Въпросът май е по- сложен, ако съпругът не е баща на детето, нали? Старая се да съм на разположение на този, който се нуждае от мен. Много често се поставям аз на първо място и не се срамувам от това. Също много често си живея в моя си свят, с моите си мисли, служебни обикновено. Майка ми и баща ми не се обичаха достатъчно и прехвърляха цялата си любов върху мен и брат ми. Обсебващо е. Не го правя. Идва момент, в който децата си поемат пътя и е хубаво, че е така. Сега сме двамата само с мъжа ми, забавляваме се, не се оплаквам ни най - малко.
- Публикувана: 1 май 2019, 22:48 ч.
- Последно мнение: 15 май 2019, 19:19 ч.
Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата
Доста малоумен въпрос, без извинение.
Аз съм дъщеря, съпруга, майка и човек. Всичко това е едно цяло, а сега как да кажа кое е по-важното, за да съм този човек, който съм.
Аз съм дъщеря, съпруга, майка и човек. Всичко това е едно цяло, а сега как да кажа кое е по-важното, за да съм този човек, който съм.
И аз продължавам да не се сещам за ситуация, в която трябва да поставя един от двамата на първо място. За какво?
Може би наистина ако мъжът не е баща на детето може да възникне такава ситуация. Ставала съм свидетел на майка, която редовно пренебрегва интересите, чувствата и желанията на детето си за да угоди на новия си мъж (не е баща на детето и вече не е нов). Просто толкова я е страх да не го изпусне, че душата си ще продаде (и детето си) за да му се върти на пета. Еми кофти е. И не ми е много "майчинско". От друга страна до някъде се опитвам да я разбера, дълги години е била сама, детето пораства и си поема пътя, я се сети да й се обади, я не, а тя ще остане с този мъж.....
Не знам, при всичко положения е кофти да ти се налага да правиш подобни избори, а човек, който те обича не би те и накарал...
Може би наистина ако мъжът не е баща на детето може да възникне такава ситуация. Ставала съм свидетел на майка, която редовно пренебрегва интересите, чувствата и желанията на детето си за да угоди на новия си мъж (не е баща на детето и вече не е нов). Просто толкова я е страх да не го изпусне, че душата си ще продаде (и детето си) за да му се върти на пета. Еми кофти е. И не ми е много "майчинско". От друга страна до някъде се опитвам да я разбера, дълги години е била сама, детето пораства и си поема пътя, я се сети да й се обади, я не, а тя ще остане с този мъж.....
Не знам, при всичко положения е кофти да ти се налага да правиш подобни избори, а човек, който те обича не би те и накарал...
Давам пример за ситуация, в която ще поставя детето на първо място:
Става инцидент и трябва да спася някого първи - това ще е детето.
Става инцидент и трябва да спася някого първи - това ще е детето.
Ами аз в такава ситуация не мога да съм категорична кого ще спася. Дано никога не разбирам. Детето е по - беззащитно и е логично майчинския инстинкт да те накара да спасиш него, но ако трябва да разсъждавам логично - не си представям живота без нито един от двамата и не мога да кажа, че детето ми е по - важно...
Така, да не се налага екстремна ситуация, пу-пу.
Обаче в ежедневието не сме изправени пред избор всеки ден кого да поставим на първо място.
Аз се сещам за един по-прост пример - винаги първо приготвям храна на детето, а понякога само на него. На мнение съм, че големия човек гладен няма да остане, защото може сам да се нахрани.Също и бих стояла гладна, за да може детето да е нахранено, а не някой друг.
Обаче в ежедневието не сме изправени пред избор всеки ден кого да поставим на първо място.
Аз се сещам за един по-прост пример - винаги първо приготвям храна на детето, а понякога само на него. На мнение съм, че големия човек гладен няма да остане, защото може сам да се нахрани.Също и бих стояла гладна, за да може детето да е нахранено, а не някой друг.
При екстремна ситуация почти всеки посяга към детето, дори в самолетите предупреждават при инцидент първо да сложиш своята маска, и после на детето , защото инстинкта казва друго. Но да, познавам майки, които слагат мъж- бащата или нов, на първо място. Много е ...не, нямам думи. Познавам деца, изгонени от майките си, заради мъж. И пребивани, и какво ли не. И майката седи, явно златен ли му е на тоя мъж или какво, не знам. Явно въпросът е сложен и всеки си преценява сам кое му е приоритет.
, защото инстинкта казва друго. Но да, познавам майки, които слагат мъж- бащата или нов, на първо място. Много е ...не, нямам думи. Познавам деца, изгонени от майките си, заради мъж. И пребивани, и какво ли не. И майката седи, явно златен ли му е на тоя мъж или какво, не знам. Явно въпросът е сложен и всеки си преценява сам кое му е приоритет.
За екстремна ситуация - винаги ще посегна първо към детето. И в неекстремна - пак по-скоро с детето бих се съобразила (отварям скоба - при приблизително еднаква важност на двете неща, иначе изобщо не би имало нужда от "номериране" - внимание получава този, за когото в момента е по-необходимо).
Пример - трябва да изберем да отидем на море или планина (може да е само едното) - винаги ще предпочета това, което е по-добро за детето - и мястото, и хотела, и кампанията ще съобразя с детските нужди. Или ако трябва да отида на тържеството на детето или събитие на бащата- при детето ще ида.
Не знам доколко е правилно, но е факт.
