Освен това котките се плашат от малки деца, защото викат, пискат и търчат наоколо. Което не значи, че ще се плаши от твоето, защото то ще израсне с нея. ОТношението към чуждите деца няма нищо общо с отношението към бебето в семейството. Но от чужди деца я пазете, всичките ми котки се плашеха и съскаха на малки деца.
- Публикувана: 3 май 2019, 15:33 ч.
- Последно мнение: 3 май 2021, 11:24 ч.
Котка и бременна жена
Ооох толкова ли е просто да дадете един нормален коментар.Като:това не е редно направи еди какво си,пробвай се по еди какъв си начин,а само знаете:ти безотговорна,егоист,такива хора като теб..,и т.н
А може би аз не се изказах правилно не съм го решила на 100%,иссах да разбера дали някой се е сблъсквал с такава ситуация и какво може да ми препоръча.
А може би аз не се изказах правилно не съм го решила на 100%,иссах да разбера дали някой се е сблъсквал с такава ситуация и какво може да ми препоръча.
Ами казахме ти, всеки стопанин на котка се е сблъсквал с такава ситуация, да не мислиш, че си единствената? котките, които никога не са проявили агресия към външни хора, еле пък към малки деца сигурно се броят на пръстите на едната ръка. Ограничаваш контактите на котката с чужди хора и не я допускаш в стаята, ако има малки деца. Толкоз. Твоето не го брой, към него отношението ще е различно, гаранция.
Ами, имаше много хубави отговори и съвети, които се дадоха. Очевидно котката ви е много стресирана и реагира така на чужди хора, защото се чувства заплашена и се опитва да "прогони" натрапниците в личната й територия. Дайте й време. Направете й "скривалище". Нашият обича да се крие в чекмеджетата под леглото, там се чувства в безопасност.Котката няма да нападне бебето ви, тя има нюх и усеща, че е ваше. Това, което направихме ние, по съвет на акушерките, беше таткото да носи всеки ден носени бодита от бебето и да ги оставя вкъщи, за да може котката да свикне с миризмата му, докато сме още в болницата.
Отговаря се според това, което сте споделила в темата и са напълно прави момичетата.
Осиновеното ни коте беше едно страдалче, адски уплашено и на ръба на живота си, ребрата му се брояха, трябваше много време и на нас и на него за да свикнем да съжителстваме заедно, отначало ни нападаше, беше издрал адски съпруга ми, но и през ум не ни е минало да го "изхвърлим". Котката е част от семейството и като такава се полагат адекватни грижи, животното разчита единствено на нас и сме длъжни като сме поели тази отговорност да я доведем до край.
Предишното ни коте, което почина израсна с втората ни дъщеря, спеше с нея в бебешката люлка и я пазеше, денонощно беше при бебето, най-смешни бяха като я чистеше, радвам се, че децата ми ще имат възможността да израснат с домашен любимец у дома, защото така ще могат да се научат на отговорност и да поемат такава за чужд живот.
Осиновеното ни коте беше едно страдалче, адски уплашено и на ръба на живота си, ребрата му се брояха, трябваше много време и на нас и на него за да свикнем да съжителстваме заедно, отначало ни нападаше, беше издрал адски съпруга ми, но и през ум не ни е минало да го "изхвърлим". Котката е част от семейството и като такава се полагат адекватни грижи, животното разчита единствено на нас и сме длъжни като сме поели тази отговорност да я доведем до край.
Предишното ни коте, което почина израсна с втората ни дъщеря, спеше с нея в бебешката люлка и я пазеше, денонощно беше при бебето, най-смешни бяха като я чистеше, радвам се, че децата ми ще имат възможността да израснат с домашен любимец у дома, защото така ще могат да се научат на отговорност и да поемат такава за чужд живот.
Благодаря Ви.Надявам се с времето да се успокои,защото така се шашкаме и ние,да се чудим как да реагираме.
Просто наистина за първи път я виждаме такава и за нас е необичайно.Тя спи до главата ми и след първата случка ММ цяла нощ е поглеждал котката,да не би да скочи.За нас тази реакция е мн чужда.
