Селска къща – поглед към малките детайли (продължение)

Ние затревявахме преди три години част от двора, в края на юни-началото на юли. Ужас беше, поливахме по два-три пъти на ден. Земята беше песъклива, с много камънак, който прочиствахме, но като цяло се получи добре. Избрахме си от спортните смески, защото тази част от двора се ползва основно за търкаляне и игра с децата. Периодично излизат глухарчета (оставям ги, че малките им се радват), както и други бурени (тях ги чистя). Всяка пролет освежаваме с нова тревна смеска по-плешивите петна и без особена подготовка пак е по-добре, отколкото да го оставим голо. Останалите части от двора са зеленчукова градина (където се борим да няма изобщо нежелана растителност) и пътечки и преходи, които сме оставили с естествените им тревички и бурени. Съседът ни, обаче, има разкошна полянка, осеяна с маргаритки/парички почти през целия топъл сезон. Когато са в най-интензивен цъфтеж, поляната изглежда почти бяла. Каза, че не е сял цветятата допълнително, а са си били в тревната смеска (швейцарска морава)... но на мен би ми било жал ежедневно да тъпчем с крака, топки и т.н цветенцата. От друга страна не се налага косене, което е сериозен плюс за поддръжката.

hedra, в този район около манастира ходихме на един оглед посред зима преди години. Уж бяхме с проходима кола, но затънахме в преспите, та добре, че един от местните ни изтегли, защото "не можело да му запречваме пътя до март месец като се стопи снега" Това беше и едно от нещата, което ни отказа, де - винаги сме държали на целогодишен безпроблемен достъп и (силно пожелателно) алтернативен транспорт освен автомобил.

Разбрах къде е, видях и поделението на картата. Аз си мислех, че всичко след манастира се води Мала Раковица.

Фри, не сме много близо. Ние сме в Чуковец. На около 30 км. от вас. Селото е в посока Радомир, само че ние пътуваме по магистралата и при Диканите се отклоняваме.
Това с бебетата на село е супер. Ние нашата внучка я доведохме за първи път на 1 месец - беше Коледа и от тогава не спира да идва. Сега е на 3 години. Голяма игра пада на двора. Има люлка, пързалка, пясъчник и за нея си кът, за който казва, че това е нейната къща. А на дядо и къщата била бараката.
Относно двора - трудно е, но лека-полека нещата се случват. Ние започнахме от миналото лято да работим по двора. Той е декар и половина и доста трудоемко е за косене. Садихме преди 3 години трева, но когато не се полива редовно и има много троскот - не е ок.
Миналата година направихме алеи от камък. Сега покрай алеите съм избрала какви храстчета да насадя. Имаме да направим една голяма алея към една странична врата, от която се пренасят дърва и всякакви едри неща, които ни карат, но там ще е с чакъл. Миналата година обособих и три градинки с цветенца. За съжаление надморската височина е 700 м. и не всичко се хваща или ако се захване - цъфтят много по-късно.
Имам и градинка със зеленчуци - домати, лук, картофи, тиквички и подправки.
Когато сме готови с всичко по двора - ще снимам да ви покажа.
Работата е много, особено с косене и плевене, но кефа няма цена.

Pipilota6, знам. На това място сме от 2004г., тогава започна строежа. Не ми се ще да си припомням колко е трудно облагородяване на терен след строеж.... Мъжът ми е ужасен инат и не ще да наемаме майстори, всичко сам си прави, адски е бавен и полудявам. След толкова много години вече се примирих, че не мога да се боря с него и колкото - толкова какво му трябва на човек - един шезлонг и един коктейл.... и плетката.... и таблет хаха
Аз проектирам новата ливада на мястото което купихме. А иначе в момента на старото място ливадата ни е над 150-200кв.м. Десетина годишна е, няколко косачки имаме, две счупих, сега трета електрическа е в употреба, + една бензинова и една механична. Механичната много ми харесва, между другото. Цветя имам много, дървета, вистерия също, гинко 30+ рози, божури, лавандули, 3 бебета годжиберита от миналата година оцеляха. Много касис имаме, сигурно 40 храстчета, от тях става УНИКАЛНО сладко, ММ го прави. Ягоди, 10-15 храста къпини. Аронии, ябълки, сливи, и лешници и орехи. Лозе естествено, мм си пече ракия. И огромно количество зеленчуци, от което откачам..... Той ги сади после аз търча да се грижа за тях и накрая да му се отще на човек и ядене и пиене. Вярно, че е съвсем различно от купешкото , много вкусно, чисто, той почти не пръска с химикали. И е много по-евтино.
На всичко това отгоре мналата есен ММ купи и кокошки и петли... Храни ги обилно освен със зърно и с картофи (едни приятели ни подариха 200кг) и кокошките носят та се късат, не можем да им смогнем на яйцата. В заключение на тирадата ми да кажа, че той е пенсионер и си живее там постоянно. Аз - в София си ходя на работа и пътувам няколко пъти в седмицата. Ако разбира се не съм му бясна хаха тогава не ходя със седмици въобще при нас е весело.

