"Като направих беля, пак ли ме обичаш?"

аз съм чела,че е по минута за всяка годинка,но все пак при децата правилото е,че няма правила

Повлякох я, за да не се разправяме пред баба й. Реших, че за нея ще е по-добре да си изясним очи в очи ситуацията, а не пред други хора. Не й заповядвам толкова често разни неща, за това побеснявам когато ги пренебрегне. И това също съм й го повтаряла един милион пъти. Разбирам я защо реагира така, но не я оправдавам.

И за разкаянието си много права. Някак не забелязах тя да се разкайва особено и точно това ми е най-голямата спирачка. Имаше само един момент, в който дойде при мен и каза: "премислих, искам да се извиня. Мамо, то ще мине все някога." Нямаше бурен рев, отчаяние, драма. Остана си в стаята без нищо да каже и я намерих заспала после. Вчера инструктирах дядо й да ми докладва, играла си е както обикновено. Не е изпаднала в мрачно самосъжаление, но това не значи, че не го преживява, разбира се. И като не съм около нея да разбера, ми е много трудно да реша.

Тинк,
когато не съм й простила, а искам вече да се сдобряваме, казвам точно това:
"Искаш ли вече да се сдобрим? Седни тук да поговорим. Много ме ядоса/разстрои, притесних се за това и това, стана ми мъчно, че обиди майка ми/майката на баща си, не прави така друг път, разбра ли?" И тя да каже нещо в смисъл, че е разбрала и няма да го прави друг път... после сме си дружки.
"Вече не ти се сърдя" нищо не казва - детето не разбира с какво е заслужило това, че не му се сърдят. Просто е минал определен период от време.

Впрочем бих се сдобрила с нея, преди да замина. Така по телефона...
И какво искаш, детето е дошло да се извини. Аз това извинение бих го приела (с кратък разговор).

А това, че я обичам и когато направи беля, й го казвам; казвам й го, когато никаква беля не е направила, докато обсъждаме книжки с други ядосани майки в тях. Хубава тема впрочем.

А напоследък голямата смешка беше, като намери една книга за възпитанието... явно съм й казвала за какво е, защото ме пита: "Тук ли четеш как да се грижиш за мен?" И после доволна ме остави да си чета...

Най-много ме покъртва колко лесно ми прощава детето всичките ми идиотщини. Преди няколко седмици от сакатлък направих нещо ужасно, изпуснах нещо и то я удари, можеше да има ужасни последици. Полудях. Милото просто ме прегърна и каза "Ами мамо, аз съм много ниска"...

Анда, знаеш ли, че Туве Янсон ми е сред любимите /не/детски автори?!
Сори за офф-а, макар че, всъщност, не е офф.

габа пита понякога: "ти сега караш ли ми се? ама пак ме обичаш, нали?"

Тинкърбел, мисля, че си го приела ненужно навътре, но това сигурно е от хормоните
Ако питаш мен, на младата дама просто никак не й харесва да стои далеч от теб и на всичкото отгоре да чувства, че в скоро време ще се появи "конкуренцията". Разгневила се е на всички ви по ред, а ти си отнесла лъвския пай под формата на остър зъб 


Какво ти е трудно да решиш? Просто прочети още веднъж извинението й и всичко ще ти се реши 
"Премислих, искам да ти се извиня" - какво по-достойно извинение от това (а когато една Везна премисли и реши, това е наистина едно премислено решение и решително премисляне - нали не съм сбъркала изчислението  )
"Мамо, то ще мине все някога" - "Мамо, уплаших се, че те нараних, разкайвам се, моля те кажи ми, че ще ти мине", ако мога да си позволя някакъв превод 

