Публикувана: 19 март 2019, 23:54 ч.
Последно мнение: 3 апр. 2019, 21:35 ч.

Бебето ми не ме иска

3 886
17
1

19 март 2019, 23:54 ч.

Мнения: X

Здравейте , мами! С голяма мъка и сълзи на очи пиша това и много се надявам тук да намеря утеха и помощ. Родих сина си в осмия месец , беше един месец в кувьоз и нямах допир до него , пускаха ме на ден само за 1 Мин да го видя ...
Така сега вече бебчо е на 8 месеца , живо и здраво момче , но имам чувството , че имаме проблем с връзката между мама и бебе от негова страна. От самото начало,от деня в който за първи път се докоснах до моето момче , то не ме искаше. Не съм суеверна , но винаги съм вярвала във онзи момент при раждане “кожа до кожа” , но аз не успях да го изпитан , бях по спешност секцио... и от там съм си вкарала в главата тези мисли,че детето ми не знае коя съм.
Обичам го страшно много , всичко му давам , внимание , обич , игри , материално ... всичко си има. Аз съм самотна майка , не работя буквално 24/7 детето е с мен. Но проблема е , че не ми се усмихва , инати се в ръцете ми , изтласква се , бута ме , плаче в мен и никога досега не показа и капка обич към мен. В баба му стои без проблеми , смее и се , гука и радва се много. Но защо в мен не? Къде греша? Постоянно му пея песнички,люляме се , гушкаме се .. давам му цялата обич на света , а той ме отблъсква ...
Странното е , че е в двете крайности , другото е , че иска само върху мен да спи и до мен на спалнята , също така не иска сам да стои , започва да плаче с цял глас , ако го оставя в гимнастика,на легло,на шезлонг, на проходилка... категорично не желае- по цял ден ми е в ръцете , с него ям,с него проскам , с него готвя ...
Това е странното хем прави инати в ръцете ми и не ме иска , хем пък спи само с мен и за секунда сам не иска да остане...
Немога да опиша точно ситуацията , опитах се максимално да съм изчерпателна..
Моля ви , помогнете ми Sad

Вече не знам какво да мисля ...

# 1 20 март 2019, 00:12 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 412

В подобна ситуация съм. Моята дъщеричка иска само мен, особено когато е гладна или ѝ се спи, защото знае кой осигурява тези неща. Когато се отблъсква в скута ми, обикновено иска да я разнасям насам-натам, или да я заведа на конкретно място. При най-малкото недовлство, се мята рязко назад, без оглед къде се намира и дали ще се удари или падне. Освен мен, приема баща си, но когато мен ме няма, или когато е сита и свежа. Майка ми помагаше понякога в първите месеци след изписването ѝ и сега е привилегирована да приспива, храни или къпе понякога, или когато мен ме няма, което се случва рядко като цяло.
Аз угаждам, тя си хленчи и така вече година и четири месеца. Има си някакви асоциации и това си знае да прави.
Има едно сдружение "Нашите недоносени деца", може да разгледате сайта им, да се свържете с тях, веротно няма да ви откажат подкрепа и помощ. Успех!

# 2 20 март 2019, 07:38 ч.

Мнения: 485

Здравей!
Детето усеща, когато си изнервена и нещо те тревожи.
Сама казваш, че си денонощно с него. При положение че вече познава баба си, нормално е да й се зарадва, когато я види. За него е вид развлечение. Оставяш ли го сам с нея? Ако да, след като не те е виждал няколко часа, радва ли ти се?
Аз също не съм имала контакт с децата си. В смисъл - раждани са секцио, дадоха ми ги на 4тия /първото/ и 3тия /второто/ ден след това. Не е това проблема ти, ако има такъв изобщо. Вярвай ми, детето ти усеща, че го обичаш.
Пример с мен - дъщеря ни скоро стана на 2 години. Доста "криво" дете е. Непрекъснато се сърди, иска да е в ръцете ми, да обикалям с нея. Рядко се заиграва. В редките случаи, когато я оставям на майка ми /за около 2 - 3 часа/, казват че е спокойна, играе си и т.н. Явно аз й действам зле! Simple Smile

За да се държи така детето, то си има някаква си своя причина, но по описаното от теб - едва ли това си ти. Може би си мисли, че като се сърди непрекъснато, няма да го оставиш, което и се случва - непрекъснато се занимаваш с него.
Децата са си едни малки, сладки манипулатори. Като това, че са си наши и сладки, не пречи да ни изнервят на моменти! Simple Smile

Но в случая ние сме възрастните и трябва да се владеем.
Пожелавам ти успех! Радвай се на детето си. Ще го израсте! Както и ние, надявам се!

