Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 55

Аз го казах 
Още имам болки по ... ноктите на краката от тази гад. Ноктите на ръцете никакви ги няма, чак се чудя дали да не си сложа пак ноктопластиката. Доцетаксела е гадост. Ама то и Херцептина унищожавал ноктите, казаха ми го онколозите. Не знам дали ще издържа печката за ноктопластика, последния път много ме болеше. А вежди се рисуват, хич и не бих се занимавала с татуси баш пък там.
Аз съм с импланти и с автоимунен проблем, който е отпреди тях. Нямам проблеми след като ги сложих. Пия едни ензими и артрита поотстъпи. Вчера си записах час за ревматолога ми за контролен преглед за 26 юни чак. Плащаш си прегледа или не, по-ранни часове няма. Нямало ревматолози, които да работят. Та 2м. ще чакам ред. Та с импланти, или без, имаш  ли автоимунен проблем, той си седи. Имам и Хашимото отпреди имплантите, нищо не се е променило сега.
За антидепресанта - вемам Есобел,най-лекият е и за сега съм доволна. Принципно съм против антидепресантите, ама човек трябва да има сили да се бори с тази гад. Аз го взех най-вече заради гръбнака, освобождавал нервните коренчета и т.н., намалявал болките от дисковите хернии, е, няма такъв ефект, поне се убедих.

Есобел и Ципралекс са с еднакъв състав.
 Аз за щастие не съм имала нужда от подобни лекарства.Само за трудно заспиване чат пат ползвам Невростаб и съм доволна.

На мен утре ми е последното лъче. От една седмица повръщам за страх. Много ме боли главата отпред. Затуй пък белия ми дроб престана да фучи така страшно. Какво става със сърцето ми не зная. Започнах да пуша след химията. Антидепресанти не вземам, а и нищо за сън въпреки, че не мога да спя. Добре, че до сега лъчето беше следобяд.

При мен антидепресант беше назначен от ревматолог с цел другото му предназначение - да поотпусне притиснатите  нерви в гръбнака, че болеше страшно. За сега кой знае какъв  ефект в тази област не съм забелязала. Пак си боли по същия начин. Ама не смея да го спра, че да не ме светне още повече. А и по- спокойно се понася цялата гадост с квартиранта.

Благодаря за отзивите относно антидепресантите. Една приятелка се оказа, че взима нещо подобно на моето и ми описа ефектите. Ми мисля да не го ползвам. Аз съм си "дърво" така или иначе. Точно заради дървеността ми помолих за някакви помощни средства. Чувствам се все едно съм празна. А тези хапчета правели същия ефект. Не мерси. Аз търся ефект на приповдигане. Да стана пак дейна, щастлива или поне доволна, да ме интересува нещо. Ще говоря пак с докторята, но това лекарство не е за мен.

Привет, мили момичета и Петле Митко.

Наминавам хем да ви се отчета, хем да ви се похваля. Заговорили сте гледам за антидепресанти и обезболяващи. До вторите не съм стигнала още като редовна употреба, надявам се и да не посегна, болките са вече в миналото ми, дано не се върнат... или поне не се върнат такива, каквито ги помня, за онзи кратък болезнен период биеха ми аналгин мускулно и сякаш помагаше. До първите обаче (антидепресантите или каквито там точно ги водят) стигнах... ще се пият хапове под час иначе... далеч ще съм от моето Аз. Не ви се оплаквах досега, понеже нямаше от какво толкова сериозно да се оплаквам, но започнаха да зачестяват нещо като кризи - спонтанно почвам да рева, будя се от стъпките дори на котката ми (котка да успее да те събуди!?!?!?! смятайте за какъв нездрав сън, нервност, чувствителност, нетърпимост към светлини, звуци, миризми става въпрос), задух, сърцебиене, но не просто учестен пулс като на зайче, а сякаш с мъка изтръгнат всеки удър на сърчицето - усещам го сящаш, че се мъчи. Кила така и не качвам, ама то не ми се и яде хич, като на фотосинтеза го карам, откъде да дойдат тези кила, които ми обещаваха, че ще натрупам около хормоналната терапия.
Чакайте, че аз тръгнах уж да ви се хваля, а се хващам, че съм почнала направо да ви се оплаквам. Та да ви се похваля - заблуждавах се, че с времето все по-добре ще става, а то не ставаше по-добре - уж най-леката, най-безобидната терапия, каквато я водят хормоналната, но нъцки, на баба ти трънките, същия голЕм х*й за лапане може да се окаже при всяка от нас. На повечето понася, на такива като мен явно не понася особено добре. Хубавото е, че след като си излях болката пред всички видове доктори, наблюдаващи, консултанти и т.н. ми намериха решението - просто още малко хапчета в шепичката с хапчетата - та изписаха ми вече И Алора, което активната му съставка било Пасифлора. Тотално ми се замъгли картинката честно да ви кажа какво точно се случва с мен и какви хапчета да пия е нужно, но важното е, че по-добре се чувствам вече 3-ти пореден ден. И се радвам на хубавото време, и си спя вече спокойно, че даже и апепит за ласки с милото ми мъжле ми се отвори.

