Дете изпада в истерии на 8 години

Надявайте се да не ви дойде на главата!
Ако дете на 8 години изпада в истерии, си има причина и тя не е разглезеност.

Не винаги е така. Понякога си е точно разглезеност.

И от обикновен мързел даже си изпадат в истерии понякога.

Това как го постигате ?

Кое?
Ако питате за тревожността и свръхчувсвителността в някои ситуации - най-често с поставяне именно в такива ситуации, за да го отработва. Например, много се притесняваше по едно време да не свърши бензина в колата - правя така, че да се случи. И да види, че е поправимо и не е краят на света. Страх я е от повишаване на тон, забележки от други хора - тренира от малка художествена гимнастика, треньорката й е доста строга. Държи страшно много на дъщеря ми, но и много изисква и доста й се кара. Говорим всяка вечер как трябва да посреща критиките и караниците й. Отдавна съм й внушила, че да се откаже е най-лесно и тя никога няма да направи най-лесното, защото не е страхливка, а умее да се бори. Повтарям й, че щом се е родила 1 кило и малко и е успяла да се пребори, значи е силна и нищо няма да й се опре. Изпада в ужас преди състезание да не би да сбърка, но отива. Не й казвам - добре, маме, откажи се, щом се тормозиш. Напротив. И после е горда и доволна от себе си.
Разговарям с нея, когато е спокойна и чува това, което й казвам. Истерии отдавна й е ясно, че са напълно излишни, защото оглушавам и ослепявам за дълго време в такива случаи. Просто пълен игнор. А на публични места пък съвсем - още в бебешка възраст бяха пресечени такива наклонности.

Не съм съгласна да се наказват истериите. Самото дете е толкова изморено и понякога засрамено от тях, че това само ще влоши ситуацията.
Добре е казала психоложката май на друго дете, че емоциите са съвсем нормални и е добре да излизат навън, просто да са канализирани по приемлив за обществото начин.
Говорете за емоциите, купете книжки, филми (Inside out Например). Обяснете, че всеки се ядосва и заедно помислете какво да прави в тези случаи- може да се затвори да фучи в стаята си, да удря някоя възглавница...
Да, не давайте това, което е поискал, за да не се създава модел. Изчакайте кризата да отмине и пак обяснете защо не може/защо е станало така. Предложете алтернатива.
Напълно е възможно е да има и неврологична причина, освен висока емоционалност- за съжаление не винаги излиза в изследванията.
С много търпение и разговори и твърди граници, които не се променят, нещата ще се уталожат. Психолог може да помогне също, но отново повтарям, не създавайте у детето впечатлението,че прави нещо ужасно или срамно. Нито вие го мислете. Пълно е с хора с незряла емоционалност и на зрели години. Достатъчно рано обръщате внимание на проблема, за да го решите напълно с порастването.

Има много хубава книжка по темата - "Общуване без агресия". Най-често истеричното поведение е резултат от неразбиране на емоциите и липса на знания как да се справя с тях детето, без да пречи на останалите. Нормално е да се ядосва понякога детето, но трябва да бъде научено как безболезнено да освобождава този гняв. Ако родителя не знае как да го направи, не е срамно да се потърси помощта на детски психолог.

Заведете детето на детски психиатър. Противно на общото мнение, не бързат да изписват хапчета, освен, ако не е необходимо.

Ние нашето дете го научихме от малко да контролира емоциите си и поведението си с помощта на една кукла за куклен театър (магаренцето Йори). Най-вече защото е едно дете и не вижда други модели на поведение. Та Йори участваше във всички игри (мъжът ми го дирижираше) и разбира се - той не можеше да губи, не можеше да седи мирен и кротък, не можеше да изчака реда си и просто да приеме, че не е номер едно, а е равен на другите, все се буташе да вземе най-голямото парче и т.н... А бе изтървана работа! ))  Във всички настолни игри, детски карти, не-се-сърди-човече и т.н.,  Йори играеше все четвърти и бяхме принудени да спираме игрите и да го изчакваме да му "мине" с много разбиране, с уговаряне, с обяснения защо не се прави така, включително  е ваден от играта за 5 минути, докато се успокои. Голям смях беше с него. Използвахме го до към седмата й или осмата й годинка, след това го израсна, но продължихме с анализ на поведения, които сме видели по улиците, в магазина и т.н., като разбира се - на място не говорим, за да не обидим, а чак като сме насаме обсъждаме какво е правило детето и къде е била майката през това време.

