Публикувана: 25 март 2019, 13:54 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2019, 19:59 ч.

За „червените лампи“ в моя живот

55 544
1 311
1

# 1 215 4 апр. 2019, 18:19 ч.

Мнения: 30 802

Винтидж от баба ми: не е добре, ако мъжът не може да понесе един туризъм, с туристическите неудобства. Не градско пътуване за селфита, а планинарство.

Добре че ходих по планини, сегашният ми мъж се муси само при споменаване на чукари.

Иначе в момента пътуването е точно стока тип статус. Пазаруваш импулсивно евтини билети, запазваш гадновато AirBNB и после селфита. Сори, ама Дубай и Тайланд не са точно културно богатство.

Аз пък искам примерно да отида да видя нещо, за което съм чела, не просто да ме развеждат по забележителности в стадо. Разбира се, без деца, защото тогава се чудиш да гледаш ли или да изчисляваш къде е най-близката тоалетна.

За мен по-скоро е червен флаг, ако някой пътува на майната си и се храни само в Макдоналдс, без да опита местната храна.

# 1 216 4 апр. 2019, 18:37 ч.

Мнения: 1 189

Обожавам да пътувам. И за мен би било лампа ако мъжът не обича да пътува. Не съдя тези,които не обичат да пътуват, не се опитвам да ги разбирам дори ( защото не мога и няма аргумент,който да ми е достатъчен в тяхна полза ) , но много трудно, да не кажа невъзможно бих живяла с човек, който не обича да пътува.
За мен пътуването само по себе си е движение,енергия,разнообразие,заряд. Пътят сам по себе си ме зарежда..,независимо накъде отивам и с какво превозно средство. Обожавам люлеенето на огромните кораби във водата, усещането при турбуленцията, както и просто асвалтения път напред, който сякаш ме пречиства с всяка измината миля. Обожавам мириса,който те лъхва кацайки на ново място,атмосферата на нова култура,чужд език, нови непознати хора, с различни жестове,мисли и начин на живот. Обожавам да се изплъзна от моята си реалност за миг и да се потопя на друго място. И изобщо не твърдя,че съм интелигентна.Нито пък държа да чета за държавата,да знам историята и, да посетя всичките и катедрали и Буди. Просто душата ми обича да пътува Simple Smile

Последна редакция: чт, 04 апр 2019, 19:59 от Norry

# 1 217 4 апр. 2019, 18:44 ч.

Мнения: 2 050

Ех, Нори

Да се размечтае човек от поста ти ! Дано и на мен в близките години ми се отвори парашута. В нашата къща аз съм инициатор на пътуванията. Съгласяват се с мен, какво да ме правят Simple Smile

# 1 218 4 апр. 2019, 18:49 ч.

Мнения: 5 234

Темата се изроди в - търсене на перфектния мъж. А такива, както знаем, няма. Simple Smile

Освен роденият от нас. Wink

Ами, ако обича да ходи за риба, лампа ли е?

# 1 219 4 апр. 2019, 18:53 ч.

Мнения: 1 189

Всички неща,с които би ти било некомфортно да живееш са лампи. Друг е въпросът с какво би се примирил всеки човек и коя лампа би оставил настрана в избора си.

# 1 220 4 апр. 2019, 18:59 ч.

Мнения: 50 713

Моят мъж обича да пътува. Аз избирам, организирам, плащам, напомням, водя. И на място забавлявам, развеждам, всичко. Негово височество благоволява да се яви и да се снима и после да се хвали. Така че само критерий обича да пътува сам по себе си не е много показателен

# 1 221 4 апр. 2019, 20:34 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: Fifiana в чт, 04 апр 2019, 18:49

Темата се изроди в - търсене на перфектния мъж. А такива, както знаем, няма. Simple Smile

Освен роденият от нас. Wink

Ами, ако обича да ходи за риба, лампа ли е?

За мен, не. Никога не съм ходила на риба и не ме влече, но нямам проблем човек да си има хобита. Не държа да сме скачени съдове с любимия - всъщност ето една лампа, от която бягам. Мъж, който иска винаги и навсякъде да сме заедно. Това ми е ужасен ужас.

# 1 222 4 апр. 2019, 22:32 ч.

Мнения: 1 770

От моя опит ще заключа, че мъжете за мен са сами по себе си лампи! 🤪

# 1 223 4 апр. 2019, 23:03 ч.

Мнения: 18 319

Хахаха, това е достоен завършек на темата.

# 1 224 5 апр. 2019, 01:12 ч.

Мнения: 4 915

Цитат на: ♥ HAPPY ♥ в чт, 04 апр 2019, 18:59

Моето височество не обича да пътува. Мрънка постоянно, че само за ходене съм мислела. Обаче благоволява да дойде и даже в повечето случаи и му харесва. Ама за следващото пътуване пак си мрънка. Но поне вече успя да преодолее страха от летене.

# 1 225 5 апр. 2019, 05:30 ч.

Мнения: 1 995

Аз не съм пътувала никъде с родителите си, с приятели рядко. Нямам книжка или кола засега, предпочитам да се въздържа от покупка и да пътувам с БДЖ, автобус, самолет, влакове и т.н.
Била съм в Брюксел като ученичка, в Страсбург, София, Пловдив. След това живях в Португалия 6 месеца по Еразъм и от там любовта ми по този край, затова планирам догодина Испания.
Наясно съм, че е напълно излишно да карам някого да прави нещо против волята му, но мен лично ме огорчава фактът, че се разминаваме в това отношение у дома. Бих искала утре да се събудя и той да ми предложи да отидем до някоя пещера, музей или в Барселона, но никое от всичките няма да стане. Имам безкрайно любопитство към света, искам да пътувам до няколко желани от мен места и явно ще пътувам сама.
Но погледнато в перспектива, при едно семейство с деца и мъж, който казва "аз не искам да се снимам, не искам да пътувам, не обичам да ходя на плаж", как ще заведа децата си някъде с такъв човек?
Ето още една лампа...

# 1 226 5 апр. 2019, 09:32 ч.

Мнения: 1 838

Вчера се скарахме заради отказа му да отидем на екскурзия. Зает е на село, не е пътувал досега, с изключение на море до Гърция, което се случи с мен. Живял е с родителите си, които са добри, но селски хора и не е свикнал да търси и се радва на нов свят, култура, цивилизация. Не е свикнал и да чете литература! Просто, живее скучен живот и ТОВА е проблем. Особено, ако партньорът е като мен-комуникативен, търсещ, любознателен. Пътешествията ме зареждат и окриляват. Летя от преживяванията. Когато прочета интересна книга, съм в състояние да я анализирам, всеки път, щом се сетя.
Това биха били проблеми и са. До момента съм с този човек, просто защото е много добър, толерантен и двамата се разбираме. Но, засегнем ли невралгичните теми-пътувания, приятели, и по-скоро липсата в живота му на такива, става лошо...
Що се отнася до лов и риболов: на Бъдни вечер и Коледа, ходиха с негов роднина през деня на лов и риболов. Ако трябва да съм откровена, откачих от бяс, въпреки че бях в дома на родителите ми. Не можел да откаже на роднината си, какво като били празниците...За няколко часа отивали.
Та, всички крайности са червени лампи, въпросът е колко време ще издържите и какъв е прага ви на търпимост.