Момиче, я се вземи в ръце. Аз съм в същото положение с бебе на 2 месеца. Моя пръдльо ме остави бременна в пети месец заради колежка. Любов ли бе да я опишеш. През тези седем месеца съм мислила единствено и само за него, докато една вечер един приятел не ми каза, че е влюбен в мен. И оттогава мисля само за приятеля си и за нищо друго. Съветвам те да търсиш някой приятел, който ти е добър и да мислиш за него, а не за БИВШИЯ. Той просто е БИВШ. Целувки и смело - рано или късно без въобще да очакваш ще се случи нещо, което ще те изведе от това състояние.
- Публикувана: 30 юни 2006, 11:44 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2006, 21:28 ч.
Как се отказахте от напразните надежди?
Евала на теб и на всички като теб.Ако аз бях на ваше място,сигурно нямаше да се справя с болката.Не мога да се начудя какъв човек трябва да си ,за да зарежеш бременна жена и да продължиш живота си ,все едно тя не съществува.Какво възпитание са получили тези т.нар."мъже",в какво среда са живели,че са станали такива безчувствени и безотговорни.Често съм си мислела,колко по-лесно щеше да е всичко,ако само мъже,които могат да носят отговорност и да поемат последствията от действията си,САМО ТЕ да могат да правят деца.Щеше да има много по-малко самотни майки.Да,ама не.Явно трябва да преминем през това изпитание,за да разберем,че сме по-силни,отколкото предполагаме.
то в тази работа срокове няма, както всички гледам го казват. Аз лично ставах и лягах с израза - По-добре трагичен край, отколкото трагедия без край! И както казва Джали - изграждаш си наново света, забраняваш си да гледаш и мислиш за някои неща и продължаваш напред! Както се казваше в една книга - каквото и да правиш, в крайна сметка нещата се нареждат от само себе си!
Така че, стига със самосъжалението, спомни си всички приятни неща, които са те кефели преди, радвай се на живота и полечка ще го преживееш тоз хубостник! Само за статистиката - аз моя го преживях за около година и половина - две. Сега сме нещо като приятели дори! Е, това вече е друга тема
Така че, стига със самосъжалението, спомни си всички приятни неща, които са те кефели преди, радвай се на живота и полечка ще го преживееш тоз хубостник! Само за статистиката - аз моя го преживях за около година и половина - две. Сега сме нещо като приятели дори! Е, това вече е друга тема
Незнам момичета, ние ли сме по-уязвими и изискващи в периода, когато трябва да се чувстваме най-защитени и спокойни и виждаме недостатъците на мъжете, които сме обичали толкова ясно и непримиримо.
За себе си знам, че когато бях активна, бащата на детето ми пак ме е ядосвал, но някак беше по-лесно да го превъзмогна. Сега, когато имам нужда от физическа и морална подкрепа, той не променя режима си и стила си на живот. И тогава идват проблемите. Може би мъжете ни не са възпитани добре от своите майки как да приемат тази си нова социална роля. И все пак има и такива, които успяват. С променлив успех. Затова майки на момчета апелирам!, възпитайте ги добре.
И още нещо, колкото и добре да ги възпитате, колкото и да отричат, ще приемат модела на поведение на бащите си. Тъжно, и пак в същия кръг. Сори за оф-а.
Иначе аз съм на ръба, ей толкова малко ми остана.... толкова малко.
За себе си знам, че когато бях активна, бащата на детето ми пак ме е ядосвал, но някак беше по-лесно да го превъзмогна. Сега, когато имам нужда от физическа и морална подкрепа, той не променя режима си и стила си на живот. И тогава идват проблемите. Може би мъжете ни не са възпитани добре от своите майки как да приемат тази си нова социална роля. И все пак има и такива, които успяват. С променлив успех. Затова майки на момчета апелирам!, възпитайте ги добре.
И още нещо, колкото и добре да ги възпитате, колкото и да отричат, ще приемат модела на поведение на бащите си. Тъжно, и пак в същия кръг. Сори за оф-а.
