Защо избираме да сме сърдити?

  • 8 952
  • 123
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 21 973
Това, което Сарания казва, го твърдят също вегани, йоги, гурута и подобни. Просто е клише - не че няма някои истини в него, но е реално неприложимо във всички ситуации Simple Smile

# 121
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Г-жа Рамоцоти, човек сам решава дали ще се обиди (според размера на егото).
Как се държи един човек с теб говори само за него. Как ти възприемаш държанието му, говори само за теб... Когато един човек е уверен, спокоен и в мир със себе си, той не злепоставя никого.

Не знам как звуча и кой какво твърди, споделям своите разсъждения на база на личния ми житейски опит. Напълно нормално е някои да са съгласни с мен, други- не.
absurT, отстоявам позицията си, но не налагам мнението си. А ценностната ми система се обърна в един миг- в момент, в който бях смазана от проблеми и недоумявах защо ми се случва всичко това... не виждах път, по който да продължа. Осъзнаването, че проблемите сама си ги създавам дойде изведнъж. Както и че пътят е бил винаги пред мен, но голямото ми его ми е пречело да го видя. Товара, който падна от мен беше невероятно тежък, без да съм подозирала какво бреме мъкна със себе си.

# 122
  • Мнения: 7 005
Прекалено Позитивно ми идва всичко това! Няма как да отвърнеш с любов, когато те обиждат, злепоставят, използват или нещо друго неприятно! В крайна сметка не всеки обръща " другата буза"
Да обичаш себе си,не значи да си овца,а обръщането на бузата има един друг смисъл..Мнението ми за "другата буза" е следното..Когато възприемеш себе си като скала,като нещо устойчиво и неразрушимо,обърнеш ли си и другата страна,то значи,противникът ти да се самонарани от сблъсъка с твоята сила..Но християнството тълкува всичко от призмата на подчинението и примирението и учи хората да бъдат овце,като изопачава смисъла на думите Христови..
Човек който умее да се грижи за себе си,умее да се грижи и за други..
Обичта е преди всичко -физично действие- грижа.. 

# 123
  • София
  • Мнения: 24 839

absurT, отстоявам позицията си, но не налагам мнението си. А ценностната ми система се обърна в един миг- в момент, в който бях смазана от проблеми и недоумявах защо ми се случва всичко това... не виждах път, по който да продължа. Осъзнаването, че проблемите сама си ги създавам дойде изведнъж. Както и че пътят е бил винаги пред мен, но голямото ми его ми е пречело да го видя. Товара, който падна от мен беше невероятно тежък, без да съм подозирала какво бреме мъкна със себе си.


Нищо не иде изведнъж- трупа се опит и в даден момент, "количеството преминава в качество" Joy/ по соц. време беше нечий постулат, не помня вече.

Или по- съвременно казано, не можеш да промениш другите, но можеш да промениш начина, по който възприемаш техните действия.
Разбирам те- да отстояваш собствено мнение без да го налагаш като всемирна истина, и без да се врътваш нацупена, не е лесно.
Но, е постижимо и прехвърля проблема от теб на другия- ако иска, нека се сърди и прекратява отношения, само защото не може да приеме, че не си се съгласил за "точно това" нещо с него.

Общи условия

Активация на акаунт