Ясла или направо градина

Има резон в деленето по възрасти. Не бих казала решаващ, особено на много ранен етап, но има. Съгласна съм напълно с iliana.todoroff, че детето трябва да е физически и емоционално зряло за всяка стъпка, която прави. Нищо не пречи на синът ми, който сега е на 5 да е в групата за предучилищна. Ще го напъна здраво, ще го накарам и вместя в режима за занимания. Но той определено не е готов. Аз го виждам съвсем ясно. Дъщеря ми снощи чете книга 1-2 часа. Е, той не се спря нито за секунда. Абсолютно пощръкля. Той да седи на едно място не успява за повече от 5 минути, а да се занимава целенасочено с полезна дейност - абсурд! Сигурно бих могла чрез натиск да успея да го синхронизирам с нея, но смисълът се губи. И за нея, и за него.

Същото е и с яслите. Тригодишните са на съвсем друг етап и като развитие, и като потребности от едногодишните. За да са в едно темпо едните ще позадържат, другите ще поизбързат. Дневният ред във всеки един смисъл е различен. Вероятността да пренебрегнеш потребностите и желанията на едните или другите е в пъти по-голяма, ако са на различен етап в развитието си. Затова е важно. Но разбира се, не бива да се абсолютизира.

ПС. А червените химикалки изобщо не ги хвърлят в ужас. Даже никак. Противно на очакванията ни. Понякога за наше най-голямо съжаление. 

Ами, ако говориш за геноцид, наистина звучи несериозно.
Защото не става въпрос за геноцид, а за емоционален дефицит от ранните детски години, който би могъл да се прояви под някаква форма в по-късните такива.

Освен това непременно трябва да уточня, че става въпрос за емоционален дефицит, който се натрупва в резултат на това, че детето не е до поне един от двамата си родители през по-голямата част от будното си състояние, демек през деня. Дали е на ясла, дали е с бавачката или с баба и дядо, това е просто нюанс.

Също ми се вижда съвсем уместно да спомена един любопитен факт. Според психолозите едно от най-важните неща за емоционалната сигурност на човека е самото присъствие на майката или поне на бащата през деня. Не конкретните занимания или това да осигури забавна програма на детето, а просто нейното присъствие. Ерго, ако в момента тя си върши някаква работа вкъщи, а то се занимава самостоятелно с нещо, тази толкова важна за човека взаимовръзка продължава да съществува и да се развива. Просто, защото детето чувства: "Най-важното за мен е тук при мен!". А "най-важното" за човека в най-ранната му възраст не са 20те деца, можете да сте сигурни в това.

Би могъл, а би могъл и да не се прояви. Ако приемем тезата, че изобщо възможността да се натрупа при детето е неоспорима. А аз не съм склонна да я приема за такава.

Аз бих определила това, което разказваш като темперамент, а не толкова като конкретна възраст. Едва ли ти самата ще се учудиш, когато синът ти стане на възрастта на дъщеря ти (прилично скоро струва ми се  ) и продължава да не може да седне на едно място два часа, пък, ако ще и да играе карти.

Реално възрастта е твърде ориентировъчно понятие за физическата и емоционалната зрялост и въпросните разминавания трудно и неестествено се вместват в една година. Може наистина статистически някаква по-голяма част от децата да отговарят на определени критерии за зрялост по определени точки. Но тези, чиито темперамент не им позволява лесно да се вместят във въпросните точки, започват да бъдат научавани да го правят и да се вместват във възрастовия калъп, което може сериозно да засегне истинските им личностни интереси и възможности.

В един диапазон от три години (а не една) на по-различните деца в тази ранна предучилищна и начална училищна възраст се дава далеч по-голяма възможност да "узреят" без да бъдат засегнати личностно.

Апропо имах прекрасната възможност да видя отблизо подобна система и определено останах изненадана от приятната атмосфера и доброто усещане, което цареше в групата (от 3 до 6). Вярно, че говоря за материалите на Монтесори, но това още повече показва колко сме назад и колко много други работи могат да се включват в заниманията освен "песнички и стихчета", "четене на книжки" и "рисуване". А именно материали, които да помагат и на по-активните деца или на децата с по-конструктивна мисъл например, да развиват своите умения.

И така, отново стигам до изходната точка на моята позиция, а именно, че организацията на работната среда, материалите и дейностите са далеч по-важни от възрастовото разделение. И, ако въпросната организация е на едно добро ниво, всяко дете ще може да намери своята дейност, за която е узряло и, която му е интересна. Категорично смятам, че режимът и правилата в тази възраст (от 0 до почти 10 дори), не трябва да се конструриат на базата на задължаващи занимания според възрастта, които на всичкто отгоре да определят в основи процентът на успеваемост на детето. Правилата спокойно могат да се изградят върху алгоритъма на простите действия, които да създават ред и подреденост на околната среда, а не върху самите образователни занимания.

