Публикувана: 4 юли 2006, 09:46 ч.
Последно мнение: 7 юли 2006, 21:40 ч.

Не харесвам приятелите на детето си. Тогава???

3 345
56
1

# 15 4 юли 2006, 13:26 ч.

Мнения: 672

Цитат на: Янтра в вт, 04 юли 2006, 11:18

Тази работа с по-малките братя и сестри........ Вярно, братята и сестрите би трябвало да са на първо място, обаче........ реалността е друга. И досега си спомням с отвращение как си играем с някоя съученичка у нас на гости и брат ми се навира при нас, а ние го пъдим, но майка ми казва "ама той е по-малък и няма такива приятели, играйте си с него". Добре, но брат ми не можеше да играе игрите, които играехме ние. Или се сърдеше, че е паднал на Черен Петър. И като краен резултата - играта беше развалена. Сега си мисля - децата имат прави да си играят с приятелите си без намесата на по-малки или по-големи братя и сестри. ОБАЧЕ ако имам две деца може да си променя мисленето, то не се знае. Казвам горното от позицията на по-голямата сестра. Та майки - според мен вашите деца понякога са прави да не искат малките си братя. (или бъркам?)

Абсолютно същата ситуаци. Винаги съм се чувствала гадно, когато е трябвало да си играя с брат ми и приятелките ми едновременно.

# 16 4 юли 2006, 13:28 ч.

Мнения: 480

Права си Дара,че интуицията ти може и да е вярна-аз поне винаги съм се доверявала на моята.Дъщеря ми е на 15г вече и аз пак наблюдавам приятелите ,с които се събира и все повтарям и повтарям,че човек родителите си не избира но приятелите може.Според мен правилния начин е някъде в златната среда-когато е нужно да се намесиш,да дадеш мнение и то подплатено с аргументи,понякога да оставиш детето само да се разочарова от приятелството .Разбира се подхода се съобразява с възрастта.Моята щерка например получи един такъв хубав урок преди години-май беше на 10.Бяхме с баща й в Австрия за две седмици ,а тя остана у дома/имаме си баба и дядо/.Събрала се с две съседски деца,не от добро семейство-бащата в затвора,майката...да не абяснявам.И започнало детето да се грижи за тях-пръснала всичките си пари още първия ден да ги нахрани.До тук добре,но на тях им е харесало и искали още да им купува и понеже в нейно присъствие съм слагала пари там където стоят заделените тя си взела сто евро ,обменили ги и познай какво ядене на чипсове ,сладоледи и т.н. е паднало.Връщаме се ние и след време откривам,че пари в евро липсват.Призна си ,изписа две тетрадки с "няма да крада",стоя остатъка от лятото в къщи/така се научи да готви от скука/и си разбра грешката .Преди първия учебен ден случайно срещаме майката с двете деца с пълни чанти с нови дрехи за децата и на моята й се насълзиха очите ,защото аз не й купих нищо за новата учебна година.Сгреши ,разбра си грешката и си направи извода.Сега като голяма й казвам ,че никой не е безгрешен и човек се учи от това но не бива да допускаме грешките да са фатални или да наранят други хора.Сега често се смеем над тази случка .Сигурна съм ,че ще намериш правилния начин.

# 17 4 юли 2006, 14:28 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Мисля, че е по-редно да учим децата да се дистанцират от конкретно поведение, а не от приятелчетата си, които се държат лошо. Да крадеш не е хубаво, но на крадеца може да се даде втори шанс.
На възрастта в коята сами си намират приятели, децата трябва да са наясно с основни положения, като кражба, удряне, клевета и прочие, но и да не се отъждествяват децата с постъпките им. Не е лесно, разбира се - тук се срещат методите на възпитание на различните родители, а и понякога е късно за промяна на "лошите" деца. И все пак...

# 18 4 юли 2006, 14:51 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: aidi4ka в вт, 04 юли 2006, 13:28

...

Аха!

А наред с класическите "макаренковски" наказания, които сте приложили, случайно да сте били поговорили и за чувствата и за причините, които са подтикнали малкото десетгодишно момиче към тези действия?

