Време ли е за бебе?

  • 4 481
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 5 151
Време ли е за бебе? На тези години - да.
Време ли е да се паникьосваш, веднага да мислиш за "план Б" - мисля, че не. Ясно е, че с годините биологията си казва думата, но и тя не е точна наука. Затова и сметки като "днес е така, утре ще е два пъти по-трудно, вдругиден ще е четири пъти по-трудно" - хем е така, хем не точно.
Да не говорим, че можеш още утре, вдругиден, тази седмица, този месец да срещнеш "твоя човек" и всичко да се преобърне.

# 16
  • Мнения: 905
Гледала ли си този филм?


Когато героинята се решава да забременее от донор, среща мъжа на живота си.
Естествено е само филм,но имаш още време да срещнеш твоя човек.Всяко детенце се нуждае от баща.

# 17
  • Мнения: 413
Време ли е за бебе? На тези години - да.
Време ли е да се паникьосваш, веднага да мислиш за "план Б" - мисля, че не. Ясно е, че с годините биологията си казва думата, но и тя не е точна наука. Затова и сметки като "днес е така, утре ще е два пъти по-трудно, вдругиден ще е четири пъти по-трудно" - хем е така, хем не точно.
Да не говорим, че можеш още утре, вдругиден, тази седмица, този месец да срещнеш "твоя човек" и всичко да се преобърне.

Изобщо не съм се паникьосвала. Зададох въпроси, които смятам вълнуват всяка една жена, която би искала да има дете. Ако бях паникьосана, темата щеше да звучи така:

Моля ви се! Помагайте! С приятеля ми се разделихме, той не ще деца и ме остави да търся донори за нероденото си бебе! Майка ми е в шок от подобно решение! Не ща да си умра стара мома, намерете ми мъж!

Разлика правиш ли Wink

# 18
  • Мнения: 5 411
Tulitta, ако си сериозна и обмисляш донорска сперма е добре да направиш няколко консултации с психилог според мен. Той ще те постави в хипотетични ситуации и ще ти помогне да видиш нещата от друг ъгъл. Така ще може да си максимално информирана за решението си и за това, което предстои.
За мен една такава ситуация ситуация е, възможността един ден (след раждането на дете от донор), да намериш мъж и да имаш и друго дете с яснен биологичен баща. Това е един от “тънките” моменти, който трябва да се обмисли много добре. Сигурно има десетки други, за които трябва да си готова.

# 19
  • Мнения: 367
Само ще ти кажа, че наистина е много трудно сама да отгледаш дете ... И не от финансова гледна точка, а чисто физически и психически. Моето детенце е на годинка и два месеца. Бабите не помагат, а бащата работи на две места и или работи или спи ... И аз усещам, че вече съм пред нервен срив ... Ако се решиш на донорско забременяване, дано да има кой да ти помага Simple Smile

# 20
  • Мнения: 413
Мисля, че всяко момиче и жена като млада си е представяла живота по следният начин: Учи, завършва, среща красив, умен и грижовен мъж, двамата си имат красиви дечица, малка къщичка с двор и куче, стабилна и приятна работа. В действителност хората се използват един друг, надцакват се, дори дългогодишни бракове се разпадат.

Не съм тръгнала да си правя бебе от непознат на момента, просто не мисля, че ако не намеря принца с бялото магаре, трябва да захвърля желанието си да бъда майка, днес, след десет години или когато се случи. Обмислила съм нещата за да се спра на подобен ВЪЗМОЖЕН вариант. Явно има жени като мен, за да съществуват подобни донорски банки, а и желаещи да даряват материал.
И все пак - никой не говори за крайна дата. Консултирала съм се с гинеколог по въпроса и получих подобен отговор - да изчакам, но след като това е желанието ми - защо не? Нито съм казала, че не харесвам мъже, нито, че не искам семейство. Казах, че ако до определена възраст не намеря мъж, с който да имам семейство, няма  да създам такова с кой да е, за което да съжалявам по- късно, само и само да родя.

# 21
  • Мнения: 1 004
А ти познаваш ли "Авторката" за  да знаеш какъв живот ще му осигуря? Или не си прочел/а там, където написах, че не приемам по- малко от най- доброто? От къде точно си така добре наясно какви са моите липси и какво се опитвам да запълня? Или вече даването на живот е начин за избиване на комплекси?
Не, не познавам авторката и не съм наясно какъв живот ще осигури тя на детето си. Наясно съм обаче, че авторката не чете, защото аз никъде не съм написала, че зная какъв живот ще осигури тя на детето си, а задавам въпрос какъв живот смята тя да осигури на бъдещото си дете. Не съм наясно какви са твоите липси, с изключение на една- липсата на умение да четеш и да схващаш прочетеното. Ако умееше да четеш и схващаш прочетеното, щеше да си забелязала, че аз никъде не твърдя, че съм наясно с твоите липси, а отново задавам въпрос- дали детето не е проект за запълване на липси? Посочила съм и основанията за задаването на въпроса.

Накратко, чети и мисли преди да пишеш.

# 22
  • София
  • Мнения: 10 642
Tulitta, не си длъжна да се оправдаваш пред когото и да било.
И аз години на ред си казвах, че имам време. Във всяка връзка влагах надеждата, че това е Мъжът.
Докато един ден се оказах сама на 39 и осъзнах, че нямам време.
Борбата да имам дете не беше хич лека. Преминах през 2 инсеминации, не помня колко пункции (за яйцеклетки), 5 опита ин витро (ембриотрансфера), няколко отрицателни теста за бременност и 1 аборт.
Слава на Бога от година и 1месец съм майка на прекрасно момченце.
И всъщност не е толкова трудно, колкото всички те плашат.
Zzzaz, излиза, че и да имаш мъж не е гаранция, чехще го гледате двамата. Даже е още по-зле, защото разчиташ, че има и друг родител, а всъщност помощ не получаваш.

Последна редакция: вт, 26 мар 2019, 00:06 от Nandin

# 23
  • Мнения: 413
А ти познаваш ли "Авторката" за  да знаеш какъв живот ще му осигуря? Или не си прочел/а там, където написах, че не приемам по- малко от най- доброто? От къде точно си така добре наясно какви са моите липси и какво се опитвам да запълня? Или вече даването на живот е начин за избиване на комплекси?
Не, не познавам авторката и не съм наясно какъв живот ще осигури тя на детето си. Наясно съм обаче, че авторката не чете, защото аз никъде не съм написала, че зная какъв живот ще осигури тя на детето си, а задавам въпрос какъв живот смята тя да осигури на бъдещото си дете. Не съм наясно какви са твоите липси, с изключение на една- липсата на умение да четеш и да схващаш прочетеното. Ако умееше да четеш и схващаш прочетеното, щеше да си забелязала, че аз никъде не твърдя, че съм наясно с твоите липси, а отново задавам въпрос- дали детето не е проект за запълване на липси? Посочила съм и основанията за задаването на въпроса.

Накратко, чети и мисли преди да пишеш.

Ако нямаш желание да се включиш АДЕКВАТНО по темата, недей да пишеш. Коментарът ти беше живо заяждане и не мисля, че си толкова загрижена за моето благо или това, което ще осугоря на бъдещето си дете. "Някаква мисъл за детето, което ще ражда, евентуално?"
Пак те питам, и този път отговори конктретно или напусни темата ми - как знаеш ти аз какви възможности имам какъв живот и бъдеще да осигуря на детето си? Понеже с коменатра ти си личи, че ме смяташ за неспособна  да го направя.

Излиза, че да зададеш няколко прости въпроса те превръщат в мишена.

Благодаря Надин, живо и здраво да ти е момченцето! Аз не съм от страхливите, винаги съм разчитала на себе си в живота си и съм поемала рискове. И в крайна сметка, никога не знаеш какво ще се случи утре, но ако ти сам не промениш нещо, нищо няма да се промени.

Последна редакция: пн, 25 мар 2019, 21:27 от Tulitta

# 24
  • Мнения: 5 411
Tulitta,  аз досега видях няколко момичета, които дават сериозни и реални отговори, без заяждане и сарказъм. Ти обаче не се обръщаш към никоя от тях и повече се интересуваш от "по-хапливите" коментари.
Трябва да знаеш, че в България хората все още са резервирани към различното. Има голям шанс твоето ЕВЕНТУАЛНО решение да срещне негативен отзвук в приятели, семейство, познати и непознати. Как ще се справиш с тези ситуации, след като дори и тук си личи, че няколко нежелани от теб коментара те изкараха от развновесие и те вкараха в отбранителна позиция?!

Докато във форума можеш да кажеш кой да пише или да не пише в темата, навън не е така. А виждам, че се палиш супер лесно веднага след като някой изказва мнение, различно от това, което искаш да чуеш.