Иначе аз съм на ръба, ей толкова малко ми остана.... толкова малко.
Един човек е такъв, какъвто е и не може да се промени. В момента, в който осъзнаеш това, както и невъзможността си да съжителстваш по начина, по който си го правила досега, ще си готова за раздялата.
Дъщеря ми беше на 6 месеца, когато се разделих със съпруга си. Аз го реших, но и той не възрази. Не виждах смисъл от празен живот без любов и разбирателство. Година по-късно срещнах мъжа, с който живея в момента и с когото скоро ще се оженим. Сега съм най-щастливата жена, а в къщата ми расте най-щастливото дете, нищо че "тати" не е биологичният баща.
Дай си шанс за щастие!
Дъщеря ми беше на 6 месеца, когато се разделих със съпруга си. Аз го реших, но и той не възрази. Не виждах смисъл от празен живот без любов и разбирателство. Година по-късно срещнах мъжа, с който живея в момента и с когото скоро ще се оженим. Сега съм най-щастливата жена, а в къщата ми расте най-щастливото дете, нищо че "тати" не е биологичният баща.
Дай си шанс за щастие!
то в тази работа срокове няма, както всички гледам го казват. Аз лично ставах и лягах с израза - По-добре трагичен край, отколкото трагедия без край! И както казва Джали - изграждаш си наново света, забраняваш си да гледаш и мислиш за някои неща и продължаваш напред! Както се казваше в една книга - каквото и да правиш, в крайна сметка нещата се нареждат от само себе си!
Така че, стига със самосъжалението, спомни си всички приятни неща, които са те кефели преди, радвай се на живота и полечка ще го преживееш тоз хубостник! Само за статистиката - аз моя го преживях за около година и половина - две. Сега сме нещо като приятели дори! Е, това вече е друга тема
Така че, стига със самосъжалението, спомни си всички приятни неща, които са те кефели преди, радвай се на живота и полечка ще го преживееш тоз хубостник! Само за статистиката - аз моя го преживях за около година и половина - две. Сега сме нещо като приятели дори! Е, това вече е друга тема
Един ден след безкрайни проблеми от БИВШИ съпрузи и съпруги, моят приятел ми задава въпроса: Защо ни се е случвало всичко това? И аз му отговорих: Защото нямаше да сме това което сме сега, щяхме да повтаряме грешките до безкрайност, да търпим да ни използват, и нямаше, викам, сега да оценяваме щастието което си имаме.
Знаете ли какво ми отговори? Каза ми: Абе и аз така си мислех, ама малко ми е трудно да осъзная, че и нещо хубаво се случва на мен.
И не забравя да ми благодари че ме има и така... Щастието идва ако се огледаш наоколо и бъдеш смела.
Извинявайте че май стана дълго, да не досаждам повече.
Знаете ли какво ми отговори? Каза ми: Абе и аз така си мислех, ама малко ми е трудно да осъзная, че и нещо хубаво се случва на мен.
И не забравя да ми благодари че ме има и така... Щастието идва ако се огледаш наоколо и бъдеш смела.
Извинявайте че май стана дълго, да не досаждам повече.
Страшно е,наистина.Не се страхувам,че няма да се справя финансово-имам дом,добра работа,подкрепа от семейството ми,така,че парите не са проблем-човек знае и 2 и 200.Болката,че човека,който си обичал безусловно,те е предал и захвърлил като непотребна вещ-ТОВА Е СТРАШНОТО.Страшно е отчаянието и безнадеждността,които неминуемо те обземат.Страшно е,но не е непреодолимо,сигурна съм.Когато нещо не върви,по-добре е да се сложи край навреме,иначе просто агонията и за двамата се удължава,а никой няма да ти върне загубеното време.
Страх ли ви е да вземете решението?
Страх ли ви е, че ще останете сами и няма да се справите?
Страх ли ви е от болката, която неминуемо ще последва?
Страх ли ви е, че ще плачете?
