Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 апр. 2019, 22:56 ч.

Великобритания - Тема 78 Пролетно - Лятна

  • 2 926
  • 76
  •   1
Отговори
# 45
  • Bristol
  • Мнения: 7 588
И панталонът и раницата са супер! И аз имам нужда от раница Simple Smile

# 46
  • UK
  • Мнения: 3 840
Оо аз няма да показвам придобивки от чарити шопове че ще изпиша темата. Много ги обичам.

# 47
  • България моята родина
  • Мнения: 142
Малка госпожица вече съм спокойна,че не съм само аз Joy

# 48
  • UK
  • Мнения: 3 840
Със сигурност не си. Simple Smile Аз ходя поне веднъж седмично, при нас са десетина магазина, и все по нещо си намирам. Напоследък се ограничавам, но пак все нещо купувам. Simple Smile

# 49
  • На острова
  • Мнения: 483
Happy Bella, не си сама в лудостта с курсовете! Аз като се замисля, откакто съм дошла досега все  нещо си уча 😆

Първо открих Vision2Learn (безплатна платформа - препоръчвам с две ръце!, почти съм сигурна, че заради тях си намерих работа тук или поне ми помогнаха тяхните квалификации CV-то да изпъкне). Та с тях учих
- Customer Service
- Lean Organisation Management Techniques
- Health and Nutrition
Всичко Level 2, пишеше асесмънти, получаваш онлайн съпорт, после сертификат.

После в колеж Level 2, пък Level 3, сега бутам Professional Diploma🥰Level 4, малко се надцених с фултайм работа и две деца, но трябва да го изкарам, не мога да се откажа. Знам, че е инвестиция в себе си и hard work pays off, но ми е мега натоварено. Е, сега, искам да си полегна, но ще слезна да посмятам малко за половин час..

Иначе голяма част от дрехите ми за работа - няколко сака, рокли, ризи, поли са ми от чарити шоповете. Получавам нон-стоп комплименти за офис-облеклото си, ама какво да им обяснявам от къде пазарувам. Трябва малко късмет и малко вкус, и още по-малко пари, за да имаш разбообразен и симпатичен гардероб. Е, за да не в съвсем чарити, си купих онзи ден нов панталон от Некст 😆, такъв като на Gapamilo, но чисто черен.

# 50
  • Мнения: 639
За изпитите, по английски е само устен. На тая бланка предварително си пишеш темата вкъщи, като може да си напишеш само заглавието и имаш 4-5 квадратчета на които да напишеш по 2-3 думи, като подточки. Друго нямаш, после изпитващия те пита по тях. И имаш оценка на слушане и говорене. Слушането е какво ти говори изпитващия. На тоя изпит бяхме и двамата с ММ и още при букването знаех, че ако са ни близо един до сруг часовете, а сме с бебето, трябва да се обадя да променя. И докато го чаках, дойде една азиатка с мъжа си и на рецепцията долу той говореше с човека и и обяснясаше на техния си език, амтя до него. Между другото, на тоя изпит всички бяха чужденци от тия при които ставаше рефистрацията, а изпитващата беше индийка. Долу на рецепцията момчето каза, че дошъл в ЮК преди няколко месеца.
Доколкото си спомням, някой беше казал, че live inin the uk    бил доживотен, а английския има давност 2 години. Аз не съм чакала за сетъл ин статуса да ми излезе, никой не те пита никъде за това. Явно няма значение кога са изкарани, стига да е, поне за английския още в давност после като се подават документи. Ние решихме сега, защото едното дете беше при баба си, а и съгласувахме английския с ходенето до Лондон за да се приберем. Другия го изкарах само аз, защото пак заради двтето, мъжа ми ще го кара по-натам и ще си отиде сам на него.

# 51
  • Мнения: 1 509
Уф! Аз в нормален магазин рядко намирам мой номер дреха, камо ли в чарити шоп. Там пък е съвсем мисия невъзможна 😭

Ронка, благодаря! Ще се разровя и аз. Не, че имам свободно време, но поне да отметна нещо полезно докато чакам другото.

Мия, не съм ги чувала. Ще ги прегледам имат ли нещо като за мен. СV-то ми е в голям застой.

# 52
  • UK
  • Мнения: 3 846
Аз се хванах с functional skills level 2 по математика и английски и на математиката още след първия ми час ми дадоха дата за изпит, обаче с английския ще имам проблем, то четене, писане, слушане, говорене, презентации, аз докато се запозная с формата въобще на изпитите и то не бяха празници, банк холидеи, преподавателката се пенсионира, дойде друга и ми казаха, че чак октомри, ноември ще ме допуснат на изпит.
И аз обичам чарити шоповете много, но откъм дрехи рядко намирам нещо хубаво, предимно книги, пъзели и джунджурии и играчки купувам. 

# 53
  • Мнения: 1 327
Предишната тема е завършила с много празнично настроение. Браво на тези, които са правили козунаци. Това е все още мистерия за мен в кулинарията - никога не ми се получават. А и да исках да се пробвам тази година наново, пак греда - чисто новата ни печка се оказа фабрично дефектна и следваха разправии.

Аз също ходих по Коледа на Live in the UK и по език. На първия изпит беше ужасно (в Уотфорд се явих). В стаичка 3 на 3 метра ни струпаха към 15 кандидата, претърсваха ни, държаха се ужасно. Кандидатите бяхме от кол и въже - много демотивиращо ми подейства.  Компютърът, на който седнах, беше мазен и със счупен екран. После ни вкараха в "офиса" да ни кажат набързо резултатите. Всички влязохме заедно, щяхме да се издушим, стъпвахме си върху обувките. Ужасно преживяване. Много ми помогна това, че уча наравно с детето си историята на Великобритания и че съм от толкова години тук и съм им научила обичаите и порядките.

А на изпит по езика се наложи да се явя, защото не ми признават дипломите за FCE и CAE на Кеймбридж, които си имам още от годините, когато бях студентка в България. Записах се на IELTS, в централния офис в Лондон. В деня на изпита щях да припадна - бях най-възрастната и бях сред море от азиатски деца (надяващи се да изкарат добра оценка, за да влязат в уни). Дечурлигата бяха всичките с телефони и слушалки, абсолютно неадекватни - къде са дошли, какво ще правят. Заспалковци, отнесени и притеснени до припадък. Обискираха ни поне 5 пъти, на всяко влизане и излизане от стаите - обувки, чанти, коса, дрехи. Снимаха ни с камери, снимаха ни лицата няколко пъти, слагахме пръстови отпечатъци. УЖАС. Квесторите се държаха ужасно с дечурлигата. Имаха милост към мен и бях "госпожо, госпожо", но аз бях като баба сред другите, а и какъв ли безумен поглед съм извадила сред тия деца. Стана ми жал за тия младежи - да тръгнеш на изпит за нещо, което не ти се получава естествено, трудно ти е, но трябва... Нямаше никаква радост от знанието на чужд език, бяха тотално сковани и щяха да се разреват всеки миг. А квесторите - да си дадеш цялата събота, за да се разправяш с 200-300 заспали деца, 10 човека без паспорт дошли, 30 искат тоалетна, 5 си счупиха моливите, 50 отказаха да си свалят палтата, с по 7 телефона в джобовете, трима протестират, че дискът е пуснат много силно, 15 казват, че е прекалено тихо... Ужас.... Не съм вече за изпити, а едва съм прехвърлила 40-тте.

И да завърша с това как си прекарах ваканцията. Заведох детето в Гурдвара (Sikh temple) - това учат по Религия, Етика и Философия. Излязоха двама мъже да ни посрещнат, разговаряхме, питахме, показаха ни мястото със светите текстове, дадоха ни по една хапка сладкиш за благословия, а долу - готвеха, всеки ден имали готвено за всеки гладен, който дойде в храма. Викаха ни и ние да хапнем, но отказахме, защото бързахме. Напълно съм съгласна с това, което Папата каза в България онзи ден - мир между религиите и разбирателство.

Заведох детето и в галерията на Уилиям Морис в покрайнините на Лондон. Прекрасно малко място за всеки, който иска да види опита на другите с рисуване, отпечатване върху плат, хартия, глина, стъклопис. Учиха го по рисуване и си казах - чакай да идем на място да видим. С дизайн на дамаската на Уилиям Морис са столовете в първата класа каюти в Титаник.

Разходихме се и до бариерата на Темза - това пък го учат по география. Казах й - хайде сега, работа на терен. Simple Smile) Най-добрият начин да изследваш реката е от птичи поглед - има си кабинков лифт и върши идеална работа. Самата бариера има и кафе, и малък информационен център. Но най-много ни хареса разходката по бреговете на реката. Т.е. - имаше много боклуци, пластмаса, играчки, топки, а наоколо - плуват лебеди и ти се разкрива картина на Лондонското сити. Детето така се впечатли от боклуците, репортажът за учителката после беше в дух "колко е важно да намалим пластмасата и боклуците", а не толкова за това чудо, бариерата, което пази Лондон от наводнения.

Ако сте с по-големи деца, препоръчвам и да посетите някой път Британската библиотека. Впечатляващо място - цял книжно-културен център. В музея на библиотеката се пазят страхотни неща, включително и една Магна Карта (ако не сте ходили още на Live in the UK или нямате деца в 7-ми клас, може и да не го знаете още Simple Smile. Много добро място за посещение и вдъхновява за знания.


# 54
  • Мнения: 639
Аз на live in the uk бях сама, нямаше други кандидати. В залата имаше още един човек, но той май не беше за тоя изпит, защото пишеше нещо по дъската пред него и слушаше доста.

# 55
  • Мнения: 1 509
Мари, много полезна информация. Ще се възползвам. Аз от сега карам по материала в училище с посещения и ресурси на български. Като големи фенове на библиотеките, отидем ли в Лондон, непременно ще я посетим😍

# 56
  • Мнения: 1 327
Ронка 12, голям късмет е било! На мен ми се плачеше - такава сбирщина от кандидати и толкова лоша организация в Уотфорд.

