Мъжът или жената трябва да направи първата крачка ?

Приказката за спящата принцеса и принцът на бял кон, преодоляващ препятствия, за да спечели жена, която не е виждал има няколко милиона стари моми на съвестта на автора си.
Един мъж на място няма да тръгне да доказва каквото и да е за себе си на никого. Няма и да иска да му се доказват.
А елементарно ще търси подходящ другар за живота си.
Грешката ти е че първата ти стъпка не е била свързана с опознаване, а с розово-романтични блянове. Пак си имай романтиката, но не поставяй въздушните си кули за основа на бъдещите отношения. Ако продължиш в този дух, ще имаш много негативен опит и с мъже, които поемат инициативата. Проблемът ти не идва от това, че правиш първата стъпка, а от това, че я правиш по неправилния начин.
Но с тази нагласа и другия да направи първата крачка, шансът е, че ще я посрещнеш неправилно.

Ако не те мързеше, щеше да се върнеш назад и да видиш. Няма да ти направя удоволствието да ти посоча поста на Ежко, даже мисля, че това ти стига като жокер.
Никаква връзка между изреченията, може би само между първото и петото. В интерес на коя истина? Твоята си  може би? План Б? WTF !!! Какви (и колко) смяташ, че са тия "изпаднали" мъже, за които говориш, които са чак толкова отчаяни, че ще прибягнат до този "сценарий"?
Какво стана сега, запознали сте се с младежа, само дето той или ти сте се осмелили да поканите другия след примерно 3-4 месеца? Добре, ама аз ще му откажа, защото давностния срок мина...
Не знам със сигурност (защото това няма кой да ти го каже), но ако съществува жена, която ми е отказала поради "изтекъл давностен срок", не съм загубил (много) от това, че този човек не е вече около мен.

Щях да забравя...
Нещо си се объркала. Нито аз, нито който и да било тук, може да те съди. Живота (и погребението) си е твой.
Към това, което ти написа Ежко, обаче мога да допълня, че позицията на изчакващ си е лично твой избор и това е много удобна (за някои хора) позиция, само дето има една мъъъъничка подробност - тази позиция е като риболова: каквато стръв хвърлиш, такава "риба" ще се хване. Ако обаче хвърляш все една и съща стръв, все едни и същи кифльовци ще се хващат и това е следствието от избора, който си направила ТИ самата. Накратко: кифльовци и "свестни" (каквото и да се разбира под това) НЕ се ловят по един и същи начин !!!
Ако това все още не ти е ясно, то би обяснило всичките ти "неуспехи" (каквито и колкото са) досега, а не кой бил тръгнал първи.

Хората, най- вече мъжете, обичат да се доказват пред тези, които обичат и ценят. Разбира се. Да засвидетелстват намеренията и любовта си, да печелят уважението. Клиширано, ама факт. Хората, които смятат, че нещо им се полага, по принцип са леко бъгнати.
А този без драмите, само като го чета колко напоително пише и как се хваща за думичката на всяка потребителка, ми става леко драматично на душата.

Замисляла ли си се, че е твърде възможно и да не се прави целенасочено (не и във всички случаи), а просто на човека (най-вече мъжа) да му идва отвътре?
Това ще го приема като комплимент! Нищо ново не ми казваш, за пореден път нов прочит на типичното женско "Аз имах това в предвид, ама ти ме разбра грешно.", особено когато мъжа е казал нещо, което не в нейна полза. Вие пишете, после някой друг се бил хващал за думите...
Какво да се прави, свят голям, критици много!

Точно. Доказването и раздаването разпалва чувствата им. Отнеме ли им се тази възможност, губят интерес и любовта гасне... А много жени допускат грубата грешка да доказват стойността си на мъжа, когото искат да спечелят или задържат. После се чудят как успява да им го отмъкне друга, по-невзрачна.
Мъжката енергия е дейна, активна, отдаваща; женската е пасивна, получаваща, емоционална. Важното е да има баланс. Аз напр. не мога да бъда привлечена от мъж с много женска енергия (тя преобладава у мен), но има една тънка граница, която, ако се премине, мъжът става прекалено напорист, нахален, нетактичен- това ме отблъсква повече от всичко друго.

Да преведа как един мъж разбира горното:
"Мъжете са за да се работят и дават, а жените са за да получават изработеното и да красят обстановката.
Аз например не мога да се чувствам привлечена от мъж, който прекалява искайки да му давам. Аз самата прекалено много искам да ми дават.
Има една много тънка граница между това мъжът да работи за мен робски и това да реши, че ми е господар и може да изисква от мен щом ме храни и облича. Това ме отблъсква най-много от всичко друго."

Eжко, нищо не разбираш..))

Ezhko, съжалявам, ако това си разбрал, но е далече от истината. Трансформирал си енергията в материална стойност и от там е грешната ти интерпретация на написаното от мен... Аз поставям отношенията ми с хората на съвсем друго ниво и финансовото измерение на нещата всъщност не ме вълнува практически.

Ех, как всичко става по-красиво и мистично, обяснено с тези енергии и тяхното трансформиране  Oh, the bliss...

Ежко, да не би някоя чакра да ти е запушена, че говориш такива небивалици Такива преводи от мъжки на женски език се правят само на ум

Вишудха чакра е прекалено отпушена, но жената се кани да я затъкне с гергьовска кълка

Ама тя ли ще направи първата крачка или ти ще я ухажваш?
Ей, за една агнешка кълка сте готови на всичко, тц тц.

В женската и мъжката енергия няма нищо мистично, просто хормонални различия

Аз одеве нали казах, че това е разковничето на проблема

Категорично се разграничавам от мненията на Ежко и Провокатора и то не само в тази тема. Мъжа трябва да е мъж, първи да заяви интерес към жената, да я ухажва и да я "носи на ръце", а не да чака тя да плати разходите на жилището или сметката в ресторанта. Не намирам за нормално мъжете да искат жената да гребе наравно с тях (още по-добре, ако може повече). Нещо много разглезени станаха мъжете, но това е и с активното участие на жените, които искат да докажат, че и те могат. Няма лошо да можете, но не е нужно да изземвате мъжките функции, защото мъжете се разглезват и се превръщат в нежен пол.
Не е луд който изяжда зелника, а токи, който му го дава.

Аз също се разграничавам от тях, но и от теб. Например, когато кандидатствах във настоящата ми работа, наеха и жена на същата заплата и привилегии. Ако партньорите работят и получават една и съща заплата, каква е логиката да плаща сметки и разходи само единия? Ако само единия плаща за всичко, скоро другия ще осъзнае, че може ти *полегне* изцяло върху него и в момента в който стане така, че плащащия не може да смогне, краят ще е близо. Това е също като експеримента - как ако някой получи безплатна вещ - той не я цени, защото не е вложил нищо в нея. Ти си някакъв олд скуул типаж, който май иска да събере жените от работните им места и да ги прати отново в къщи. Няма лошо, има хора които го правят, ама в голямата картинка вече не работят така нещата.