката на детето

"Просто според мен неискането да ляга е част от голямото НЕ  " - да, и аз така съм чела, че инатът при децата е техния начин да покажат характера си, като се опитват да наложат своето мнение на родителите си
като правим така, че да изглежда "че става на тяхното", им отвличаме вниманието и ги караме да се чувстват самостоятелни личности в собствените им очи

Ами, той никак не е лишен от гушкания и мили думи. Просто децата са различни.
На гушкането (в такива моменти) отвръща с още по-лошо поведение.

 
Съгласна съм, че е така. Ама аз много мразя да съм обект на внимание и да ме гледат. Даже понякога, за да не ми гледат сеира нахални баби, го взимам и правя това, което не смятам, че е правилно. 
Ох...м/у другото прочетеното до сега много ми помага, момичета.
Дано успея да се поуча от съветите.
Най-вече да не му обръщам внимание, да съм повече търпелива и да не си изпускам нервите.
Преди хич не ги изпусках, ама напоследък...  Ама хич не се харесвам така:oops:

Eто това е много важно. Сетра ми живее в Австрия, там също е напълно нормално, когато дете реве и се тръшка по улиците и никой на обръща внимание. А аз тук с промитият си мозък относно впечатлението, което правим на хората, умирам от срам, когато малкият крещи и ляга по улиците. И винаги ще се намери някой, който да ни гледа с детето като циркови мечки, а има и такива, които ме съветват какво трябва да направя . А децата много лесно усещат, когато родителите им се притесняват и веднага се възползват и пак и пак. Така че проблема не е само в детето, а и в начина, по който реагираме ние.

Явно всички родители сме имали горчивия опит с "милата" непозната  , която задължително ще попита- "Ама защо така плаче това малко детенце" и после веднага ще се обърне и ще обясни на съседката как днешните родители за нищо не ги бива
А едно време как били гледани децата...