# 3 20 март 2019, 08:14 ч.

Мнения: X

След като си 24/7 с него е нормално пред теб да си изявява характера, да се инати, мрънка и т.н. Ти си му най - близкия човек.
Баба му се явява като разнообразие в случая затова и стои и се усмихва в нея, просто му е интересно, че е с друг човек, не с теб.
Няма общо с раждането, защото ето само казваш, че с баба си не е така, а и с нея не е имал някакъв специален контакт непосредствено след раждане.
Дъщеря ми също имаше периоди, в които не ме иска. Гледах я три години вкъщи, сама по цял ден и двете бяхме изтрещели. Имаше моменти, в които искаше всеки друг, различен от мен - баба, баща й, дядо й, даже ме блъскаше и ми казваше да не стоя при тях. Не ми даваше да я обличам и да сменям памперс когато има друг човек при нея.
Е, тръгна на ДГ и палачинката се обърна. Първите 3 - 4 месеца търсеше само мен, когато изведнъж ме "изгуби". Искаше да заспива само с мен, изобщо пълна противоположност. Към днешна дата на 3,5 години няма разлика в поведението й спрямо мен или баща й, отдавна вече не предпочита друга компания, различна от мен.
Така че не си вкарай подобни мисли в главата, че нямаш връзка детето. Период е, ще мине.

# 4 20 март 2019, 08:52 ч.

Мнения: 921

Имаше наскоро друга подобна тема. Ще отговоря по същия начин. Дъщеря ми се роди в 26 г.с. Беше в кувьоз цели 3 месеца. Виждах я по 2 пъти в седмицата буквално за минути и я докоснах 2 пъти поради благоволение на една от докторките. Взех я в ръце едва на третия месец, но никога не съм забелязала детето да не ме иска.
Искам да те успокоя, че детето ти е обича и те иска. Не е заради това, че сте били разделени. По-скоро е по нервно и от това, че прекарвате само двамата цялото време. Нормално другите хора да са му по-интересни.
Не се измъчвай и обвинявай.

# 5 20 март 2019, 11:06 ч.

Мнения: X

Мами , също така искам да споделя , че се притеснявам така като не ме иска , да не каже един ден след толкова грижи и усилия от моя страна “искам при баща си” .. а Баща му идва да го вижда един път в месеца през другото време е по дискотеки , напуснах го , защото прилагаше физ. Насилие над мен докато бях бременна и след това и много ме страх накрая да не отиде при него , като гледам сега как ме отблъсква. Отношението към баща му е странно , почти го познава кой е даже бих казала , че не .. усмихва му се , когато го закача , но това не ме притеснява , защото малкия се усмихва на всеки , който го закачи - нормална реакция , е разбирасе аз като го закачам не се смее...
и баща му все му казва “ще си дойдеш при мен , аз ще ти купя всичко колело,кола и т.н “ “майкати е лоша , майкати е к**ва” и така говори на детето , което е едва на 8 месеца и нищо не разбира , а представяте ли си като почне да разбира и му каже пак така ..
Много много ме е страх ..
Вие какво бихте ме поставете ако да правя с детето си , как да по добра връзката ни ли не знам?

# 6 20 март 2019, 13:01 ч.

Мнения: 485

Имала ли си граждански брак с бащата на детето ти? Ако не - той припознал ли го е? Как ще говори така, в негово присъствие? Няма никакво значение на каква възраст е детето! Недопустимо е да те нарича така! Дава ли издръжка и ти зависима ли си от тези пари /ако дава въобще някакви/? Ако има начин, преустанови контакти с този индивид!

# 7 20 март 2019, 19:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: Radost_79 в ср, 20 мар 2019, 13:01

Нямаме брак , разбрахме се на взаимно съгласие 200лв издръжка при условие да го вижда когато поиска. Издръжката всеки месеца му се моля за нея , този месец дори не ги е превел “защото имал рожден ден и щял да ходи на купон” , нищо , че детето е болни с фарингит в момента и пак не иска да даде пари. Всеки месец му се моля от тях , за жалост съм зависима от парите му , защото съм със соц. майченство 100лв на месец и едвам се справям , Немога и да започна работа...
Идва да го вижда от държ на вятър , хем се прави , че много го е грижа , че ще го отнеме от мен , хем не се сеща въобще за него , всяка вечер във ФБ има снимки в дискотека и барове.. под всякакъв коментар е той.
А ме е страх да го осъдя ..

