Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 апр. 2019, 18:08 ч.

Как се справяте с нежеланото внимание?

  • 2 777
  • 57
  •   3
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте мами,

като цяло въпросът ми е към жените, но ако има господа потърпевши, нека и те да споделят.

Не говоря за подхвърлянията и подсвиркванията от разни тъмни и пияни субекти по улицата /не че не са неприятни/ а по-скоро за напористите мъже, които наистина могат да внесат дискомфорт в ежедневието ни - съседи, колеги, шефове и др. Как се справяте с такъв тормоз? 

Може за някои да е майтап че го наричам "тормоз" (приятелите ми мъже изобщо не ми вярват а и тук сме нацията, която смята че в постъпката на Кобрата няма нищо нередно... Simple Smile ) но мен това много ме натоварва и даже плаши на моменти. Не съм някаква главозамайваща красавица или някаква супер надарена и разголена да ходя... съвсем обикновена жена съм, просто леко бъбрива и учтива, търговец съм и работата ми е такава.

Случвало ми се е съсед да ме тормози месеци с нежелани свалки, колега също ми е правил набези. Най-пресният ми пример е един тип, който идва редовно да пазарува в моя магазин (аз съм нова, от няколко месеца). Ей ужас! От ден 1 ми досажда. Говори ми на "Захарче", "Пиленце" и тн, праща ми целувки през витрината и на излизане, разправя ми как щял да ме води на вилата си лятото, кани ме по барове и тн въпреки че му казах, че не се интересувам и си имам приятел (който напоследък карам да ме чака след работа че знам ли го онзи... ама и това не може са продължава вечно). Старая се да съм супер кратка и лаконична с него, само на формалности и добър ден но ефектът е нулев... а шефът ми даже каза да не съм много рязка с него, че бил стар клиент и връзкар... явно го е страх да не му намърси нещо.

Много ми е неприятно някой да се държи така след като съм казала че нямам интерес и че единствената причина да говорим е че той е клиент на магазина.

Затова се интересувам другите как се справят с това...

# 1
  • Мнения: 1 801
Кажи му, че не можеш да пиеш алкохол по баровете и да печеш задника по вили, защото си бременна от годеника си. Ще се изпари на секундата.

# 2
  • Мнения: 1 402
Айде де ,ами ако го настърви още повече
ко прай тогава?

# 3
  • Мнения: 1 801
Обикновено свалячите, които искат да водят пиленцата и захарчетата по барове не са първи фенове на чужди бебета.

# 4
  • София
  • Мнения: 13 766
Скрит текст:
Здравейте мами,

като цяло въпросът ми е към жените, но ако има господа потърпевши, нека и те да споделят.

Не говоря за подхвърлянията и подсвиркванията от разни тъмни и пияни субекти по улицата /не че не са неприятни/ а по-скоро за напористите мъже, които наистина могат да внесат дискомфорт в ежедневието ни - съседи, колеги, шефове и др. Как се справяте с такъв тормоз? 

Може за някои да е майтап че го наричам "тормоз" (приятелите ми мъже изобщо не ми вярват а и тук сме нацията, която смята че в постъпката на Кобрата няма нищо нередно... Simple Smile ) но мен това много ме натоварва и даже плаши на моменти. Не съм някаква главозамайваща красавица или някаква супер надарена и разголена да ходя... съвсем обикновена жена съм, просто леко бъбрива и учтива, търговец съм и работата ми е такава.

Случвало ми се е съсед да ме тормози месеци с нежелани свалки, колега също ми е правил набези. Най-пресният ми пример е един тип, който идва редовно да пазарува в моя магазин (аз съм нова, от няколко месеца). Ей ужас! От ден 1 ми досажда. Говори ми на "Захарче", "Пиленце" и тн, праща ми целувки през витрината и на излизане, разправя ми как щял да ме води на вилата си лятото, кани ме по барове и тн въпреки че му казах, че не се интересувам и си имам приятел (който напоследък карам да ме чака след работа че знам ли го онзи... ама и това не може са продължава вечно). Старая се да съм супер кратка и лаконична с него, само на формалности и добър ден но ефектът е нулев... а шефът ми даже каза да не съм много рязка с него, че бил стар клиент и връзкар... явно го е страх да не му намърси нещо.

