Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 868
Ако някой може да ми помогне - това сте само вие, хората, които ми даваха съвети, когато ми беше най - трудно.
Не искам да пиша във Въпроси всякакви ... в подраздела макар и да съм й автор. Считам я за много полезна, събрала различни хора и някак не искам да я цапам с моите психични проблеми.

Карам от година софийско градско, качвали съм се веднъж на магистрала. Нямам и 7000 км зад гърба си, нямам доверен човек, който да ми обяснява елементарни неща. Разчитам на форума и на познати. Обикалям сервизи и не намирам моя, смених 3 - 4 досега.
Колата ми е японска малолитражка, рядко срещан модел и не знам дали е правилен избор. Последните две седмици два пъти засичам мой двойници, а шофьорите - младо момче и младо момиче ми вдигат ръка за поздрав.

Нямах и два месеца зад волана. На малка квартална уличка счупих полуоска  - моята гума падна в движение с пръчката към нея. За двата часа докато дойде пътна помощ живота ми мина пред очите - рейсовете не можеха да се разминат, задръстването беше страшно.

Миналата седмица антифриза се беше излял. Долях бутилка и малко вода. За няма и 5 км всичко беше изтекло. Отидох при доверен тенекеджия. Каза, че аз съм виновна - не съм затворила капачките на радиатора и казанчето. Маркучите са здрави.
На другия ден в задръстване един млад голфър ми каза, че имам дим от капака. Като изстина видях, че в казанчето има само вода и долях антифриз.

Тази седмица съм зле физически - карах в понеделник и днес защото се боря за живота на стар котарак. Въпреки моите проблеми и страхове ще спася него.

Не искам да карам, страх ме е, че колата ще се счупи или ще направя ПТП. Досега второто не ми се е случвало. Така и не намерих доверен сервиз за нея, а и доста внимавам на пътя.

Страх ме е да карам, не искам.

Возих и близък човек и щях да го убия. Много ми тежи и това. Минавах люлинския тунел посока центъра.
За незапознати - двулентов път в двете посоки и трамвайни релси, отделени с преграда от колите. За влизащите към тунела - досег с трамвая нямат. За тези към центъра - трамвая и в двете посоки прави завой преди светофара. Онази нощ, ако не беше червено и не намалявах ... Спрях на милиметри от трамвая. Добре, че има спирка и той не беше ускорил.

Пак за да впечатля този близък, реших да мина през пътека не за коли. Резултат - спукана гума, вдлъбнати праг и врата. Яд ме е, че я потроших от глупост и самонадеяност.

Не искам да карам. Причуват ми се звуци, привижда ми се дим.

Как да карам? Как да преборя себе си?  

П.П.
А си мечтая поне веднъж да карам тир и да видя какво е въпреки че нямам C.
Искам да работя като шофьор, а не вярвам в себе си.

Винаги, когато съм обезверени слушам една песен:


https://youtu.be/c9IPeVRcTos

Превод:


Скрит текст:
* благодарение на Mama Ru
Нишките на пътя. Километри съдба навъртяни на оста. Трасето криволичи като живота, километрични стълбове, мярка се полосата. В тясната кабина се стеле тютюневият дим. Дизелът тихомълком се кара и през долини и хълмове се носи контейнеровоз.
Припев:
Спирачките няма да откажат при спускане.
По баира няма да заглъхне моторът.
Ще премине през селата руските
Тираджия, шофьор.
Пробягват горички, поля,
бедни села.

Чай, пирожки и любов, за четири рубли купи, ако не те мързи.
Насреща колега ще премигне с фарове:
Катаджии чакат с радарите.
Изгубват се светлините в нощната тъма.
Припев:

Семейството остана у дома, жената е сама и не заспива.
Крачи из кухнята и се убеждава сама, че раздялата ще свърши все някога.
Дъщеричката похърква, гушнала плюшено мече.
Вече е послушна когато ме няма,
знае че от курса ще й донеса играчка, значи ми е провървяло.
Припев:
Скрит текст:

Последна редакция: сб, 13 апр 2019, 01:22 от Зуки Су

# 1
  • Мнения: 174
Ако толкова е наложащо да караш трябва да вземеш допълнителни часове със инструктор.Така ще бъдеш по сигурна на пътя.Ако пак изпитваш страх няма смисъл просто спри да караш,вместо да се правиш на герои и да застрашаваш живота си и този на другите,така няма да ти трябва и сервиз.Ако все пак инстуктора успее да те понаучи и преодолееш страха ,сервизи колкото щеш,няма начин да нямаш познати с коли ,които да ти препоръчат някой от който са доволни.Но ако не си затваряш капачките на течностите и те няма да ти помогнат.А за какво всъщност си ги отваряла ?Питам тъй от любопитство.И пак от същото как взе книжка?