Охх.. Спиритче, а аз си мислех , че с края на химиите всичко свършва.
Днес положението ми е почти като вчерашното. Много съм скована и подута, но въпреки това се затътрих до магазина, да взема да наготвя нещичко.Цяла нощ почти не съм мигнала. Даже се изнесох в хола на дивана. Гадно ми е , но някак се търпи. Ще удържа ....

Добро утро дами!
Аз няма да се хваля, че то в нашия случай да се похвалиш е равносилно да дърпаш оня рогатия за опашката, но безпредметно и отегчаващо е да се оплаквам. Спиритче, и ти имаш висок дух, същата откачалка си като мен, че и по-бясна. Не искам да те обезсърчавам, но с нашето заболяване ако нямаш твърди, явни и постоянни подобряващи се показатели, напразни са надеждите, че болките ще отминат. Подържаш ги с обезболяващи докато станеш резистентна към този вид и преминаваш на по-силни. Ма ти гу знайш туй ся. Ни съ пръй на простаа...😜 Така и аз, репча се, зъбя се срещу рогатия, дебна да го сритам в тоБките...докато по някое време ви залипсвам...
Ари стира сме ривали, давайте кафето.

kacha, нама само да се плашиш. Като цяло ведри и все позитивно гледаме да пишем в тази тема, но истината е, че ни сплотява един общ път, който трябва да извървим, и този път е не просто стръмен, но и трънлив, и дълъг. Краткият вариант го знаем всички какъв е - мяташ се там от билото в бездната или от най-високия етаж и не се занимаваш повече с удовлетворяване на вродената жажда за живот. Ние не сме от тия пораженци, НАЛИ?

Дано правилно е бил разбран предишния ми коментар. Има за какво да ви се жалвам, мили мои приятелчета, било то и онлайн само да ви познавам. Споделих една част от тревогите ми, но също така и споделих как начин съм намерила да се отскубна от тези тъмни дупки, в които ме повлече тази диагноза не само физически, но и психически. Елементарно е! Искайте да живеете, нищо повече не се иска от вас. То някак си каквито и проблеми да се появят в етапа на лечението благодарение на вашето желание да отскубнете още някое десетилетие живот правилните решения ще вземете, правилните хора ще потърсите, правилните лекарства ще намерите...

Спиритче, това състояние според мен е от хормоните.Точно за това се страхувам от тях и не искам да ги започвам .Химията,колкото и да е гадна,поне е 6 вливки и край,а тези гадости после ще ни тормозят с години и то много години.
 Това ,дето аз писах по-горе - Невростаб ,също е с пасифлора .Изпитвам 1 и спя като пън.😀За през деня за щастие нямам нужда от него за сега.
 Преди месец попаднах на една статия относно Тамоксифена и негова алтернатива под формата на хранителна добавка и  много съм се замислила,но нещо май не смея да рискувам.Имам още време за мислене.
http://anticancer-bg.com/news/tomoksin

Мидкооо,не пия кафе,ма това твоето нещо ме съблазни .☺

Здравейте, момичета, искам да попитам дали в България има хирурзи, които клонят към по-щадящи операции на рак на гърдата, при които се махат само 3-4 лимфни възли.

Ето изследване, което показва, че за диагноза са необходими само 5: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18457326/

Не желая да бъда лекувана чрез премахване на лимфни възли.

