Паническо разстройство - 36

  • 46 518
  • 736
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 828
Жабче, с теб сме днес! Да пишеш как е минало. Simple Smile

# 91
  • Мнения: 806
Благодаря за подкрепата,дори и виртуална,хубаво е човек да знае,че я има.
Отидох,обясниха ми какво се изисква,какви са задълженията.
Казах,че ще помисля и ще дам отговор до края на деня.
Клоня към отказ.
Работата е супер отговорна,гонят се срокове,закони,наредби,които ако сгрешиш или пропуснеш-съответно отговарящите институции те глобяват.
Може би за човек,който има представа не е толкова страшно,но за себе си,като човек без опит е отговорно. Та аз никога даже не съм отворяла Кодекса на труда,камо ли да знам важните членове.
Трябва им човек,който да започне веднага,по-скоро аз не съм техния човек.
Не обичам да приемам необмислени отговорности. Със сигурност с времето ще се науча,но лошото е,че време няма,трябва до се работи веднага.
Другото е,че с малко дете,боледуващо,със сигурност ще изпускам сроковете.
С две думи не е моята работа,не се чувствам ок там,ако я приема и се насиля,само ще си влоша състоянието.  Все пак съм доволна,нощта беше кошмарна,но сутринта отидох спокойна,вече като видях за какво става въпрос,се притесних. Да сме здрави пък все нещо друго ще намеря!
Имам питане - на път съм да посетя специалист,ако прецени,че е нужно,съм готова да започна лекарства.  Набелязах един,който е психиатър-психотерапевт. След като работи със ЗК,тя поема ли психотерапията?

# 92
  • Мнения: 157
Благодаря за подкрепата,дори и виртуална,хубаво е човек да знае,че я има.
Отидох,обясниха ми какво се изисква,какви са задълженията.
Казах,че ще помисля и ще дам отговор до края на деня.
Клоня към отказ.
Работата е супер отговорна,гонят се срокове,закони,наредби,които ако сгрешиш или пропуснеш-съответно отговарящите институции те глобяват.
Може би за човек,който има представа не е толкова страшно,но за себе си,като човек без опит е отговорно. Та аз никога даже не съм отворяла Кодекса на труда,камо ли да знам важните членове.
Трябва им човек,който да започне веднага,по-скоро аз не съм техния човек.
Не обичам да приемам необмислени отговорности. Със сигурност с времето ще се науча,но лошото е,че време няма,трябва до се работи веднага.
Другото е,че с малко дете,боледуващо,със сигурност ще изпускам сроковете.
С две думи не е моята работа,не се чувствам ок там,ако я приема и се насиля,само ще си влоша състоянието.  Все пак съм доволна,нощта беше кошмарна,но сутринта отидох спокойна,вече като видях за какво става въпрос,се притесних. Да сме здрави пък все нещо друго ще намеря!
Имам питане - на път съм да посетя специалист,ако прецени,че е нужно,съм готова да започна лекарства.  Набелязах един,който е психиатър-психотерапевт. След като работи със ЗК,тя поема ли психотерапията?
"В нормалните държави психотерапията се поема от здравната каса. Тук обаче не е така. И да се случи, едва ли ще се поемат повече от няколко сесии. А понякога, особено при ОКР, има нужда от доста работа... Преди 2 години имах нужда от зъболекар. Сумата, която платих беше над 5000 лева. Държавната каса поема две пломби годишно - стотина лева... Ако е същото положението и с психотерапията и "поемането' и от здравната каса в България, ясно е че както и при много други социални факти у нас, това би било бутафория..."     
Цитат от психотерапевт Орлин Баев

# 93
  • Мнения: 1 416
Аз мисля че здравната каса поема само един преглед, с направление от личния лекар. Психотерапевтични сесии едва ли, но дано да греша. Питай личния, той ще знае.

# 94
  • Мнения: 1 828
И аз мисля, че не поема психотерапия. Консултация с психиатър - да, но психолог и психотерапевт не са медицински лица (не завършват медицина) и по Здравна нищо не отпускат (а трябва!).