Много ми е неприятно някой да се държи така след като съм казала че нямам интерес и че единствената причина да говорим е че той е клиент на магазина.

Затова се интересувам другите как се справят с това...
Отвратително е това.

Като не става тактично, режеш нетактично. Имам предвид абсолютно грубо и категорично. Без да показваш и намек за колебание.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 110
с надменност.

# 6
  • Мнения: 290
В България е така. И на мен цял живот ми свиркат, подвикват и тем подобни, редовно ме следяха разни типове, бях млада на 20, 25. В чужбина никой не заглежда и не смее да свирка. Много е приятно, можеш да ходиш с каквито си искаш дрехи. Тук е недопустимо да ти подвикват. Това е положението.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 471
В България е така... В чужбина никой не заглежда и не смее да свирка.
Миналата година бях за около месец в Германия. Честно не си спомням да ме е било толкова страх да излизам сама. Част от новите, кафяви германци са отвратителна сган, от която трябва да бягаш с 200. Разчитат на това, че германките идея си нямат какво им подвикват на турски/арабски.

# 8
  • Мнения: 124
С надменност може да го предизвика да се държи другата крайност-арогантно, да я излага пред хората с глупости и измислици и дори да предизвика агресия.
С такива лепки трябва да се действа внимателно.

# 9
  • Мнения: 7 442
Не може ли просто да му кажеш, че не ти е приятно да те нарича така?

# 10
  • Мнения: 2 418
Напускаш работата като продавачка и си търсиш друго. Съветът на Хамстер е добър, докато се разкараш оттам.
Поработи върху себе си и смени средата, жилището... Изглежда даваш вид на плашливо момиченце, в комбинация си заобиколена от селски бекове, затова са и тези подмятания.

# 11
  • Мнения: 247
Нямала съм такива случаи.
Някак си мъжете знаят какво могат и какво е недопустимо при комуникация с мен.
Едва ли външният ми вид е отблъскващ, по-скоро бих го определила на респектиращ.
Погледът ми също е доста изразителен, та дори не ми се налага да обяснявам защо приемам дадено поведение за неприемливо, нежелано и неприятно.

# 12
  • Мнения: 6
Нямала съм такива случаи.
Някак си мъжете знаят какво могат и какво е недопустимо при комуникация с мен.
Едва ли външният ми вид е отблъскващ, по-скоро бих го определила на респектиращ.
Погледът ми също е доста изразителен, та дори не ми се налага да обяснявам защо приемам дадено поведение за неприемливо, нежелано и неприятно.

Явно при мен е обратното. Би ли споделила как поставяш граници с хора, които са нагли и фамилиарничат от началото на разговора?

Иначе хич не ми се иска да сменям работата... днес е този, утре ще е друг макарон. Искам да видя как се справят другите, за да си взема бележка.

# 13
  • Мнения: 2 418
Вариантите са 3 - казваш си, махаш се или търпиш. Вече си казала и няма ефект. Явно не приемат думите ти сериозно. Ако виждаш къде се губи авторитетът ти, опитай да го подсилиш.
Но определено трябва да се махнеш от тази работа. И не толкова защото има клиент-тъпак, а защото шефът ти не те защитава. Аз сериозно бих се притеснила и бих стояла само ако просто няма къде да отида.

# 14
  • Мнения: 2 193
Въпреки, че мразя лошия си поглед, защото оставя лошо първо впечатление у хората, в същото време съм благодарна, че го имам Joy точно за такива персонажи. Не го правя нарочно или да съм го тренирала пред огледалото Stuck Out Tongue Winking Eye Просто си го имам по рождение и се появява без да е нарочно. Като ме погледнат и всякакъв мерак им се изпарява ..
Та затова съвет не мога да дам, но съчувствам.
Едно 112? Предупреждение, че ще се оплачеш в полиция...нещо такова ми идва на първо време.

Общи условия

Активация на акаунт