Тинки, наистина мисля, че тя здраво се е уплашила от това, което е направила и трябва да побързаш да й се обадиш и да я успокоиш, че коремчето ти минава. Това, че се държи все едно нищо няма означава, че е блокирала този страх. Помогни да преработи това преживяване, защото тепърва ще има подобни изблици, покрай твоята бременност и новото братче или сестриче. Изобщо мисля, че отделянето при баба в съчетание с новостите, които тя със сигурност усеща, са сериозно предизвикателство за нея.
Не очаквай разбиране от нея, защото това е нереално. Тя е просто дете, а ти си й родител и всъщност тя очаква разбиране и подкрепа от теб. Ситуацията е трудна и за двете ви, но въпреки неизбежните промени, не спирай да я подкрепяш като се виждате или по телефона, независимо от изблиците й.
Продължавай да й говориш за чувствата, които вероятно изпитва в момента и за това колко е важно за здравето й да поживее на чист въздух. Това обаче далеч не означава, че тя няма да се съпротивлява и, че ще го приеме току-така.

Поздрави   

Хе хе - не се била разкайвала.
Големия ми син като му се карам поне се нацупва и виждаш, че има ефект от забележките. А малкия ръмжи - да точно ръмжи като диво зверче и не показва че с нещо съжалява.
Ноооо като минат 10-15 минути и вече е нов човек  - идва, извинява се - обикновено винаги е придружено с някаква допълнителна молба . Хитър е като лисица, не по-скоро като две лисици поне.
Никой от нас не е такъв и на моменти се чудя как да реагирам.
Като съм много ядосана побеснявам още толкоз, но понякога ми става смешно 

Много съм съгласна с Деметра.
А Цвета знае ли за бебето?

Анде, Деметра, благодаря ви много. 

Някак имам нужда още малко да обясня. Деметра, сигурно е от хормоните. Представих си апокалиптичната картина, че отглеждам дете, което не знае кога да спре и кога причнява болка.
И се сетих за една случка от времето, когато ние бяхме деца. Две приятелчета се скарват в игрите, едното в яда си взима вилицата, стояща на масата, и я забива в главата на другото. Резултатът - детето умира, а другото започва тъжния живот по институции за малолетни престъпници, които накрая го превръщат в отрепка. Нещастно стечение на обстоятелствата, лош късмет, може би. Но ако детенцето имаше спирачки да контролира гнева си в разумни граници, нямаше да се стигне до там - две разбити семейства и много, много болка.

И сега натоварвам прошката с прекалено голям заряд. Трябва да съм абсолютно убедена, че това никога няма да се повтори.

Със сигурност много ще си говорим по въпроса. И наистина се получи лошо, че сега не съм до нея, не я наблюдавам как реагира и не мога да я утеша. В неделя ще я кръщаваме. Ще използвам моментът на цялата тържественост на церемонията, с повторенията на 'отричаш ли се от злото и дявола', за да я убедя, че всичко това е останало в миналото, простено е веднъж завинаги. Но сега, кръщавайки се, тя поема отговорността да бъде много по-добра и внимателна. Надявам се да се справим и двете.

Анде, да, знае. Не е показала ревност на думи. Дори забелязвам, че е много мила с мънички дечица. Докато преди изобщо не общуваше с тях, сега им подава ръка, пази ги да не паднат, разказва им приказки. Изобщо много отговорно приема, че ще става кака и определено й харесва да тренира за новата роля.

тинки, като знам на моите 30+ години колко ми е трудно понякога да си контролирам гнева, представям си какво им е на мъничетата....

цвета е била превъзбудена от хубавата почивка, разтревожена и натъжена от предстоящата раздяла..трупала е емоции, които в един момент са избили отнякъде. в комбинация с неосъзнатото й желание да привлече внимание...

не влагай много надежди в "церемониалното отричане". нали не очакваш, че тя цял живот ще помни как тържествено се е отказала от злото... тя е дете. самоконтролът се научава постепенно, по-скоро се изгражда на базата на много случки и безусловно приемане от страна на родителите.

