GoT 38 ПОСЛЕДЕН СЕЗОН - Дракарис! /13.05-19.05/

Всъщност, всички проблеми на когото и да било със сериала, за които се терзаят всички, са изключително и само с повествованието. И логично всички атакуват ДиД като прякото олицетворение на тези проблеми.

Тяхната незавидна ситуация за мен се основава на два основни пункта:
1/ нямат достатъчно време поради известни само на тях си фактори;
2/ работят с чужда зададена им история, която попълват както намерят за добре към дадения момент.

Да, оригиналният автор на историята им е съобщил какъв е краят, но реално е могъл да им предаде само основни, груби щрихи, при това предимно за главните персонажи. Второстепенните герои и цялото развитие междувременно от един момент до достигането на тези големи моменти в развръзката са останали изцяло в терена на сценаристите.

Не помага и фактът, че самият първоавтор многократно е сменял и продължава да сменя собствените си идеи и концепции. Да, накрая се е принудил да циментира няколко, например планираното основно противопоставяне на двамата протагонисти Джон и Денерис, но продължава да натъртва как е градинар, само описващ еволюцията на историята. В начален план докато създава първата книга „Игра на тронове“ Ланистърите са трима (Джайм, Джофри и Тирион), май братя, Тирион не е джудже, образът му включва този на Теон, а Санса доброволно предава Старките, за което после съжалява, ама късно. За финал фабулата за избора на човешкото сърце е предвидена между любовния триъгълник Джон-Аря-Тирион. Денерис май изобщо липсваше, дракони пък съвсем. Паралелно я създава нея, по препоръка на приятели включва драконите, срещу които лично е бил категорично на нож. Впоследствие издава приключението на Денерис от сватбата й с Дрого до излюпването на драконите като самостоятелна новела, докато междувременно я вгражда в онова, което ще се превърне в първата му основна книга от поредицата.

Някъде тогава е и решил категорично няколко основни фактора, за да може изобщо да напише нещо, но наистина нещата му се менят и вероятно дори към днешен ден и той самият не знае как точно ще се развие повествованието. Сменя в ход, което е и причина за редица структурни сблъсъци дори в книгите. Например до средата на поредицата я е писал с идеята, че в даден момент ще има „времеви скок“ от 5-10 години, и всичко вписано до него момент няма как да се промени. Именно на основата на този времеви скок почиват концептуалните рамки на Аря (която през него се обучава за асасин), Санса (която се трансформира от заблудено момиче в играч), Денерис (която събира силите си в Есос и се учи как да действа и коя е) и други. През цялото време ги е писал с идеята да приложи този похват и после през зъби си признава, че благодарение на други персонажи няма как да го осъществи – защото идеята е била междувременно войната да продължава, докато едната Аря се прибере като завършен асасин. Да, ала няма как достоверно да постави Ланистърите като все още незавоювали цялата власт – в него момент те вече нямат враг, който да осигури в повествованието нужните на Аря и Санса 5 години. А Джон на Вала също какво прави, 5 години всеки ден няма как да стягат екипировката да посрещнат Немъртвите. И се принуждава да измени фрапантно половината история, за да запази другата половина като по-приемлив компромис.

И в момента със сигурност е така. Да, ДиД са получили щрихи като „Денерис подпалва столицата, Джон убива Денерис, а Церсей и Джайм умират заедно“. Едва ли им е описано как и защо се стига до тези пунктове, това остава да си блъскат главите да решат сами. Докато самият автор също продължава да си изменя повествованието, само гледайки да спазва насоката към тези крайни точки. Денерис ще подпали столицата, но накрая може да е от параноична лудост, поради хладнокръвна жестокост или пък заради трагична необходимост – градът е заразен от всепомитаща болест и за да спаси Вестерос, е принудена да изпепели всички. На някого може да му е абсурдно, но в книгата си е пуснал страшно много кукички и точно за такъв вариант, с които после да се защити, ако се спре на подобно развитие. После, Джон ще убие Денерис (да речем, нали), но дали от любов, от съжаление, за спасение на хората от тиранията й или от недаване на възможност да му обясни как е била принудена да го стори, също виси във въздуха. Да, Церсей и Джайм умират заедно, ама как? И защо, и от какво, и по силата на какво стечение на обстоятелствата ги събираме двамата на едно място?

И сядат ДиД с компанията си подсценаристи и почват, когато вече са свършили готовите за вадене от изходния материал специфики. Лека-полека, приключения и екранно време, нови сюжетни подлинии, тук Джайм и Брон кръстосват двамата из Дорн, ще използваме имената на онези герои и Пясъчни змии за пълнеж, които и без друго нямаме закога да развиваме. Там пък Мартин ни е спуснал някакъв пират, който ще се включи да играе фиксирана роля на финала като поддръжник на Церсей, но как да го представим като персонаж, след като не разполагаме с причината му изобщо да се съюзи с нея? А, феновете искат това и онова, може би не е лоша идея. Ето, сума ти народ иска да види Джайм с Бриен. Дай, ще запълним времето до финала му с това. Зомби мечка, яко, слагаме я! А, ето, виж и тази популярна теория, можем спокойно да я турим и натъкмим баш преди да трябва да изтръгнем оттам героя за основната му развръзка. И неусетно настава времето на фенсървизите. След това нови проблеми – чуждата история гласи, че Дани ще изпепели града и ще има конфликт с Джон. Може дори да ни е казано, че двамата ще се влюбят. Как обаче да ги влюбим? А, отделно пък каква точно е причината на Денерис да направи такъв завой. И как да успеем да го представим пред публиката, при положение че преди 1 час екранно време я бяхме строили като целеустремена и способна на жестокост млада жена, която се сражава с всички сили за бъдещето на света, и й приписвахме изключително драматичен и предизвикващ към съчувствие образ в битката. А, ами Санса, дадена ни, че трябва да стане играч на троновете? Хмм, това как да го постигнем, дай ще го кажем, че е станала, като я дадем да сваля Кутрето – щом може да бие него, значи публиката ще разбере, че е станала по-добра от учителя си. Опа, така се получава обаче обратното – не естественото развитие и извисяване на един персонаж органично около други, а изкуственото принизяване и отъпяване на другите с цел изтикване на първия като създаден и готов. По този начин и поради самоналоженото им времево ограничение изведнъж всички герои затъпяха масово, заболяха от деменция, станаха жестоки, пасивни, нерешителни и какво ли още не. Хмм, Церсей стана кралица и ще умре при падането на столицата, ама дотогава има два сезона, не знаем какво да правим с нея. Затова ще я сложим как стои с чаша вино на някой прозорец и гледа противно с надеждата да подсещаме публиката да я мрази. Ох, ами тоя Джон, накрая ни трябва точно на определеното му място, ама какво да го сложим да прави дотогава? Нямаме особена идея, тъй че малко ще командва, малко ще се влюбва, малко ще се бие, малко ще съветва и накрая излиза, че всъщност нищо не е направил. После пък Джайм, „наредено“ ни е да го сложим да умре заедно с Церсей, а тя е в столицата. Нямаме време, затуй боц с Бриен и беж обратно, сложи му там 2 минути сцена умислен през нощта за залъгалка на публиката. Тирион ни е казано, че ще стане съветник на Денерис, но какви съвети да му сложим в устата, защо пък просто да не пие и знае неща и бъде човечен? А Теон? Тоя пък ни е казано, че ще изкупи вината си пред Старките със собствения си живот. Ама как? Дай да го сложим като последното препятствие в защитата на Бран, нищо че самият Теон сам по себе си не се отличава с никакви обосноваващи това качества и не се връзва да седи с моряците си в някаква гора, и да умре епично в последната фаза. А самия Бран? Хмм...

А пък за епилог трябва да подредим да има Х и да се случи У. Как да го сторим? Ух, дай ето така. Горе-долу пасва на зададените ни преди години общи щрихи и чат-пат се връзва с някои по-ранни пунктове и моменти, даже и пасва на ето онова, било то и благодарение на случайността. На други противоречи. Но няма как, седяхме, гледахме, мъчихме се, каквото и да направим, не можем да вържем всичко да е плавно и естествено. От друга страна, така и така сума ти народ ще е разочарован и при оптимален вариант, каквото и да направим. Добре, това поне е успокоение. Дай обаче за всеки случай да си вземем семействата и да сме някъде в неизвестност, докато не поутихнат нещата.