Ако някой може да ми помогне - това сте само вие, хората, които ми даваха съвети, когато ми беше най - трудно.
Не искам да пиша във Въпроси всякакви ... в подраздела макар и да съм й автор. Считам я за много полезна, събрала различни хора и някак не искам да я цапам с моите психични проблеми.
Карам от година софийско градско, качвали съм се веднъж на магистрала. Нямам и 7000 км зад гърба си, нямам доверен човек, който да ми обяснява елементарни неща. Разчитам на форума и на познати. Обикалям сервизи и не намирам моя, смених 3 - 4 досега.
Колата ми е японска малолитражка, рядко срещан модел и не знам дали е правилен избор. Последните две седмици два пъти засичам мой двойници, а шофьорите - младо момче и младо момиче ми вдигат ръка за поздрав.
Нямах и два месеца зад волана. На малка квартална уличка счупих полуоска - моята гума падна в движение с пръчката към нея. За двата часа докато дойде пътна помощ живота ми мина пред очите - рейсовете не можеха да се разминат, задръстването беше страшно.
Миналата седмица антифриза се беше излял. Долях бутилка и малко вода. За няма и 5 км всичко беше изтекло. Отидох при доверен тенекеджия. Каза, че аз съм виновна - не съм затворила капачките на радиатора и казанчето. Маркучите са здрави.
На другия ден в задръстване един млад голфър ми каза, че имам дим от капака. Като изстина видях, че в казанчето има само вода и долях антифриз.
Тази седмица съм зле физически - карах в понеделник и днес защото се боря за живота на стар котарак. Въпреки моите проблеми и страхове ще спася него.
Не искам да карам, страх ме е, че колата ще се счупи или ще направя ПТП. Досега второто не ми се е случвало. Така и не намерих доверен сервиз за нея, а и доста внимавам на пътя.
Страх ме е да карам, не искам.
Возих и близък човек и щях да го убия. Много ми тежи и това. Минавах люлинския тунел посока центъра.
За незапознати - двулентов път в двете посоки и трамвайни релси, отделени с преграда от колите. За влизащите към тунела - досег с трамвая нямат. За тези към центъра - трамвая и в двете посоки прави завой преди светофара. Онази нощ, ако не беше червено и не намалявах ... Спрях на милиметри от трамвая. Добре, че има спирка и той не беше ускорил.
Пак за да впечатля този близък, реших да мина през пътека не за коли. Резултат - спукана гума, вдлъбнати праг и врата. Яд ме е, че я потроших от глупост и самонадеяност.
Не искам да карам. Причуват ми се звуци, привижда ми се дим.
Как да карам? Как да преборя себе си?
П.П.
А си мечтая поне веднъж да карам тир и да видя какво е въпреки че нямам C.
Искам да работя като шофьор, а не вярвам в себе си.
Винаги, когато съм обезверени слушам една песен:
https://youtu.be/c9IPeVRcTos
Превод:
Не искам да пиша във Въпроси всякакви ... в подраздела макар и да съм й автор. Считам я за много полезна, събрала различни хора и някак не искам да я цапам с моите психични проблеми.
Карам от година софийско градско, качвали съм се веднъж на магистрала. Нямам и 7000 км зад гърба си, нямам доверен човек, който да ми обяснява елементарни неща. Разчитам на форума и на познати. Обикалям сервизи и не намирам моя, смених 3 - 4 досега.
Колата ми е японска малолитражка, рядко срещан модел и не знам дали е правилен избор. Последните две седмици два пъти засичам мой двойници, а шофьорите - младо момче и младо момиче ми вдигат ръка за поздрав.
Нямах и два месеца зад волана. На малка квартална уличка счупих полуоска - моята гума падна в движение с пръчката към нея. За двата часа докато дойде пътна помощ живота ми мина пред очите - рейсовете не можеха да се разминат, задръстването беше страшно.
Миналата седмица антифриза се беше излял. Долях бутилка и малко вода. За няма и 5 км всичко беше изтекло. Отидох при доверен тенекеджия. Каза, че аз съм виновна - не съм затворила капачките на радиатора и казанчето. Маркучите са здрави.