За Йори специално - може и да ви се струва откачен метод, но той си има професионално обяснение. Децата често не се "виждат" отстрани. Те нямат изградено това умение да си представят как изглежда отстрани цялата тази "истерия" и какво тя причинява на околните. Като дойде "истерията", изобщо не му е до това да мисли как изглежда цялата картина. То преминава през стрес в този момент, през цяла буря от емоции, как да не седне да поразсъждава как изглежда всички отстрани. Вариантите са няколко: да му поднесеш огледало, за да види как изглеждат емоциите му (това трябва да се прави и когато се щастливо, изплашено, засрамено и т.н.). Примерно, прекрасна сутрин, миете си зъбите, имате страхотен план и ви очаква нещо хубаво - казвате на детето в банята "ей, гледай как грееш от щастие в момента, очичките ти блестят и имаш голяма усмивка на лицето, обичам да те виждам щастлив". Детето се поглежда и "вижда" себе си. И по този начин, за всички други емоции. Добре, ама можеш ли винаги да мъкнеш огледало със себе си?

Вторият вариант е със снимането на клипчета (това, за което наскоро заговориха психолозите при справянето с емоциите). Тук най-важното е да се знае, че снимането не бива да унижава детето - да се показва за назидание на странични хора, да се разпространява и т.н. Снимайте първо добрите емоции - щастливо лице, любопитно лице, срамежливо лице, спокойно лице, а след това и тези, които са трудни - ядовитост, агресия. Като се прибере у дома - гледайте ги заедно тези клипчета с емоции и ги коментирайте. Когато си спокоен и уверен - лицето ти е хубав, топъл цвят, очите ти са усмихнати и т.н. Когато си сърдит (агресивен), лицето ти е червено (примерно като светофара - сигнал за опасност, за стоп), веждите са събрани, зъбите се търкат едни в други. Гледайте ги, коментирайте ги и ги трийте - довиждане сърдито лице, довиждане напрежение.

Ползва се и кукла-персона (като нашия случай с Йори), за да се учат емоциите. Куклата почва да се тръшка за нещо неоснователно, обръщате се към детето и го питате - какво да го правим този сега? Детето само почва да разсъждава, да дава отговор - за "чуждото" поведение. След време тези знания то ще започне и да прилага при себе си.

Могат да се рисуват и персонални книги - примерно как една щастлива игра е завършила с рев и край или обратното - как едно разплакано дете е било успокоено и накрая се е усмихнало. Хващате 2-3 листа А4 хартия, прегъвате ги и ги защипвате с телбода, принтирате снимки на детето си като е в най-различни емоции и си правите собствена енциклопедия на емоциите. Прилагате същото и за всички други в семейството. Карате таткото да направи сърдита физиономия, а детето само да го снима, горда, объркана, изплашена, щастлива - принт и хайде - в семейната енциклопедия на емоциите.

Книгите в помощ - винаги. Има много книжки на пазара с истории и илюстрации, които са добри.

Тези всички техники са с добър ефект при деца от 2 до 6-7 години. Като цяло правилото е - да има правила. Ако всичко винаги е позволено - то правила няма. А ако има правила - че всеки има свой ред да натисне копчето на асансьора, че всеки има право да доверява своята информация на когото те преценят, че общите неща са, за да бъдат поделени и т.н., тогава е лесно. Просто всички винаги се придържате към правилото. Ако няма правила и детето е научено, че винаги става каквото то си поиска - то тогава е трудно.

При някои деца е много важна рутината - когато е едно и също всеки ден, то това дава стабилност в усещанията на детето, то счита, че нещата са предсказуеми и познати - съответно те не го плашат. За да се разчупи рутината трябва на час по лъжичка да се дава нещо различно, в малки дози, поносими за детето.