Тинкърбел , и аз мисля , че твърде строго съдиш малката си дъщеричка и сякаш много си "вдигнала летвата" по отношение на отговорността и да бъде все добра и послушна.Съгласна съм с Деметра - най-вероятно детенце изпитва голяма ревност към бъдещото бебе , оставяш я при баба и дядо , а бебето е "с теб" постоянно , сигурно се чувства самотна и изоставена. А и едно четири годишно дете не винаги може да си овладее емоциите или пък знае как.То , понякога възрастните не успяваме , камо ли децата !Нека знае , че я обичаш безрезервно и безусловно и постепенно ще се успокои.
Много важно е , както прочетох в един от постовете , е да се осъжда само постъпката на детето  , а не то самото ;да се избягва "ТИ" посланието : Ти си лош , непослушен и т.н.- така посланието е директно към личността на детето и затова то има нужда от непрекъснати уверения , че го обичаме въпреки всичко. Когато осъждаме само постъпката му и му казваме и показваме , че тя ни е наранила - нас или някой друг - посланието е ясно , конкретно за децата и те самите не се чувстват застрашени от обвинения към себе си.Така кризата се преодолява много по- лесно и безболезнено от всички страни.

За самоконтролът според мене на тази възраст най-добре помага словесното изразяване. Едното ми дете е с доста интензивни чувства, като го видя, че понякога губи контрол, му напомням да си използва думичките, напр. да каже че е ядосан, бесен, че има лош ден, нямам нищо против да каже дори, че ме мрази, знам, че това при тях има по-различен смисъл на най-обикновено несъгласие, макар че вече рядко го прави и казва, че мисли другояче. Смятам да наблегна на рисуването, виждам, че добре предава емоции в картинките си, в детската градина ги учат на такива неща, да пишат дневници, да изразяват настроения в рисунките си, имам поне какво да науча в тази насока.

Недей. По-важно е да й покажеш механизма на разкаянието, че винаги може да сбърка и после да поиска прошка и всичко ще е ОК. Така е в Християнството - няма "Прощава ти се, ама да ти е за последно".

Явно си много фрапирана от случая, за който разказваш, та да ти разкажа друг подобен. Чудни случки за бременни (и аз съм като теб впрочем, малко по-напред в седмиците). Една майка оставя децата си сами в къщи и малкото влиза да си играе в пералнята, а голямото я включва и познай какво става. Майката се прибира и, отчаяна, побесняла, тряска голямото в земята така, че и то умира. На нея и е останало последното решение - да се хвърли от балкона. Нали виждаш - детето го е направило от глупост и незнание, а майката не се е овладяла. И на големите се случва. И после сама не е могла да си прости.

Иначе кръщенето е чудесен символ и шанс за пречистване и опрощение за нея - но нали не вярваш, че след това като с магическа пръчица ще стане добра като ангелче?

ей, момичета, много страшни истории сте пресъздали и пораждат у мен искреното желание да не са верни, но уви...

Мисля, че очакванията за осъзнаване на грешката от момиченце на 4 години и трайното й запомняне са прекомерни. Определено е по - важно да усети обичта на майка си, която да е над всички несгоди, безусловна и упрощаваща. Това тя ще разбере и усети. И кръщенето не е подходящия повод да се искат от нея подобни съзнателни пречупвания.

Емем, честито! Кога се очаква? Ирина още кърмиш ли я?

Асса, и аз бих искала да са градски легенди, но не е така. Момчето от моята случка е на моята възраст, познавам го, както и майка му. Сега е алкохолих, пропаднал тип без работа и пукнат лев. А майка му (добра, даже мекушава жена) е принудена да му купува по 1л. ракия на ден, за да не буйства и да не я тормози. А беше обикновено, нормално дете...

Не, не вярвам че кръщенето е магическата пръчка, но все пак си мисля, че е хубав символ за нея. Точно както го е казала емем - шанс за пречистване и опрощение. Ще запомни по-ярко и двете случки.

Момичета, благодаря ви, помогнахте ми да си подредя мислите. еми, сори, че така ти окупирах и изместих темата    Отивам да се обадя на диването