На другия ден в задръстване един млад голфър ми каза, че имам дим от капака. Като изстина видях, че в казанчето има само вода и долях антифриз.
Тази седмица съм зле физически - карах в понеделник и днес защото се боря за живота на стар котарак. Въпреки моите проблеми и страхове ще спася него.
Не искам да карам, страх ме е, че колата ще се счупи или ще направя ПТП. Досега второто не ми се е случвало. Така и не намерих доверен сервиз за нея, а и доста внимавам на пътя.
Страх ме е да карам, не искам.
Возих и близък човек и щях да го убия. Много ми тежи и това. Минавах люлинския тунел посока центъра.
За незапознати - двулентов път в двете посоки и трамвайни релси, отделени с преграда от колите. За влизащите към тунела - досег с трамвая нямат. За тези към центъра - трамвая и в двете посоки прави завой преди светофара. Онази нощ, ако не беше червено и не намалявах ... Спрях на милиметри от трамвая. Добре, че има спирка и той не беше ускорил.
Пак за да впечатля този близък, реших да мина през пътека не за коли. Резултат - спукана гума, вдлъбнати праг и врата. Яд ме е, че я потроших от глупост и самонадеяност.
Не искам да карам. Причуват ми се звуци, привижда ми се дим.
Как да карам? Как да преборя себе си?
П.П.
А си мечтая поне веднъж да карам тир и да видя какво е въпреки че нямам C.
Искам да работя като шофьор, а не вярвам в себе си.
Винаги, когато съм обезверени слушам една песен:
https://youtu.be/c9IPeVRcTos
Превод:
Скрит текст:
* благодарение на Mama Ru
Нишките на пътя. Километри съдба навъртяни на оста. Трасето криволичи като живота, километрични стълбове, мярка се полосата. В тясната кабина се стеле тютюневият дим. Дизелът тихомълком се кара и през долини и хълмове се носи контейнеровоз.
Припев:
Спирачките няма да откажат при спускане.
По баира няма да заглъхне моторът.
Ще премине през селата руските
Тираджия, шофьор.
Пробягват горички, поля,
бедни села.
Чай, пирожки и любов, за четири рубли купи, ако не те мързи.
Насреща колега ще премигне с фарове:
Катаджии чакат с радарите.
Изгубват се светлините в нощната тъма.
Припев:
Семейството остана у дома, жената е сама и не заспива.
Крачи из кухнята и се убеждава сама, че раздялата ще свърши все някога.
Дъщеричката похърква, гушнала плюшено мече.
Вече е послушна когато ме няма,
знае че от курса ще й донеса играчка, значи ми е провървяло.
Припев:
Нишките на пътя. Километри съдба навъртяни на оста. Трасето криволичи като живота, километрични стълбове, мярка се полосата. В тясната кабина се стеле тютюневият дим. Дизелът тихомълком се кара и през долини и хълмове се носи контейнеровоз.
Припев:
Спирачките няма да откажат при спускане.
По баира няма да заглъхне моторът.
Ще премине през селата руските
Тираджия, шофьор.
Пробягват горички, поля,
бедни села.
Чай, пирожки и любов, за четири рубли купи, ако не те мързи.
Насреща колега ще премигне с фарове:
Катаджии чакат с радарите.
Изгубват се светлините в нощната тъма.
Припев:
Семейството остана у дома, жената е сама и не заспива.
Крачи из кухнята и се убеждава сама, че раздялата ще свърши все някога.
Дъщеричката похърква, гушнала плюшено мече.
Вече е послушна когато ме няма,
знае че от курса ще й донеса играчка, значи ми е провървяло.
Припев:
Скрит текст:
). Ти не си професионален шофьор, а водач. Никой не очаква от теб да си Шумахер. Плюс това носиш отговорност като седнеш зад волана. Целта ти е да стигнеш от т. А до т. Б жива и здрава. Само това!