Зори, успокой се. За страничните ефекти на хормоналната терапия си има и лекарства, и методи разни за преодоляване. И теб те водят младичка като мен (около 35 години някъде, нали?), т.е. рано ти е още признаците на разни там менопаузи и други подобни хормонални дисбаланси да изпитваш, та най-вероятно ще те пробват първо като организъм самичка да се справиш с тези симптоми, които несъмнено ще ти се стоварят на главата още с първата инжекция или хапче от хормоналната и после вече ще балансират, коригират (точно както мен оставиха съвсем на запаси химията да си изкарам - грам нищичко не ми добавиха, понеже ме видяха, че ще я понеса от-до без проблем). Ако пък не успееш ще ти наблъскат едни хранителни добавки като Магнезий, Калий, Калций, Витамин не знам си кой и разни билкови успокояващи и т.н. Не се плаши, ще го намерят баланса все някак си. Важно е оплакванията си да споделяш, сама за себе си ако забележиш някаква аномалия да отметнеш и да сигнализираш и всичко ще е пЪрфект.

Ессобел с обратен захват на серотонина, по-нов и по-изчистен. Аз съм пила също него ...А от ципралекса не съм яла, нямала съм апетит....и ми е ставало много потиснато.

Добро утро, банда! Днес значително съм по-добре и след малко хуквам на вън. Времето е прекрасно. За двата дни в които изпитвах болките , се справих само с един Аулин и повече почивка, която не си бях позволявала досега. Направо се гордея със себе си.
Желая ви  прекрасен ден и много, много усмивки!

Зори, аз още се чудя дали самият Тамоксифен е самодостатъчен за тия ефекти или на Золадекса се дължат повечето. Пробвах и Нолвадекс, което е с абсолютно същата активна съставка като Тамоксифена, пробвах и с хапче и половина, позволиха ми дори известен период по едно само да пия, ми... облекчение никакакво не усещах, явно при мен страничните тия проблеми идват от Золадекса в комбинация със засегната щитовидна жлеза. Опитваха се да ми обяснят защо се е подула, що възли направила, какво компенсирала там, какво я провокирало било (то при мен и друго нещо има - мама с Хашимото, баба с Базед, кака в пуберитета с увеличена, без възли, но увеличена жлеза.) Беше си ми ясно, че няма как и мен да подмине особено пък като тръгнат да ми разбърникват ендокринната система. Такъв просто, кофти случай се оказах за тази терапия, но няма да я спирам каквото и да става. Къде сама, къде с чайчета, хапченца, комфортна, тиха атмосфера ще и боря страничните екстри. Затова не рискувайте да я отказвате или спирате... или пък алтернатива някаква да търсите ако сте с хормонозависим рак, особено пък ако сте на възраст 30-40. Арми (armyhousewife) ако не ме лъже паметта е споделяла горчив опит след спирането на тази терапия по усмотрение на някаква невежа лекарка и получава рецидив... а може и Хули да беше, ще ви излъжа, но която се разпознае да сподели нейния си опит и даде малко кураж на колебаещите се дали да я провеждат. Тази терапия поне грам не боли, говоря за истински болки, а не дискомфорт някакъв, който те вади от релси (ми не си е леко да ходиш недоспал на работа, щото цяла нощ си сомнамбулствал, изтощава като ти се натрупат 2-3 нощи такива, но поне не боли.) Единствената по-сериозна болка може да усетите ако почнете крампи да получавате, но това се оправя за няма и час с двойна доза Магнезий, всичко друго са си едни странни усещания, понякога тревожни (както мен ме разтревожи това с получаването на задух, но се оказа и то много шум за нищо - чисти са ми дробовете, нямам хрипове, нямам петна).

Явно пасифлората си има доволно действие. Това, което ми изписаха на мен явно е някаква по-лека версия, щом по 3 таблетки мога да си пия от него.
https://apteka.framar.bg/30014453/%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0 … 0-%D0%BC%D0%B3-20
И не се води точно антидепресант, а просто едно успокоително, даже изцяло на билкова основа го водят. Да ти е по-спокоен деня и да ти е по-здрав съня. Нищо повече не искам и към момента май го получавам от Алора-та. Не ме прави блуждаеща, опиянена и замаяна, просто не се чувствам вече като буре с барут. Че какви моменти имах ако ви споделя...

Браво, kacha! С чудесен коментар откриваш деня. Добре се чувствама и аз. Наспана като бебенце, усмихната, енергична. МъжО още се търкаля и даже похърква от време на време, аз почвам да глася закуската, да шетам из къщата, да си обгрижвам цветенцата, котката, не на последно място И себе си.