Страх ли ви е?
Страх ли ви е да вземете решението?
Страх ли ви е, че ще останете сами и няма да се справите?
Страх ли ви е от болката, която неминуемо ще последва?
Страх ли ви е, че ще плачете?
Страх ли ви е?
Когато самият ти си се превърнал в болка, когато сълзите са пресъхнали, тогава дори страхът стои далеч от теб!
Страх ли ви е да вземете решението?
Страх ли ви е, че ще останете сами и няма да се справите?
Страх ли ви е от болката, която неминуемо ще последва?
Страх ли ви е, че ще плачете?
Страх ли ви е?
Сега виждаш, че не е трябвало да се страхуваш, но тогава, преди да вземеш решението, те е било страх. Страх, защото не си знаела, дали взимаш правилното решение. Страх, че това, което правиш може да не е за добро . Страх, че може да бъде по-лошо....
[Сега виждаш, че не е трябвало да се страхуваш, но тогава, преди да вземеш решението, те е било страх. Страх, защото не си знаела, дали взимаш правилното решение. Страх, че това, което правиш може да не е за добро . Страх, че може да бъде по-лошо....
[/quote]
Което означава,че страхът е лош съветник!В такива ситуации,за които говорим в момента,всеки вътрешо знае,че идва или е дошъл краят.Всеки е на предела и полага огромни усилия,за да издържи,самозалъгвайки се,че нещата ще се подобрят....И точно тези страхове не правят нищо друго,освен да правят агонията по-дълга и по-мъчителна.Този страх понякога обсебва ,ето защо първата крачка е да се намери сила,с която да се пребори страха.Преодолееш ли го,всичко става по-лесно...
[/quote]
Което означава,че страхът е лош съветник!В такива ситуации,за които говорим в момента,всеки вътрешо знае,че идва или е дошъл краят.Всеки е на предела и полага огромни усилия,за да издържи,самозалъгвайки се,че нещата ще се подобрят....И точно тези страхове не правят нищо друго,освен да правят агонията по-дълга и по-мъчителна.Този страх понякога обсебва ,ето защо първата крачка е да се намери сила,с която да се пребори страха.Преодолееш ли го,всичко става по-лесно...
Страх ли ви е да вземете решението?
Страх ли ви е, че ще останете сами и няма да се справите?
Страх ли ви е от болката, която неминуемо ще последва?
Страх ли ви е, че ще плачете?
Страх ли ви е?
Страх ли ви е, че ще останете сами и няма да се справите?
Страх ли ви е от болката, която неминуемо ще последва?
Страх ли ви е, че ще плачете?
Страх ли ви е?
Не ме беше страх да взема решението. Страх ме беше да не тръгна да се връщам назад и само това си повтарях - никакво връщане назад.
Не ме беше страх от самотата, нито от това, че няма да се справя. Не ме е боляло, не ме е било страх, че ще ме боли. Последния и окончателен път, когато се разделихме не пролях ни една сълза от болка или отчаяние... случи ми се няколко пъти да пролея от яд...
Когато се разделихме си забраних да мисля за милата картинка на семейния ни живот и се концентрирах на разни други неща - като как да обзаведа апартамента си, коя градина да избера за Дариа... Не се самосъжалих нито за секунда.
Страх ли ви е да вземете решението?
Страх ли ви е, че ще останете сами и няма да се справите?
Страх ли ви е от болката, която неминуемо ще последва?
Страх ли ви е, че ще плачете?
Страх ли ви е?
Да, много.
Беше ме страх, някои от вас може и да си спомнят (стана малко като шоу тогава):
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=68927.0
Още ме е страх. Дори реших да не взимам решения...
Още сме заедно. Нещата външно се промениха. Той засега е променен.
При мен нещата са както тогава... само дето са с по - малко нерви...
Много добре разбирам какво пита Буба.
Много добре разбирам какво пита и Магда.
Аз не го мога както повечето от вас тук ....
А и човека много внимава. Аз станах повече философ....
