Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 апр. 2019, 22:12 ч.

грижа за болен възрастен

  • 846
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 40
Здравейте,
преди две години загубих дядо си от рак. От тогава неговата съпруга, моята баба, също се бори с тази коварна болест. Грижите за моя дядо ги беше поела тя и мина през много трудности, докато накрая и тя се разболя след смъртта му.
Разказвам това и публикувам тази тема с молба да споделите опит в грижата за ваши възрастни болни близки.
За дядо се грижеше съпругата му, но сега тя е сама и за нея няма кой да се грижи. Чувствам дълбока вина за това, тъй като баба се е грижила много за цялото ни семейство и всеки от нас й дъжи много. Едната й дъщеря живее в чужбина и баба не може да иде там, тъй като се лекува тук. Другата й дъщеря живее в нейния град, но е постоянно на работа и не може да се разчита на нея за помощ. Аз, като нейна внучка, живея в друг град и имам място у дома за да живее с нас, но имам две мънички деца и за нас и за нея е неподходящо- като спокойствие, шум, хигиена... В момента все още се обслужва сама, но е доста трудно подвижна и често заспива, прави бели у дома- има нужда от помощ. След преживяното с дядо вече сме наясно как се развива болестта и знаем, че ще имаме нужда от постоянни грижи за нея. Не искаме да я пращаме в стачески дом, защото това би било равно на бърза смърт. Не можем да открием и човек, които да е нормален и да му пука поне малко за нея, за да полага грижи като за човек...
Как сте постъпвали в подобна ситуации? Как се справихте, така че за болният наистина да се полагат грижи и обич, които той заслужава?
Благодаря за споделения опит и отделеното време

# 1
  • Мнения: 7 669
Нека обобщя - при 2 живи дъщери и внуци, които е гледала Вие търсите НЯКОЙ който да се грижи за нея в последните и часове с обич?

Невъзможно е да намерите такъв човек! На никой от близките и не му пука за нея, защо странични хора да го правят?

Далеко, работеща, неудобно не са причини да оставите, сам човек когото обичате в трудните дни преди края - оправдания са.


 

# 2
  • Мнения: 56
Съжалявам,дано се оправи от сърце ви го желая ! От писането ви обаче всичко звучи като оправдание ! Та тя ви е баба ВИЕ сте хората, които трябва да се грижат за нея. Така ли искате да станете когато сте възрастна. Според мен баба ви ще се чувства най-добре с вас с близките си и ще има стимул да се бори с болеста. Звучи все едно "кой да гледа баба до края на мъките и да не ни пречи" ?!?! Потресена съм.

# 3
  • Майна Сити
  • Мнения: 831
Недейте бичува авторката, моля ви се. Фактът, че се опитва да намери решение, а не е врътнала опашка като дъщерите на бабата, трябва да значи нещо. Да не говорим, че не всеки има психика да издържи човек със страшни болки. Как мислите ще се отрази на децата това, че прабаба им постоянно ще крещи от болка и не им дава да спят, особено вечер? Говоря за най-лошия случай, за добрия винаги ще се намери решение. Според мен правилно авторката се е ориентирала към трети човек, който да бъде нает да обгрижва баба й, пък нека разходите по него да се разделят между двете и дъщери. Тези неща не са никак евтини все пак. Също така, това, че ще и намери гледачка, не значи че няма да я чува, посещава и да се интересува за състоянието й. Тя ако искаше да я остави на произвола на съдбата, до сега отдавна да и беше стегнала куфарите за старческия дом...

# 4
  • Мнения: 2 060
Хора, много е лесно да се говори отстрани, но само който не го е преживял, не знае колко е трудно. Почти никой не може да си позволи в днешно време да остане без работа и как ще се грижи качествено за болния, ако парите не стигат само за лекарства?! Едно време хората се пенсионираха по–млади и можеха да се грижат за възрастните си родители. Сега е много трудно, затова има огромен наплив в старческите домове и хосписите, даже и в частните не достигат местата. Има болни с деменция, които не могат да бъдат оставяни сами и за секунда.
До авторката: единият вариант е хоспис, но е доста скъпо и не навсякъде грижите са качествени. Другият вариант е да подадете молба в "Социални грижи" да и бъде назначен личен асистент, може и роднина да бъде. Заплащането не е високо, но е по–добре от нищо. Питайте при социалните, те ще ви обяснят. Има и фирми, които извършват услугата гледане на болни по домовете, не знам колко струва. Гледах свекърва ми почти година на легло, но тогава имах натрупани отпуски, после ме съкратиха и можех да си го позволя. Наскоро пак преминах през това с друг близък, опитахме всякакви варианти, сега е в хоспис, защото се нуждае от 24–часови медицински грижи, които ние не можем да му осигурим, а състоянието му е такова, че може и с години да е така. И поне е между хора, а не затворен вкъщи между четири стени, докато ние сме на работа. Успех!