Хипотетично синът ти, Дара, може и никога да не успее да седне да чете 2 часа като дъщеря ти, не само в предучилищната група или в първи клас, а по принцип. Просто, защото може да се окаже, че е един от тези силно активни и дейни хора, които имат безкрайно много енергия за изразходване и са особено ценни в по-активните занимания и професии. Представяш ли си тогава, колко неприятно би могло да се получи, ако в тези малки години, някой реши, че това дете не отговаря на възрастта си по критерий "четене 2 часа" и в опитите си да го вакарат в неговата "възрастова група", просто пренебрегнат и даже заклеймят активността му?! Така, вместо да се концентрират върху позитивите му и да му помогнат да ги "впрегне" в своя полза в някоя друга по-активна дейност, те ще го напънат да се научи да чете спокойно на едно място и да узрее преждевременно, защото той вече е първи клас и на тази възраст трябва да може да изчете 10те препоъчителни книги за лятната вакнция.
Настръхва ми косъмът само като си го помисля. 

Не всички можем да станем писатели, читатели и езикознайци, и слава Богу. За да съществува животът са необходими и конструктори, и спортисти, и артисти, и майстори и какви ли още не.

Всъщност според мен възрастовото разделение се прави с една основна цел - за да може да съществува състезателният принцип в обучението.

Изобщо не става въпрос за това, че на съответните години децата са или трябва да бъдат еднакво зрели и готови за някакъв набор от дейности, наречен "програма".  По-скоро иде реч за това, че трудно могат да се раздават оценки по една и съща оценъчна система на деца от различна възраст и съответно тези деца не биха могли да се състезават.

За мен обаче състезателната форма на обучение е неефективна и не прави много повече от това някои хора да се почувстват победители и силни, а други - губещи и слаби. Е, да де, ама целта на образованието не е да те направи участник в спортен мач или да те кара да се чувстваш все едно си на работното си място и го браниш с нокти и зъби.
Основната цел на образованието е ти помогне да развиеш знания и умения в съответната област, така че да можеш един ден да си достатъчно добър професионалист, за да браниш работното си място.

А основната цел на образованието конкретно за първите десетина години от живота на човека е да му помогне да запази бебешката и детската си любов към това да учи и да се среща с нови неща; както и да му помогне да открие собствените си природни заложби и умения, които по-нататък ще го ориентират над какво да "залегне" по-здраво.

За съжаление състезанието измества тази основна пъвоначална цел на образованието.

Понеже се захванахме със сина ми... Той наистина е добър пример. Стана ми много интересно това, което казваш. Това наистина има резон и е важно. Аз не съм педагог. Не знам за радост или съжаление. Но съм забелязала, че той не се вписва в моите /а и в на повечето хора/ рамки за приемливо и допустимо. Буен, непостоянен, фантазьор, малко вятърничав, неподлежащ на стандартен контрол. Аз го приемам такъв, защото е мое дете и съм склонна да направя с неговите "недостатъци" почти всякакъв компромис. За моя изненада това беше забелязано и в яслата, и в ДГ.

В яслата за първото тържество си спомням имахме стихчета някакви. Е, не успях да го задържа това дете да ги научим. Бързо се отказах.   Като видях, че се провалям със задачата говорих с госпожата му там. Казах: така и така, не мога. не става. не иска. не знам тъп ли е, мързелив ли е, какъв е. Аз съм изключително стриктна, съвестна и постоянна и неговия отказ да ме следва ме втрещи. Жената ми се усмихна и каза "Кристиан глупав? Та вие изобщо непознавате детето си. Той всичко знае, посто с него не става така. Не се безпокойте. Не го насилвайте. Няма да ви разочарова" . Жената усети две-тригодишното ми дете по-добре и по-ясно от мен самата. Не се опита като мен да го вкара в някаква рамка или колковоз. И се оказа права. Той не ме разочарова. Това беше ценен урок за мен.

В ДГ също имахме подобен случай. По време на занятия не слуша, върти се, говори, закача се. Аз се ядосах и взех да му се карам. Госпожата ме спря. Каза, че въпреки стоте неща, които прави наведнъж той усвоява всичко изключително бързо и стига да не пречи на нея и останалите всичко е ОК. Каза, че има такива деца, но те освен буйни са и много умни, схватливи и интелигентни и правилния подход при работа с тях не включва задължителен натиск в посока дисциплина, съсредоточаване и контрол.

