Вашата история със злоядото дете

Моето дете ядеше почти всичко и към 2 спря. То не бяха зъби, колики, стомашен вирус..
Преди това ядеше детска кухня, супи и т.н. пак с претенции, но..
После вече нищо не ядеше, месеци наред бисквити, хляб, палачинки без нищо, мекици без нищо, рядко КМ или пърж.картофи. Какво ли не пробвах, всякакви скъпи витамини и прочие, игри, подаръци, молби, даже гладен съм го оставяла цял ден. До рев ме е докарвал..
На градината цял ден филия хляб. На психолог ходихме, на логопед хранителен терапевт, на ендокринолог и гастро. Нищо не помогна.
Започна да яде към 3г и половина и то постепенно, по малко пилешко, малко ябълка..
Сега вече е на 5, още е с капризи, но пу пу хапва си доста неща.
Та период е, ще мине. Имайте нерви и не ги карайте на сила.
И без зрънчовци, сокове и вафли.

Писала съм и назад- дъщеря ми е почти на 7, на около годинка спря да се храни и така до сега. Последните година две имаме някакъв напредък, но още е много капризна. Не и пречи и да не яде ако няма нещо, което и харесва

Дъщеря ми е на 9 години. Плод и зеленчук не иска да близне дори. Месо не яде, само един салам. Преди обожаваше винен кебап, кюфтета със сос или по Чирпански, кебапчета почти всеки ден. Сега ги ...разобичала. Сиренето й е любимо, всичко яде със сирене. Боб и леща не отказва, макарони,пицата я чопли...В чудо съм се видяла. Здраво дете е и много енергична. Спортува редовно. Но като я гледам с клинчето, като скакалец е. Така се моля поне салата да хапва и някой плод. Има ли шанс това да се случи?

Постигнахме примирие- като аз се "сгънах" да поднасям всяка вечер различно (вечер всички сме заедно)....

Моята дъщеря е на 16 почти и проявява особено злоядство. Не яде нищо, което готвя. Преди ядеше салати, сега й оставям и това не кусва.
Вкъщи кара само на кисело мляко и бисквити. Навън - пици и дюнери. Не мърморя много, знам че е период, знам че има причини да й е тежко.

Дъщеря ми ще прави зимата 4. Не бих казала, че съм открила панацея срещу злоядство, но съм доволна засега как се подобриха нещата.
Трудно я захраних, беше кърмено на поискване дете и храната за нея беше тотално безинтересно нещо. И така и си остана, почти нищо не й харесваше и не ядеше. На две почна да ходи и на детска. Там учителката редовно ми съобщаваше, че е отказала да обядва. Аз съм благодарна, че поне никой не ги насилва - който ял, ял, кой не - другия път. Единствено ги молят да опитат една хапка. Да знаят какъв е вкуса.
Вкъщи действам по същия начин. Не приготвям нищо специално за детето, всеки ден има различно домашно сготвено. Който иска яде, който не е свободен да ляга гладен или да си вземе банан.
Сервирам всичко на ред - може да е спагети или пица, но може да е индийско, тайландско или мусака. Единствено не подлютявам яденето. И пак така - винаги я моля да опита една хапка. После тя си знае - яде или не, си е нейна работа.
Към днешна дата съвсем не яде всичко, но яде много повече неща от преди година например. И опитва всякакви нови храни без проблем. Плодове и зеленчуци яде. Вярвам, че за възрастта й е съвсем ОК. Не я моля, гоня, не пускам телевизори и таблети, не заплашвам и не насилвам, не обещавам награди или сладки неща.

Кърмих дъщеря си до три години. Според мен това също повлия, защото тя предпочиташе кърмата пред другата храна. Никога не е била ящна.
Първите години си беше мъка - ядеше всичко, но се наяждаше с 3-4 лъжици. Направо като чуех фразата "Не искам повече" и лошо ми ставаше.
По съвет на педиатър взех добавка с желязо, защото като имали ниско желязо, нямали апетит. Помогна малко, в известна степен.
Прояде едва в първите класове в училище. Но и до сега /шести клас е/ чинията й остава почти пълна след хранене. Изключително рядко си изяжда порцията. Кучето чака с нетърпение да изяде каквото е останало!!!