Пример - трябва да изберем да отидем на море или планина (може да е само едното) - винаги ще предпочета това, което е по-добро за детето - и мястото, и хотела, и кампанията ще съобразя с детските нужди. Или ако трябва да отида на тържеството на детето или събитие на бащата- при детето ще ида.
Не знам доколко е правилно, но е факт.
При екстремна ситуация почти всеки посяга към детето, дори в самолетите предупреждават при инцидент първо да сложиш своята маска, и после на детето , защото инстинкта казва друго.
, защото инстинкта казва друго. А екскурзиите - те винаги са съобразени дали на детето ще му е удобно на даденото място.
Първо, второ място, значи нищо не съм разбрала от въпроса, аз първо мислех, че се пита за отделяне на внимание, за време насочено повече към деца или повече към мъж, та там отговарях...
После схванах, че се има предвид дали защитаваш децата от съпруга ако не е прав, и там отговарях, то пак не е това.
Сега се оказва, че говорим за това дали възрастните или децата са централната фигура в семейството.
Тук отговарям твърдо, че вкъщи възрастните решават.
Пример: приятелка ми идва на гости и детето казва: Мамо, скучно ми е, хайде да си ходим .... и тя награбва багажериите след няколко опита да се разберат, след като вижда, че няма как и тръгва с думите: Ох, от тебе с една приятелка не мога да се видя на спокойствие....
Това няма как да стане в нашето семейство с нашето възпитание.
После схванах, че се има предвид дали защитаваш децата от съпруга ако не е прав, и там отговарях, то пак не е това.
Сега се оказва, че говорим за това дали възрастните или децата са централната фигура в семейството.
Тук отговарям твърдо, че вкъщи възрастните решават.
Пример: приятелка ми идва на гости и детето казва: Мамо, скучно ми е, хайде да си ходим .... и тя награбва багажериите след няколко опита да се разберат, след като вижда, че няма как и тръгва с думите: Ох, от тебе с една приятелка не мога да се видя на спокойствие....
Това няма как да стане в нашето семейство с нашето възпитание.
При така дадените примери излиза, че и аз се съобразявам първо с детето - за почивки, храна, излизане и т.н. Но това според мен е защото възрастта й го изисква. Мъжът ми обаче прави същото и нямаме спорове по този въпрос.
В критична ситуация - не знам, не съм така категорична.
И аз по - скоро разбирам темата като rosy_bosy - чий нужди и желания са на първо място в семейството.
И според мен не бива да бъдат тези на детето, въпреки че в най - ранна възраст понякога наистина се налага.
Когато детето тръгна на ДГ имаше малко проблеми с адаптацията и ходихме на психолог. Нещо, което тя изрично подчерта няколко пъти е, че не бива да допускаме детето да се издига на пиедестал в семейството и да става с впечатление, че нейните желания са приоритет. Каза, че винаги ние трябва да бъдем на върха на пирамидата. Склонна съм да се съглася с нея.
Но понякога се съобразявам с детето именно от егоизъм, колкото и странно да звучи. Ако сме отишли някъде и детето мрънка не си тръгваме защото на нея й е скучно, а защото на мен не ми е приятно с мрънкащо дете. Или ако мястото е опасно пак си тръгваме защото не мога да се отпусна, а трябва очите ми да са на 8 (това с по - малки деца, разбира се). Но вече гледаме да избягваме такива ситуации, иначе детето решава, че то ще определя правилата.
В критична ситуация - не знам, не съм така категорична.
И аз по - скоро разбирам темата като rosy_bosy - чий нужди и желания са на първо място в семейството.
И според мен не бива да бъдат тези на детето, въпреки че в най - ранна възраст понякога наистина се налага.
Когато детето тръгна на ДГ имаше малко проблеми с адаптацията и ходихме на психолог. Нещо, което тя изрично подчерта няколко пъти е, че не бива да допускаме детето да се издига на пиедестал в семейството и да става с впечатление, че нейните желания са приоритет. Каза, че винаги ние трябва да бъдем на върха на пирамидата. Склонна съм да се съглася с нея.
Но понякога се съобразявам с детето именно от егоизъм, колкото и странно да звучи. Ако сме отишли някъде и детето мрънка не си тръгваме защото на нея й е скучно, а защото на мен не ми е приятно с мрънкащо дете. Или ако мястото е опасно пак си тръгваме защото не мога да се отпусна, а трябва очите ми да са на 8 (това с по - малки деца, разбира се). Но вече гледаме да избягваме такива ситуации, иначе детето решава, че то ще определя правилата.
Калина, абсолютно съгласна с теб съм, в примера, който дадох натъртвам обаче на поведението на майката и нейните решения. Детето си поатъпва абсолютно разбираемо, ние като възрастни сме хората дето трябва да го предвидим и да преценим какви мерки да вземем предварително. Например - уговорка с него, или среща в парка, че и на него да му е забавно, играчка, с която да се занимава, друго дете, с което да играе....
Иначе принципно и аз ако мрънка детето, просто друг път без него или с предварително взети мерки 😂
Но това поведение като цяло ако е често и постоянно от страна на детето, значи такъв е моделът в семейството, големите да се съобразяват на 100% с детето, което мен не ме устройва, нито съпругът ми 😊
Иначе принципно и аз ако мрънка детето, просто друг път без него или с предварително взети мерки 😂
Но това поведение като цяло ако е често и постоянно от страна на детето, значи такъв е моделът в семейството, големите да се съобразяват на 100% с детето, което мен не ме устройва, нито съпругът ми 😊