За парите и семейството

Не ме четеш с разбиране, въпреки че не за първи път пиша мнението си.
И си противоречиш дори само в този абзац.
Да, жената съвсем по собствена воля решава да се втурне във високостресовите и високоплатените професии.

Тази еманципациия си я имахме още през 60- те години на миналия век, когато жените с гордост ставаха трактористки и много съжаляваха, че не ги пускат като миньорки в мините, че да покажат как могат да са еднакви с мъжете.

Сега се доразви до степен да се напълни с 35+ сами жени, на които им дрънчи часовника и се чудят накъде да хванат, защото с кариерата и високоплатената работа не се изчерпва живота. Но, пък отпадат и от състезанието с мъжете- не в работата и в изкарването на пари, а в живеенето на живота и в осъществяването на това, за което, все пак ни е създала природата.
Докато мъжете на 35+ са си точно за женене- направили позиция, изкарващи добри пари и търсени на пазара, и можещи да си намерят някоя по мярка. С 10 години по- малка, имала акъл да си намери приятна работа, не да живее за да работи, а обратното- да има и тази екстра към живота си, но да има и любопитството към света, както и времето за себе си.


Ами, аз никъде не съм написала, че твоето виждане и приоритети са грешни.
Написала съм, че за мен, този вид еманципация, е силно натоварваща и ограничаваща откъм свободата да разполагам с време за интереси и дейности извън офиса, където трябва да върша едно и също по 10 часа, в обкръжението само на едни и същи хора и с няколко шефа над главата си.
Няма толкова висока заплата, която би ми компенсирала загубата на тези 10 часа, в които други ръководят живота ми.
Затова с удоволствие разменям 4- 5 часа от работните за свободата да натисна няколко копчета и да врътна една манджа, а през останалото време да живея, не да лъскам бюрото.

Защото, за разлика от Сирен не си открила the cult of domesticity, a.к.а. the cult of true womanhood. Вярно, че пра-пра-пра...пра баба ми го е открила през 19 век, ама ай сега подробности.

Същото питах и аз някъде мноого назад. Толкова усилия и накрая да си седя у дома като съвременна Рапунцел и да чакам някой да ми даде пет лева, за да имам за кафе и сладолед на детето. Мерси съм.

Свободата е различно понятия за всеки човек. За някои жени може да се изрази в това да сложат изкуствени мигли и да надуят джуките. Други ще искат да бъдат на върха на кариерата, не щото са половин мъже. Просто имат много ум в главите и доста големи възможности. Трети пък ще въртят манджи в несвяст и ще опраявят мъжа си.

АбсурТ с какво точно си противореча?Ти постоянно говориш за "мерене" и състезание, което е само в главата ти. Около мен е пълно с работещи жени с деца и прилични доходи, които са резултат от квалификацията и способностите им, а не на някакви нечовешки жертви да вървят по кариерната стълбица. Малий, горките мъже (и колежките им) в този див капитализъм и о, блажено домакинстване! Ма как един мъж не реши да си остане вкъщи при това положение.
Както и друг път сме си говорили, много малко работодатели предлагат лукса да поработиш 3-4 часа, че да не ти е скучно и да имаш време за всичко, което си изредила. А зависимостта ти става от мъжа. Работодател лесно се сменя, но при изчезване на провайдъра, гризваш дръвцето много по-лошо. Точно по причините изредени от Динчо, изобщо не виждам идилия в това да се превърна в домакиня и хич не ме влече. Повечето мъже също. Защо ли като е толкова благодатно?

Тази тема е поредната,която се превърна в ,, Да си ги премерим,, със специалното участие на Сирен.



Живеем в материален свят,в който искаме или не,парите са важни.Факт. Също така е факт,че измерваме често професионалните успехи и стабилността на един мъж в пари.Безспорно не бих се обвързала с дългосрочни мечти с човек,който няма амбиции и желание да се развива,колкото и добре да готви.Но е и безспорно,че парите далеч не са всичко.Парите и щедростта на притежателя им са само част от многото критерии за успешни отношения.В крайна сметка за мен личността е най-важна,личните качества,личното отношение към мен,към хората,към ситуациите,към отговорностите, емоционалната интелигентност на индивида.....,което няма нищо общо със способността му да изкарва пари и с амбициите му.Това са две много важни неща,които не се изключват взаимно, нито се компенсират.За мен е важно мъжът да е достатъчно финансово стабилен,за да не страдаме от липсата на пари и не ми е нужно повече и повече и повече.Ако е достигнал това ниво , бих предпочела останалата си енергия да я насочва към семейния уют и съвместни преживявания. Не ми е важно да е богат, важно ми е да внася спокойствие ( в това число и финансово ), да притежава добродетели и да виждам желание в него за съвместно отменяне във всички начинания.Споделеност. Не ми е важно кой колко пъти ще измие чиниите и дали той някога ще пусне прахосмукачката. Важно ми е усещането за споделеност,мисъл за другия и разбиране . Важно ми е всичко да е двупосочно и разбира се,че ако изпаднем в момент,в който има затруднения - ще бъда щедра. От друга страна,смятам,че жената трябва да може да разчита сама на себе си, да мисли с 2 крачки напред, да не се чувства придатък на финансовата стабилност на мъжа си,а да е с ясното съзнание и способности,че тя също би могла да се справи блестящо ако това зависи от нея. С две думи - да може,стига да поиска или пък да се наложи. Не харесвам конфигурации,в които жената се явява придатък на мъжа във финансов аспект,а сама по себе си е кръгла нула във същия аспект.

Колегите масово ставаха медицински представители, с амбицията да се развиват. В далечните години 2000/2001, когато да намериш работа означаваше връзки за филиал на спешна помощ. След десетина години “амбиции” и “развитие”, с финансова стабилност, всичките се завърнаха към докторлъка, вероятно някъде тогиз  са се и изпоразвели, изпадайки на по-долно ниво и предпочитайки мизерните болници в региона с цел специслизация😀

Дренка- най- смислената професия за мен е вашата. Една неосъществена мечта. Поне сега помагам на деца да я осъществят

Не знам... От години битува мислене Сиренско в моите среди - “стани поне доцент, за да не работиш”. Да, ама мръсната работа все някой трябва да я свърши, и то резултатно. Сега рядко някой отива във висше медицинско училище, защото му гори отвътре. Или е приемственост, или илюзии, че парите идват сами, и хората ттябва да те уважават, нищо че си приет на 4-то класиране, с 3.

"Някой",наричаш човекът който ти е съпруг и баща на детето?Странно..

П.п.Когато жената работи за мижави пари,нали пак до финансите на същия тоя "някой" се опира?
Каква е разликата?

Абсурт, твоят син може и да е от тези 35-годишни, дето искат семейство и деца, но това не значи, че всички са като него. 35 години не е някакъв вододел в израстването в семейния аспект. Искащите брак и деца на 35 вече ги имат, не тръгват тепърва да търсят млада булка и да постигат семейния норматив в рамките на 18 месеца.
Както и набедените кариеристки не гонят кариерата и заплатата заради самата кариера, а защото не срещат свободен съпружеско-бащински материал.
Изключенията са точно изключения.

Има все още такива деца. Заради тях си струва   И за никой не е тайна колко по- високи са баловете на момичетата. И не, не учат на изуст. Дано не останат разочаровани от действителността.

В началото на темата си мислех, че някои имат странна представа за финансите при една двойка. Сега си мисля, че аз съм със странната представа.

Действителността е такава: не се става направо спвциалист, преди да си лекар. Не се става лекар от студенството - хоп в асистенството или голямата болница, за повече пари и слава, и където винаги някой ще замаже след теб.
За жалост, разпределения вече няма.

Жалко ми е да искаш да бъдеш лекар най-вече за пари.