# 2
  • Мнения: 126
А защо е този зор да караш?

Ти като си решил да се трепеш- ОК- но не застрашавай животa на другите.

От такива като теб са хилядите жертви по улиците. Я зарежи!

Последна редакция: сб, 13 апр 2019, 07:22 от Йори

# 3
  • София
  • Мнения: 4 269
Смени колата с нещо по-ново и по-здраво. Очевидно нямаш капацитет да поддържаш тази. Редки марки и модели са за хора, които се занимават със сервизна дейност или имат близки майстори.
Изкарай и допълнително курсове по кормуване, за да се чувстваш по-уверена. Релсовите превозни средства са с предимство, независимо от коя страна са. Опресни си правилата.

# 4
  • София
  • Мнения: 8 707
Като не искаш да караш - не карай. То не е задължително всяка кукувица да се метне на кола и да застрашава  другите на пътя. В София има добре развит градски транспорт, спокойно може да се предвижиш навсякъде.
Имам книжка, изкарана от първия път, тогава и на полигон минавахме.
Не обичам дас е занимавам с коли, да се моля на майстори затова си пътувам с гр. транспорт. За спешни случаи има таксита.
Винаги съм имала мъже и гаджета с коли, те да ме возят.
А като малка баща ми разполагаше с персонален шофьор - сядах отзад.
Не се чувствам ощетена, че не карам кола - спокойна съм.
Мисля, че кормуването не е за всеки.
По-горе прочетох съвет за купуване на нова кола. Хубав съвет, ама пари дали има....

# 5
  • Мнения: 5 270
Възползвай се от този страх, нека да ти помогне да караш внимателно. Никога и никого недей да се опитваш да впечатляваш. Най-много да уплашиш някого Simple Smile). Ти не си професионален шофьор, а водач. Никой не очаква от теб да си Шумахер. Плюс това носиш отговорност като седнеш зад волана. Целта ти е да стигнеш от т. А до т. Б жива и здрава. Само това!

Аз пък ще ти кажа да караш всеки ден. Имаш ли възможност, скачаш в колата. Първите три години човек се учи да автоматизира реакциите си. Обмисля всяка маневра. Затова по-леко караш, отработваш на какво разстояние да намалиш, кога къде да погледнеш, оглеждаш се добре. Направи си маршрути, научи се кога къде да се престроиш (понякога трябва на предния светофар вече да си във вярната лента) и си ги ползвай. Направи ги така, че да се престрояваш възможно най-малко. Като спреш да се чудиш кога да се престроиш, ще започнеш да забелязваш други неща и ще обърнеш внимание на някои особености. Караш ли с разум, имаш много по-добри шансове да отработиш верните реакции.

Това, че колата ти се чупи, също е начин да научиш нещо. Отваряй си ушите Simple Smile, слушай внимателно двигателя и шумовете в колата. Така ще знаеш, ако нещо се промени, да реагираш преди да се счупи. Все пак, аз може би бих я сменила, за предпочитане някоя със средна големина - нещо с размерите на голф.


Имах един познат, който винаги казваше, че ставаш по-добър шофьор, когато ти се изправи косата от страх. Simple Smile Ама едно хубаво трябва да се изправи, за да знаеш да си събираш акъла.

# 6
  • София
  • Мнения: 4 269
Като млад шофьор и аз карах една трошлива малолитражка. Беше като черна дупка за пари, обиколих какви ли не сервизи. Едно, че движението в София е натоварено, ама като почнеш да закъсваш по централни кръстовища, съвсем се доизнервяш. Накрая я продадох на един майстор, който й откри проблема и я оправи. Той доволен, аз - също.
Дори и опитен шофьор да закъса е стресово, а за такъв без опит е отврат. Неопитният човек няма реакциите, няма навика да слуша за странни шумове и пр., а е опасен и за околните при по-съществен проблем.