# 8 20 март 2019, 19:43 ч.

Мнения: 485

Съжалявам да го чуя... А припознал ли го е? На колко години си? Има ли кой да ти помага? От кой град си?

# 9 21 март 2019, 11:08 ч.

Мнения: X

Цитат на: Radost_79 в ср, 20 мар 2019, 19:43

Съжалявам да го чуя... А припознал ли го е? На колко години си? Има ли кой да ти помага? От кой град си?

Припознато е , на 21г. Съм от Пловдив.
Сама се оправям , майками от време на ВРМЕ идва 1 път в седмицата , че и тя работи по 12 часа... Справям се , но трудно. Относно физическо изморяване много съм изморена,а финансово без коментар .. сега си продавам последните дрехи от гардероба , че да осигуря неща на детето преди онзи да го залъже с материално и да ми го вземе

# 10 22 март 2019, 19:58 ч.

Мнения: 3 982

Според мен проектираш страховете си върху детето и виждаш доказателства за страха си: боиш се бащата да не ви раздели, да не отчужди детето и доказваш плодовете от отчуждението. Изключи тези страхове. Няколко мои близки имаха драматични разводи. Имаше случаи на присъдени на бащите деца, но те сами се върнаха при майките си. Връзката майка-син е много силна. Ще се прояви! Дай му шанс да изживее сложната ситуация в която расте. Дори да не разбира нищо от думите на баща си, детето усеща интонацията, енергията, вложена в тях. Ти си най-близкият човек на малкия си син. Пред кого си разрешаваме да сме кисели, намусени, тъжни...? Пред най-близките - тези, които приемат всичко. Допускам и че детето още преживява страха си от времето в кувьоза, от отделянето от майка му. Дай му време. Всичко ще е ОК! не се разделят лесно майка и дете!

# 11 22 март 2019, 23:01 ч.

Мнения: 262

Здравей! Много ми е тъжно да чуя такова нещо, каквото ти се случва! Ти си много силна и умна, просто в такава враждебна среда е нормално в главата ти да има само страх, но с времето ще свикнеш и ще стане съвсем друго всичко! Баща му няма да го вземе, защото не иска да го гледа. Ти как си представяш той да върши това което правиш ти? Относно парите- има групи във фейсбук, където хората си помагаме като Мами в Нужда. Може и да знаеш, но все пак исках да кажа. Там се подаряват различни неща, аз подарявам и са ми подарявали. Успех и много любов и спокойствие ти пожелавам!

# 12 22 март 2019, 23:15 ч.

Мнения: 6 700

Бебето ти те обича и иска и си му нужна, не си прожектирай филми, няма да е все така. Скоро ще може да тръгне на ясла, ти на работа и животът ще се подреди. Един искрен съвет - спри да следиш в социалните мрежи "бащата", вредиш на себе си с това.

# 13 23 март 2019, 10:38 ч.

Мнения: X

Мами,благодаря ви страшно много! Вие ми вдъхнахте кураж и сега съм с една идея по спокойна , благодаря ви много!!!

# 14 26 март 2019, 13:16 ч.

Мнения: 2 851

Момиче, както са ти казали, излъчваш явно някакво напрежение и страх и вероятно бебето реагира на това. Понеже спомена за този да го нарека комплекс, че вярваш в контакта кожа в кожа, едва ли не се чувстваш виновна, че не е станало при теб така. Не си по-малко майка заради това! Родих естествено след преносване, без упойка, натурално, както си го пише по дебелите книги, на детето му направиха Апгар, забърсаха го и го сложиха върху мен още преди да ме зашият от епизиотомоията, т.е., аз съм го имала това, за което говориш. Ами бебето ми откача от кеф, като види баща си. На мен ми продава каквито номера се сети. Така че опитай да се успокоиш, ти си най-добрата майка за детето си, обичай го, всичко това са просто периоди, ще израснат, ще станат съзнателни хора, ще проговорят и тогава мисля, че ще стане по-лесно общуването поне. Кураж!

Препоръчани теми

Кога бебето си изгражда предпочитания

Бебката ми има сополки

Махане с ръце 9 месеца

Инхалатор за дете

Причина:

Причина: