Попадна ми едно четиво, което описва връзката между бащата и дъщерята, и как тя косвено се отразява върху избора ни на половинка. Ако, в детството си сме страдали от липса на внимание, усещали сме липса на обич и сме искали да се докажем пред бащите си, за да спечелим тяхната любов, внимание и топлина, порасваме като една целеустремена, успешна, но объркана жена. Защото избора ни за партньор на подсъзнателно ниво, ще бъде близък до спомена за нашия баща. Например мога да кажа, че моят баща беше леко емоционално недостъпен, с нестандартно, но невероятно чувство за хумор, изглеждаше сякаш не го интересува дали ще бъда отличничка и ще печеля състезания, или ще съм пълен провал. Нищо не беше толкова важно, за да ми покаже, че се интересува от живота ми. А, всъщност се интересуваше и ме обичаше силно, можех да го усетя, и се виждаше по малките жестове. Забелязвам, че тенденция в избора ми на партньор е точно такъв тип мъж, затворен в себе си, но в същото време много емоционален и с дълбоки чувства. Грижовен, но понякога студен. Такъв, с когото не мога да бъда щастлива.. Защо? Тези, които мога да нарека ,,добра партия”, просто не ме привличат, или не ми задържат интереса, не събуждат любовта ми, а не мога да бъда във връзка по изгода, а не по любов.
До каква степен, нашите неосъзнати /дори понякога и осъзнати травми/, оказват влияние върху изборите ни в живота, и по - конкретно избора на партньор? Забелязвам, че във форума се подхожда осъдително към момичетата, които се примиряват с не толкова красиви черти от характера на партньора си, но дали причината за това не се корени някъде по -дълбоко? Мисълта ми е, че дори момичето Х да зареже момчето У, докато не разнищи първопричината за привличането й към определен тип мъже, следващия ще е подобен и историята ще се повтори. Не всички са еднакви, ние си ги избираме такива. Искам да разнищя този въпрос из основи, вие как мислите?
До каква степен, нашите неосъзнати /дори понякога и осъзнати травми/, оказват влияние върху изборите ни в живота, и по - конкретно избора на партньор? Забелязвам, че във форума се подхожда осъдително към момичетата, които се примиряват с не толкова красиви черти от характера на партньора си, но дали причината за това не се корени някъде по -дълбоко? Мисълта ми е, че дори момичето Х да зареже момчето У, докато не разнищи първопричината за привличането й към определен тип мъже, следващия ще е подобен и историята ще се повтори. Не всички са еднакви, ние си ги избираме такива. Искам да разнищя този въпрос из основи, вие как мислите?