# 7
  • Мнения: 28
И ти какво си мислиш, че си единствена с тези проблеми, че другите не изпитват страх, че не правят глупости, че една камара проблеми не са им на главите. О, напротив, дори и по-зле има, но те не реват из форуми. Тук разбирам, вероятно това е място, начин да намериш нещо, което търсиш. Няма лошо.
Виж, както сама си го разбрала, ти си си виновна за всички емоции на пътя. Взела си употребяван стар автомобил ( повечето сме така), който иска грижи/пари, да това е нормално. Объркала си капачките, нищоо. Колата се счупила по време на път, че то има случаи на чисто нови автомобили, които не са успяли да видят гаража си след като са напуснали дилърския такъв. Щяла да катастрофира без малко, е аз вчера щях да сгъна бронята на един 2 пъти за 1 мин ( моя вина).
В момента си опасна за себе си на пътя, сама го знаеш. Въпроса е какво правиш, за да подобриш себе си?  Допуснала си една камара грешки, ще се предадеш, или ще се научиш от тях?
Не знам какви съвети да ти дам, то нещата са сериозни. Единствено за шофирането мога да дам съвет, и аз карам в Люлин, като джунгла е.
Постоянно мислиш за нещо, постоянно се притесняваш, страх те е да завъртиш капачката на радиатора, че да не му стане нещо. Караш и мислиш за проблемите си, дали ще се удариш, дали ще се счупи количката. Това го прави извън колата, защото имаш важна работа докато шофираш- да гледаш, да преценяваш. Гледай напред в далечината, не гледай дупките по пътя- окачването е консуматив, но брони и ламарини  не са, здравето ти също. Гледай страничните огледала, дори да си спряла където и да е- има коли, мотористи, ,колоездачи, пешаходци, деца, животинки.
За надъхвация може да видиш някоя история на жени зад волана- Ива Русинова, Michele Mouton, Sabine Schmitz.

# 8
  • Young and beautiful.
  • Мнения: 1 890
Престанете да надъхвате хора, които не стават за нещо такова! Шофирането е отговорност на първо място. Вчера едва не си се забила в трамвай, ами утре ако не спреш на пешеходна? Или се забиеш в някоя спирка?! Когато не си сигурен, не си правиш такива експерименти с животите на всички околни. Като искаш, а не можеш - отиваш на курс, ако трябва ще изкараш още 100 часа докато се научиш. Ако не се научиш или не искаш да плащаш - слизаш от трошката и спираш да караш. Има трамваи, тролеи, метро, автобуси - все ще се оправиш и поне ще е по-безопасно за всички. На такива хора като теб трябва да им отнемат книжките, докато не се научат.

# 9
  • Мнения: 70
Скрит текст:
Ако някой може да ми помогне - това сте само вие, хората, които ми даваха съвети, когато ми беше най - трудно.
Не искам да пиша във Въпроси всякакви ... в подраздела макар и да съм й автор. Считам я за много полезна, събрала различни хора и някак не искам да я цапам с моите психични проблеми.

Карам от година софийско градско, качвали съм се веднъж на магистрала. Нямам и 7000 км зад гърба си, нямам доверен човек, който да ми обяснява елементарни неща. Разчитам на форума и на познати. Обикалям сервизи и не намирам моя, смених 3 - 4 досега.
Колата ми е японска малолитражка, рядко срещан модел и не знам дали е правилен избор. Последните две седмици два пъти засичам мой двойници, а шофьорите - младо момче и младо момиче ми вдигат ръка за поздрав.

Нямах и два месеца зад волана. На малка квартална уличка счупих полуоска  - моята гума падна в движение с пръчката към нея. За двата часа докато дойде пътна помощ живота ми мина пред очите - рейсовете не можеха да се разминат, задръстването беше страшно.

Миналата седмица антифриза се беше излял. Долях бутилка и малко вода. За няма и 5 км всичко беше изтекло. Отидох при доверен тенекеджия. Каза, че аз съм виновна - не съм затворила капачките на радиатора и казанчето. Маркучите са здрави.
На другия ден в задръстване един млад голфър ми каза, че имам дим от капака. Като изстина видях, че в казанчето има само вода и долях антифриз.

Тази седмица съм зле физически - карах в понеделник и днес защото се боря за живота на стар котарак. Въпреки моите проблеми и страхове ще спася него.

Не искам да карам, страх ме е, че колата ще се счупи или ще направя ПТП. Досега второто не ми се е случвало. Така и не намерих доверен сервиз за нея, а и доста внимавам на пътя.

Страх ме е да карам, не искам.

Возих и близък човек и щях да го убия. Много ми тежи и това. Минавах люлинския тунел посока центъра.
За незапознати - двулентов път в двете посоки и трамвайни релси, отделени с преграда от колите. За влизащите към тунела - досег с трамвая нямат. За тези към центъра - трамвая и в двете посоки прави завой преди светофара. Онази нощ, ако не беше червено и не намалявах ... Спрях на милиметри от трамвая. Добре, че има спирка и той не беше ускорил.

Пак за да впечатля този близък, реших да мина през пътека не за коли. Резултат - спукана гума, вдлъбнати праг и врата. Яд ме е, че я потроших от глупост и самонадеяност.