Памперс, определено е много зареждащо място Британската библиотека, само децата ви да са на подходящи години. Ако са много малки, нека пораснат мъничко. Ако се организирате добре, може да хванете и някаква прожекция, семинар - Библиотеката имаше и свой театър дори. Нещо като нашите възрожденски читалища в България - с музей, с театър, разбира се - 5 -6 кафенета, иначе отвън е модерна сграда, не ме грабна с фасада и външен вид. В музея - оригинали на Моцарт, Бах, Бетховен; първите издания на Шекспир; невероятни религиозни книги и анали от Средновековието - от целия свят, декорирани, извезани със злато... Оригинали на английски автори. Имаше и страхотни карти на света - хех, хората как са си представяли света преди векове... Много интересна колекция и от "лексикони" (албуми, които приятелите си разменят и си пишат вътре мъдри думи, рисуват си картини за спомен, описват спомените си -  озаглавили са я "Фейсбук"). Отвън, в общото пространство, има и малка колекция от картички и марки. Има и няколко от България! (разбира се, от Царско време). А в центъра на сградата е разположена дарената Царска библиотека - много атрактивно е направено, а и да изпиеш едно кафе в тази обстановка... И беше пълно със студенти - седят, четат и пишат. Не като тия заспалковци, с които ходих заедно на изпит по английски. Simple Smile)))
Слагам снимка от кафето, а в музея не беше разрешено да се снима.

# 57
  • Мнения: 1 509
На 5.5г е, но и той като нас обича библиотеките. Ходим в една разкошна на 30мин с кола от нас всеки месец и детето граби наравно с нас и се рови. В дъждовно време ходим там само за да пием кафе  в книжна обстановка и да разгледеждаме колекцията с диалектни думи. Ако го вкарам в тази, няма излизане😂 Не знам един ден дали ще ни стигне да й се насладим 😍😍😍

# 58
  • Bristol
  • Мнения: 7 588
Моят личен опит, точно докато са малки децата, можеш да ги вкараш в библиотека и те да се забавляват. Колкото по-големи стават, особено в тинейджърка възраст, в библиотека влизат само по задължение 😜

# 59
  • Мнения: 1 327
Да ви споделя нещо, от което страшно ми загорча вчера. В нашето малко и спокойно градче (около Лондон), най-вероятно от Общината закачили знаме на ЕС в центъра, заедно с Юнион Джак-а и знамето на самата Община. Обаче кой го е направил това, какъв е бил замисълът - знамето на ЕС е видимо много по-малко като размер от другите 2 знамена. Минал от там някакъв глупак, снимал гледката (3 пилона с 3 знамена, но това на ЕС доста по-малко от другите), сложил снимката във ФБ страницата на градчето ни и …. отдолу се изля цял океан от омраза... Имаше постове от рода на "който се качи, свали го и го изгори - черпя го веднага една бира", "това е новата свастика на 21 век" и т.н.... Ужасна работа... Много ме заболя.

Днес е денят на Европа.
Скрит текст:
Искам само да напиша, че много ме боли за това, което сторихме на Европа като българи, и като англичани. Образованието ми е напълно европейско. Учих 5 години френски език, четох 'Клетниците" в оригинал, учих за идеите на Жан Жак Русо, учих за Свобода, Равенство и Братство. Изнасях презентации за Страсбург и за Европейския парламент, търсих карти, преснимах в библиотеката снимки на френските катедрали от някаква енциклопедия... Научих се, че Свободата - и личната, и тази на словото, и тази на другите - е свято нещо. Учих и английски пак там, и превеждахме текстовете на Куинс в междучасията - никой не истерясваше от това какъв е Фреди като сексуалност. Завиждах на децата от хора в Болоня - изглеждаха толкова щастливи с тяхната диригентка, изглеждаха будни, умни и свестни деца. Името "УНИЦЕФ" беше светиня. Никой не злословеше за това как ги взимат за един кариес от майките и как ги осиновяват педофили. Учих за нашите възрожденци по История - за стремежа им да си изучат децата "в Европата". Учих за строителите на България - за това как Виена, Париж, Берлин, Прага, Париж са ни дали първите доктори, инженери, архитекти. Учих за леченията в Европейските санаториуми на Пенчо Славейков, знам, че в Париж е погребана Яворовата Мина... Много ме боли за това, което сега правим на Европа. Толкова оплюта и мразена е горката! Изпратихме си в Европейския парламент най-големите тъпанари. Николай Бареков е на място в момента - без дори да говори английски добре, а на старт линията загряват откровени престъпници като Евгения Банева... Изпратихме си в Европа бандитите, проститутките и джебчийките... Окрадохме им инвестициите - хората дават пари да се развиват регионите, а ние крадем, крадем... Оплюхме им папата, изхрачихме се на изгорялата им Нотр Дам, окрадохме им социалната система... А сега и тази омраза и масово невежество от страна на англичаните... Мила, мила, Европа... Какво ли ще е след 20 години, това се чудя.

Общи условия

Активация на акаунт