Та ти сигурно си права. Но в тези заведения с децата ни работят педагози и няма лошо в това да им се доверим. Понякога даже е по-добре за  децата. Моят син наистина е добър пример затова. Аз и до ден днешен срещам неразбиране по отношение на неговото възпитание от страна на баща му, бабите му, вуйчо му и кой ли не, но не и на хората, които работят с него в яслите и ДГ.

Съжалявам, че узурпирах темата. Дискусията наистина ми е много интересна. Но вече ще спра. Надявам се авторката да не се сърди и да ме извини.

Глупости изобщо не се сърдя, дори ми е интересно да срещна две коренно различни гледни точки по този въпрос и то от майки, които имат опит по отношение на яслите и ДГ.
Та както казах искам да направя най-доброто за детето, но явно докато не пробвам няма да разбера кое добро за него.
Тук в нашите ясли децата не са разделени по възраст, т.е. в една група има както деца на 1 г., така и на 3г.

Абсолютно подкрепям това- ДГ, която избрах работи точно по този начин - според възможностите и темперамента на детето, определят неговите занимания. Работи се с всяко дете индивидуално. Но както казах ще го приемат чак юни, а дотогава какво ще прави детето?
Мисля си, че ще му е много скучно и безинтересно с баба му и за да се чувства добре, да има деца, с които да играе май ще пробвам с яслата. Сега аз и баща му се занимаваме с него, когато излезем в парка играе с други деца, а баба му гледа бебето, но когато октомври се върна на работа -въпреки, че не е задължително тогава какво?Мога и да си остана вкъщи до юни, когато започне ДГ.
Изчетох всички теми ЗА и ПРОТИВ яслите, говорих с много мои познати, на които децата ходят на ясла и още не мога да взема най-правилното решение.Ако нямам избор сигурно ще ми е много по-лесно.
Благодаря на всички за мненията.[/color]

Радвам се, че си останала удовлетворена от учителите, които са с детето ти.

За съжаление обаче моите опити в тази страна се оказаха толкова неудовлетворяващи за мен, че тази година ще бъда с три деца вкъщи 

Малееееее, как ще се оправиш? Поне има ли кой да ти помага?

Аз съм на мнение, че ако майката има възможност, трябва до втората година на детето да прекарва максимално много време с него - 25 часа в денонощието Тук не става въпрос за глезене, а за емоционална връзка, обич и споделяне, които вървят ръка за ръка с дисциплината и изграждането на характера. След навършване на 2 годинки аз лично ще дам сина си на ясла (в нашата тук децата са по 4 в група с един преподавател). Смятам,че от този период детето все повече има нужда от социлни контакти със себеподобни ( 6 месеца по-малки или по-големи не е от такова значение). Даването на ясла не обезмисля ролята на родителя в ежедневието. Детската градина или яслата са само допълнение към възпитанието, което родителите с много обич дават на децата си.
 

   Това е прекрасен пример,показващ как трябва да се случват нещата,но почти съм сигурна,че той не се отнася за реалната действителност в нашата мила Родина.Тук(малко са изключенията)не съществува гъвкава система на индивидуално наблюдение,занимания,насоки спрямо отделни деца в "детскоградинските "общности.Както казах и преди"унифицирането" е основна цел(за жалост)и впоследствие улеснение за педагози и възпитатели,а защо не и за родители.Често ми се е случвало,например,да отнасям упреци,че"насилвам" детето си за дейности,неприсъщи на повечето му връстници."Ама как ще чете от четиригодишна възраст,не я мъчи,ще я повредиш!" или "Защо не й разрешаваш да рисува или да рецитира стихотворения?".Мога ли да убедя някого,че тя предпочита книга пред телевизор или да си свири на пианото пред листа и боичките,или че й е неприятно да повтаря наизустени стихчета в детската градина-"Писна ми,научих го,защо трябва да го повтарям 100 пъти!"(по повод честите репетиции за тържества в градината).Но системата е еднаква за всички и почти няма хора,които да се осмелят да я раздвижат.
Що се отнася до мнението ми за яслите-голям принос(бих казала съществен) имам в отглеждането на децата на кумовете си(две момчета с разлика година и 5 месеца),с всички присъщи на тази задача отговорности-ясла,градина,близки контакти и т. н.,доста преди да се роди дъщеря ми.Тази отдалеченост във времето е единствената причина да не давам препоръки и съвети.Споделеното от мен се отнасяше само до мотивите,поради които аз не съм предприела дискутираната стъпка.
А относно вместването в "калъп" баба ми имаше една умна приказка-"Огън в кошница не седи."