# 5
  • София
  • Мнения: 333
Намерете жена, която да я посещава ежедневно за по няколко часа и да помага с покупки, готвене, почистване и каквото друго е нужно. Опитайте да намерите в блока, в който живее или в съседство, може да пуснете и обява в местния вестник.
Молбата до Социалните е добра идея. Проверете хубаво какви са ви вариантите.

# 6
  • Мнения: 40
Мили хора,
сърдечно ви благодаря за отговорите и за времето, което сте отделили за да споделите опит и мнение.
Съжалявам че моята история ви звучи като оправдание, но може би наистина е такова. Обичам тази жена колкото своята майка и изпитвам ужасна вина, че не мога да отвърна с грижи, както тя се е грижела за мен винаги. Мислих много и реших, че на първо място съм майка, а след това каквото и да било и за това не я взех при мен. Имам две деца на 5 и на 2 години, които са качени отгоре й, целуват я, хапват от храната й, бягат около нея, скачат на леглото й докато тя си почива, някой все е болен и всичко я стресира...а тя пък на свой ред е първо болна. След като почина съпругът й тя много искаше да остане в дома им, макар и сама. Идваше често у дома, но състоянието й вече е по-тежко. Сега аз пътувам всяка седмица, чистя й, зареждам хладилника й, но това не е достатъчно. Тръгвам си тъжна,защото се тревожа дали ще има сили да стане да си приготви сама храна, дали ще си вземе лекарствата...Отказва й кухня, понеже не й харесва. Едната й дъщеря е в града и ходи на 3-4 дни, но наистина е с ужасно работно време и е трудно. Другата й дъщеря живее от години в чужбина и също работи там. Да това са оправдания, но и обстоятелства. Редуваме се, ходим при нея, вземаме й лекарствата заедно, всеки й пазарува, но вече има нужда от постоянен помощник, тъй като е ппвече на легло и химиотерапията доста се отрази на съзнанието й. Положението е ужасно, тъй като никой не може да зараже работа, деца, семейство и да стане болногледач, а в същото време става дума за човек в нужда, които е отдал живота си за семейството и децата си.
Благодаря ви за предложенията и ми е мъчно че съм получила критики от някой от вас, защото ситуацията е сложна

# 7
  • Мнения: 274
Мило момиче, само който не го е преживял,  може да си позволи да те осъжда в тази ситуация.  Никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Ако боледуването е краткотрайно - да, редно е ако можеш да си позволиш да изоставиш за малко  работа и да отделиш време и грижи за близкия си. Но ако продължава с години - как да зарежеш деца, работа, семейни ангажименти? Аз самата съм в такава ситуация от години. Размазващо чувство за вина, че не мога ежедневно и ежечасно да облекчавам мъките и страданията на майка ми. Нямам свободен уикенд, нямам спокойна вечер, имам само няколко дни за почивка в годината, като през цялото време съм на тръни. Живеем на не много далечно разстояние, но в различни градове. Децата ми са още в началния курс, аз съм на 40 години и ми е твърде рано за пенсия, а без работа не мога да изгледам децата си, нито да помагам в осигуряването на адекватна медицинска помощ за майка ми. Пробвах варианта да я взема при мен. Лиших децата от тяхно собствено пространство, а бабата изпитваше чувство за вина, чувство за неудобство в чужд дом, не ѝ беше комфортно, искаше си в нейната къща. И така стана - с много близка роднина е у дома си, тя не може нищо сама, не е на легло, но е трудо подвижна, често неадкватна. Ние близките сме лишени от личен живот и планове, защото всяко свободно време сме при нея. Това влияе изключително зле и на най-сплотените семейства, и на най-разбраните половинки. Конфликтите са неизбежни.
Затова мисля, че правилно си се ориентирала към наемане на помощник. Ти си състрадателна и разбира се не би изоставила баба си. Но не потъвай във водовъртежа на вината. За съжаление кръговрата на живота често е непредвидим, но децата са с предимство. Те са твоята мисия, а дано баба ти има сили и с подкрепата на близките да успее да живее достойно и да има помощ в трудните дни.

# 8
  • Мнения: 40
Благодатя Ви за сърдечните думи! За съжаление смея да виня и нашата държава за състоянието на всички възрастни болни и безпомощни хора, защото в повечето европейски страни имат прекрасни старчески домове, където хора на подобни възрасти поличават подкрепа един от друг, приятелство, хубава храна и постоянна медицинска грижа. Тук нещата са като филм на ужасите. В нашият град има няколко частни хосписа, но се носят всякакви ужасяващи истории за тях. Ето сега аь съм си у дома, а баба е в нейния дом сама, в адски болки. Дали е яла, дали може да стане да си вземе лекарствата- не знам! Града, в които живее е малък и не можем да намерим човек за постоянна грижа. Търсим вече от месец. Не е и за постъпване в болница, тъй като са й изписали лечение у дома. Има силни странични ефекти от него, които я събориха на легло.
Знаете ли преди за мен беше лудост дори да изрека думите “старчески дом”, беше недопостимо да си го помисля за някой от моите близки. Сега обаче, когато всичко това се случва, разбирам хората обърнали се към подобни места.