Не искам да карам. Причуват ми се звуци, привижда ми се дим.

Как да карам? Как да преборя себе си?  

П.П.
А си мечтая поне веднъж да карам тир и да видя какво е въпреки че нямам C.
Искам да работя като шофьор, а не вярвам в себе си.

Винаги, когато съм обезверени слушам една песен:


https://youtu.be/c9IPeVRcTos

Превод:


Скрит текст:
* благодарение на Mama Ru
Нишките на пътя. Километри съдба навъртяни на оста. Трасето криволичи като живота, километрични стълбове, мярка се полосата. В тясната кабина се стеле тютюневият дим. Дизелът тихомълком се кара и през долини и хълмове се носи контейнеровоз.
Припев:
Спирачките няма да откажат при спускане.
По баира няма да заглъхне моторът.
Ще премине през селата руските
Тираджия, шофьор.
Пробягват горички, поля,
бедни села.

Чай, пирожки и любов, за четири рубли купи, ако не те мързи.
Насреща колега ще премигне с фарове:
Катаджии чакат с радарите.
Изгубват се светлините в нощната тъма.
Припев:

Семейството остана у дома, жената е сама и не заспива.
Крачи из кухнята и се убеждава сама, че раздялата ще свърши все някога.
Дъщеричката похърква, гушнала плюшено мече.
Вече е послушна когато ме няма,
знае че от курса ще й донеса играчка, значи ми е провървяло.
Припев:
Скрит текст:

Трябва да осъзнаеш, че си МЛАД шофьор, а не шофьор. Не може да караш където и когато си поискаш на този етап, особено пък в София. Аз също съм шофьор от година и половина, а карам от около година и все още не си позволявам да минавам през квартали, които не познавам или пък през натоварени кръстовища. Никога не карам в пикови часове, добре че започвам работа в 7, но въпреки това не винаги съм с кола.

Започни с ходене на пазар с кола, примерно уикендите сутрин към 9-10 или вечер след 7, не само ще ти е по-приятно да пътуваш, ами и самия пазар е по-спокоен. Карай само по познати маршрути, дори и да го повтаряш за 50 път пак е от полза, защото дори и да попаднеш в ситуация ще реагираш много по-добре отколкото, ако е на непознат участък. Забрави карането в центъра, дългите маршрути и часовете 9 сутринта и 6 вечерта в работен ден. За да не се стресираш прави си почивки. Примерно карай 3 пъти седмично, хем колата да не се поврежда от стоене, хем и ти да не си под стрес. Научи познатите маршрути, пък по нататък експериментите.
Успех! Simple Smile

Последна редакция: пн, 15 апр 2019, 17:38 от AnMary

# 10
  • Мнения: 28
Престанете да надъхвате хора, които не стават за нещо такова! Шофирането е отговорност на първо място. Вчера едва не си се забила в трамвай, ами утре ако не спреш на пешеходна? Или се забиеш в някоя спирка?! Когато не си сигурен, не си правиш такива експерименти с животите на всички околни. Като искаш, а не можеш - отиваш на курс, ако трябва ще изкараш още 100 часа докато се научиш. Ако не се научиш или не искаш да плащаш - слизаш от трошката и спираш да караш. Има трамваи, тролеи, метро, автобуси - все ще се оправиш и поне ще е по-безопасно за всички. На такива хора като теб трябва да им отнемат книжките, докато не се научат.
Не ми харесва как мислите. Вие такава ли сте, отказвате се при първата пречка? Дано не.
Авторката на темата, според това което пише, изглежда, че има желание да се учи и да кара, просто е малко скарана с тази дейност. Аз я виждам като опасна единствено за себе си. Я се бутне в нещо, което е неподвижно, я се бутне в трамвай, я се бутне в кола, ама все ще е с ниска скорост и основно нея ще я боли. В момента вероятно пречи на движението, не създава опасност за него. И както казах, не е единствена. А най-красивите катастрофи стават точно с опитни (имат стаж зад волана) водачи, пресния пример е с Лютви Местан.
Аз съм противник, че жените трябва да карат малки коли, слаби коли, само автоматици, и че не стават за шофьори, дори да знам как карат повечето. Много ми е странно, как вие се борите за равни права, искате да сте
 свободни и независими, искате да излезете от стереотипа, а в същото време сами се спъвате- "жена си, не можеш да караш, не карай", "вземи си малка кола", " карай автоматик", "постави ултиматум на гадже/мъж".
Авторката нека се запише на курс по безопасно шофиране, да кажем при Павел и Васил Жекови, или при Митко Илиев , или други. Вярно, поне 500 лв са, но ако отиде при инструктор в автошкола ще даде половината пари, и ще получи никакви реални знания. Пък и това е инвестиция в бъдещето, от която ще има реална полза всеки ден.

# 11
  • София
  • Мнения: 8 707
Хубави съвети за курсове се дадоха.
Но според предишното творчество на авторката - тя пари да се усмихне няма.
Уж работи, но все е на МРЗ, скоро рева за неплатени здравни и невъзможност да ги погаси.
Постоянно е на критичния минимум, отделно и за таралясника трябва да отделя средства.
В този случай за мене по-лесно ще е да си купи карта за цялата градска мрежа - 50 лв, Да се вози и да наблюдава какви ги вършат шофьорите.  Поне докато си подобри доходите няма как иначе.
А трошляка да заминава на вторични суровини.

# 12
  • Мнения: 453
Не искам да карам. Причуват ми се звуци, привижда ми се дим.

Я слез от колата веднага Sweat Smile
Сериозно - слез от колата за няколко седмици. После само в квартала. Не си в източна София, нали?
Ако отново ти се дръпне лайненцето, ще трябва да взимаш още часове.
Но най-важното е да спасиш котарака. И да не се качваш на тир.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 363
А ти какво очакваш? За месеци да си в топ 10? Simple Smile
Давай го по-кротко и внимателно. Може и да е добра идея да си кажеш грижите, но ако поне малко познаваш ССФ, можеше да е поне малко по-обрано. Ма, има и ценни съвети. Картата за ГТ е добра идея, а и е по-тънко. Simple Smile


Но според предишното творчество на авторката - тя пари да се усмихне няма.
Уж работи, но все е на МРЗ, скоро рева за неплатени здравни и невъзможност да ги погаси.
Постоянно е на критичния минимум, отделно и за таралясника трябва да отделя средства.

Е, не сме всички баровци, да караме лъскави коли. Simple Smile

Престанете да надъхвате хора, които не стават за нещо такова!  На такива хора като теб трябва да им отнемат книжките, докато не се научат.
Ма разбира се. Масата се раждат шофьори. Още от пелените са Нр. 1. Laughing

# 14
  • Young and beautiful.
  • Мнения: 1 890
Не ми харесва как мислите. Вие такава ли сте, отказвате се при първата пречка? Дано не.
Авторката на темата, според това което пише, изглежда, че има желание да се учи и да кара, просто е малко скарана с тази дейност. Аз я виждам като опасна единствено за себе си. Я се бутне в нещо, което е неподвижно, я се бутне в трамвай, я се бутне в кола, ама все ще е с ниска скорост и основно нея ще я боли. В момента вероятно пречи на движението, не създава опасност за него. И както казах, не е единствена. А най-красивите катастрофи стават точно с опитни (имат стаж зад волана) водачи, пресния пример е с Лютви Местан.
Аз съм противник, че жените трябва да карат малки коли, слаби коли, само автоматици, и че не стават за шофьори, дори да знам как карат повечето. Много ми е странно, как вие се борите за равни права, искате да сте
 свободни и независими, искате да излезете от стереотипа, а в същото време сами се спъвате- "жена си, не можеш да караш, не карай", "вземи си малка кола", " карай автоматик", "постави ултиматум на гадже/мъж".
Авторката нека се запише на курс по безопасно шофиране, да кажем при Павел и Васил Жекови, или при Митко Илиев , или други. Вярно, поне 500 лв са, но ако отиде при инструктор в автошкола ще даде половината пари, и ще получи никакви реални знания. Пък и това е инвестиция в бъдещето, от която ще има реална полза всеки ден.


Само да не си изопачаваме думите. Аз каква съм - изобщо не е ваша работа, камо ли в тая тема. Човек може да умре, ако го бутне кола и с 30 км/ч, на случайността ли ще разчитаме? Тя е на едно ниво с пияните, надрусаните, онези, които никога не са били на курсове, очевидно е паникьор, не може да разсъждава трезво и бързо при дадена ситуация. Когато караш е въпрос на стотна от секундата да стане белята. И да, и на опитни им се случва, тогава какво остава за такива, които не могат да запазят самообладание?
Дали е жена или мъж - няма абсолютно никакво значение, щом е некомпетентен.

Съжалявам, не мисля, че на потенциален убиец трябва да му се слага пистолетът в ръката. И като си има проблеми със здравни осигуровки и работа, за какви коли е тръгнала да мисли? Малко нареждане на приоритетите не е излишно. Утре ако си направи нещо, няма да има и пари да се лекува. Не разбирам защо е тази защита, наистина.

Общи условия

Активация на акаунт