По мои впечатления яде по-малко от съучениците си.

За протокола - слаба е, няма грам излишно тегло. На 12 години почти.

Кърмих дъщеря ми 1 г. и през този период не искаше да яде нищо друго освен кърма. Много трудно я захраних, като след това почти 1 година ядеше само бисквити и прясно мляко или кисело, хляб. Пуснахме изследвания на желязо, Б12, фолиева киселина и вит.Д, оказаха се много ниски след толкова неядене. След терапията, а и по време на пандемията нещата се пооправиха. Сега е на 3,5 г, 14 кг и от март качи 4 кг, преди това беше все 9-10 кг. Сега хапва готвено избирателно, зеленчуци и плодове, бисквити умерено, закуски. Пак си е придирчива, но е доста по-добре. Не я насилвам, не й пускам таблети, не я храня, колкото, толкова.

За сравнение племенникът ми беше малко злояд ката бебе и зълва ми все го тъпчеше. За да яде, колкото тя иска, му пускаше филми и таблета, докато го храни. Резултат: детето сега е на 7 г, не се храни само, само тя го храни и е винаги с таблет, не само, докато се храни, но постоянно. И пак не яде, но си дояжда с джънк.

Аз не смятам че кърменето влияе толкова, по скоро си е до дете. Дъщеря ми, за която писах по горе, е кърмена само 3м. Сина ми от друга страна е кърмен до 3г и от както спя да суче такъв апетит му се отвори, че през час-два се дъвче нещо 😒 И това не си е работа да знаете. Той не яде само зеле, гъби и зелен боб, като последното защото му приличало на червеи, не го е опитвал 😂😂😂
И при дъщерята в градината много помогнаха, при нас обяда е по желание и се записват децата. Госпожата и е обяснила че има толкова много гладни деца, и тя не трябва да хвърля храна. Беше на 5 та го беше поразбрала, но имаше ефект и там си ядеше всичко

При нас кърменето влияеше дотолокова, че тя просто не искаше друга храна освен кърма. Хапваше по 2-3 лъжички пюре и искаше да суче...
За съжаление апетитът й не се промени и след като се отби след 3г. Доста нерви съм похабила да я карам да яде.

Голямата ми дъщеря не успях да кърмя поради стечение на обстоятелствата. Тя имаше добър апетит.

Готвя добре, готвено не се яде. Изключение за постни чушки (задължително постни!), мусака и боб яхния. Толкоз.
Салати яде, пресни плодове - също. Всеки ден, като държа много на това.
Обича българско кисело мляко и от малък е научен да пие айрян, вместо сок или газирано.
Яде вредни храни, но разумно, поне това.

Кърменето няма общо с по-нататъшното капризие по отношение на храненето. Храна и въздух са изключително отровени, това вероятно повлиява, както и цялостното обезвижване.

  Аз бих си спестила всички нечовешки драми с храненето ако знаех, че от пубертета натам ще си навакса. Но и бабите много намилаха (не само нашите, непознати също) че е много слаба. Сега като гледам снимки - съвсем нормална си е била. Защо съм им се връзвала и съм вкарвала и двете ни в излишен филм, не ме питайте, нямам идея.