Просто наистина за първи път я виждаме такава и за нас е необичайно.Тя спи до главата ми и след първата случка ММ цяла нощ е поглеждал котката,да не би да скочи.За нас тази реакция е мн чужда.
Ще се успокои, но и вие трябва да сте толерантни в случая. Това е тежка интервенция, кой знае какво е преживяло горкото. Кастрирахме нашия котарак преди две седмици, хем е рутинна операция, но два-три дни не беше на себе си.
Нашата я кастрирахме на 6 март.И тя в началото странеше от нас.Да не говорим какъв ужас преживях когато почна да излиза от упойка и като стана и искаше да се качва и да слиза от дивана,а не можеше да се движи още.Не искам да си спомням.
Да, залитат и са с уголемени зеници, което изглежда стряскащо 
Дайте си време. Котките също си имат характер и особености. Аз съм с четири животни вкъщи. Мъжкото ми куче позволява на бебето да го язди и тормози всячески, за разлика от мен, която го овиква постоянно, за да се научи, че не е правилно. Женската ми обаче си му ръмжи и захапва при всеки удобен случай 
Той го приема като игра и все в нея се вре, а тя се крие при мен супер нещастно. Мъжкият ми котарак си му съска и бяга от бебето, а женската пък е като скачен съд с него - пръв приятел във всички бели и му позволява какво ли не (за мой ужас и дърпане на опашката 
). Така че успокойте се - ще се справите със ситуацията и ще се наместят нещата с времето.
Дайте си време. Котките също си имат характер и особености. Аз съм с четири животни вкъщи. Мъжкото ми куче позволява на бебето да го язди и тормози всячески, за разлика от мен, която го овиква постоянно, за да се научи, че не е правилно. Женската ми обаче си му ръмжи и захапва при всеки удобен случай Той го приема като игра и все в нея се вре, а тя се крие при мен супер нещастно. Мъжкият ми котарак си му съска и бяга от бебето, а женската пък е като скачен съд с него - пръв приятел във всички бели и му позволява какво ли не (за мой ужас и дърпане на опашката ). Така че успокойте се - ще се справите със ситуацията и ще се наместят нещата с времето.
Сега идва следващия въппос:
Някой водил ли е коткато/кучето си на психолог?
Защото преди малко от клиниката в която кастрираха моята котана,като обясних нещата доктора започна да се смее все едно за първи път чува такова нещо,каза че може да е ЛЕКО стресирана,хормоните докато се наместят...ако не се оправи на психолог.
Как си представяте моята котка да ходи при някой или някой да идва.ха-ха-ха.Та те едвам я кастрираха.Ако някой се прежали.
Ще ходя за още едно мнение другаде
Някой водил ли е коткато/кучето си на психолог?
Защото преди малко от клиниката в която кастрираха моята котана,като обясних нещата доктора започна да се смее все едно за първи път чува такова нещо,каза че може да е ЛЕКО стресирана,хормоните докато се наместят...ако не се оправи на психолог.
Как си представяте моята котка да ходи при някой или някой да идва.ха-ха-ха.Та те едвам я кастрираха.Ако някой се прежали.
Ще ходя за още едно мнение другаде
Доколкото познавам котешката натура, ако има такъв специалист, който според мен ще трябва да е по-скоро бихейвиорист (поведенчески психолог, мКр че не е точен превод), то той трябва да идва в къщата, повечето котки се паникьосват при местене/пътуване.
Моята е вече научена и ходи относително спокойно на почивки с нас, включително можем да я оставим сама в стая в хотел без да има никакви поражения върху мебели, но това се приучава още от ранна възраст. И му носим тоалетна, драскалка и играчка.
Така че ако попаднете на такъв - поне той да идва, а не да се влачи животинчето напред-назад.
Моята е вече научена и ходи относително спокойно на почивки с нас, включително можем да я оставим сама в стая в хотел без да има никакви поражения върху мебели, но това се приучава още от ранна възраст. И му носим тоалетна, драскалка и играчка.
Така че ако попаднете на такъв - поне той да идва, а не да се влачи животинчето напред-назад.
Semkova,
Не прибързвайте да оставяте котето на двора, ще кажа защо. Апартаментска котка, която е свикнала на уюта вкъщи, трудно свиква в двор, а дори да свикне, е винаги изложена на опасност. Едва ли ще се пази от кучета, хищници, които дебнат навън, преминаващи коли или отрови, оставени за кучета или мишки...На село сме имали котки и трябва да ви кажа, че средната продължителност на живота им не беше много голяма...то не е само до хранене и поене, проблемът са опасностите
Дворната котка до голяма степен е улична, те обикалят много и всичко може да им се случи, колкото и да ги пазите.
Относно вашия случай - според мен котето е нападнало познатите ви, защото е било още стресирано от кастрацията. Някои казват (не знам дали е така), че хормонално разликата настъпва няколко месеца след кастрацията. Тоест може още да има хоромонално объркване при мацата, отделно, че упойката се чисти бавно от организма, а и раната вероятно я е боляла. В същия момент, в който животното страда, идват неприятно (за него) хора, които не познава. Предпазила е вас и себе си.
Чувала съм за някакви добавки или каишки, съдържащи хормони, които успокояват кучетата. Не знам дали има такива и за котки. Ще се поровя в интернет и ще пиша.
На ваше място бих си оставила котката вкъщи, просто ще й осигуря по-спокойно кътче, където да стои, нейна къщичка, където да е на сигурно място, особено като идват непознати хора.
Не прибързвайте да оставяте котето на двора, ще кажа защо. Апартаментска котка, която е свикнала на уюта вкъщи, трудно свиква в двор, а дори да свикне, е винаги изложена на опасност. Едва ли ще се пази от кучета, хищници, които дебнат навън, преминаващи коли или отрови, оставени за кучета или мишки...На село сме имали котки и трябва да ви кажа, че средната продължителност на живота им не беше много голяма...то не е само до хранене и поене, проблемът са опасностите
Дворната котка до голяма степен е улична, те обикалят много и всичко може да им се случи, колкото и да ги пазите.Относно вашия случай - според мен котето е нападнало познатите ви, защото е било още стресирано от кастрацията. Някои казват (не знам дали е така), че хормонално разликата настъпва няколко месеца след кастрацията. Тоест може още да има хоромонално объркване при мацата, отделно, че упойката се чисти бавно от организма, а и раната вероятно я е боляла. В същия момент, в който животното страда, идват неприятно (за него) хора, които не познава. Предпазила е вас и себе си.
Чувала съм за някакви добавки или каишки, съдържащи хормони, които успокояват кучетата. Не знам дали има такива и за котки. Ще се поровя в интернет и ще пиша.
На ваше място бих си оставила котката вкъщи, просто ще й осигуря по-спокойно кътче, където да стои, нейна къщичка, където да е на сигурно място, особено като идват непознати хора.
Скрит текст:
Апартаментна котка няма да свикне навън. Обричате я. Котката е стресирана, а вие искате да й докарате още по- голям стрес?
Шегувам се, разбира се. Просто не допускай чужди хора у дома. Още повече сега, когато е сезон за разгонване на котките. Грижи се за котката си, отделяй и достатъчно внимание (но без да нарушаваш личното и пространство), т.е. играй си с нея, когато тя е в настроение, но не я закачай, когато тя не проявява инициатива. Осигури и пълно спокойствие. Давай и пълноценна и разнообразна храна. Тя е приела операцията като незаслужено наказание. Живее си с години спокойно и щастливо с хора, на които има пълно доверие... И изведнъж те я водят при някакви чужди хора на непознато място, където и причиняват нещо болезнено и неприятно. Без никаква причина от нейна гледна точка. И без начин да и обясниш, че това всъщност е за нейно добро. Естествено, че ще е стресирана и настроена подозрително, особено към непознати. Просто я накарай да почувства, че е на първо място за теб и съпруга ти. И след няколко месеца би трябвало нещата постепенно да се нормализират.
За бъдещото бебе не се притеснявай. Котката ще го приеме като част от семейството и дори като свое дете и по никакъв начин няма да му навреди. По-скоро проблемът ще е как да го научиш то да уважава котката и да не я стресира, когато започне да ходи само и има желание да я гушка и мачка, без значение на нея харесва ли и.
Препоръчани теми