Нещо да сте обсъждали за вероятното чувство, че е изоставена с баба и дядо посред лято в скучното и незабавно обиталище, докато мама и татко са на различно и супер интересно място?
А говорихте ли за страха от това, че е извършила нещо нередно? Страхът, който е усетила още с последното изядено парченце чипс.
А похвалихте ли смелостта й да си признае и да разкаже цялата история? Или наказахте смелостта й с куп лишения и грозно, вкопаващо се дълбоко в подсъзнанието ни чувство за вина.

Казваш, че си била направила извод. А всъщност какъв според теб е изводът, който си е направила?

# 19 4 юли 2006, 15:05 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: VG в вт, 04 юли 2006, 14:28

Много хубаво казано! Браво!

Ще си позволя да допълня многоточието:
И все пак не е нашата работа да квалифицираме и дисквалифицраме децата с недобри родители. На тях и без това им е достатъчно трудно.

# 20 4 юли 2006, 21:04 ч.

Мнения: 480

Е,по-спокойно бе Деметра!
Ще се постарая да ти отговоря изчерпателно-все пак описах историята набързо.Да,похвалихме я за смелостта й но наказанието тя сама си избра по свое желание.Да,обсъдихме чувствата надълго и нашироко и то не за един ден и я накарах да се почувства разбрана но и да си види грешката.Да,обяснихме й защо не е с нас-защото съпругът ми я гледа от 2годишна и не можем да открием биологичния за да направим паспорт и за нея.
Питаш за изводите-ами сигурно е разбрала основното,защото сега тя организира помощи за болни и сирачета и е много любвеобвилно и състрадателно дете.
И накрая ще ти кажа нещо-за мен децата ми са дар и се старая да им втълпя,че независимо какви са ще ги обичам винаги и безусловно.Преживяла съм загубата на едно на 5г.и не мога да си позволя да не зачитам чувствата и желанието им и винаги ги подкрепям.Но хайде да не отклоняваме темата.

# 21 4 юли 2006, 23:07 ч.

Мнения: 2 792

Аз също не съм изпадала във възторг от някои от приятелствата на Димана, май основно едно приятелство от градинката, миналата година, ми скапваше нервната система. Всъщнос нямах нищо против детето, но то се лепеше на Димана, а категорично отказваше да играе с Момчил, като го обиждаше и удряше

, той пък от своя страна много харесваше това момиченце и преживяваше ужасна драма от нейното поведение, което не беше предизвикал по никакъв начин. Сестра му пък от друга страна, не го защитаваше в случайте на сблъсък, а дори напротив включваше се в бъзика с Момчил, за което в последствие си отнсяше солидно конско. Да уточня, тъйкато съм трето дете от семейство с четири деца и властна майка /опа още една гърмяща змия изскочи на хоризонта Mr. Green

/ съм напълно наясно с възможното затормозяване на по-големи деца с по-малък брат или сестра и гледната точка на по-малкия не ми е чужда, така че във възпитанието им почти не им натрапвам подобни отношения.
В конкретната ситуация, която описвах по-горе (преди да се отплесна), стисках зъби известно време, без да се намесвам директно и да изказвам отношение за момиченцето и приятелската връзка от само себе си се разпадна. Мислила съм си и аз по въпроса, ето сега и в училище средата е много цветна, има всякакви деца, от всякакви семейства, не искам да звуча грубо, но разликата от един манталитет до друг може да бъде от земята до небето.
Не си позволям да покажа с отношение или по друг начин, факта че някое дете от приятелите им не ми допада особено, просто с доста поголямо внимание следя взаимошенията им, но не се намесвам.
За случката, която си разказала, мисля че незастъпването за брат й и реакцията на подкрепа към другото дете и то при положение, че хич не ти допада, те е издразнило най-много.