Селото Мала Раковица е на около 2 км някъде от манастира - по едно от пътчетата се свива, пътят е само насипан с чакъл, не е асфалтиран - и така се стига до селото, което е напълно запуснато. Т.е. вилната зона е доста преди селото и доста по-близо до манастира. Ама определено не е много известна с името си.

И да, твърдо не става там без кола, нито е добре за постоянно живеене според мен - макар че поне основния път го чистят заради военното поделение, но всичко извън него си става на преспи и коловози. На нас за момента ни е вила, а ако стигнем до идеята за постоянно живеене, ще търсим другаде, на по-ниско и транспортно осигурено място. Лошото е, че и моят мъж вероятно ще се пенсионира далеч преди мен (поне 10 г по-рано), а моята работа твърдо става само в София и никъде другаде, така че ни трябва много близък радиус. Но още не ни е дошло до главата.

И аз сега съм на тема пътечки - имаме водосборка (преди е минавало ручейче през имота, сега е хванато и се излива в малък каптаж и оттам с тръби под имота излиза надолу в дере). Тя тече буквално непрекъснато, досега никога не е пресъхвала напълно - дори в най-големите жеги и суша есента си имаше слаба струйка. Ползвам я в момента за поливане с лейки и кофи, докато пуснем водата следващия уикенд, ама много се каля около нея с разливането на вода и съм замислила да направя насипани с камъчета пътечки с големи stepping stones по тях, за да не разнасяме камъчета навсякъде - сигурно сте виждали подобни. А около самата вода искам хости и хортензия за малко естетика. Така че това ми е следващият проект - за тази година изпълних единия с бордюрната лента и малкия бордюр за подправки и цветя и другия с повдигнатата ми леха и реорганизацията на пространството за садене. Въобще съм се хвърлила в облагородяване, пък ще видим докъде ще ми стигне ентусиазмът... и търпението на мъжа ми, който хич не си пада по тези мои планове, особено когато се налага той да копае

Ох, Фри, много ми хареса твоята тирада и се похилих на последният абзац.
Много сладък стил имаш на писане

Фри, направо ти завидях - мъжкото население далече, дамското си гледа кефа, така и трябва да бъде 
Аз си харесах къщичка в Своге, но ММ се е запънал като магаре на мост - ние ще работим 3 пъти седмично почасово и след пенсиониране /има още време до тогава/, не можел той да шофира по час в едната посока. Да попитам - дали има някой тук с къща в тази посока и как са пътищата, особено през зимата?

Ох,  направо пак ми влезе мухата, колкото повече ви чета, даже и ММ се е навил, само трябва да намерим нашата къща и да започнем да я стягаме.
Майка ми и баща ми, като живели на село и  имащи къщи пък ми повтарят да не се лъжа, в къщата винаги има какво да ремонтираш и цял живот работа, влагане на едни пари, нямаш време за почивка едва ли не.
Радвам се на всички, които са вече етап на приключване на ремонти или тези от вас, които вече са се и преселили там за постоянно.

Еха, не знаех, че има подобна тема.
Преди 6 години си купихме къща на село и след огромен ремонт след година и половина заживяхме в нея. Постоянно има какво да се прави в нея и по нея, но сега като сравня животът в апартамент ми изглежда крайно ненормален.

И аз да се отчета от нашата селска къща, село в района на Горна Малина. Лятото живеем тук, както и уикенди, празници.
https://---shortener8712-hfhHT7p

Има голям двор и много косене, както се вижда. Миналата година двата ореха ни затрупаха с продукция, днес събрах пак две торби. Откъм подобрения - има какво да се желае, но малко по малко оправяме. Колкото повече живееш на село, толкова ти идва мерака и нещата се случват.
Селото ни е малко, има два магазина и ресторант, но пък добър интернет (ключов момент). Каквото ни липсва - лидл е по пътя към София. Пътят е съвсем бърз, оправен и без задръствания, за 30-40 минути си идваме от София.

Съботно поздравче с днешното ми творение Предстои нататък да бъде запълнено с пръст и цветя.

Какво ще има върху пъновете? Виждам, че и сега  има нещо отгоре, но през телефона не различавам детайли.

Саксии най-вероятно ще сложим, умувам в момента какви цветя да са - най-лесно е едно каскадно сакъзче, ама нещо ми харесват за тия пънове от седумите... ще видим.

Иначе в момента отгоре има един капак за микровълнова, който съм планирала да го облепя с парчета борова кора (с пистолета с горещ силикон) и да стане плитка саксия като за седуми - видях такива саксии, облепени с кора и ми харесаха, пък аз имам мнооого пънове и много борова кора и мога да си направя, стига някога да ми остане време...

Ние преди две години насяхме сакъзчета в сандъчета, чудни бяха. Посре през зимата ги прибрахме, но все пак, нямаше отоплено помещуние и изсъхнаха. Много ги харесвам, особено бели сакъзчета и бели мушката, ама не ми се отдава

Хедра, много ми хареса оградката. Може ли да споделиш от къде е?