# 95
  • Мнения: 20
Здравейте, от седмица близо съм с постоянна паника, рядко се успокоявам за малко, нямам апетит, изпитвам страх и дори не знам от какво. Някакво странно чувство за нереалност, сякаш нещо не е както трябва, а всичко си е същото. Искам да изляза от това състояние без медикаменти.
Да добавя също, че майка ми е страдала от това точно на моята възраст.
Моля ви, дайте някакъв съвет, нещо да се занимавам, наистина искам да спра натрапчивите мисли.
Благодаря предварително!

# 96
  • Мнения: 1 828
Здравейте, от седмица близо съм с постоянна паника,
Скрит текст:
рядко се успокоявам за малко, нямам апетит, изпитвам страх и дори не знам от какво. Някакво странно чувство за нереалност, сякаш нещо не е както трябва, а всичко си е същото. Искам да изляза от това състояние без медикаменти.
Да добавя също, че майка ми е страдала от това точно на моята възраст.
Моля ви, дайте някакъв съвет, нещо да се занимавам, наистина искам да спра натрапчивите мисли.
Благодаря предварително!
Излизай навън по-често. Прави нещо, което харесваш или гледай някакъв филм/сериал. Може даже и книжка за оцветяване да си вземеш. Simple Smile
Ако не се търпи - хапни лукче или вземи половинка валидол.
Опитай да хванеш за какво точно мислиш и да ги разкараш тия натрапливи по някакъв начин.

# 97
  • Мнения: 5 459
Жабче, ако иде реч за HR действително е много трудно и отговорно. Сигурно ще се налага да си носиш работа и за вкъщи. Ти си прецени това, което е най-добре за теб, така, щото да ти е комфортно и да не затормозяваш емоционалното си състояние. Аз, честно казано, не бих приела.

# 98
  • Мнения: 20
Здравейте, от седмица близо съм с постоянна паника,
Скрит текст:
рядко се успокоявам за малко, нямам апетит, изпитвам страх и дори не знам от какво. Някакво странно чувство за нереалност, сякаш нещо не е както трябва, а всичко си е същото. Искам да изляза от това състояние без медикаменти.
Да добавя също, че майка ми е страдала от това точно на моята възраст.
Моля ви, дайте някакъв съвет, нещо да се занимавам, наистина искам да спра натрапчивите мисли.
Благодаря предварително!
Излизай навън по-често. Прави нещо, което харесваш или гледай някакъв филм/сериал. Може даже и книжка за оцветяване да си вземеш. Simple Smile
Ако не се търпи - хапни лукче или вземи половинка валидол.
Опитай да хванеш за какво точно мислиш и да ги разкараш тия натрапливи по някакъв начин.

Благодаря много, надявам се да отшуми бързо, непоносимо е...

# 99
  • Мнения: 4 406
Как сте, милички!
Прочетох де!
Аз от днес съм кандидат готвач.
Групата е хубава, шефката ни отлична. Аз, като най-интелигентна, ( тук умря циганката) не дадах думата на никога. Мисля, че и никаква паника не изпитах. Само голяма умора от седене. Все пак от над година не съм работила.
От доцент на готвачка, ми какво да се прави....

# 100
  • Мнения: 1 828
От доцент на готвачка, ми какво да се прави....
Джери, важното е да ти харесва и да ходиш без проблем и без ПА на курса.
ПР не прощава и няма доцент, няма професор .... всички сме в кюпа и работата избираме спрямо състоянието.

Последна редакция: пн, 15 апр 2019, 16:57 от Dara77

# 101
  • Мнения: 4 406
Така, е мила.
Спокойно е, хубави хора.
А аз много обичам да готвя.

Как си ти?!

# 102
  • Мнения: 1 828
Така, е мила.
Спокойно е, хубави хора.
А аз много обичам да готвя.
Как си ти?!
Ей това е най-важното - да е спокойно!
При мен едно и също - някои дни съм ОК, други си ме тресе тревожността, ама не обръщам внимание вече.
То години с тая тревожност - свикнах ѝ. Grinning

# 103
  • Мнения: 4 406
За съжаление всички сме така. Супер ми беше сутринта, сега съм с тревожност и ме е страх да се прибера.
Я да сме силни!

# 104
  • Мнения: 5 459
Аз съм много отчаяна. Вече месец пия ципралекс-и нищо. Ми той докторът съвсем ще се отчая. То не останаха АД-какво да ми изписва човекът?!

Общи условия

Активация на акаунт