Бабите с добрите си намерения понякога правят кофти услуга. И нашата баба само мели, че  детето се храни еднообразно. А живеем с нея и няма спасение от това намилане. Последно се борим със здравословен проблем и бабата не спря да повтаря, че това е защото детето яде едно и също. Но минахме през няколко специалиста и на всички като им кажа за храненето реагират, че храненето й не е чак толкова  еднообразно и е абсолютно погрешно да я караме да яде насила нещо, което не иска. Но това не пречи баба й пак да си говори. Просто аз се уча да си го пускам покрай ушите. Да ни е жива и здрава бабата, много помага и много си я обичаме. Не искам да я критикувам, само се подсетих за бабите от предния пост.
За протокола. Еднообразното хранене на детето ( 7-годишно) е: пресни плодове и зеленчуци ежедневно ( но не всички, има претенции), млечни продукти, чат-пат някое кебапче/кюфте, чат-пат малко филе, супа топчета когато е на кеф, белтък от варено яйце, баници, пици, хляб. Готвено не обича, но понякога ( макар и рядко) се излъгва да хапне малко мусака, крем супа, постни картофи на фурна ( пържените картофи не ги коментирам, защото се опитвам да са рядкост, макар да им е фен).

Здравейте!
Майка съм на 15-годишна госпожица, която от ден първи има занижен интерес към храната.

Когато беше кърмаче, не наддаваше добре. Опитвах да я дохранвам с АМ, пробвала съм всички млека на пазара, включително за специфични проблеми..., без особен ефект. Изпиваше символични количества, дори когато спрях (по стечение на обстоятелствата) да я кърмя.

 Захранването беше кошмар. Стискаше си устата с всички сили и някак, с всевъзможни атракции, успявах да и дам по няколко лъжички пюре/каша...пробвала съм какво ли не.

Съответно - намразих детските консултации, меренето и тегленето, взирането на педиатъра в таблиците, редовното изчисляване на броя стандартни отклонения от нормата...чувствах се толкова виновна, неспособна...

Купувах дрешки с няколко размера по-малки от съответната възраст на детето. Ненавиждах продавачките, които винаги настояваха да купя по-големи дрехи, сякаш знаеха по-добре от мен как изглежда детето ми.
Бяха ми втръснали невярващите погледи на хората, когато казвах на колко години е...

Винаги е имало храни, които не яде. Характерно за нея е да отказва да опита нещо ново. Всъщност не е от децата, които консумират едно-две неща. Дори се храни разнообразно. Но...количествата, които приема винаги са били символични.

В един момент просто претръпнах и спрях да се тревожа за храненето и. Виждах, че расте все пак, макар да изглежда с поне две-три години по-малка. Притеснявах се, че не яде никакви салати и мнооого рядко - плодове. Но поне бях спокойна, че няма афинитет към джънк и всякакви сладки неща.

В последните години това се промени обаче. Отдавам го на пубертета и характерните за него прояви. Та, засили се апетитът и към гореспоменатите боклуци. Все гледа нещо такова да похапне. Но като цяло може по цял ден да не яде. И не само може, а и го практикува съвсем успешно. Минава с по едно хранене в денонощието.

Освен вродената липса на апетит (наследена от баща и), притежава и изключително труден характер, и огромен инат. Към днешна дата жестоко страда от ниския си ръст. В годините винаги се притесняваше от това и, разбира се, то се превърна в комплекс. Но, въпреки хилядите разговори, цялото ми старание и загриженост, кулинарните ми умения и готовността ми да и осигуря всякаква храна, каквато пожелае,... дори въпреки осъзнаването от нейна страна, че е важно да се яде, никога нищо не се промени в това отношение.

Не е болезнено слаба. Дори сега в тийнейджърска възраст се позакръгли (в сравнение с преди), стана по-женствена. Но си остана миньонче. И често плаче заради това. Набелязала си е ръст, който мечтае да достигне, но е наясно, че няма как да се случи. Сама забеляза, че почти е спряла да расте. Страда. Потисната е. Притеснява се от връстниците си. Мери се всеки ден. Но продължава да не се храни. По цял ден.

Пуснах и изследване на хормона на растежа. Установихме, че е съвсем нисък. Т.е. сигурно е, че няма да порасне повече.
Само за протокола - 157 см. и 46 кг. е.
Мечтае да стигне моите 168 см.

Аз съм 158 см от горе-долу 15 годишна. Много жалко, че се тормози за това. Нямам спомен да съм страдала, че съм ниска. Даже всички ми се кефеха и сега пак е така. Стискам палци скоро да се приеме каквато е