# 25
  • Мнения: 367
Да Nandin,  на практика така излиза, но пък има и друга страна ... Детето иска да получава любов и от двамата родители. Конкретно при нас малката е по-привързана към баща си, макар че го вижда по-рядко. Това е много относителна тема ... Лично аз съм на мнение, че без децата живота ни е непълноценен. Но пък донорството не е ли по-големият риск ?

# 26
  • Мнения: 413
Tulitta,  аз досега видях няколко момичета, които дават сериозни и реални отговори, без заяждане и сарказъм. Ти обаче не се обръщаш към никоя от тях и повече се интересуваш от "по-хапливите" коментари.
Трябва да знаеш, че в България хората все още са резервирани към различното. Има голям шанс твоето ЕВЕНТУАЛНО решение да срещне негативен отзвук в приятели, семейство, познати и непознати. Как ще се справиш с тези ситуации, след като дори и тук си личи, че няколко нежелани от теб коментара те изкараха от развновесие и те вкараха в отбранителна позиция?!

Докато във форума можеш да кажеш кой да пише или да не пише в темата, навън не е така. А виждам, че се палиш супер лесно веднага след като някой изказва мнение, различно от това, което искаш да чуеш.





Няма таков нещо, говоря и с онези, които ми дават съвети им благодаря. Но в България има една такава практика - във всяко решение ще се намери проблем. Не става дума за нежелани мнения, а за заядливи такива. Не се заформя интелигентен разговор с позиции "За" и "Против" а направо минахме на това дали аз съм била мислела за детето, което искам да родя и какви липси съм запълвала с желанието си? Това по какъв начин има нещо общо с каквото и да било? Трябва да съм психически увредена за да поискам да имам дете ли? А по някаква причина се спомена и че лъжа за годините си. Какво въобще се случва в този форум и защо трябва да се защитавам, без  да съм сбъркала в нещо?

# 27
  • Мнения: 1 189
Решението е трудно - ясно е. Но пък и е единствената алтернатива една жена да има дете, ако не срещне своя мъж. И така поставен казусът, излиза, че жената трябва да избира - да има или да няма дете, ако се наложи план Б ( с всичките му негативи ).

# 28
  • Мнения: 5 411
Zzzaz, в световен мащаб има милиони деца, които израстват без родители или само с един такъв. Това, че едно дете има двама родители му дава известна преднина, но не е едиснтвеният и решаващ фактор за неговото развитие. Примери за това как деца от "нормални" семейства се оказват в неблагоприятно положение колкото искаш.
Не виждам защо донорството да е риск?
Просто то трябва да бъде добре премерено и информирано решение.

Да не говорим, че никога не знаеш какво ще ти поднесе животът. Това, че си създал дете с мъж до себе си, не значи че този човек ще остане в живота ви. Съдби много и разнообразни.

# 29
  • Мнения: 413
Да Nandin,  на практика така излиза, но пък има и друга страна ... Детето иска да получава любов и от двамата родители. Конкретно при нас малката е по-привързана към баща си, макар че го вижда по-рядко. Това е много относителна тема ... Лично аз съм на мнение, че без децата живота ни е непълноценен. Но пък донорството не е ли по-големият риск ?

Донорството е риск само по себе си. Не знаеш какъв е човека, който е дарил материал, не знаеш дали манипулацията  ще е успешна, не знаеш дали въобще нещата ще тръгнат както трябва. Всяка връзка също е риск - дали човека, с когото ще решиш да съжителстваш в един дом и да споделяш едни ценности, да разкриеш най- интимните неща за себе си пред него/нея няма да те предаде, да ти забие нож в гърба или да живее с теб заради парите/апартамента/положението ти. Дали няма да ти вземе всичко след като вече няма нужда от теб, дали няма да ти разбие сърцето и да срине основите на доверието ти към хората като цяло.
Надявах се да не се налага да задавам този въпрос, но ето, че му дойде времето: Всички семейства с по двама родители ли са щастливи семейства? Няма ли много женени двойки с бащата - обикалящ по света да печели пари и майката, отглеждаща децата си сама, които израстват без родителско тяло? Въобще темата тръгна в друга посока. Аз не питах за това как да отглеждам дете сама, а дали си струва да опитам инсеминация от донор. Този мой прост въпрос, незнайно как, подразни много хора тук. Извинявам се.

Последна редакция: пн, 25 мар 2019, 21:59 от Tulitta

Общи условия

Активация на акаунт