Еднакво ли обичате децата си?

Точно така.

 
Точно така мисля и аз.

Уф, аз пък чета "обличате" и се чудя - как да ги обличам еднакво като не са близнаци.
А иначе по въпроса - еднакво!

Ооооооооооо и аз си задавах този въпрос докато бях бременна,мислех си как ще се раздели обичта ми между двете деца Докато родих малкия и го видях разбрах,че любовта ми не се разделя а става двойна.Толкова е вълнуващо и неописуемо всичко това

И у нас е така

От мен само, ако зависи - веднага...Но сякаш половинката има нужда от малко време да се реши...

ПОдобни терзания имах малко преди да забременея с втората си щерка. Много си мислих, че няма да мога да обичам следващото си дете така както първото и че дори не исках да обичам никое друго дете. Просто егоистично не исках и това си е.
И забременях и какво излезе, че обичам ужасно силно и двете си деца. Но сега с второто някак си съм много по-спокойна, уверена, и обичта ми също не е така импулсивна, но в никакъв случай не е по-малка или слаба.
Искам още деца и сега съм сигурна, че ще обичам всяко следващо пак много силно и истинско.

Еднакво обичам и двете си деца. Изобщо не се и замислям по този въпрос. Никога не бих позволила нито на себе си нито на някои друг да ми дели децата по някакъв начин.

В една подобна тема казах, че любовта не се дели - тя просто става повече. Сега ще допълня - и по-различна. Две деца значи две индивидуалности, два характера, две различни усмивки. Коя ще ти хареса повече?
Изобщо пък не може да става дума да ги делиш по някакъв начин - най-малко, защото ТЕ всичко виждат. И записват в малките си главици. Не бих искала там да има сравнения на коя шоколада е по-голям...

Това е интересна тема, хората често се питат това. Чувала съм за такива родители, много често, които обичат едно дете повече от друго! Защото например било от баща, когото са обичали, и такива неща. За мен това е някаква аномалия на психиката, но явно се случва!
В никакъв случай не мога да кажа, че обичам едното си дете повече или по-малко от другото! Но, тъй като са различни индивидуалности, т.е. различни личности, а и различни възрасти, а и различен пол, разбира се имам различен подход към тях, и по различен начин чувствам любовта си към тях. Едното мога да го гушкам повече, защото е по-малко и защото е момиче, но това не означава, че не обожавам първото си. Но има много фактори, вероятно, които по някакъв начин могат да те накарат да се отдалечиш от едното си дете. Точно както е описала една майка по-горе, ако другият родител има предпочитания към едното дете, майката започва да отдава повече любов и внимание на другото, някак си да компенсира. Просто и става мъчно за другото, като си казва - онова глезанче, него достатъчно го обичат... Нещо такова. Може да ви звучи смешно, но съм имала такива моменти, в които чувствам, че обичам сина си повече, само защото бащата има предпочитания към дъщерята и не показва любов към сина... Но при нас отношенията са и по-сложни... Но пък в момента, в който таткото се ядоса на щерката, и нещата си идват на място! Освен това това не са някакви нормални състояния. И двете си деца обичам. Пък синът ми е по-голям и му се карам повече, ядосва ме повече, прави пакости... така че пък на него вероятно му се струва, че обичам дъщеря си повече!

Чудесно казано!

Това е много често срещано явление!

И аз така.

Аз пък никога не съм се питала нещо подобно и ми е било адски странно като споделят приятелки с мен такива мисли . Искам най-малко три деца, защото мога да давам много, много любов без въпроси към себе си .