нито едното, нито другото...
по-скоро реализирам призванието си.
по-скоро реализирам призванието си.
- Публикувана: 3 юли 2006, 13:04 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2006, 15:47 ч.
Кариера ли градите, или просто ходите на работа
Честно казано - само ходя на работа. Но от самосебе си се получи издигане в йерархията. Даже имам предложение за по-високо ниво, но не си заслужава според мен. Ангажиментите и отговорностите са доста повече в сравнение със заплащането. А и работата неми харесва особено. Започнах временно, замествах само, а вече 4 г съм там, на постоянен трудов договор. Но... в момента,чвкойто ми се "отвори парашута", т.е намеря работа, която ми харесва или защо не- собствен бизнес- ще се махна.
Да ви кажа, аз съм странен случай. Не съм работохолик, даже мразя да работя, честно! 
Обаче, от друга страна, мразя пък и да не работя - в смисъл да не съм взела живота си в своите ръце и да си нямам свои лични пари и то в прилично количество. По принцип съм доста амбициозна, понеже съм суетна. Но пък се изприщвам при мисълта да полагам усилия! Тежък случай! 
За щастие Бог е благосклонен към мен. Винаги съм имала хубава, добре платена работа и съм правила кариера. И винаги съм успявала така да си организирам нещата, че да не съм претоварена. Ходене на работа извън официалното работно време не ми е в стила. Добре, че нещата ми се отдават лесно, иначе с тоя мързел не знам как щях да я карам.
Обаче, от друга страна, мразя пък и да не работя - в смисъл да не съм взела живота си в своите ръце и да си нямам свои лични пари и то в прилично количество. По принцип съм доста амбициозна, понеже съм суетна. Но пък се изприщвам при мисълта да полагам усилия! Тежък случай! За щастие Бог е благосклонен към мен. Винаги съм имала хубава, добре платена работа и съм правила кариера. И винаги съм успявала така да си организирам нещата, че да не съм претоварена. Ходене на работа извън официалното работно време не ми е в стила. Добре, че нещата ми се отдават лесно, иначе с тоя мързел не знам как щях да я карам.
И в моята сфера е трудно да се говори за кариера...по-скоро се опитвам да си върша работата както трябва и да съм добра в това, което правя.
5 години просто ходех на работа докаро избера точно какво ми харесва. После 5 години градих кариера, тръгнах от най-долу стгнах достатъчно високо. Сега доволно бера лаври и спокойно работя за мене си в къщи, идеално за да мога да съм до децата си. Стига ми толква и работа и кариера време е да обера плодовете на това за което си скъсах задника 5 години.
Не работя с фиксирано работно време в момента, а преди - просто ходех на работа, нямах особена възможност за кариера.
За мен по-важно е да имам достатъчно време за себе си, за семейството ми и един ден ако започна отново да ходя някъде на работа ще държа да имам прилична заплата и повече свободно време.
В нашето семейство има кой да изкарва парите, не ми се иска детето и майка си да не може да вижда.
Имам такива познати - и мъжа, и жената големи кариеристи, на добри позиции, заплатата - да, може да се каже висока, при положение, че не са собственици на фирмите.
И какво - детето го гледа детегледачка, единия родител - непрекъснато в командировки, майката се прибира след 9 вечерта, уикендите ако са свободни е цяло щастие.
Аз не искам такъв живот, ами те тия хора нямат време дори да си изхарчат парите и живот ли е това въобще.
На тях им е кеф да се издигат в службата, но горкото дете....
За мен по-важно е да имам достатъчно време за себе си, за семейството ми и един ден ако започна отново да ходя някъде на работа ще държа да имам прилична заплата и повече свободно време.
В нашето семейство има кой да изкарва парите, не ми се иска детето и майка си да не може да вижда.
Имам такива познати - и мъжа, и жената големи кариеристи, на добри позиции, заплатата - да, може да се каже висока, при положение, че не са собственици на фирмите.
И какво - детето го гледа детегледачка, единия родител - непрекъснато в командировки, майката се прибира след 9 вечерта, уикендите ако са свободни е цяло щастие.
Аз не искам такъв живот, ами те тия хора нямат време дори да си изхарчат парите и живот ли е това въобще.
На тях им е кеф да се издигат в службата, но горкото дете....
Човек работел за 2 от 3 неща-за удоволствие, за престиж, за пари, но не само заради едно
В момента просто ходя на работа. Работя за пари.
Но предишната ми работа, която по принцип си е временна и е за по 4-5 месеца в годината я работих за престиж и за УДОВОЛСТВИЕ. Искрено се надявам зимата пак да имат нужда от моите услуги там.
Та за тази работа, там не можеш да градиш кариера, но това особено не ми пречи. Бих я работила до пенсия, ако можеше. Пък и аз не съм от най-амбициозните. Приоритетите са ми други.
Просто ходя на работа, там където работя разликата между моята заплата и тази на шефката ми/има и над нея/ е 40 лв. Нямам стимул да бъда на нейното място защото тя си скъсва з......а от работа, а аз повечето време почивам и пак взимаме едни пари. Сега общо взето трупам стаж и след време ще си търся нещо по сърце където да мога да покажа способностите си.
Ходя с удоволствие на работа , отговорна съм , но професията ми е такава че колкото и да се стремя да градя кариера - никой не го вижда , признава , та дори и теб не уважава ! До сега с 10 години трудов стаж изградих добра кариера ( сертификати , курсове , езици , обмяна на опити и др. ), но както споменах тук в БГ няма никой кой да ми я признае и си остава единственно за мен... да не кажа само и колко ми е възнаграждението... 
да не кажа само и колко ми е възнаграждението...
правя кариера;засега не съм великолепно платена та нямам проблема как да си хар1а парите,децата ми ги гледат гледа1ки,уикендите ми са свободни,гордея се с работата и успехите си;не правя компромис нито с дома,нито с професията си,ще ми се да мисля 1е сме уцелили златната среда..
В момента работя, за да получавам някакви пари. Изобщо не може да става дума за кариера, поне като гледам как се развиват нещата във фирмата.
Когато бях млада (преди има-няма десетина години) си мечтаех за кариера в банка. Учих тази специалност, беше ми интересно, много четях. 4 години работа в банки ми показаха, че без връзки (или спане с подходяшия човек) нивга няма да видя по-високо служебно място от посредствен счетоводител (сега им казват по друг начин) на гише.
Сега нещата в банките се промениха, но пък се промениха и моите възгледи. Банка не ща да помирисвам.
Опитах и в някоя още сфера да градя кариера (все се хвърлям на трудното-големи компании с жестока завист и подмолни игри) и се оказа, че не съм за там.
Затуй сега се скатавам, подготвяйки почвата за нещо друго....
Когато бях млада (преди има-няма десетина години) си мечтаех за кариера в банка. Учих тази специалност, беше ми интересно, много четях. 4 години работа в банки ми показаха, че без връзки (или спане с подходяшия човек) нивга няма да видя по-високо служебно място от посредствен счетоводител (сега им казват по друг начин) на гише.
Сега нещата в банките се промениха, но пък се промениха и моите възгледи. Банка не ща да помирисвам.
Опитах и в някоя още сфера да градя кариера (все се хвърлям на трудното-големи компании с жестока завист и подмолни игри) и се оказа, че не съм за там.
Затуй сега се скатавам, подготвяйки почвата за нещо друго....