Техники, които да добри за деца над 7 години - трябва да се върви в посока детето да трупа опит от много и най-различни истински ситуации (истински, реални неща - да ходи, да посещава, да вижда, да участва). Опит пред телефона или компа не се трупа. Задачите, които се поставят на детето трябва да бъдат такъв размер, че за него да е постижимо да ги изпълни. Ако е прекалено трудно - ще плаче, че не се справя. Ако е прекалено лесно - ще му е скучно и няма да иска да участва. Трябва да се регулира постоянно степента на трудност. Примерно, готвене заедно - ако преди детето е правило само тесто за пица (т.е. нещо меко, което иска просто само да го стискаш с ръце), то сега е време да му позволите да реже с малък нож плодове (разбира се, под наблюдение и с указания). Трябва да има ясни правила в дома - кой с какво е ангажиран и как помага на другите. Чести разговори - мама помага за това и това, а аз помагам за това и това. Поставяне на задачи и тяхното изпълнение гради самочувствието на детето пълноценно. Помощ при уроците от родителя. Разговори за това дали всичко е наред с приятелчетата, с училище. Ценни рисунки, грамоти, снимки от състезания - трябва да се коментират, слагат на видно място, споделят с баби, лели и т.н. Дете, което е уверено в своите способности и знае, че там, където му е трудно, ще получи адекватна помощ - няма причина да ревнува от способностите на другите или пък да пререди, да стане на неговото и т.н.

Много спорт. Много игри на открито (игри, а не седене). По-малко захар. Сън, здрава храна и много, много разбиране и изслушване.

Мари, много ми се иска да има повече родители като вас, които осъзнават колко важно е да научиш детето си на емпатия, както и да умее да разпознава емоциите и допустимите човешки реакции при тях. Поздравления!

Ами Йори, горкият, си го отнесе, но го вкарахме в пътя. Сега е едно културно, дружелюбно магаре, забутано вече в кашоните. )) Понякога с баща й се майтапим, че ще й го пратим в чеиза като тръгне да се жени. То такава полезна играчка!

Успех и на авторката на темата. Много хубави мнения за изписаха. Хубаво е, че всеки търси начин да помогне на детето си.

Мари, благодаря! Вашият метод с Йори миналата година редовно го употребявахме. Голям ефект имахме. Също и в ученето.  Тази година сме го забравили, но напоследък детето май вече се е поуморило и пак ще го започна.

Защо не можеш. Има много причини, едната е intense personality types ( не знам как се превежда на български, но общо взето емоциите им са много по-дълбоки и те са чувствителни деца), тормоз в училище или на др место( системно, месеци наред).

При моето дете се оказаха и двете. Много лошо, че казваме, че не трябва да се ядосва. Не гневът е нормална човешка реакция, само дето трябва да го канализираме. 3 посещения при психолог( специализиран в борбата с гнева) и детето е съвсем различно. И да, спортува редовно и е отличен ученик

Titina, съжалявам, но приемаш нещата лично.
Така поднесена информацията, представя твоят случай като частен случай.
По принцип спорта, сериозното спортуване, а не зумба 1 път в седмицата/трябва да избираме и спорта разумно/ създава самочувствието, силата на волята, и устойчивостта даже,необходими за да не изпада в потрес от силните си чувства индивида.
Не се съгласявам,че има разлика чувствителни/нечувствителни хора!
Има разлика разбиращи/ неразбиращи състоянието си

Много си далеч от действителността. При хората, и в частност децата с този тип личност, нещата протичат коренно различно. В моят частен случай детето ми е със спорт, и то сериозен, 6 дни в седмицата...и въобще не става дума за зумба.
Мислех като теб между впрочем, което доведе до задълбочаването на проблемът.

Между другото тези деца много често са обект на тормоз от другите деца. Така, че слушайте детето си какво ви говори. Тези деца насочват и упреците към себе си. Работа със специалист, който да изкара емоцията, а не както ги учим ние “ не се ядосвай”. Та дори и в животиския свят се ядосват и показват кога са ядосани.