# 9
  • София
  • Мнения: 333
И двете баби на ММ са в старчески домове, взеха решението след като починаха съпрузите им.
Ами много добре се чувстват, имат си среда и приятели, виждат се с близките си както и преди.
Важно е възприятието на хората относно старческите домове. Ако се приема с драма и негативизъм, то по-добре да си останат вкъщи и да им се помогне там.

# 10
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 524
Подкрепям горните постове с две ръце! Само, който не е бил в такава ситуация, може с лека ръка да хвърля такива думи и обвинения! Майка ми за 3 месеца от здрава и тежаща 90 кг.  жена се превърна в безпомощна, слаба и страдаща, на легло  и с ужасна диагноза! Аз с дете първи клас, работеща, без никаква помощ/работното време на съпруга ми е от 7,00 до 20 часа/, живеем в две стаи...къде да я взема?, кого да изхвърля от леглото му?....,а  знаете ли, как се усеща, когото има болен и всичко и под него,  с рана, която гной и бере/ в болница лежеше сама в стая, защото не можеха да сложат никой с нея/ миеш, переш, бършеш, сменяш памперси и чаршафи, нооо...няма такава мъка, да се разкъсваш между детето си и майка си Sad, а погледа и боже господи, поглед на някой който си отива  и знае, че това е така, детето плаче и не иска да е свидетел, водила я съм я с мен в дъж, студ мъгла , вечер , в тъмницата.... не мога да не ходя на работа, защото ако не работя освен, че детето ще гладува, нямаше да имам възможност  дори памперсите и да купувам, да не говорим за другите разходи по операцията и болницата... Със сестра ми се редувах ме, но чувството за вина не ме напуска вече 3 години......Много е тежко...Желая Ви сила и кураж!!!

# 11
  • Мнения: 40
Благодаря Ви! Трудно е и за двете страни. За болния е ужасно да е в това състтояние и да вижда че е в тежест за близките си и въпреки това да няма сили за нищо. Няма какво да се оплаквам аз, след като тя се бори за живота си. Добре е че все някъде се намират хосписи, в които се отнасят нормално с хората. Търсим болногледач за помощ в момента

# 12
  • София
  • Мнения: 549
Аз взех майка при себе си. Имам дете на 7 години, майка е при мен от година. Тежко е, да, но другото са оправдания. Майка ми е припадала пред детето не веднъж, но такъв е живота, няма как да я оставя. Мястото е в хола на дивана, там е, и аз нямам допълнителни стаи, но ако човек има желание намира и начин. Сестра ми не желаеше да се грижи за нея и най-удобното нещо, което направи е да й се разсърди и то без повод за да се оттърве и да няма ангажименти, защото не й се занимаваше. Единствена аз останах и ако много се влошат нещата ше наема човек за помощ, но няма да я изхвърля от дома си.

# 13
  • Мнения: 40
Вие сте една доста силна жена, след каъо успявате да се справите с детето си болна майка у дома. Мога само да Ви се възхищавам. На мен много ми се искаше дъщерите на моята баба да се включат първо,а след това аз(като нейна внучка), но и в нашето семейство винаги има един, които е сърдит за нещо и по този начин идобно се измъква от задълженията си. Баба ми има свое жилище и тъй като все още скърби доста за починалият си съпруг, не желае да иде да живее другаде. Чувства че го изоставя там в дома им...Много иска да дойде при мен и децата, отиваме вземаме я и докато влезе у дома се започва един питане кога ще си тръгва...Ако не се получи с помощ от външен човек аз също бих се грижила за бея у дома. Не се страхувам децата ми да я виждат болна, притеснява ме че нейното състояние изисква почивка, тишина и спокойствие, което за съжаление в моя дом е невъзможно да се постигне

# 14
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 524


tifius
Изобщо недей да влизаш в обяснителен режим, във форума винаги ще се намери, някой  "пИрфектен", който да ти "набие канчето", само и единствено да се издигне в собствените си очи! Ситуациите в живота са различни, справяме се и ги преживяваме, така както можем. Мъката и болката  са в душата на всеки, който преминава през такъв момент и със сигурност, няма нужда от подобен тон и вменяване на вина! Кураж и сила ти пожелавам!

Общи условия

Активация на акаунт