Дългото чакане след трансфер - Тема 73

И аз имах Медрол. От пункцията 2х2 и от трансфера 2х1.

Така се случи, че док не беше в София по време на трансфер и го прави друг лекар, който ми беше изписал Медрол. Като отидох до манипулацуонната за другите лекарства, жените ми казаха, че Стаменов не го изписва и ми препоръчват да не го пия, защото е кортикостероид. В крайна сметка не го пих.

Та каква беше успешната стимулация

Здравейте , на 27.03.2019 бяха пункция при спонтанен цикъл , извадиха само една яйцеклетка. На следващия ден ми се обадиха и казаха , че яйцеклетката е оплождане. В събота ( 30.03.2019) отново ми се обадиха за да ми кажат , че всичко е наред и оплодената яйцеклетка се разделя правилно. Определиха трансфера за 01.04.2019 .
На път за трансфера ми звъннаха и ми казаха , че ембриона изостава със развитието , не е стигнал пълното развитие на бластоцист , а е бил малък бластоцист . Нямало образувана кохина ,успокоиха ме с това , че съм млада и , че са имали др такива пациентки  и е имало настъпила бременност . Мен това естествено не ме успокои.
Въпроса ми е някоя от вас дали е попадала в такава ситуация и дали нещата са завършили със + тест и успешна бременност.
Благодаря предварително !

Здравейте, мили момичета.
Първо честито на всички с високите ЧХГ-та и двойни чертички!!!
Второ исках да ви споделя какво си мисля след неуспеха ни последните 4 дни.
Това ми беше втори опит, който ориключи с неуспех, преди това имах успешен опит с живородено дете, появило се по естествен път преди 2г и 3м.
Моят мъж е с Олигоастенозооспермия тежка степен. Некроспермия. 6,8млн брой сперматозоиди и 0% подвижни. Аз съм кърмила 1г. и 11м. (на 1,5г.детето все още нямаше закуска, забележете, беше изключително и само на кърма), като веднага след отбиването започнахме процедурата, като тогава са започнали да се развиват антралните фоликули, които стимулирахме след три месеца.
Тези четири дни си мислех, четох и стигнах до заключението, че и двамата сме било изключително неподготвени за тази процедура. Ние нямаме някакви генетични проблеми, аз нямам проблеми, само мъжа ми има.
Но.... искам да споменя нещо и за мен: моят организъм много се изтощи с това кърмене, освен това аз не съм спала в буквалния смисъл на думата година и половина и си докарах Нервно-вегетативна дистония, както и Диплопия (двойно виждаме встрани).
Та мислъта ми е, че ние и двамата с мъжа ми сме пристъпили страшно неподготвени към процедурата и очакваме да станат чудеса, но за тези чудеса първо трябва да се положат усилия.
Сега подготвям за моя мъж бърканицата с мед, витамини и му сменям рязко режима на хранене. Той пуши и няма да спре, това е категорично, но поне ще го накарам да пие вода...
Та сега започваме и двамата яка подготовка към следващия ни опит и много се надявам Господ да ни дари следващия път с едно детенце, а защо не и с две...
С този мой пост исках да кажа, че в нашия случай поемам изцяло отговорността върху нас, не защитавам обаче и доктора. Това е Божията воля и мисля, че съм на прав път към подобряване на качеството на "материала" и на двамата.
За предната процедура обаче и двамата бяхме супер подготвени след три годишно пречистване на организма и приема на какви ли не добавки.
Смятам, че подготовката е от изключително важно значение!!!

msi_msi, съжалявам, че не се е получило този път, но имаш право, че е Божа работа.
Според мен, тръгвайки към инвитро процедури, трябва партньорите да са изключително спокойни психически, добре настроени.
Декември месец започнахме стимулация от 2 ден с инжекции. Притеснявахме се, че може би няма да ни стигнат парите, за да довършим процедурата, защото се самофинансираме, стерилитетът ни не е включен в списъка на Фонда. През цялото време лично аз бях под голям стрес. Отделно, от септември до края на октомври се оказа, че правя паник атаки, изразяващи се в силен световъртеж. Наложи се да пия Ксанакс, вярно, най-ниската доза, но го пих месец и половина. През цялото време на стимулацията бях болна, тъкмо се оправя и хоп - нов вирус. 2 дни преди пункцията се оказа, че фоликулите са претърпели обратно развитие и не стигнахме до пункция. Спряхме опита. Беше ни много тежко, но така е трябвало да се случи.
Февруари започнахме нова стимулация, с лекарство, което струва 2 евро, от 5 ден до 9 ден. На 11 ден нямаше доминантни фоликули, след 3 дни на нов преглед - хоп едно хубаво фоликулче, изследванията чудни. Изобщо не го очаквах. Бях се отчаяла и си мислех, че няма да стане нищо. След още 2 дни - пункция. След 5 дни - трансфер на 5 дневен бластоцист.
Истината е, че през това време се случиха неприятни неща - дадоха ми предизвестие в работата, че ме съкращават, знаеха, че съм в процедура, но нямало как да ме задържат, оставаме само със заплатата на съпруга ми, която е доста малка. Но ще преминем и през това. Безпаричието е страшно нещо, когато искаш дете и тази мечта е свързана с финансиране на лечение. Но някак съумяваме да поддържаме позитивен дух.
Така че, мислете позитивно, вярвайте! Няма случайни неща и всичко се случва в правилния момент, а не когато ние искаме.
Успех на всички!

