Непрекъснато съм минавала през проблеми от такъв характер с моя син (той вече е на 12 години). В първите си години той беше по-фин и деликатен и съответно повечето останали деца го нагрубяваха, взимаха му играчките. Промени се, когато тръгна на детска градина. Там сам се научи да се спасява, да си отстоява правата. През годините, когато съм била до него по време на игра с други деца, ми се е случвало да преживявам агресия към него и съответно при системни проблеми с другото дете - да го отдръпна от компанията. Едва последните години, разговаряйки вече със сина разбрах, че нас ни смущават неща, на които децата не обръщат внимание. В смисъл, ние страдаме заради несправедливост към нашия, но в повечето случаи за него това е просто игра. Предлагам ти и тази гледна точка, защото от опит знам, че сина ми много страда, когато след деликатен (според мен разговор с една баба), спря да си играе с едно, по мое мнение изключително палаво и агресивно към него дете.
Предлагам ти и тази гледна точка. Дано съм от полза.
Поздрави