# 22 5 юли 2006, 02:27 ч.

Bristol
Мнения: 9 365

Накарахте ме да се замисля колко от децата, с които синът ми дружи ми допадат Thinking

Ами май няма такова Laughing

По-перфектно от моето гардже няма Flutter

Обаче това не е причина да го изолирам от приятелите му. Оставям го да се забавлява с тях, а когато се опари обясняваме се защо е станало и как да се предпази в бъдеще и той пак продължава да си контактува с това дете.
Ето утре ни идва на гости с преспиване едно детенце. То непрекъснато се прави на по-велико от сина ми и подронва самочувствието му. Преди време пък моят му беше дал да си играе с едни негови игри на Гейм боя и повече от 2 месеца не му ги връщаше ooooh!

От тогава нищо не му дава, обаче пак са си приятели.
С едно друго се бяха ступали до кръв, но имат моменти когато играят прекрасно и им е забавно заедно.
Трето пък беше едно одърпано и сополиво Sick

Все в къщи висяха и никога не ходеха в неговата къща. Накрая ми писна и питах моя, защо понякога не отидат при него на гости, а той ми каза че там миришело лошо и на него не му харесвало. Имало си причина Wink

Други две непрекъснато висят в двора ми, даже когато синът ми каже, че няма да излиза и през 15 мин чукат на вратата с надежда, че си е променил мнението Crazy

А след всяко тяхно посещение трябва да търча и да бутам резето на вратата в двора, защото те никога няма да я заключат Rolling Eyes

Има едно друго съседче, което като влезе у нас и проверява какви шоколадови неща имаме в хладилника и се самообслужва Confused

Няколко пъти негови приятелчета са гледали щерката под вежди, даже веднъж едно детенце направо си каза, че тя го притеснявала Laughing

Неприятно ми стана, как това слънчице би притеснявало някого, но я отдръпнах и намерих друго занимание.
Цял роман стана да описвам какво не ми харесва в децата, с които контактува синът, но това никога не е било причина да го спирам да играе с тях, щом му доставя удоволствие. Но и аз не си мълча и споделям с него, когато поведението на някое дете е неприемливо за мен. В същност, като се замисля, точно благодарение на тези деца той научава много за живота и това, че хората не са перфектни и имат различно поведение.

# 23 5 юли 2006, 03:13 ч.

София
Мнения: 39 773

До сега не ми се е налагало да разграничавам приятелчетата на Дияна. Има някои, които не харесвам. И обяснявам защо не ги харесвам. Обяснявам коя постъпка не ми харесва, а Дияна сама да решава дали иска или не иска да играе с даденото дете.

# 24 5 юли 2006, 09:05 ч.

Мнения: 5 475

И аз като AnMary досега не ъм имала проблеми с избора на приятели от страна на дъщеря ми.Случвало ми се е да не ми допадат нейни съученички,но и тя самата си дава сметка да кои да дружи. Peace

# 25 5 юли 2006, 09:17 ч.

Мнения: 811

Децата ми още са малки. Предполагам, че въздействието на "външната" среда ще го усетим всички през пубертета.
Дотогава ще се стремя да научат

Цитат на: VG в вт, 04 юли 2006, 14:28

А какво да правим, ако децата ни не харесват нашите приятели?

# 26 5 юли 2006, 11:43 ч.

Мнения: 6 206

ех, дара, не знам, аз каквато съм, май хич няма да му е лесно на Спасчо. Laughing

Между другото, именно поради тази причина може да се насоча към градината на твоето момче, точно заради средата. Поне на мен много ми харесват децата там, племенника ми знаеш, не е научил и една мръсна дума, а е на шест вече. Което си е постижение за мен и ми говори страшно много.
Далече съм от снобските истории и точно заради това се колебая за друго място - Малкия принц, макар че може и накрая там да се озовем.
Аз пък не виждам нищо лошо да избираш внимателно приятелчетата на детето, не някаква диктатура, но пък си трябва.
Ами в крайна сметка манталитета на детето се формира от семейството и приятелите.
Ще видим аз какви ще ги къдря, как ще постъпвам, но гаранция няма да стоя със скръстени ръце.