Ще ви кажа за финансовата част и напрежението.
Нас ни финансират баба и дядо и ме беше СТРАХ, че няма да станат нещата и че това са пенсии. Ние с мъжа ми и детето тримата сме също само на една нвгова заплата, аз вече нямам майчинство от 380лв. Та финансовата страна на нещата е сериозно нещо.
Освен това ние сме съвсем сами, живеем само тримата и си нямаме никой, нито свекърва, нито приятели, на които да оставим детето и през цялото това време околп четири месеца лашкахме детето с нас в клиниката, било само за изследване, било за преглед, но е страшно трудно да направиш план от предния ден какво ще го правим това дете, как ще го държим, че да не избяга и да не се убие там. Изживяхме голямо напрежение наистина.
Надявам се на следващата процедура детето вече да е на ДГ (сърцето ме боли само като го помисля, че ще е в чужди ръце) и аз спокойно да посещавам клиниката.
Наистина напрежението ни разказва играта. Предния път нищо не сме усетили от процедурата, аз си ходих, висях си с часове и не ме притесняяаше нищо, но този път е коренно различно...

Здравейте, и аз се включвам при вас. 3ти ден от трансфер на 3дневни близнаци. Струва ми се, че са минали вече 30 дена, а не само 3, а ми остават още 13 до тест. Карат ме чак на 16 ден да правя теста. За мен това дълго чакане е за втори път. Август месец имах неуспешен свеж трансфер на 3 дневен ембрион. Като че ли тогава бях заредена с много повече положителна енергия и вяра, че е станало. Затова й се сгромолясах като видях онези нули да ме гледат от кръвния тест. Ние сме с мъжки фактор. И все пак първият опит не беше успешен. Отдавам го на лека хиперстимулация, завишен Пролактин, пункция и т.н.
Този месец се опитаха да ме блокират с Естрофем, въпреки това аз овулирах във вторник на 26.03. на 27.03 имах вече трислойна лигавица. От 29.03 започнах приема на Прогестерон и на 01.04 имах ЗЕТ. И така вече три дни. Въртят ми се едни сметки в главата за инплантационни прозорци, растеж на ембрионите. И никакви симптоми. Все едно нищо не се случва в мен. При свежия трансфер цялото тяло те боли и все и за какво да се захванеш, че се е получило. А сега нищо не усещам. Вероятно  е рано за имплантация, след като обвивката на бластоциста днес се пука. Но знаете за какво говоря: чакаме все нещо да ни заболи, пък като ни заболи се притесняваме защо

Тери, дишай, времето минава бавно, но е важен резултата. Мисли положително, прави нещата, които обичаш и стискаме палци за хубаво чхг. .

Симптоми не винаги има, а и в такъв етап може да значат всичко.

Тери, успокой се и си намери нещо занимание ! И ние сме с мъжки фактор. Аз имам 3 неуспешни ЗЕТ и винаги си внушавах, че имам симптоми, че усещам, че нещата се случват и след ЧХГ като видех проклетите 0 ми идеше да се гръмна ! На четвъртия трансфер, 3 4 дни след трансфера, взеха да ме болят гърдите, това беше единственото, което ми имаше, пък излезе тлъсто ЧХГ и миналата седмица чухме сърчицето на нашата точица ! Така че, успокой се, вярвай че нещата ще се случат и ще бъде така !
Стискам ти палци от сърце !

Благодаря, момичета.  Пожелавам сърчица на всички чакащи семейства. Покрай битката за дете осъзнах всъщност колко добри и подкрепящи хора има макар и непознати.

Здравейте, момичета. Днес ми е 10ти ден от трансфера на 1 бластоцист (първо ин витро). Направо вече ще се побъркам от това чакане. Тестът ми е определен за 14 ден и смятам да си изчакам датата, макар че нямам почти никакви надежди, защото имам силно изразени ПМС и мисля, че въпреки лекарствата може и да настъпи цикъл.
 Честито на забременелите и успех на чакащите.

Здравейте момичета.Днес ми беше трансфера на 2 бластоцист (първо ин витро).  Много съм развълнувана и не знам как ще изчакам до деня в който да си направя теста.
Исках да попитам до колко дни може да имам някакви признаци на бременост?
Благодаря предварително!
Успех на всички момичета и много положителни теста.

Може и да нямаш ) Аз нямам все още !

Миомчета, от лекарствата които приемаме, като дуфастон, кринон, утрогестан в повечето случаи са причината за болезнени гърди и корем. Ето при мен от вчера е така, 5ти ден след трансфер. Обаче сигур о имам много нервна матка хахаха. Имам нещо като притреперване. Това ми се случва често, не само сега и то след овулацИзмервя ме.. И да знаете ПМС симптомите си ги има дори и да е станало. Предния път имах чувство че ще ми дойде всеки момент, а теста беше положителен. Аз обаче имам друго което ме тревожи, то е от преди и не съм го споделяла с лекар. Усещам някакво притрепване под пъпа, като си сложа ръката и го усещам. Все едно трепери мускул. Случва ми се често след овулация, преди това не.