За „червените лампи“ в моя живот

Самата представа пак няма как да им даде яснота, но ще си имат едно наум. След като пробват и след това си патят, тогава се научават и имат опит, и още пооооовече едно наум.

Не, изобщо не визирах нищо. Просто теоретично.

Няма гаранция. Когато ти завъртят главата и почнеш с оправданията - "Ама той има толкова положителни черти, каза някакви обиди към мен, но то е защото аз нещо го ядосах и не правя това, което трябва..."

Много жени смятат обидите за нещо нормално. За мен си е унижение. Повишаването на тон от няма нищо и иронията на всяко второ изречение също.

Понякога доста късно го разбираш това, доста късно, когато нещата са крайни вече.

Относно за обидите - реално, ако знаете, че вие не сте виновни, не сте го предизвикали с нещо, как ще си позволявате да ви обижда? Да ползва дума срещу невинен човек, е достатъчна лампичка.

Аз не намирам нищо лошо в излизането по отделно, ако по някакви причини не може да се излиза заедно.

С идеята, че една картина казва хиляди думи, селекция на филми и сериали на подобна тематика.

What's love got to do with it (филм, историята на Тина Търнър) https://www.imdb.com/title/tt0108551/
Да спиш с врага ( филм, Джулия Робъртс) https://www.imdb.com/title/tt0102945/
All I see is you (филм, Блейк Лайвли) https://www.imdb.com/title/tt4486986/
Сервитьорка ( филм, Кери Ръсел) https://www.imdb.com/title/tt0473308/
Големи малки лъжи ( сериал, Никол Кидман, Рийз Уидърспуун) https://www.imdb.com/title/tt3920596/
Ти ( сериал) https://www.imdb.com/title/tt7335184/
Dirty John (сериал) https://www.imdb.com/title/tt0278435/

Само по себе си в излизането няма лошо. Обаче може да е маркер за липса на емпатия, пасивна агресия, ей така да ти е гадно, или обща тъпота. А това не е ОК. В смисъл - човекът до теб следва да види кога може да ти подобри живота, вместо да фукне нанякъде, при това с отношение, че това му се полага по право. Най-малкото е анти-кавалерско.

Е следващия път пък тя ще излезе, а той ще поседи с децата. В идеалния случай не трябва да е проблем да се повика бавачка и двамата да излязат заедно. Не струва чак толкова скъпо.

Червена лампа - жена плаче ( без значение от причината), мъж не реагира по никакъв начин

Друга червена лампа - патриархални нагласи и възпитание. Следват много проблеми.

Не знам някой писал ли го е, но ме втриса говоренето на "ма" .

Чичи ме подсети за други червени лампи. Когато погледнеш себе си, ако се вслушаш, може да установиш някои неща.

-Намираш оправдания за човека- напил се, ядосал се (все пак не искаш да се чувстваш като патка, която е избрала идиот)
-Не споделяш на близки и приятели дори леките спорове или разминавания (щото ако ти кажат "е голяма работа" ще доведе до избухване "а знаеш ли още какви неща ми говори и как ме обижда" примерно)
-Страх те е да правиш нещата, които обичаш (щото водят до тънко натякване- пак ли с тая аеробика, страхотна си и така)
-Започваш да се сравняваш прекалено много с другите- дали те не са по- добри, дали не са по- успели (подсъзнателно се опитваш да оправдаеш обидите, отношението)
- Боли те често главата (психосоматични симптоми, които най- често там удрят). Отключваш автоимунно заболяване от потискан и вътрешен стрес (много такива случаи има)
- Ставаш кисела и ревнив/а, а в други връзки не си бил/а такава (някой явно ти рови по несигурностите и ги докарва до краен предел, натиска ти  разни бутончета)
- Изтощен/а си, не можеш нищо да направиш като хората, а цялостното ти самочувствие се е спихнало
- Доста скрит сигнал, който се забелязва само ако имаш наистина високо самопознание и все пак останал малко чист акъл- по- кофти човек си станал/а- по- непринципен, по- безпардонен, по- нетрудолюбов (опит за противодействие, защитен механизъм срещу човека в леглото ти, само с липса на добродетели можеш да се защитиш от набезите; разбира се и с напускане на връзката, но говорим за друго)
- Тежката артилерия- дисоциация
Така че червените лампи не са само у околните, а и в нас, в начина, по който се чувстваме.

Във форума се вижда най- ясно, когато някоя жена, написала тема с цел валидация, започне да оправдава човека до себе си. Щото нещата а навързани, нищо че някои обичат да посочват само едната страна. Има ли подметка, значи има и такъв, който тъпче, има ли смачкана, има и мачкатор, има ли насилник, то човекът с него е жертва, а никой не иска да е жертва. (Спестете си някои хорица тирадите как имало хора, които много обичали да го играят жертва). Не обичат, просто това е по- лесно, да не върви срещу промяната. Та като се каже в тема- мъжът ти е боклук и тормозник, автоматично означава, че жената е идиотка и търпи глупости (1) и че до нея наистина има чудовище (2)
И от 1 и 2 се започва- той не е толкова лош. Болезнено е да четеш как дори в истории с обиди и побоища последните страници завършват с "не е така лош", следователно "аз не съм турбо жертва".
Хората, които хокат такива пишещи и обичат да им обясняват колко са виновни, тъпи и не знам си какви под предлог да ги отрезвят, докато ги мачкат допълнително, са със същата жилка, но по- шлифована. Много пъти съм го писала. Тук правя препратка, че такива коментари за мен пък са червена лампа в интернет общуването. Във всяка една тема с човешко страдание, която изисква емпатия, се виждат кои са кофти хората, които и ирл палят лампите на съзнателните около себе си.

Трябва време и опит за да можеш да виждаш лампата. Иначе тя си свети, но ти си сляп. Слагаш "пердето" на някакви положителни качества, които си му приписал. Даже ми се е случвало само червени лампи да светят, без да виждам положителното и пак... Просто те замайва някакси... При мен може би беше и страх, че одъртявам и ще остана сама завинаги.

Това май е главната причина да си затворим поне едното око.😉