# 27 5 юли 2006, 12:00 ч.

Мнения: 1 117

И аз не харесвам някои от приятелите на сина ми в детската градина. Но не се стремя да го разделям на сила или да му вменявам, че не трябва да е с тях. Стремя се да му покажа , че не искам да копира лошите навици , глупостите и поведението на тези деца. Нека той сам да си избере и сформира обкръжението. До колко подхода ми ще даде резултат положителен не зная Simple Smile

# 28 5 юли 2006, 12:11 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Каспър в ср, 05 юли 2006, 11:43

Малко офф: Крисо е в една група с твоя племенник. Simple Smile

Там са трима Кристиановци. Аз също съм изключително доволна от градината. Много внимателно я избирах. На мен по район ми е Малкия принц, но чух само и изключително лоши неща за нея. При нас наистина средата е чудесна, госпожите също. Моите деца, споменах го и в друга тема, по друг повод, не са донесли нито една лоша дума или мурафет от ДГ.

# 29 5 юли 2006, 17:29 ч.

Знаете ли... много трябва да внимавате как показвате неодобрението си пред детето от неговите приятели (пък било детето мъничко или в тинейджърските години) и винаги трябва сериозно да се замисляте какво поражда това неодобрение у вас, дали наистина сте в правото си... защото понякога в опитите си да защитите детето от някакви въображаеми опастности, можете повече да му навредите отколкото да му помогнете...

Бях кротко, тихо дете, с отличен успех в училище - и на 7 и на 17 години. Бях много послушна, винаги спазвах правилата, които родителите ми налагаха. Нямаше никаква причина те да се притесняват че мои приятели могат да ме 'развалят' и да тръгна по погрешен път - нито имах някакви наклонности да се бунтувам, нито вътрешното гласче на разума, което беше насадено в мен от ранни години, щеше да позволи това да се случи.

Но: докато не порастнах и не се изнесох от родния дом на 18-годишна възраст, те определяха с кого и как дружа. През годините никой от познатите ми не харесаха и одобриха и всячески пречеха на контактите ми - а мотивите им бяха абсурдни: тази въртяла гаджета - щяла да ме подведе и мене, а ми било рано (а бяхме на по 16 години тогава), онази живеела на село, третата не била отличничка и щяла да ме разсейва и аз да оставя учението, на четвъртата майка й била еди каква си - следователно и дъщерята била същата и т.н. и т.н. до безкрай. В резултат на което никога не ми беше разрешено да водя връстници вкъщи, никога не ми беше разрешено и в други домове да гостувам (освен с изричното разрешение и одобрение на родителите ми), те определяха на кои рождени дни мога да отида, те определяха дали мога да изляза по града (в зависимост от хората с които ще съм), винаги трябваше да си бъда вкъщи преди вечеря (аргумента им: нека на другите хора децата да се шматкат до никое време навън, да ходят по гаджета и пушат, тебе те искаме вкъщи; а от приятелите ми никой не пушеше, вярно - имаха си гаджета, но за 15, 16, 17-годишни не мисля че беше ненормално въпреки че за родителите ми това беше причина да не ми дават да се събирам с тях).

И до ден днешен не мога напълно да проумея защо ме подложиха на такъв терор: от страх че нещо може да ми се случи всеки момент когато не съм вкъщи и че щом като приятелите ми водят по-освободен (според преставите на родителите ми живот) значи в тях има нещо гнило? или от прекалена амбициозност да съм все с отличен успех и следователно стремеж да елиминират всички възможни фактори в околната среда, които могат да ме разсеят?
Е, опазиха ме и успял човек станах, но никога няма да им простя мечешката услуга, която ми направиха ограничавайки контактите ми с мои връстници - защото и до ден днешен ми е трудно да контактувам пълноценно и свободно с хора, а можеше да е различно ако като дете ми бяха позволили да изградя способностите необходими за това.

Просто исках да споделя до какво може да доведе прекомерната грижа и избирателната способност на някои родители спрямо приятелите на детето им. Дано никоя от вас не изпадне в подобна крайност, ще бъде много голяма грешка.

Препоръчани теми

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: